Определение по дело №1508/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1532
Дата: 15 май 2020 г. (в сила от 15 май 2020 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20201100601508
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                    гр.София,  15.05.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в  закрито заседание на петнадесети май  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                                                      ПАВЕЛ ПАНОВ

при секретаря ……. и в присъствието на прокурора …….. като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.ч.д.№ 1508 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от адв. Т. Р.– упълномощен повереник на Х.И.М.  срещу определение на СРС, НО, 9 с-в  от 06.01.2020г., постановено по  НЧД № 20 095/2018г. по описа на СРС, с което е  потвърдено постановление на СРП от 08.11.2018г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1 098/2018 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 17 247/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения както за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, едностранчивост при произнасянето, съответно липса на мотиви. Оспорва се и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство с акцент върху липсата на качествено ( обективно, всестранно и пълно) разследване по д.п. , тъй като безкритично е възприета позицията на св. В. Г., който въвежда „ своя защитна теза“; повереникът намира, че действията на св.В. Г. и св. К. Г. спрямо доверителя й разкриват признаците на осъществени две посегателства /престъпления от обективна и субективна страна.  Иска въззивния съд да  отмени определението на СРС и да върне д.п. на делото на СРП за продължаване на процесуално – следствените действия – назначаване на допълнителна АТЕ.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

По допустимостта на производството: жалбата е подадена от надлежна по смисъла на чл. 243, ал.4, респ. ал.7 от НПК страна –  пострадал, тъй като Х.И.М.  притежава процесуална легитимация ( съгласно уведомлението за  образуване на досъдебно производство), тъй като наказателното производство е водено по повод  престъпление срещу личността му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт на СРС - правилен.

На първо място следва да бъдат споделени отправените от повереника критики към качеството на първоинстанционния съдебен акт, в който се наблюдава повърхностен подход към конкретния казус – липсва посочване на възприета фактическа обстановка ( с препращане към прокурорския акт), използвани са общи думи и фрази, придаващи универсалност на правните доводи, като дори е налице е противоречие между „споделения“ от СРС  извод на прокурора и едновременното посочване на „липса на обективен елемент от състава на престъплението“.  Така изложеното несъмнено води до неяснота на съображенията на съда за неговото решение ( не става ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда за релевантните за правилния изход на делото факти и следващото от тях право) до степен на липса на мотиви. Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. Именно необходимостта от осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото налага да бъдат излагани изрични съображения по съществените за правилния изход на делото въпроси и което в този случай не е сторено от състава на СРС. Констатираната от въззивния съд липса на мотиви към определението на СРС обаче не е основание за отмяна на определението, тъй като в производството по чл. 243, ал.8 от НПК по аналогия се прилагат правилата на глава ХХІІ от НПК, където въззивната инстанция е винаги такава по съществото на спора ( арг. от чл. 345, ал.2 от НПК).  Ето защо и въпреки установеното нарушение на процесуални правила от страна на СРС следва въззивния съд  да разгледа делото по същество.

Прокурорът, постановил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 08.11.2018г.,  е изложил фактически положения, които не са необосновани, както се твърди в жалбата, а напротив – подкрепят се от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Почиват на вярна интерпретация на доказателствените материали по делото приетите от фактическа страна от представителя на държавното обвинение обстоятелства, релевантни за правилния му изход и в частност наличието на грешка у св. В. Г. и св. К. Г.. Обосновано и в съгласие със събраните по делото доказателства е прието, че на инкриминираната по делото дата – 28.04.2018 ( събота)  -  около 09:20ч., св.Х.М., който изпълнявал длъжност охранител във „Ф.“ АД, по разпореждане на началника си св. И.М.отключил банковия офис, находящ се в гр. София, ул. „*********с цел да бъде извършено пролетно почистване на помещенията му.  При влизането си в банковия офис, св. М. ( който бил с цивилни дрехи и без бадж) бил забелязан от св. В.Г., който живеел на същия адрес и по това време изхвърлял боклук в контейнер за смет. Св. В. Г. решил, че св. М. извършва кражба от банковия офис, поради което извадил законно притежаваното от него късоцевно огнестрелно оръжие, влязъл в банковия офис и насочвайки го към св. М., му разпоредил да легне по очи на пода до вратата на офиса. След това св. В. Г. се обадил по мобилния телефон на баща си св. К. Г., който също дошъл и насочил законно притежавания пистолет към св. М.. Св. В. Г. се обадил за съдействие на центъра за спешни повиквания „112“ и на 01 РУ-СДВР. Докато чакали органите на реда, св. В. Г.  и св.К. Г., за да респектират св. М., считайки го за правонарушител, отправили закани към неговия живот при евентуално бягство от офиса. На място дошли охранители  от СОТ, служители на полицията и св. М., при което се разбрало, че св.М. не е престъпник, а е изпълнявал служебните си задължения.  Двамата свидетели  В. Г. и К. Г. предали на органите на реда пистолетите си.

Тези факти еднопосочно се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, протоколите за доброволно предаване и заключението на фоноскопна експертиза по протокол №757/2028. С оглед направеното от повереника оспорване на достоверността на показанията на св. В. Г., следва да бъде посочено, че изнесените от него данни за мотивите, предизвикали насочването на оръжието към св. М. и оправените от него и баща му закани към пострадалия, напълно кореспондират с останалия доказателствен материал, вкл. показанията на св. М. и  естеството на самите закани, целящи да осигурят присъствието на М. на местопроизшествието (“Лягай на земята и не мърдай, за да не ти пръсна главата“), както и сигнализирането на органите на реда и центъра „112“ за извършено посегателство. В този смисъл и съдът не намира основания да не кредитира показанията на св. В. Г.  в тяхната цялост, намирайки ги за житейски достоверни и подкрепени от останалия доказателствен материал.

 

Въз основа на правилно установените по делото факти, се явява законосъобразен и направения въз основа на тях извод от прокурора и състава при СРС от правна страна, че липсва осъществено от св.В. Г. и св. К. Г.  престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на чл.14 от НК – фактическа грешка, изключваща наличието на умисъл.

Грешката по посочената разпоредба в случая се изразява в незнанието на фактическите обстоятелства, свързани с изпълняваните от св. М. служебни задължения и съответно основанието за присъствието му в банковия офис. Следва да бъде посочено,че св. М. е бил в помещението извън обичайното му работно време ( в неработен ден, събота), не е бил със служебно облекло и не е носил знак (бадж), удостоверяващи служебното му качество и основание да бъде там, т.е. направеният от  св. В. Г. извод, че св.М. противозаконно е проникнал в банковия офис се е основавал на обективни факти. Оттук неговото и на баща му поведение е било правомерно по силата на чл.12а, ал.1  от НК, тъй като и двамата са считали, че задържат престъпник, поради което са насочили огнестрелно оръжие към св. М. и са се заканили, че ще го убият ако предприеме бягство от мястото на „престъплението“.  В този смисъл не е налице изискуемият от престъпния състав на чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК пряк умисъл за оправяне на заканата за убийство - разгледан от интелектуален аспект ( момент)  умисълът на свидетелите Г. е включвал съзнанието им, че те задържат престъпник и предприетите срещу него действия ( заканителни думи и действия) са правомерни, а във волеви – са били изцяло насочени към задържането на престъпник ( осигуряването му на местопрестъплението до идването на органите на реда).  Ето защо и изводът на прокурора, че липсва субективната страна на престъплението по  чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК е направен в съответствие с установените по делото обстоятелства, сочещи че св.В. Г. и св. К. Г.  са се намирали в състояние на фактическа грешка относно пребиваването на св.М. в банковия офис.

Неоснователен е доводът във въззивната частна жалба за непълнота на разследването – по делото са събрани във възможния обем всички относими за правилния изход на делото източници на доказателства; липсва необходимост от други и такива не се сочат от повереника на пострадалия М.. Поради горното, изложените  от състава на СРС доводи за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство се явяват съответни на доказателствената маса  и следващите от нея изводи по правото.  Ето защо и атакуваното определение като правилно в крайния си изход следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.8 от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав от 06.01.2020г., постановено по  НЧД № 20 095/2018г. по описа на СРС, с което е  потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура  от 08.11.2018г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1 098/2018 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 17 247/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

 

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.