Р Е Ш Е Н И Е
Номер 404 22.03.2022
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на И.Г. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0320-000234 от 20.12.2021г.
С оспорената заповед, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца“.
В
жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна. Оспорва се наличието на първата предпоставка за налагане
на процесната ПАМ, а именно да е установено управлението на описания автомобил
от страна на И.Г., с което по същество се оспорва констатацията, че
жалбоподателят е управлявал МПС. Иска се отмяна на заповедта, тъй като липсата
на свидетелство за управление на МПС би затруднило занапред упражняване на
поетите към избирателите задължения, доколкото същият изпълнява длъжността кмет
на гр.Ахелой, поради което наложената ПАМ няма да бъде в полза на обществения
интерес. В условието на евентуалност, прави искане за намаляване срока за
налагане на ПАМ.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и с упълномощен процесуален представител- адв.Румен
И. от БАК, поддържа се жалбата. Ангажира гласни доказателства в процеса.Пледира
за отмяна на заповедта.
Ответникът по
жалбата– полицейски инспектор в ОДМВР–гр.Бургас,
РУ-гр.Поморие,
редовно уведомен, се явява лично. Представя администра-тивната преписка
свързана с издаване на заповедта. Оспорва се жалбата.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис- л.12), същата е връчена на
жалбоподателя лично, срещу подпис, на 20.12.2021г. Жалбата срещу заповедта е депозирана
на 04.01.2022г. директно в съда, в срока по чл.149, ал.1 АПК /първият присъствен ден след формалното
изтичане на срока на 03.01.2022г.-понеделник- неприсъствен ден/.
Това е така, защото съгласно чл.60, ал.6, вр. с ал.5 от ГПК, когато последният
ден от срока за обжалване изтича в неприсъствен ден, срокът изтича в първия
следващ присъствен ден. Това правило е приложимо и в административния процес,
съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, тъй като в нормата на чл.149,
ал.1 от АПК не е уреден начинът на изчисляване на сроковете за обжалване,
поради което е приложимо субсидиарно посоченото правило, регламентирано в ГПК.
Оспорването е направено от лице, което е адресат на административния акт,
съответно има правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него акт, по
смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 18.12.2021г.,
около 15.50ч. в гр.Ахелой, по ул. „Елхово“ жалбоподателят И.Г. е управлявал лек
автомобил „Опел Вектра“, с рег.№ А 4718 МВ. След спирането му за проверка от
полицейски служители на РУ на МВР-гр.Поморие, същият е отказал да бъде тестван
с техническо средство за установяване употребата на алкохол, с каквото е
разполагал екипът на младши автоконтрольор С.М.Д. от същото управление. В
съставяният акт за установяване на нарушение се сочи, че водачът е бил „във видимо нетрезво състояние“. Описано
е, че на водачът е издаден талон за медицинско изследване с посочен номер, като
е отразено, че е предявен в 16.00 часа на водача. Заверено копие от талона е
приложено и по преписката, но видно от неговото съдържание, жалбоподателят И.Г.
е отказал да получи този документ, което обстоятелство е удостоверено с подписа
на служителя Т.Н.. Същото се отнася и за съставения АУАН, тъй като видно и от
неговото съдържание, описаният като „нарушител“ е отказал да получи срещу
подпис екземпляр на акта, удостоверено от нарочен свидетел с подпис в
съответния раздел на АУАН.
В хода на
съдебното производство бяха изслушани свидетелят- очевидец С.Д.- младши
автоконтрольор в РУ-Поморие и актосъставител, както и свидетелят вписан като
такъв относно отказа на водача да подпише АУАН и талона за изследване, а именно
полицейският служител Т.Н.,***.
По искане на
жалбоподателя, с оглед разпределената доказателствена тежест, бяха изслушани в
качеството на свидетели и лицата Д.Н. и В.Д..
Видно от
показанията на актосъставителя Д., на 18.12.2021г. при обход на гр.Ахелой,
чиято територия е обслужвана от РУ-гр.Поморие полицейският автомобил е разминал
друго МПС, което „криволичеше“ и в момента, в който се разминал с него
разпознал водача на този друг автомобил- кмета на населеното място.
Полицейският екип на мл. автоконтрольор Д. е последвал управляваното от
жалбоподателя превозно средство, като е подаден светлинен сигнал, с оглед
спиране на автомобила и извършване на проверка. Първоначално, автомобилът не е
спрял, а ускорил движението си по улиците на гр.Ахелой, като според заявеното
от очевидеца на няколко пъти е създавал предпоставки за възникване на ПТП, с
паркирани автомобили по улиците. След това автомобилът спрял на улица „Елхово“
в гр.Ахелой. Водачът излязъл от съответното място на шофьора, а в автомобилът
нямало други лица. При представянето на полицейските служители и изискване на
документи от тяхна страна, водачът Г. заявил, че не ги носи. Свидетелят Д.
