Р Е Ш Е Н И Е
№ 432/20.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
С. Янев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1086 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на В.Б.Д., ЕГН
**********,***, срещу Регионална здравна инспекция гр. Пазарджик (РЗИ),
представлявана от директора Ф. Г. П., с искане ответната страна да бъде осъдена
да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразно бездействие за придвижване на досието по
освидетелстване на вид и степен на увреждане на детето К.П.З. с ЕГН **********,
за времето от 19.05.2014 г. до 25.09.2015 г. от РКМЕ при РЗИ Пазарджик, в
размер на 3 840 лева, представляващи неполучена месечна добавка в размер на 240
лева за следните месеци – от май до декември 2014 г. включително и месеците от
януари до август 2015 г. включително, или общо 16 (шестнадесет) месеца, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на иска –
19.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
При условия на евентуалност – моли да се осъди „МБАЛ
Пазарджик“ АД с ЕИК *********, представлявано от управителя В. В., да заплати
на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразно бездействие за освидетелстване на вид и степен на увреждане
на детето К.П.З. с ЕГН **********, за времето от 19.05.2014 г. до 25.09.2015 г.
от Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД, в размер на 3 840 лева,
представляващи неполучена месечна добавка в размер на 240 лева за следните
месеци – от май до декември 2014 г. включително и месеците от януари до август
2015 г. включително, или общо 16 (шестнадесет) месеца, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на иска – 19.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В проведеното първо съдебно заседание по делото от
08.01.2019 г. (л. 112-113) адвокатът на ищцата е направил уточнение по
отношение на иска, като е посочил, че претендира заплащането на законова лихва
считано от датата на образуване на адм. д. № 564/2018 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, а именно 07.06.2018 г.
Административно дело № 564/2018 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик е приключило с Решение № 508/11.07.2019 г., с
което искът е уважен, като е осъдена РЗИ – Пазарджик да заплати сумата от 3840
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 10.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и
направените по делото разноски на ищцата.
С Решение № 11799/23.09.2020 г., постановено по адм. дело
№ 9563/2019 г. по описа на ВАС, Трето отделение, е отменено Решение №
508/11.07.2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд в отменената част.
В исковата молба се излагат обстоятелства подробно по
иска срещу РЗИ – Пазарджик и при условията на евентуалност – срещу „МБАЛ
Пазарджик“ АД, като се сочи като основание незаконосъобразно бездействие при и
по повод осъществяване на административната дейност за придвижване на
документите и за освидетелстване на детето на ищцата. Претендира се обезщетение
за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно
бездействие за времето от 19.05.2014 г. до 25.09.2015 г. РЗИ – Пазарджик,
евентуално на Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД по освидетелстване
на вид и степен на увреждане на детето К.З., като искът е оценен на сумата от
3840 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
образуване на адм. д. № 564/2018 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, а именно 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 19.05.2014 г. е подала молба в РКМЕ
при РЗИ – Пазарджик за освидетелстване на К.П.З.. Молбата, ведно с
експертизата, е предадена с опис рег. № ПЗ-ИЗХ-817 от 19.05.2014 г. за
освидетелстване на Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД. Тъй като около
два месеца никой от втори състав не я потърсил за освидетелстване на детето,
същата е отишла в ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“, за да разбере кога ще
освидетелстват детето. Една от служителките отговорила, че трябва да се изчака
известно време. След това многократно е посещавала ТЕЛК, но винаги на въпроса
„Кога ще освидетелстват детето?“ са й отговаряли, че трябва да изчака. През
месец август 2015 г. от администрацията са й отговорили, че следва да подаде
отново документите за освидетелстване. На 01.09.2015 г. ищцата е подала нова
молба, като към нея е приложила отново експертизата, с която детето е било
изписано от „МБАЛ Национална кардиологична болница“ ЕАД гр. София. В кратък
срок, на 25.09.2015 г. било издадено Експертно решение № 3584 на Втори състав
на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД, с което са били определени 50 % вид и степен
на увреждане на К.З., считано от 01.09.2015 г.
В исковата молба е
посочено, че ако РКМЕ към РЗИ бяха предали досието на К.З. на Председателя на
Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ в срока, регламентиран в закона, то
детето е щяло да бъде освидетелствано своевременно, считано от датата на
подаване на заявлението за освидетелстване – 19.05.2014 г. и ищцата, като негов
законен представител, е щяла да получи сума в размер на 3840 лева – по 240 лева
на месец за периода от 19.05.2014 г. до 25.09.2015 г.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се
представлява от адв. Д., който поддържа предявения иск и моли същият да бъде
уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски,
съгласно списък на разноските.
Ответникът – РЗИ – Пазарджик, заявява чрез процесуалните
си представители юрк. В. и адв. Д., становище за неоснователност на предявения
иск, като счита, че по делото се е доказало, че РЗИ – Пазарджик не е
бездействала. Поддържа се, че доколкото ТЕЛК са структурни звена към
съответното лечебно заведение, РЗИ не може да носи отговорност за техните
действия или бездействия. Инспекцията има отношение единствено по
регистрацията, обработката и съхраняването на здравната информация на
освидетелстваните лица. Относно фактите по спора се твърди, че
Заявление-декларация рег. № Пз-ВХ-2672 от 19.05.2014 г. на В.Д. е предадено
веднага с писмо рег. № Пз-ИЗХ-817 от 19.05.2014 г. на Втори състав на ТЕЛК към
„МБАЛ Пазарджик. Твърди, че става въпрос за периодични плащания, за които е
изтекла предвидената в ЗЗД 3-годишна погасителна давност. Излагат се подробни
съображения в писмени бележки. Претендират направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските.
Ответникът при условията на евентуалност „МБАЛ Пазарджик“
АД, редовно призован, се представлява от адв. М., който счита, на първо място,
че предявеният иск по отношение на „МБАЛ Пазарджик“ АД е процесуално
недопустим, тъй като не е пасивно-легитимиран да носи имуществена отговорност
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че предявеният иск е недопустим и
поради липса на активните процесуални предпоставки за предявяването му,
съгласно чл. 204 от АПК. Алтернативно счита, че искът е неоснователен и моли да
бъде отхвърлен, като намира, че не е налице виновно причинно-следствено
поведение, изразяващо се в бездействие на лечебното заведение, респ. негови
служители, с оглед на събраните по делото доказателства. В представен писмен
отговор на исковата молба се сочи, че първоначалната молба на ищцата, заедно с
медицинското експертно досие, не е постъпила в срока по чл. 56, ал. 5 от
ПУОРОМЕРКМЕ пред Втори състав на ТЕЛК. Сочи се, че служителката, която е приела
молбата, не е в служебни правоотношения с дружеството, а с РЗИ Пазарджик.
Поддържа се, че в случая е налице влязло в сила решение на ТЕЛК от 25.09.2015
г., което не е било обжалвано по предвидения за това ред, включително и по
отношение на началния момент на инвалидизацията. В този смисъл, се твърди, че е
налице друг процесуален ред за защита на правата във връзка с инвалидизацията
на детето. С оглед на това, моли да се прекрати производството по делото срещу
„МБАЛ Пазарджик“ АД, алтернативно моли да бъде отхвърлен предявеният при
условията на евентуалност иск, като неоснователен, със следващите се законови
последици и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е основателен. Посочено е, че в
проведеното съдебно следствие ищцата е доказала твърденията си, изложени в
исковата молба, досежно претърпени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно бездействие на ответниците, по отношение на движението на
медицинските документи. Счита, че така предявената искова претенция следва да
бъде уважена по справедливост.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установи се по делото, че В.Д. е подала
заявление-декларация до ТЕЛК, чрез РКМЕ гр. Пазарджик, като законен
представител на К.З., с искане детето да бъде освидетелствано, като заявлението
е регистрирано с вх. № Пз-ВХ-2672 от 19.05.2014 г. (л. 84). Видно от
представеното по делото Удостоверение за раждане № ********** (л. 87), издадено
от Район „Триадица“, Община Столична, въз основа на Акт за раждане № 0029 от
06.01.2014 г., К.П.З. е родена в гр. София на *** г., с майка В.Б.Д. и баща П.
И. З.. Представен е и Оперативен протокол № 72 от МБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД, от който се установява, че на К.З. е извършена
оперативна интервенция по КП № 209 с оперативна диагноза „Аномалия на
коронарните съдове“.
По делото не са представени други доказателства за
движението на подаденото заявление за освидетелстване от ищцата, освен списък с
рег. № ПЗ-ИЗХ-817/19.05.2014 г. на РКМЕ към РЗИ – Пазарджик (л. 85) до Втори
състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД, в който са изброени 17 имена на лица с
отбелязване „за освидетелстване“ и „изтичане срока на последно експертно
решение“. В посочения документ е отразено „приел-предал“ с положени подписи на
лица, чиито имена не са посочени, не е посочена дата на извършеното предаване,
не е посочено и какво конкретно е предадено – дали това са досиета на лицата,
или други документи, удостоверяващи здравословното им състояние.
Въпросният документ е представен в оригинал на л.144, във
връзка с приета по делото съдебно-почеркова експертиза, като в т. 15 е посочено
„…К.П.З., **********, освидетелстване…“. В т. 9 има задраскване на име Й. С. П.
и саморъчно изписване на друго име – Д. О. А., без да е отбелязано чия е
поправката и кога е направена. В края на документа, саморъчно е изписано „…Приел:…“
и „…Предал…“ и съответно са положени два подписа, без да са отбелязани имена на
физически лица, техните длъжности или каквито и да е други индивидуализиращи ги
данни.
Като доказателство по делото е представена справка изх. №
20/08.03.2016 г. (л. 123), от която се установява какъв е съставът на Втори
състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД за периода 15.05.2014 г. – 31.05.2014 г.
По
делото са разпитани като свидетели лицата Т. В. Г., К. В. Д., Е. Б. В.-Ц.. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй
като същите са достоверни, последователни и непротиворечиви, а освен това
съответстват и на събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелката
Г. посочи, че работи в „МБАЛ Пазарджик“, където приема подадения заявления за
освидетелстване на лица. Посочила е, че лично е приела заявлението на К.З. на
19.05.2014 г., направила е опис, разпределила го е, генерирала е номер и лично
още на същия ден го е предала на д-р Василева. Впоследствие твърди, че е
възможно да и го е предала на друг ден, когато са се събрали повече досиета. На
поставените й въпроси, свидетелката е отговорила, че контролен талон не се
попълва при подаване на заявление, а единствено се изготвя приемо-предавателен
протокол и се попълват данните в електронната система на РКМЕ. Свидетелката Г.
също така твърди, че не се спазва 3-дневният срок за предаване на досиетата за
освидетелстване на лицата. Посочила е, че същите се предават, след като се
натрупат, като се разпределят поравно на педиатрите, участващи в съставите на
ТЕЛК – Пазарджик. Същата не е сигурна кога е предала досието на К.З. от
19.05.2014 г. на д-р В.-Ц..
Относно
електронната регистрационна система, свид. Г. заявява, че същата работи от
февруари 2014 г., като не се правят разпечатки от тяхната система, а само с
приемо-предавателен протокол се предават досиетата в ТЕЛК. Според свидетелката,
електронната регистрационна система в ТЕЛК работи от края на 2015 г., поради
което към 2014 г. посредством тази система не е възможно да бъде извършен
електронен обмен на документи и съответно ТЕЛК да получи в електронен вид
заявлението на ищцата със съпътстващата го медицинска документация. Същите са
предавани на ръка с приемо-предавателен протокол.
Свидетелката
д-р В.-Ц. заявява, че не си спомня за конкретния случай на К.З.. Твърди, че подписът
в т. нар. приемо-предавателен протокол прилича на нейния, но няма как на тази
дата – 19.05.2014 г., да е подписала този „протокол“ тъй като е била в чужбина.
В тази връзка по делото са представени като доказателство одобрена молба за
отпуск от 19.05.2014 г. до 03.06.2014 г. и копие от международен паспорт, от
които се установява, че свид. В.-Ц. е напуснала пределите на страната на
17.05.2014 г. и се е завърнала на 21.05.2014 г., след което отново е напуснала
пределите на страната на 24.05.2014 г. Свидетелката е посочила, че в този
период на отсъствие не е участвала в заседанията на ТЕЛК.
По
делото е разпитана и свид. К. Д., която твърди, че дъщеря й – В.Д., многократно
е ходила както в РКМЕ, така и до ТЕЛК, за да провери какво става с подаденото
заявление-декларация на дъщеря й К.З.. Въпреки напомнянето в РКМЕ, действия за
извършване на проверка по движението на досието на К.З. не е извършено.
По
делото са допуснати и приети единична и тройна съдебно-почеркова експертиза,
които съдът възприема като компетентно изготвени и непротиворечащи на събраните
по делото доказателства. В отговор на поставения въпрос, вещите лица са
отговорили, че „Подписът за „приел“ под документ на РКМЕ към РЗИ – Пазарджик с
рег. № ПЗ-ИЗХ-817 от 19.05.2014 г. до Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“
АД е положен от лицето Е. Б. В.-Ц.“.
По
делото е допусната и приета съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвена и непротиворечаща на събраните по делото
доказателства. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е отговорило,
че след изследване на съдържанието на „Единна информационна система на
медицинската експертиза в България“, ползвана от РКМЕ към РЗИ – Пазарджик и
ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД, се установи движение на заявлението на В.Д. от
19.05.2014 г., посочено в Таблица. Констатирано е наличие на регистрирано
експертно досие на К.П.З. с множество записи в него. Вещото лице е посочило, че
РКМЕ към РЗИ – Пазарджик и ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ използват системата, като
полетата, предназначени за попълване от едното ведомство, не могат да се
попълват от другото и обратно. В заключението се казва, че РКМЕ към РЗИ –
Пазарджик използват Единната информационна система от февруари 2014 г., а от
ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ – от декември 2015 г. По отношение на движението на
досието на К.З., вещото лице е посочило, че на 11- ти ред в системата е
посочено, че същото е изпратено на 19.05.2014 г., но полето с „дата на
получаване“ е празно. Системата позволява едновременен достъп и на двете
ведомства, но всяко от тях попълва полетата, до които има достъп. Това, което е
записано от едните, не може да се променя от другите. Информацията се вижда и
от двете ведомства.
Въз основа на тези
факти, съдът счита предявения иск за допустим.
Разгледан по същество
искът е частично основателен.
Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на
ответника по предявен иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205
от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред
положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а
нейната липса обосновава недопустимост на иска.
В конкретния случай ищецът е насочил иска си към РЗИ –
Пазарджик. Според чл. 8, ал. 1 от Закона за здравето, регионалните здравни
инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на
здравеопазването, със седалище населеното място – административен център на
областта. Съобразно чл. 21, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи (приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г., обн. ДВ бр. 34 от
4.05.2010 г.), регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни
звена на РЗИ. Това ще рече, че Регионална здравна инспекция – Пазарджик е
надлежна, пасивно легитимирана страна по заявения от Д. иск.
Според чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето,
регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област
дейности по планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската
експертиза. В този смисъл е правилото на чл. 101, ал. 2 от ЗЗ, съобразно което
медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на
здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. Съобразно, чл. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, с правилника се уреждат устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи.
В чл. 103 от ЗЗ е определено, че медицинската експертиза
включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и
степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. В
този контекст, в чл. 3, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е установено, че експертизата на
вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от
ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия. Съответно
в чл. 21, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ пък е определено, че дейността по регистрация,
обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и
НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на медицинските експертизи.
Дейностите по оценка на временната неработоспособност, на вида и степента на
увреждане и трайно намалената работоспособност са в правомощията на съответната
по вид лекарска комисия (ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Съответно дейностите по
регистрация, обработка и съхраняване на здравната информация за
освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица е в правомощията на съответната
регионална картотека на медицинските експертизи.
Съобразно чл. 56, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, лицата или
законните им представители подават заявление-декларация по образец, съгласно
Приложение № 5, в РКМЕ за освидетелстване. Това именно в случая е сторено от
ищцата Д. на 19.05.2014 г. – обстоятелство, което не е спорно по делото. Според
чл. 56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ, експертите в РКМЕ изпращат документите за
освидетелстване или преосвидетелстване на лицата на съответната ТЕЛК в срок 3
дни от получаването им. Според чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, регионалните здравни
инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по
планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза.
Съобразно чл. 70, ал.1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ,
експертите към РЗИ, ТП на НОИ, РЗОК и към РКМЕ осъществяват методическа
помощ и контрол по медицинската експертиза на всички лечебни заведения на
територията на района, като правят проверки по създадената организация на
работа и кадровото състояние на ЛКК, по качеството на медицинската експертиза,
осъществявана от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК, и по воденето на медицинската
документация.
Безспорно в случая се установи, че от страна на ищцата
В.Д. са били подадени две заявления – едното от 19.05.2014 г., а другото от
01.09.2015 г., съдържащи едно и също искане, а именно да бъде извършено
първоначално освидетелстване на детето К.З.. От представените по делото
доказателства не може да се направи несъмнен и еднозначен извод, че съответните
длъжностни лица в РКМЕ към РЗИ – Пазарджик са изпълнили нормативно установеното
си задължение, в законоустановения 3 (три) дневен срок да предадат подаденото
заявление-декларация на съответната ТЕЛК. Безспорно по делото се установи от
приетите съдебно-почеркови експертизи, че от РКМЕ – Пазарджик е връчен документ
„приемо-предавателен протокол“ на д-р В.-Ц. от Втори състав на ТЕЛК, в който
под т. 15 е посочено името на К.П.З.. Така нареченият приемо-предавателен
протокол обаче не удостоверява, че на д-р В.-Ц. е връчено
заявлението-декларация, ведно с цялата медицинска документация на детето К.З.,
доколкото в същия липсва посочване на входящия номер на заявлението-декларация,
не са подробно посочени документите, които са приложени към същото, липсва
отбелязване и на датата на самото предаване. От свидетелските показания на
свид. Г., както и на свидетелката д-р В.-Ц. се установи, че при приемане на
заявление за освидетелстване и предаването им в ТЕЛК, не се спазва
законоустановения 3-дневен срок, както и не е създадена организация за
своевременно предаване на постъпилите документи на съответните състави на ТЕЛК.
Конкретното заявление-декларация, заедно с медицинската документация на детето
К.З., е постъпило на 19.05.2014 г., като за него липсват доказателства в кой
точно момент е предадено и дали е предадено на Втори състав на ТЕЛК. Установи
се, че подписът за приел е на д-р В.-Ц., но по делото има безспорни
доказателства за това, че към този момент същата е била в платен годишен отпуск
и извън страната. Освен това, от представените по делото справки за състава на
Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ се установява че за периода
15.05.2014 г. до 31.05.2014 г. същата не е участвала на заседанията на ТЕЛК.
Моментът на предаване на досието не може да бъде установен и от въведената
Единна информационна система, тъй като от приетата по делото съдебнотехническа
експертиза се установи отбелязване единствено в графата „дата на изпращане“,
без да е налице отбелязване в графа „дата на получаване“ (л. 64). В
експертизата е видно движението на досието на К.З., като след 19.05.2014 г.,
следващото отбелязване е на дата 04.09.2015 г., след подаване на второто
заявление от ищцата. Тук следва да се отбележи, че от страна на РКМЕ към РЗИ –
Пазарджик не са предприети каквито и да е действия, с оглед проверка и контрол,
относно причините, наложили повторно подаване на заявление от страна на ищцата
и то около година и три месеца след подаване на първоначалното такова.
С оглед на това, съдът намира, че представената
разпечатка от електронен носител на Единна информационна система на медицинска
експертиза, дори да отразява въведените в системата данни, сама по себе си не
удостоверява предаването на заявлението на Д. и съответните медицински
документи от служителя на РКМЕ – Пазарджик на Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ
Пазарджик АД. Според показанията на свид. Г., посредством тази система не е
възможно да бъде извършен електронен обмен на документи и съответно ТЕЛК да
получи в електронен вид било заявлението на Д., било съпътстващата го
медицинска документация.
На следващо място, представеният по делото документ, за
който от страна на РЗИ се поддържа, че е протокол за предаването на съответните заявления и
документация от РКМЕ – Пазарджик на ТЕЛК при МБАЛ, също не удостоверява този
факт. Каза се, че в документа не е посочено нито между кои лица е извършено
предаването и приемането на книжата, нито тяхната длъжност и месторабота, нито
пък каквито и да други индивидуализиращи ги белези. Явно е от данните по
делото, че твърдението за фактическо предаване на заявлението на Д. от
19.05.2014 г. и съпътстващата го медицинска документация, не може да бъде
свързано нито от РЗИ – Пазарджик, нито пък от служителката в РКМЕ – Пазарджик с
кое да е конкретно лице от Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД. Като
приели книжата се сочат д-р В.-Ц., която в този период не е била в страната. В
действителност се установи, че подписът, положен под този документ на приел, е
на д-р В.-Ц., но се установи, че не се знае кога е подписан този документ, нито
какво точно е предадено. Самият документ, наименован като протокол за
предаване, дори не съдържа достатъчно данни какво се предава – посочени са три
имена и ЕГН на лица, но не е посочен дори номер на справка-декларация, в същия
са правени и поправки на имена на лица, без да е упоменато кой и кога ги е
направил. Освен това се установи, че досиетата на лицата за освидетелстване
следва да се предадат на председателя на ТЕЛК – Пазарджик и той да ги
разпредели между членовете на съответния състав. Освен това съгласно
ПУОРОМЕРКМЕ се попълва контролен талон. Такъв контролен талон не е попълнен.
Ето защо, крайният извод, по отношение установяване на
релевантните по делото факти е, че в случая от страна на РЗИ – Пазарджик не се
доказа, посредством предвидените в процесуалния закон доказателствени средства,
заявление-декларация на В.Д., регистрирано с вх. № Пз-ВХ-2672 от 19.05.2014 г.
в РКМЕ – Пазарджик към РЗИ – Пазарджик и придружаващата го медицинска
документация да е било предавано на Втори състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“
АД.
Бездействието на административния орган или на длъжностното
лице е незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от
нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение, което е
пряко противоположно на това, което правната норма изисква. Бездействието е
основание за носене на деликтна отговорност, когато се изразява в неизпълнение
на задължение, произтичащо от закона, подзаконовите нормативни актове,
правилата и характера на дейността. Изложените до тук констатации по фактите и
приложимото право, налагат извода, че длъжностно лице от РКМЕ – Пазарджик към
РЗИ – Пазарджик е осъществило незаконосъобразно бездействие, като в периода
19.05.2014 г. до 01.09.2015 г., не е изпълнило задължението си по чл. 56, ал. 5
от ПУОРОМЕРКМЕ, да изпрати документите за освидетелстване, заявени от ищцата
Д., на съответната ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им. Относно този извод
трябва да се отбележи, че когато твърдените от ищеца вреди произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в
производството по обезщетяването, т.е. в това по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (така
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК).
Пряка последица от неоправданото и необосновано по
никакъв начин, твърде продължително във времето, бездействие на длъжностното
лице от РКМЕ – Пазарджик към РЗИ – Пазарджик, относно изпращането на
заявлението-декларация от 19.05.2014 г. до съответния състав на ТЕЛК, е
неполучаването на месечни добавки за деца с трайни увреждания, получени от В.Д.
едва от 01.09.2015 г. от ДСП – Пазарджик. Не е необходимо да се събират каквито
и да било писмени и гласни доказателства в тази насока, тъй като те са законово
определени. Без да е налице ЕР на ТЕЛК не могат да бъдат получени. На основание
чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД (в сила от 01.01.2012 г.) право на месечна добавка
за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст има родител, когато отглежда
дете с трайни увреждания. Видно от приетите по делото писмени доказателства,
детето К.З. е с това заболяване два месеца след раждането и – от месец март
2014 г. На основание чл. 8д, ал. 2 от ЗСПД, размерът на месечната добавка се
определя ежегодно със ЗДБРБ. Съгласно чл. 61, ал. 12 от ЗДБРБ за 2014 г. и 2015
г. е 240 лева.
Подаденото Заявление вх. № ПЗ-ВХ-2672/19.05.2014г. за
освидетелстване по вид и степен на увреждане на детето К.З. е постъпило в РКМЕ
на 19.05.2014 г. (което е безспорно). При положение че РКМЕ при РЗИ – Пазарджик
беше предал МЕД на Втори състав на ТЕЛК – Пазарджик при „МБАЛ Пазарджик“ и
същият беше изготвил ЕР, то същото ще е с дата 19.05.2014 г. Съгласно чл. 24а,
ал.6 от ПП ЗСПД, месечната добавка се отпуска от 1-во число на месеца, през
който е определена датата на инвалидността, т.е. от 01.05.2014 г. Крайната
дата, до която същата не е получила месечната добавка е 31.08.2015 г., при
положение че такава е отпусната с ЕР на ТЕЛК № 3584/25.09.2015 г. (л. 94),
считано от 01.09.2015 г. Доколкото обаче в исковата молба е очертан период, за
който се претендират вреди, а именно 19.05.2014 г. до 25.09.2015 г., то съдът
не може да излезе извън исковата претенция, поради което и искът следва да бъде
уважен за периода от 19.05.2014 г. до 31.08.2015 г., до която дата реално са
претърпени имуществени вреди.
В този случай общият размер на щетата възлиза на е 3700
лева (240 лева х 15 месеца и 13 дни).
Разглеждането на исковата претенция срещу „МБАЛ
Пазарджик“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Болнична“ № 15, е поставена от ищцата в зависимост от уважаването на
исковата претенция насочена срещу РЗИ – Пазарджик, тоест заявена е при
условията на евентуалност. Според чл. 271, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по
евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е
произнесъл. Тоест при констатирана основателност на иска, насочен срещу главния
ответник, съдът не дължи произнасяне по иска срещу ответника, по отношение на
който същата претенция е заявена при условията на евентуалност.
С оглед изхода на делото и предвид
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично уважен иск ответникът
заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса
и възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
От ищцата и процесуалния й представител е направено
искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 800 лева за
адвокатско възнаграждение. От друга страна предвид разпоредбата на 10, ал. 4 от
ЗОДОВ, ответната страна е направила разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение. Изчислявайки по компенсация, съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 753 лева за адвокатско
възнаграждение, изчислено съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото ще следва ответникът РЗИ гр.
Пазарджик да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд гр.
Пазарджик и направените по делото разноски за вещо лице в размер на 366 лева.
По отношение на направените по делото разноски от „МБАЛ
Пазарджик“ АД, ВАС – Трето отделение в Решение № 11799/23.09.2020 г.,
постановено по адм. дело № 9563/2019 г. е приел, че между „МБАЛ - Пазарджик“ АД
– Пазарджик и Регионалната здравна инспекция – Пазарджик не е налице
процесуално правоотношение, което изключва възможността за присъждане на
разноски. Както Регионалната здравна инспекция – Пазарджик, така и „МБАЛ
Пазарджик“ АД – Пазарджик е ответник по евентуално предявен иск, от което
следва, че няма основание ответникът по главния иск да заплати разноските,
направени от ответника по съединения при условията на евентуалност иск. С оглед
на това съдът не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на
направените по делото разноски от „МБАЛ Пазарджик“ АД.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр.
Пазарджик (РЗИ), представлявана от директора Ф. Г. П.,***, да заплати на
В.Б.Д., ЕГН **********,***, сумата от 3700 (три хиляди и седемстотин) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразно бездействие за придвижване на досието по освидетелстване на
детето К.П.З. с ЕГН **********, за времето от 19.05.2014 г. до 31.08.2015 г.,
както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази
сума, считано от 10.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Б.Д., ЕГН
**********,*** против Регионална здравна инспекция гр. Пазарджик (РЗИ),
представлявана от директора Ф. Г. П.,*** за сумата над 3700 (три хиляди и
седемстотин) лева до претендирания размер от 3 840 (три хиляди осемстотин
и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
в резултат на незаконосъобразно бездействие за придвижване на досието по
освидетелстване на детето К.П.З. с ЕГН **********, за времето от 01.09.2015 г.
до 25.09.2015 като неоснователен.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция
Пазарджик, ул. „***“, №*** да заплати на В.Б.Д., ЕГН **********,***, сумата от
753 лева (седемстотин петдесет и три) лв. направени по делото разноски за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция
Пазарджик, ул. „***“, № *, да заплати в полза на Административен съд гр.
Пазарджик направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 366 (триста шестдесет и шест) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
(П)
Решение
№ 4881 от 19.05.2022г. на ВАС - София, Трето отделение по АД № 10855/2021г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432 от 20.05.2021 г., постановено по адм. дело №
1086/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция - Пазарджик, ул. „***“ № ** да заплати на „МБАЛ
- Пазарджик“ АД, ЕИК - ****, със седалище и
адрес на управление, гр. Пазарджик, ул. „Болнична“, № 15, сумата от 550
(петстотин и петдесет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция - Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17 да заплати на В. Д., ЕГН - ****, гр. Пазарджик сумата от
500 (петстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.