№ 21824
гр. С, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110100773 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „В
К“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.
“*****харлал *****“ ***** ет. 2, ***** представлявано от С П (като
правоприемник на „В К“ ООД, ЕИК *****), срещу С. К. Р., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к. “*****“ бл. **** вх. Б, ет. 3, ап. 17, с искане да бъде осъдена
ответницата да заплати парични суми, както следва – 600 лева главница по
договор за заем, 74,74 лева договорна лихва за периода 13.12.2021 г. до
10.09.2022 г., 125,58 лева такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за
периода 13.12.2021 г. до 10.09.2022 г., 29,90 лева неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес, 22,88 лева
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за
липса на задължения по ДОПК, 118,07 лева неустойка за непредоставяне на
съгласие за директен дебит за периода 13.12.2021 г. до 10.09.2022 г., 84,73 лева
начислени такси за ограничаване негативни последици при просрочие, 94,17
лева мораторна лихва върху главницата по договора за заем за периода
10.09.2022 г. до 03.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че е сключен на 10.09.2021 г. договор за
заем ****, при който дружеството заемодател предоставя кредитен лимит в
размер от 600 лева, сочи се, че ответницата Р. е усвоила изцяло кредитния
лимит. Ищецът поддържа, че при цялостно усвояване на кредитния лимит
срокът за възстановяване на паричната сума е 30 дни, считано от тази дата.
Ищецът сочи, че ответницата е заплатила сума в общ размер от 162 лева, с
която са реализирани частични погасявания на задължения по договора, както
1
е посочено в исковата молба, но няма погасена част от претендираната
главница, поради което предявява иск за сумата от 600 лева. С оглед това, че е
ползвана заемната парична сума ищецът претендира от ответницата
заплащане на договорна лихва в размер от 74,74 лева. В исковата молба се
твърди, че страните са постигнали съгласие за наличието на фискиран лихвен
процент по време на действие на договора, а именно по 0,042 % на ден, за
което ответницата като заемополучател дължи такса за фискирана лихва,
каквато ищецът претендира в размер от 125,58 лева. В исковата молба са
изложени твърдения, че при сключване на договора страните са уговорили
заемополучателят да представи удостоверение за липса на задължения по
ДОПК, както и удостоверение за настоящ адрес, а предвид това, че
ответницата е допуснала неизпълнение на тези свои задължения ищецът
претендира такси в размер от 29,90 лева и от 22,88 лева. Ищецът поддържа, че
предвид липса на дадено съгласие от страна на заемополучателя за директен
дебит се достига до начисляване на неустойка по чл.15, ал. 1, 2, 3 в размер от
118,07 лева за периода 13.12.2021 г. до 10.09.2022 г. В исковата молба се
релевират доводи, че е уговорена дължимост на такса при забава на
изпълнението като кредиторът реализира различни дейности по уведомяване
на заемополучателя чрез изпращане на текстови съобщения или съобщения по
вайбър и претендира сума в размер от 84,73 лева за периода 12.04.2022 г. до
10.09.2022 г. С оглед допуснатото от ответницата неизпълнение на
задължението да връща главницата ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 94,17 лева за периода от 10.09.2022 г. до предявяване на иска.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представен е договор за кредит “****”, сключен от разстояние на
10.09.2021 г. между „В К“ ООД, ЕИК ***** /кредитодател/ и С. К. Р., ЕГН
********** /кредитополучател/, съгласно който кредитодателят се задължил
да предостави на кредитополучателя сума в размер 600 лева под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на
части за срок от една година, а кредитополучателят се задължава да го ползва
и да го върне съгласно условията на договора. В чл. 4 от договора е уговорен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 15 %. Върху усвоения размер на
кредита, е уговорено да се дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042 %,
като лихвата се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница.
Уговорено е също, че кредитополучателят дължи такса ангажимент, в размер
на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница.
Съгласно чл. 1, ал. 2 кредитополучателят заявява, че преди подписване
на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителен
пакет услуги по вид и цена, подробно описани в Приложение /Тарифа за
допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - "*****" ПО ПРОДУКТ "****" и такси за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие,
предоставено от кредитора.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора при всяко погасяване от
2
кредитополучателя на дължими суми по кредита /пълно или частично,
погасяване на текущо задължение или общо задължение / кредитополучателят
има право да заплаща част от цената на пакета допълнителни услуги по ал. 3,
като кредитодателят предоставя на кредитополучателя възможност сам да
избере какъв размер от цената на пакета/т. нар. - такса удовлетвореност/ да
заплати към дружеството с оглед степента на удовлетвореност от
предоставената от кредитодателя финансова услуга и допълнително и
доброволно избрания пакет към нея. Кредитополучателят може да избере
размерът на таксата удовлетвореност при всяко плащане да е от 0 до 5% от
размера на кредитния лимит. Незаплащането суми по предходното изречение
не води до натрупване, изискуемост и обезщетение за забава.
С чл. 15, ал. 4 от договора страните се споразумели, а
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от
подписване на настоящия договор за паричен заем, както и 2 дни преди
изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на заплащане на текущото
задължение, се задължава да предоставя удостоверение за липса на
задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно, че няма задължения, както и
удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете
удостоверения, или ако от удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно
наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислява
неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и
непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените
удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и
се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Съгласно ал. 5
предоставянето на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК,
както и на удостоверение за настоящ адрес се дължи еднократно в рамките на
всеки тридесетдневен период, в който потребителят има усвоена сума.
Съгласно чл 20, ал. 4 при забава за плащане текущото задължение,
кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране
на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение
към настоящия договор/Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - *****
"****" и такси за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие/, до заплащане на съответното текущо задължение или общото
задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са
разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за
да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от
кредитополучателя по договора.
Приложена е справка /погасителен план по договор за паричен заем,
сключен със С. К. Р., ЕГН **********, в който са уточнени параметрите по
договора, както следва – одобрена и усвоена сума – 600 лева; фиксиран
годишен лихвен процент – 15 %; ГПР – 49,32 %; неустойка за непредоставяне
– 2%; такса ангажимент за фиксиран лихвен процент – 0,07 % на ден върху
усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на
всеки тридесетдневен период от усвояване на главница; дневен лихвен
процент върху усвоена и непогасена главница – 0,042 %; неустойка за
3
непредоставяне на удостоверения – 0,5 % от общия размер на усвоената и
непогасена главница. В погасителния план е посочено, че на 13.09.2021 г.
сумата от 600 лева е усвоена, а по кредита са извършени плащания в общ
размер от 168 лева, а задълженията по кредита за период 14.10.2021 г. –
10.09.2022 г. са в общ размер на 1055,90 лева.
Представена е неподписана от кредитополучателя декларация по чл. 42,
ал. 2, т. 2 ЗМИП.
Приложени са извадка под формата на изображение, съдържаща данни
за ответницата, както и справка за изходящи спрямо ответницата обаждания и
съобщения през периода м.11.2021 г. – м. 11.2023 г. относно непогасени
задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на исковете,предявени от ищеца е обусловено от
доказването наличието на заемно правоотношение,от установяване какви
права и задължения страните са уговорили,от доказване размера на
вземането,докато в тежест на ответната страна е възложено доказването,че е
изпълнила точно своите договорни задължения или са налице
обстоятелства,които изключват дължимост на паричните суми. С оглед това,че
между страните е сключен договор за потребителски паричен заем,а
ответницата Р. е физическо лице,съдът счита,че ответницата Р. е
потребител,поради което и съдът с определението,с което е насрочено делото
е указал,че следи за наличието на неравноправни клаузи,респективно
разпределена е доказателствена тежест на ищеца да установи,че при
сключване на договора за заем не е допуснато нарушаване на императивни
правни норми.
В конкретния случай претендираното от ищеца вземане произтича от
твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, какъвто съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт. Страните не спорят,а и от представените писмени
доказателства се установява,че заемната парична сума от 600 лева е заплатена
от ищцовото дружество на ответницата Р.,а и предвид наличието на
4
доказателства,че частично е погасена парична сума от 162 лева,съдът
приема,че е доказано дружеството ищец да е предало в заем паричната сума
от 600 лева,с което да е изпълнило договорните си задължения по договора за
паричен заем. В хипотезата,когато сключеният договор за заем е
действителен,за страната заемополучател съществува задължение да заплати
паричните суми,уговорени по договора за заем,а ако сключеният договор за
заем е недействителен,за страната заемополучател съществува задължението
да върне заемната парична сума като е освободена от задължението да заплати
други парични суми – напр.лихви или разноски. Софийският районен съд
приема,че искът следва да бъде уважен за сумата от 438 лева,формирана
между заемната парична сума и погасената част по кредита,а в останалата част
исковата претенция подлежи на отхвърляне,защото в договора са включени
неравноправни клаузи,които водят до извод,че договорът за заем е
недействителен. Съдът счита,че сключеният между страните договор се явява
недействителен при съобразяване разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК при противоречие на договора с предвидени в
цитираната разпоредба норми,в това число,ако договорът противоречи на
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът се явява недействителен. В
настоящия случай от представения по делото договор се установява,че е
посочен годишен процент на разходите – 49,32 %,за който е посочено,че се
начислява при пълно усвояване на заемната парична сума незабавно като
лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания.
Същевременно обаче,според сключения договор за заем са предвидени
допълнителни такси и неустойки,за които не може да бъде направен извод
дали са включени при изчисляване на годишния процент на разходите. При
това положение и като бъде съобразено,че неточното посочване на годишния
процент на разходите се приравнява на липса на посочване на годишния
процент на разходите съдът приема,че е налице основание да бъде счетено,че
договорът за заем,сключен между страните се явява недействителен.
Софийският районен съд,отчитайки легалната дефиниция на понятието общ
размер на разходите,както и с оглед това,че чрез уговаряне дължимост на
неустойка и чрез начисляване на допълнителни такси значително нараства
общия размер на дълга,приема,че се достига до нарушаване изискванията на
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Цитираната разпоредба е
регламентирана в полза на потребителя,който следва по ясен и разбираем
начин да бъде уведомен за размера на дълга и подлежащата на връщане
парична сума. Това означава,че при посочване годишния процент на разходите
следва да бъде взета предвид всяка парична сума,която рефлектира върху
размера на задължението. Според легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
5
търговски клаузи или условия. Съдът счита,че чрез начисляване на неустойки
или на такси след сключване на договора и предаване на заемната парична
сума се достига до възникване на разход по кредита,подлежащ на изпълнение
от потребителя,респективно така начислената парична сума следва да бъде
включена в годишния процент на разходите. Установената практика на СЕС по
дела № С-42/2015 г. и С-714/2022 г. възприема,че ако ГПР не включва всички
разходи като лишава потребителя от възможността да разбере обхвата на
задължението си,тогава кредитът се счита освободен от лихви и разноски,а
лишаването на кредитора от възможността да претендира лихви и други
разходи представлява пропорционална санкция за кредитора. Изложените
съображения мотивираха съда да счете,че следва да бъде присъдена
паричната сума в размер от 438 лева,представляваща неиздължената част от
заемната парична сума,а всички останали искове подлежат на отхвърляне.
Самостоятелен аргумент за отхвърляне на исковете за лихви,неустойки и
такси е и противоречието на клаузите,регламентиращи такива плащания с
императивни правни норми,установени съгласно Закона за потребителския
кредит в полза на потребителя,като чрез начисляването на такива неустойки и
такси заемодателят реализира скрита печалба.
При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковата
претенция съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 221
лева съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. “*****“ бл.
**** вх. Б, ет. 3, ап. 17 да заплати на "В К" АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр.С, бул. “*****харлар *****“ ***** ет. 2, *****
представлявано от С П (като правоприемник на „В К“ ООД, ЕИК *****),
сумата от 438 ( четиристотин тридесет и осем ) лева,представляваща
неиздължена част от заемна парична сума,предоставена по договор за
заем,сключен на 10.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 04.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявените от "В К" АД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр.С, бул. “*****харлар *****“
***** ет. 2, ***** представлявано от С П (като правоприемник на „В К“ ООД,
ЕИК *****), срещу С. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. “*****“ бл.
**** вх. Б, ет. 3, ап. 17 искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните суми - 74,74 лева договорна
лихва за периода 13.12.2021 г. до 10.09.2022 г., 125,58 лева такса ангажимент
за фиксиран лихвен процент за периода 13.12.2021 г. до 10.09.2022 г., 29,90
лева неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за настоящ адрес, 22,88 лева неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по
6
ДОПК,118,07 лева неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит
за периода 13.12.2021 г. до 10.09.2022 г.,84,73 лева начислени такси за
ограничаване негативни последици при просрочие,94,17 лева мораторна
лихва върху главницата по договора за заем за периода 10.09.2022 г. до
03.01.2024 г.,ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. “*****“ бл.
**** вх. Б, ет. 3, ап. 17 да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от
ГПК на "В К" АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С, бул.
“*****харлар *****“ ***** ет. 2, ***** представлявано от С П (като
правоприемник на „В К“ ООД, ЕИК *****), сумата от 221 ( двеста двадесет и
един ) лева съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7