РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Девня, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233120100641 по описа за 2023 година
Производството по делото е по искове с правно основание чл. 127, ал.2
вр. чл. 143 СК, предявени от К. З. И., ЕГН ********** ,като майка и законен
представител на Н. Р. И. , ЕГН **********, З. Р. И. , ЕГН ********** и Ч. Р.
И. , ЕГН **********, против Р. К. И. , ЕГН **********.
Молителката И. излага, че от съвместното си съжителство с Р. К. И. имат
родени три деца- Н. Р. И. , ЕГН **********, З. Р. И. , ЕГН ********** и Ч. Р.
И. , ЕГН **********,, че първоначално отношенията между двамата били
нормални , като дори през 2015г. сключили граждански брак. През 2018г.
страните се разделили, като Р. И. заявил на ищцата, че има приятелка и отива
да живее при нея. След това И., не се интересувал от децата си и не се
прибирал в общото им жилище. Излага също, че абсолютно всички грижи и
разходи за децата поемала сама с помощта на своите родители, като
ответника И. не поемал никакви ангажименти в издръжката и отглеждането
на непълнолетните деца. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди
Р. К. И. да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева за периода от
20.06.2022г. до 20.06.2023г. за всяко едно от децата и също така издръжка от
по 350 лева за всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на ИМ –
1
20.06.2023г. Ангажира писмени и гласни доказателства чрез разпита на
свидетели. Претендира разноски.
В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В
отговора Р. К. И. , чрез процесуален представител предявява насрещен иск
като моли съда да прекрати на основание чл. 49 ал.1 СК бракът сключен
между него и К. З. И., да определи местоживеенето на децата при майка им,
да определи режим на лични отношения с децата му. Заявява също, че е готов
да заплаща издръжка за децата си, но не в размера поискан с депозираната
искова молба.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Страните по делото първоначално заживели на семейни начала през
2008г., като от съвместното им съжителство се родили три деца - Н. Р. И. ,
ЕГН **********, З. Р. И. , ЕГН ********** и Ч. Р. И. , ЕГН ********** като
това обстоятелство се установява от представените удостоверения за
раждане. Първоначално отношенията им били нормални, като през 2015г.
двамата сключили и граждански брак. Постепенно обаче настъпило
отчуждение, като през 2018г. Р. К. И. напуснал семейното жилище, което
било жилището на родителите на К. З. И. и заявил, че си има приятелка при
която отива да живее. От тогава той не проявил интерес и грижи към децата
си, като грижите включително и до настоящият момент поела изцяло ищцата
по първоначално предявеният иск. За периода от 2018г. до настоящият
момент Р. К. И. не заплащал издръжка за децата си.
По делото са допуснати и изслушани общо четирима свидетели. В своето
изложение те съобщават факти, по които в общи линии страните не спорят -
за това, че първоначално молителката и ответника са заживели заедно на
квартира в гр.Девня, като след раждането на децата, грижи за тях са полагали
както майката, така и бащата, а след 2018г. родителите на майката, при които
тя в последствие след раздялата с ответника отишла да живее с децата. Не се
спори и по факта, че в домът на молителката, е имало всички необходими
битови условия за отглеждането на децата. Разминавания в показанията на
свидетелите има само в частта относно причината за раздялата между
страните, като свидетелите от страна на Р. К. И. твърдят, че вина за раздялата
има К. З. И. и нейните родители, а свидетелите от страна на К. З. И. твърдят,
2
че вината е изцяло на Р. К. И. който напуснал семейството си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, където се
установи съвпадение с останалия доказателствен материал по делото, като по
отношение на всички свидетели отчита и възможната тяхна заинтересованост
от изхода на делото предвид близката им родствени връзка с молителката и
ответника по делото.
По делото е представен социален доклад, изготвени от ДСП Девня. В
същият е посочено, че между майката и децата има силна емоционална
връзка. Децата не поддържат контакт с баща си и с неговите родители.
Майката се грижи сама за отглеждането на децата. За правилното отглеждане
на децата в гр.Девня е осигурен дом, лично пространство, непрекъсната
грижа и внимание. Непосредствените грижи за тях се полагат от майката,
която е осигурила добра социално – икономическа среда за развитие и от
нейните родители. Установява се, че майката изпълнява съвестно
родителските си функции. Задоволява психо – емоционалните и
специфичните потребности на детето. Съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъдат присъдени на майката. Това е така тъй
като видно от събраните по делото доказателства най - вече от социалният
доклад от ДСП Девня, който съда приема като един обективен и независим
източник на информация е, че децата са силно привързани към майката, за тях
се полагат необходимите грижи, живеят в добри условия с наличието на
всички електро уреди, има санитарни възли. Подкрепящата среда също следва
да се отбележи, подкрепа от страна на нейните родители които са постоянно
на разположение да оказват помощ за отглеждане на децата. Съда споделя
изцяло становището, че следва за децата да се грижи майка им, а бащата да
осигурява издръжка, с която да подпомага отглеждането на децата.
Безспорно се установи в настоящото производството, че родителите на
детето не живеят заедно. Когато родителите са трайно разделени или са в
законен брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението
си съдът определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява
родителските права. При решаване на въпроса за предоставяне на
родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които
са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ
критерий при преценката на съда по този въпрос. В тази връзка
3
Постановление № 1 /12.11.1974 г. на Пленума на ВС като обобщава
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права
развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се
имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките
относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното
изменение. Следва да се преценят родителските качества, интелектуални и
материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето,
възрастта и пола на детето.
Според съдът от доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага изводът, че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката – К. З. И..
По делото се установи, че след установяване на раздялата между
родителите, децата са останали да живеят при майката в гр.Девня и нямат
контакти с бащата. Причината за това е пълното неглижиране от страна на
бащата на грижите за децата си и нежеланието му да поддържа връзка с тях.
От съществено значение за решаване на въпроса за родителските права
са и жилищно-битовите и материални условия, с които страните разполагат,
защото те също са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на
тяхната дъщеря. Установи се от социалният доклад и от показанията на
свидетелите, че след раздялата на страните за децата се полагат адекватни
грижи. При бащата децата няма как да живеят, тъй като към настоящият
момент той живее и работи в Холандия.
Според настоящият състав родителските права следва да се упражняват
от майката.
Съдът следва да определи режим на лични контакти между бащата и
децата и при определянето му взе предвид, че децата са живели в дома на
майка си без бащата сравнително дълъг период от време, като същия не е бил
ограничаван в контактите си с него но не е показал никакъв интерес към
децата и отглеждането им. По Р. това съдът намира, че следва да се определи
по – ограничен на лични контакти, а именно всяка първа и трета седмица в
събота от 10.00 часа до недяла в 17.00 с преспиване в дома на бащата, през
първата половина от пролетната ваканция определена от Министерството на
образованието от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа последния ден и за
лятната ваканция от 10.00 часа на 01.07 до 18.00 часа на 10.07 и от 10.00 часа
4
на 01.08. до 18.00 часа на 10.08.,като бащата ще взема децата от домът на
майката и ще ги връща обратно там.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съществено за родителя,
комуто не е предоставено упражняването на родителските права, е да
поддържа връзка с детето си, за да задоволява своето родителско чувство, да
изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени
грижи за него и да участва във възпитанието му, като за това е необходимо и
съдействието и на другия родител. Режимът на лични отношения може да
бъде и с по- интензивен характер от определения от съда, но само при
възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на децатато.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на
дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и
възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на
издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния
размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 233 лева. С
оглед на изложеното съдът счита, че бащата – Р. К. И. следва да бъде осъден
да заплати месечна издръжка в размер на по 200 лева месечно за минал
период за всяко едно от децата ,считано от 20.06.2022г. до 20.06.2023г. или
общо на по 2400 лева и в размер на по 240 лева за всяко едно от децата
считано от датата на депозиране на иска -20.06.2023г. ведно със законната
лихва за забава върху всяка вноска с падеж пето число на месеца за който се
дължи издръжка, до настъпване на обстоятелства , водещи до нейното
изменение или прекратяване.
Бащата следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
определеният размер на издръжката в размер на 1036.80 лева, както и сумата
от 288 .00 лева държавна такса върху определеният размер на издръжката за
минало време.
Искането за присъждане на разноски в полза на майката е неоснователно
и несъобразено с практиката на ВКС . В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК Определение № 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС,
ГК, I гр.отд.., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно
5
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК
пред първата инстанция. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също и
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение от 03.07. 2014 г. по гр.
дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.отд., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и постановеното по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 422/2012 г., II гр. отд. Съдът, след като взе предвид, че двамата молители
поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно,
взаимно и непоколебимо,прецени, че разводът между двамата съпрузи следва
да бъде допуснат.Съдът също така намира , че не можа да бъде установено в
хода на съдебното следствие кой от двамата съпрузи носи вина за развода.В
разпитите проведени на свидетели , водени от всяка една от страните се сочат
различни причини за развода, но нито един от тях не успя да приложи
убедителни доказателства за вина на единият или другият съпруг.
На основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
65,00 лв.по иска за развод , която се дължи от страните поравно, като се
приспадне сумата от 25.00 лева заплатена от ищеца Р. К. И..
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Н. Р. И. , ЕГН **********, З. Р. И. , ЕГН ********** и Ч. Р. И. , ЕГН
********** на майката К. З. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Н. Р. И. , ЕГН **********, З. Р.
И. , ЕГН ********** и Ч. Р. И. , ЕГН ********** , при майката К. З. И., ЕГН
**********, на адрес в ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Р. К. И., ЕГН
6
********** с децата Н. Р. И. , ЕГН **********, З. Р. И. , ЕГН ********** и Ч.
Р. И. , ЕГН ********** както следва: бащата може да се вижда с децата всяка
първа и трета седмица от месеца в събота от 10.00 ч. до неделя в 17.00 ч. с
преспиване в дома на бащата с адрес *** и през първата половина от
пролетната ваканция определена от Министерството на образованието от
10.00 часа на първия ден до 17.00 часа последния ден и за лятната ваканция
от 10.00 часа на 01.07 до 18.00 часа на 10.07 и от 10.00 часа на 01.08. до 18.00
часа на 10.08.,като бащата ще взема децата от домът на майката и ще ги
връща обратно там.
ОСЪЖДА бащата Р. К. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в полза на децата Н. Р. И. , ЕГН **********, З. Р. И. , ЕГН
********** и Ч. Р. И. , ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител К. З. И., ЕГН **********, в размер на по 240.00 лв. /двеста и
четиридесет лева/ месечно,считано от 20.06.2023г. с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска с падеж пето число на месеца за който се дължи издръжка, както и
издръжка за минало време за всяко едно от децата за периода от 20.06.2022г.
до 20.06.2023г. от по 200 лева на месец или на по 2400 лева за всяко едно
децата.
ОСЪЖДА Р. К. И., ЕГН ********** от *** да заплати по сметка на РС
Девня сумата от 1036.80 лева /хиляда и тридесет и шест лева и осемдесет
стотинки/ държавна такса върху определеният размер на издръжката за трите
деца общо,държавна такса в размер общо на 288.00 / двеста осемдесет и осем
лева/ върху определената за заплащане издръжка за всяко едно от децата за
минал период от време както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако за
принудителното събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен
лист или пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката на детето, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски на К. З. И., ЕГН
**********.
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между К. З. И., ЕГН ********** и Р.
К. И., ЕГН ********** , за което е съставен акт №***г.от ***, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за
вината.
7
ПОСТАНОВЯВА след разводът съпругата К. З. И., да носи
предбрачното си фамилно име С.
- Страните нямат придобити движими вещи, придобити в СИО.
- Страните нямат общи влогове.
- Страните не си дължат издръжка помежду си
- Държавната такса ще бъде поделена по равно между страните
-Семейното жилище , собственост на родителите на ответницата ,
находящо се в *** ще се ползва от ответницата К. З. И., ЕГН **********
ОСЪЖДА Р. К. И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати държавна
такса за развод в размер на 07.50 лева /седем лева и 50 стотинки/ на осн.
чл.6, т.1 и т.3 от ТДТССГПК и 5 лева / пет лева / държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на РС-Девня.
ОСЪЖДА К. З. И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати държавна
такса за развод в размер на 32.50 лева /тридесет и два лева и 50 стотинки/ на
осн. чл.6, т.1 и т.3 от ТДТССГПК и 5 лева / пет лева / държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на
РС-Девня.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8