поискал да провери водача за употреба на алкохол с техническо средство, с каквото
разполага, тъй като е младши автоконтрольор, но Г. отказал такава проверка,
което наложило да бъде извикан и друг екип на полицията. След пристигане на
втори полицейски екип, вкл. свидетелят Т.Н., жалбоподателят Г. е бил задържан и
отведен в РУ на МВР-гр.Поморие. Пристигналият на мястото впоследствие служител
също възприел, че проверяваното лице е „във видимо нетрезво състояние“, който
извод се базирал на констатациите, че „видимо залиташе и разговаряше
несвързано“. Свид. Н. е придружил проверяваният водач до гр.Поморие, където е
откаран до лечебно заведение, но освен, че е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, на място отказал да даде и кръвна
проба за анализ. По повод заявеното от проверявания, че имал болки е заведен от
полицаите и в друго лечебно заведение- УМБАЛ-гр.Бургас. При посещение на
последното от страна на лекари не е констатиран здравословен проблем. Впоследствие
са съставени изискуемите документи, като свид.Т.Н. потвърди, че в негово
присъствие водачът /жалбоподателя/ е отказал да подпише предявените АУАН и
талон за изследване, респективно служителят се подписал за удостоверяване на
това обстоятелство.
Свидетелят Д.Н.
живее в гр.Ахелой и следобедно време посещава фитнес зала, където тренира.
Заявява, че през м. декември 2021г. доколкото си спомня за времето, минавайки
по ул. „Елхово“ е забелязал кмета на населеното място, придружен от един
полицай, като били на средата на улицата. Н. спрял автомобила, който управлявал
и попитал кмета „..да няма нещо“, на
което жалбоподателят Г. му отговорил, че всичко е нормално. След това
свидетелят Н. продължил по пътя си. Свидетелства, че живее в съседство с кмета
на града, а в деня, когато го е видял на улицата придружен от полицай, „нямаше вид на пиян, на човек пил алкохол“.
Заявява, че разпознава автомобила на кмета, като в същият ден видял въпросният
автомобил на мястото, където е бил и жалбоподателя, но според показанията на
свидетеля автомобилът е бил паркиран „вляво
между колите, не беше на пътя“.
В показанията си
свидетелят В.Д. сочи, че на дата през месец декември миналата година тръгнал от
гр.Ахелой да пазари към магазин „Лидъл“, но на 20 метра от мястото, където
живее „гръмнала“ една от задните гуми на автомобила, поради което потърсил за
съдействие някой. Видял г-н Г. /кмета на населеното място/, който живеел в
близост до негов познат. След като обяснил защо иска съдействие, жалбоподателят
му предложил своя автомобил, за да свърши работата си и му казал след това да я
върне на същото място в гр.Ахелой, което и свидетелят сторил. Впоследствие
разбрал, че „нещо е станало“, но след около седмица ,кагота негов познат му се
обадил от друг град и така научил, че жалбоподателят е бил задържан, но не знае
по какъв повод се е случило.
При издаване на оспорената
по делото заповед, ответният административен орган
наложил на водача ПАМ, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
В
заповедта от 20.12.2021г. е описано, че водачът е управлявал МПС на описаното в
акта място, цитирано и по-горе в
решението.
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-3805 от 26.08.2021г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП /л.35
от делото/, на полицейските инспектори в РУ на ОДМВР-гр.Бургас изрично са
възложени правомощия по издаване на заповеди от вида на процесната. Предвид
изложеното съдът приема, че процесният акт за налагане на ПАМ, е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, вкл. фактическите и правни основания за
издаването.
3. Съдът констатира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата била
съобразена с посочената в чл.171 цел
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановя-ване на административни нарушения.
В заповедта са посочени както
фактическите основания, така и правните норми, въз основа на които се налага
ПАМ. Сочи се, че е установено нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което
съставлява и нарушена материалноправна разпоредба, вменяваща задължение на
водачите на МПС да бъдат проверявани за употреба на алкохол с предвидените за
това технически средства.
Макар,
със заявеното в жалбата по същество да се оспорва факта, че жалбоподателят И.Г.
е управлявал автомобила на посочената дата и място, този факт по делото е
установен с категоричност от събраните писмени и гласни доказателства, в
тяхната съвкупност и поотделно.
На
първо място, подробните и непротиворечиви показания на актосъставителя-
очевидец установяват, че на посочената дата и място именно жалбоподателят И.Г.
е управлявал МПС- „Опел Вектра“, с рег.№ А 4718 МВ, като е посочена и причината
за осъществената проверка. Начинът, по който се е движил автомобила, описан от
свидетеля е привлякъл вниманието на служителите на РУ на МВР – гр.Поморие,
осъществяващи обход в района на гр.Ахелой. Липсват противоречиви данни относно
установяване на конкретния водач, тъй като и свидетелят лично е възприел водача
на превозното средство, а и заяви изрично, че към този момент в автомобила не е
имало други лица. Доказателства за противното не бяха ангажирани в процеса.
Това е така, защото и показанията на двамата изслушани по искане на
жалбоподателя свидетели не опровергават така направените констатации. Първо,
следва да се посочи, че не се и твърди св.Н. и св.Д. да са присъствали на
мястото, където е спрян автомобила на жалбоподателя в гр.Ахелой, за да се
твърди въобще от тяхна страна някакво възприятие относно евентуалното
управление на автомобила на конкретната дата и час. Всъщност, двамата свидетели
въобще не са конкретизирали дата, на която заявяват, че са се срещали с
жалбоподателя. По отношение заявеното от св.Н., че е видял кмета на населеното
място да разговаря с униформен полицай на улицата, това възприятие само по себе
си нито опровергава факта, че г-н Г. преди това е управлявал автомобил, нито е
относимо към естеството на извършената проверка. Обстоятелството, какво му е
отговорил жалбоподателят на въпроса „да
няма нещо?“ няма никакво отношение към действията на жалбоподателя преди
това, дали е управлявал автомобил, къде и защо е спрял автомобила, дали му е
извършена проверка и от какво естество. Свидетелят въобще не е възприел подобни
факти, поради което случайното му минаване по улицата, където е осъществена
проверката и кратката среща с жалбоподателя, придружен от униформен полицай
сами по себе не могат да установят някакви противоположни констатации от
установените с показанията на св.Д.. Без процесуална стойност е и заявеното от
свидетелите относно поведението на жалбоподателя и по-конкретно начинът, по
който са го възприели. Ирелевантно за изхода от спора е и обстоятелството дали
според свидетелите жалбоподателят е изглеждал като човек, който е консумирал
алкохол или не. Това обстоятелство въобще не е предмет на делото и не се
включва в кръга на фактите, подлежащи на доказване, тъй като не употребата на
алкохол съставлява фактическо и правно основание за издаване на заповедта, а
фактът, че водачът на МПС е отказал да бъде проверен с техническо средство за
употреба на алкохол, като впоследствие отказал да изпълни и предписанието за
даване на кръвна проба. Нещо повече, при положение, че проверка не е
осъществена с Алкотест Дрегер, нито чрез лабораторно изследване, обективно не
може да се установи дали водачът е употребил алкохол или не.
Принудителната
мярка е наложена само поради отказ на водача на МПС да бъде тестван за установяване
на евентуална употреба на алкохол, а не поради това, че е установена
концентрация на алкохол в някакви наказуеми стойности /над 0.5 на хиляда/. Ето защо, възприятията на свидетелите относно
това дали според тях жалбоподателят е употребил алкохол или не към онзи момент,
дори да се приеме, че срещата им с кмета на населеното място е била на същата
процесна дата, нямат отношение към самото основание за постановяване на
заповедта, респективно не могат да опровергаят фактите обусловили издаване на
ЗППАМ.
Фактът,
че водачът на превозното средство и жалбоподател е отказал извършването на
проверка с техническо средство е установен по категоричен начин от показанията
на св.Д. и св.Н., а обстоятелството, че е отказал да даде и кръвна проба за
анализ се установява и от приетите по делото писмени доказателства- протокол от
медицинско лице. Следователно, всички ангажирани по делото гласни и писмени
доказателства установяват описаното в заповедта констатации, съставляващи
фактическо и правно основание за нейното издаване.
Налагането на принудителна
административна мярка и реализиране на административнонаказателната отговорност
се осъществява в две различни производства.
При ПАМ от процесния вид, държавната
принуда се прилага, с цел да се преустановят административни нарушения, а със
съставянето на АУАН се поставя началото на административно-наказателното
производство, чиято цел е ангажиране на съответната отговорност на дееца, за
извършване на административно нарушение. Дори в случаите, когато основанието за
прилагане на ПАМ и за ангажиране на административнонаказателна отговорност се
базира на един и същи юридически факт– административно нарушение,
производствата по прилагане на ПАМ и по издаване на наказателно постановление,
както и съдебните производства, с оглед проверка на тяхната законосъобразност,
не са взаимно обусловени. Целта на приложената принудителна административна
мярка има превантивен характер– да осуети възможността да се извършват други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
4. Относно
съответствието с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (ред.
ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
отношение на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се налага принудителна
административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Видно от текста на закона- чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП този срок е„…до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“. В
този смисъл, времето на наложената мярка е изцяло в съответствие с указаното в
материалния закон и издаденият административен акт е законосъобразен.
Обективно не може да се намаля срока
за налагане на ПАМ, защото такъв конкретен срок не е определен, а е посочен
само крайният възможен период- не повече от 18 месеца. Това е така, защото
статуса на СУМПС, т.е. дали същото ще бъде отнето за конкретен период в
изпълнение на адм. наказание ще реши съдът, който е компетентен да разгледа
оспорване на евентуално издаденото НП за вменено на водача нарушение. Именно в
това производство може да се определи конкретен период на отнетите права, в
случаите когато се налага такова наказание. В настоящото производство наказание
не е наложено, а е определена само временна мярка, до решаване на тази отговорност.
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези,
компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. В случаят е
налице допуснато от закона предварително изпълнение на заповедта /изземване свидетелството преди да е влязла в
сила/, на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП.
По изложените съображения, оспорената по
делото заповед, се явява законосъобразен
административен акт, респективно подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.Г. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0320-000234 от 20.12.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР-гр.Бургас, Районно
управление-Поморие, с която е наложена принудителна административна мярка, на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: