Решение по дело №386/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 215
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530200386
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

град Стара Загора

15.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Петнадесети Май през Две хиляди и Двадесета година в състав:

 

Председател: Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Г. и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 386 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е наказателно постановление № 448998– F 480086 от 17.07.2019 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП .

 

         Жалбоподателят недоволен от наложената  му имуществена санкция моли съда да я отмени или намали. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено административно нарушение поради маловажност на случая и с нарушения на материалния закон.

        

          Жалбоподателят в с.з. чрез адв. С.В. поддържа жалбата.

 

          Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Т взема становище, че жалбата е неоснователна, че е извършено административно нарушение и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.Претендира за направените разноски във връзка с юрисконсултско възнаграждение.

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :

 

         Жалбата е подадена в срок  и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

    

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

         Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :

 

 

          При извършена проверка на 05.02.2019 година в 11.45 часа на обект – магазин за хранителни стоки  - находящ се в град Стара Загора ул. „ Мусала „ № 7 стопанисван от „ Алтън Пати „ ЕООД в обекта се осъществява дейност без да се регистрират и отчитат продажбите в търговския обект  чрез фискално устройство.

         Извършена е контролна покупка на 05.02.2019 г. в 11.40 часа на един брой вафла и един брой минерална вода на обща стойност 0,95 лева  ,платени са в брой на лицето Фатма Алиева / продавач / от Т.Г. и не е издаден фискален касов бон от въведеното в обекта и работещо фискално устройство.

 

          Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на св. Т.Г. / актосъставител/, протокол за извършена проверка, опис на касова наличност /въпросен лист / , декларация, дневен отчет – клен.

 

 

           При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 3, ал. 1  от Наредба – Н -18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на  600 лева.

 

           Съдът приема, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.

 

 

          Търговският обект е бил в работен режим – в него свободно са влизали и излизали хора / клиенти/, които са извършвали закупували стоки, реализирани са покупко-продажби.Реализирана е и продажба – срещу определена сума е продадена стока/ контролната покупка/.Тези обстоятелства се установяват от гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Т. Г. и писмени -  протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет –клен, въпросен лист. Те из цяло кореспондират по между си и  водят до единствено възможния извод, че търговския обект е работил, извършвана е търговска дейност и са реализирани приходи. Все действия, които дават основание да се приеме, че се е извършвала търговска дейност от името и за сметка на дружеството стопанисващо търговския обект.

 

 

           Изложените по-горе обстоятелства дават основание да се приеме, че търговска дейност се е извършвала, а щом това е така е необходимо за всяка реализирана продажба да се издава фискален касов бон, което в случая не е сторено и чрез бездействие е извършено административно нарушение.

 

           По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят е осъществил чрез бездействие състава на чл. 3, ал. 1  от Наредба – Н -18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, 1 ЗДДС.

 

            Не намират опора в доказателствения материал твърденията в жалбата, че е издаден касов бон на стойност 4,16 лева. Същият е издаден за продажба на съвсем различни стоки и на различна стойност от стоките и стойността предмет на контролната покупка.

 

            Санкцията е наложена на ЮЛ, което прави АНО обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.

 

            При така извършеното административно нарушение административно-наказващият орган не е имал алтернатива освен да наложи имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

            Санкцията в размер на 600 лева е определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства в близост до абсолютния минимум . Същата е индивидуализирана правилно и са  отчетени  всички релевантни обстоятелства- нарушението е за първи път, обстоятелството, че не са отчетени и други продажби освен при контролната покупка / установена е по-голяма касова наличност от отчетената – въпросен лист и финансов отчет – клен /, обществената опасност на деянието. Съобразявайки се и с финансовите възможности на дружеството правилно е определена имуществената санкция в близост до минимума и няма основание за изменението и чрез намаляване.

 

            Няма основание да се приеме , че случаят е маловажен. Независимо от стойността на продадената стока задълженията за издаване на фискален касов бон гарантират отчитането на оборотите, плащането на дължимите данъци и цялостната финансова дисциплина на търговските субекти.

 

            От друга страна подобни нарушения са широко разпространени в страната и съдебния район при извършването на търговска дейност и приложението на чл. 28 ЗАНН означава да се игнорират целите на чл. 12 ЗАНН, което е недопустимо.

       

            В този смисъл правилно административно-наказващият орган не е възприел направеното възражение срещу АУАН и е издал наказателното постановление, което прави възраженията в тази насока неоснователни.

 

 

         Правилно и законосъобразно в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, посочено е и правното основание за налагане на имуществена санкция.

 

         Изложената фактическа обстановка в атакуваното наказателно постановление и установена в с.з. из цяло кореспондира с правната квалификация на деянието като са установени и изложени всички факти релевантни за състава на претендираното административно нарушение, което прави неоснователни претенциите за неправилно приложение на материалния закон.

 

         Голословни и недоказани са твърденията за антидатиране на издаденото наказателно постановление. Доказателства в тази насока няма.От друга страна ЗАНН свързва преклузивните срокове с издаването на наказателното постановление, но не и с връчването му. Забавянето на връчването може да доведе до изтичане на абсолютна давност, което в случая не е така.

 

          При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

 

       Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице. Посочена е заповедта, с която е упълномощено да издава наказателни постановления и същата е приложена като доказателство.

 

            По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да са потвърди.

 

            Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

 

             Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК  с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на въззиваемата страна следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

 

        Водим от горните мотиви съдът

 

 

 

               Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 448998– F 480086 от 17.07.2019 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева / ШЕСТОТИН / на „ АЛТЪН ПАТИ „ ЕООД град Стара Загора , ул. „ Мусала ” № 37 БУЛСТАТ № ********* представлявано от А.А.А., с ЕГН – **********,съдебен адрес *** /.

 

      ОСЪЖДА „ АЛТЪН ПАТИ „ ЕООД град Стара Загора , ул. „ Мусала ” № 37 БУЛСТАТ № ********* представлявано от А.А.А., с ЕГН – ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ юрисконсултско възнаграждентие в размер на 100 / СТО / лева.

 

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: