Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
03,08,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на втори юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 578/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Т.Б.К.“
ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес
(седалище и адрес на управление) с. ****, представлявано от П.Л.Б. с ЕГН **********
против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 424512-F430896/01.04.19, с което на дружеството на основание чл. 180, ал. 1 във връзка с ал. 2 е
наложена имуществена санкция в размер на 500лева
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява
за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя
процесуален представител и с писмено становище, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител , с писмено становище, настоява да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството- жалбоподател,
осъществяващо независима икономическа дейност, подало на 24.07.2018г. заявлението за
регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал.1 ЗДДС ( вх. № 133911801524651).
В хода на извършената последваща
проверка било установено, че за периода 01.07.2017г. - 30.06.2018г.
дружеството реализирало облагаем оборот
по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 69078,58лв. Проверката установила, че облагаемият оборот по смисъла
на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация бил достигнат още за
периода 01.12.2016г. - 30.11.2017г. и е в размер на 58157,37лв., тоест
дружеството е следвало да подаде заявление
за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.12.2017г. /в 14-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000,00лв./.
Оборотът на дружеството за
задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС падал към 01.02.2018г. Към
30.04.2018г. дружеството отново формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96,
ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50627,53лв., който е
достигнат за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. и дружеството е следвало да
подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 08.05.2018г. /в
7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от
50 000.00лв./. При надлежно и навременно изпълнение от дружеството на
задължението за подаване на заявление за
регистрация от страна на дружеството, Актът за регистрация е следвало да бъде
издаден най-късно на 22.05.2018г.
Дружеството било регистрирано по
ЗДДС на 08.08.2018г., на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по
ЗДДС № 130421801623071/07.08.2018г„ връчен на 08.08.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 102,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите т.е. ако задълженото лице „Т.“
ЕООД бе изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявления за
регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден
не по-късно от 22.05.2018г. и за периода от тази дата до датата на фактическа
регистрация по ЗДДС - 08.08.2018г. лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки.
При извършена последваща проверка
било установено, че за периода 22.05.2018г. - 31.05.2018г. задълженото лицето
извършило облагаеми доставки в размер на 2744,56лв. Посочените доставки съставляват
извършени услуги. Облагаемите доставки са с начин на плащане по сметка по
издадена една фактура с №**********/28.05.2018г. на стойност 2744,56лв., която
сума постъпила по банковата сметка на дружеството. За посоченият период не били
налице анулирани фактури, ВОП, ВОД и освободени доставки. Място на посочените
доставки било на територията на страната.
Според формулата, описана в чл. 53, ал. 2 от
ППЗДДС, неначисленият ДДС за периода 22.05.2018г. - 31.05.2018г. е в размер на
457,43лв.
Ако задълженото лице „Т.Б.К.“
ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през периода 22.05.2018г. до 31.05.2018г.,
както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от
него облагаеми доставки по реда и сроковете по чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и
да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник
за покупките“ и .Дневник за продажбите" за данъчен период месец 05/2018г.,
съгласно чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС в срок до 14.06.2018г.
В разпоредбата на чл. 180, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС е предвидена санкция за “регистрирано лице, което като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове“, включително „ и
когато лицето не е начислило данък, тъй като е не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон ”.
„Т.Б.К.“ ЕООД е подало СД за ДДС
за данъчен период месец 08/2018г. по електронен път с вх. №
13001573875/14.09.2018г. В Дневника за продажбите за посоченият период с
Протокол № **********/08.08.2018г. лицето е самоначислило ДДС за периода
22.05.2018г. до 31.05.2018г. в размер на 457,43 лв.
При тези данни свидетелката
приела, че е налице нарушение по чл. 180, ал. 1 във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС, тъй
като дружеството като данъчно задължено лице не е начислило ДДС в размер на
457,43лв. за извършени от него облагаеми доставки на обща стойност 2744,56лв.,
извършени през данъчен период 22.05.2018г. - 31.05.2018г., като е било длъжно,
но не е подало в срок Заявление за регистрация по ЗДДС.
При тези констатации дружество
било поканено за съставяне на акт за установено административно нарушение,
която била изпратена и връчена на 19,10,18г. по ел. път с потвърждение от
актосъставителя ( виж към административно-наказателната преписка ). В определения с поканата тридневен срок за
явяване не се явил представител на дружеството и актът бил съставен съгласно
чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Същият бил надлежно предявен на
законовия представител на 09,11,19г. , подписан и с връчен нему екземпляр .
Постъпили възражения в тридневния
срок, които не били уважени и издадено процесното НП.
Възраженията за процесуалната
годност на НП се изчерпват само с критиките за липса на мотиви досежно
отхвърляне на чл. 28 от ЗАНН , но такива все пак са съдържими сред изложените
обстоятелства по извършване на нарушението, въпреки, че не са изрично назовани
за формулирания извод в предпоследния абзац на стр. 3 на НП. Не се констатираха
процесуални пороци, водещи директно до отмяна на НП.
Актът и НП имат съдържание, което
съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е
спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и
предявяване ( последните относно АУАН) . Действително, поканата за съставяне на
акта е връчена на 19,10,18г. по ел. път с потвърждение от актосъставителя ( виж
към административно-наказателната преписка
). Вярно е, че процедурата по НПК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН, не
предвижда точно такъв - така наименован способ за призоваване. Разпоредбата на
чл. 178, ал. 8 от НПК обаче предвижда възможност за призоваване по факс или
телекс . Телексът е остаряла и отдавна ( преди около 50 години) излязла от
употреба техника за обмен на информация по електронен път, но факсът все още се
ползва и се обявява като възможност ( за различни институции, юридически лица и
т.н. ) за информационен обмен. Разликата
между него и обмена на информация чрез електронни адреси е в това, че при
първия начин информацията пристига чрез машинно устройство на хартиен носител,
а във втория се съхранява на ел. адрес и е достъпна само по ел. път , като
получателят решава дали да я изведе и на хартиен носител. Приложената аналогия е напълно допустима с оглед
законодателното разрешение, манифестирано с чл.46, ал.2 от ЗНА - „ Когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта“. В случая не следва да
се съблюдава забраната по ал.3 на чл. 46 от ЗНА ( според която наказателната
отговорност не може да се обосновава по аналогия), доколкото коментираната
норма на чл. 178 НПК касае уведомителен режим и е част от процедурата, а не
основание и параметри на реализираната репресия. В този смисъл приложението на ел. съобщения
на ел. адрес е напълно приложимо , а в процесния случай това е станало на
предварително обявен за контакти с НАП
ел. адрес от дружеството съгласно изискванията на ДОПК ( чл.29 ДОПК) . В
материалите на административно-наказателната преписка е налично удостоверение
от актосъставителката К., че е връчила поканата за съставяне на акта на
обявения ел. адрес на дружеството и това е достатъчно, за да се приеме надлежно
връчване, доколкото чл. 178, ал.8 от НПК предписва, че „призоваването по факс
се удостоверява от длъжностното лице, което го е извършило „ .
В определения с поканата
тридневен срок за явяване не се явил представител на дружеството и актът надлежно
бил съставен съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Надлежно е бил предявен ( на
09,11,19) и е връчен препис, като срещу него дори е подадено възражение в
тридневния срок ( на 12,11,19).
Описаното нарушение е ясно и са изложени
достатъчно обстоятелства по извършването му, посочена е възприетата правна
квалификация.
Вярно е, че в АУАН и в НП има разминаване в посочените цифрови квалификации на вмененото нарушение, като в акта е
посочено, че дружеството жалбоподател е нарушило чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, докато в атакуваното НП се сочи, че е извършено нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Това нарушение не е от категорията на
съществените, тъй като не препятствяло възможността за изграждане и
реализиране на правото на защита. Тя се гради основно по фактите, а те са
идентични в акта и в НП и касаят именно
нарушение , осъществено чрез бездействие по отношение задължението за
начисляване на ДДС по извършени облагаеми доставки в рамките на процесния
период - по чл. 180, ал.1 от ЗДДС . От
друга страна, корекцията в НП на част от цифровия израз на правната
квалификация на нарушението е изцяло в съответствие с правомощията , които има
наказващия орган по чл. 53, ал.2 от ЗАНН , при безспорно установени нарушител и
начин на извършване на нарушението.
Фактите, възприети от контролния
и от наказващия орган, не са спорни:
1.) 01.07.2017г. - 30.06.2018г.
дружеството реализирало облагаем оборот
по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 69078,58лв., като облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2
от ЗДДС за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.12.2016г. -
30.11.2017г. - в размер на 58157,37лв. ( което поражда задължение за дружеството да подаде заявление за регистрация по чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС до 14.12.2017г. /в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период,
през който е достигнат оборот от 50 000,00лв./.
2.) към 01.02.2018г. оборотът на дружеството за
задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС пада, но
-3.) към 30.04.2018г. дружеството отново формира
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация
в размер на 50627,53лв., достигнат за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. ( това и в този случай поражда задължението по
т.1, но при седмодневен срок за изпълнение , до 08,05,18)
4.) дружеството е регистрирано по
ЗДДС на 08.08.2018г., на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по
ЗДДС № 130421801623071/07.08.2018г„ връчен на 08.08.2018г.
5.) за периода 22.05.2018г. -
31.05.2018г. дружеството извършило
облагаеми доставки /услуги в размер на 2744,56лв.
От горните факти следват следните
правни изводи - при надлежно и навременно изпълнение от дружеството на
задължението за подаване на заявление за
регистрация от страна на дружеството, Актът за регистрация е следвало да бъде
издаден най-късно на 22.05.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 102,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода
от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите, така, ако дружеството бе
изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявления за регистрация по
ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от
22.05.2018г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по
ЗДДС - 08.08.2018г. лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки; за всеки данъчен период. Ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС през периода
22.05.2018г. до 31.05.2018г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да
начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете по
чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация
от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и .Дневник за продажбите" за
данъчен период месец 05/2018г., съгласно чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС
в срок до 14.06.2018г.
Дружеството е подало СД за ДДС за
данъчен период месец 08/2018г. по електронен път с вх. № 13001573875/14.09.2018г.,
като в дневника за продажбите за посоченият период с Протокол №
**********/08.08.2018г. е самоначислило ДДС за периода 22.05.2018г. до
31.05.2018г. в размер на 457,43 лв.
Законодателят, с чл. 180, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС е предвиждил санкция за “регистрирано лице, което като е длъжно,
не начисли данък в предвидените в този закон срокове“, включително „ и когато
лицето не е начислило данък, тъй като е не е подало заявление за регистрация и
не се е регистрирало по този закон ”.
Процесното нарушение обаче не е
осъществено чрез бездействието по отношение на задължението за регистрация, а
чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. При това се сочи в
хипотеза, напълно аналогична на конкретната, как законодателя е уредил
отношенията при тъкмо такова бездействие - неначисляване на ДДС от лице, по
отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подяло заявление за регистрация и
е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било
задължително регистрирано и да начислява ДДС. Цитираната в акта и в НП разпоредбата на чл. 102, ал.З, т. 1 от ЗДДС
предвижда , че за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок- се приема, че
лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите. При това положение напълно верен е
изводът на административните органи, че ако дружеството е било изпълнило в срок
своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 22,05,18г. и за
периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 08,08.2018г.
дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружество
бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като
тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване
на данъка за всеки един данъчен период ( виж чл. 87 вс. алинеи и чл. 125, ал.5
вр. ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС)
Установено е, а и не се и спори (
виж и показанията на св. Войнова л. 36),
че за периода 22,05,18г.- 31,05,18г. дружеството извършило облагаеми
доставки на обща стойност 2744,56 лева ., поради което неначисленият ДДС за този период е в размер на 457,43 лв.
( изчислен по чл.53, ал.2 от ППЗДДС).
Съгласно чл. 86. , ал.1 ЗДДС „регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл. 125 за този данъчен период“ - задължения по начисляването, които са
останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл. 102, ал.3т.1 от ЗДДС.
В случая
( както е
отразено в акта и в НП) данъкът, дължим за процесния период и в процесния
размер, е самоначислен с протокол от 08,08,18г. в дневника за
продажби за август 18г. ( тоест в 6-месечния период по чл. 180, ал.3 от ЗДДС).
Изложеното горе предпоставя
обоснованост на възприетите в акта и в НП факти и правилността на формирания
въз основа на тях извод за нарушение на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС във връзка с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като първата норма е
санкционна, но съдържа и състава на възприетото нарушение.
Въз основа на тази норма е
ангажирана и отговорността, като неоснователно
не са отчетени всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 180,
ал.3 от ЗДДС, за което резонно се настоява от защитата. (В този смисъл решения на АС
Пазарджик №875/19г. по канд1123/19 и № 743/19 по канд 904/19) Съгласно чл. 180, ал.3 от ЗДДС - „При
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който
данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. В случая данъкът е следвало да бъде
начислен за данъчния период 22,05,18г.-31,05,18г. той е самоначислен ( както е
отразено и в самото НП, стр.3 ) с протокол от 08,08,18 г.( като СД по чл. 86,
ал.1 т.2 от ЗДДС е подадена на 14.09.18 г.), което е в рамките на 6-месечния период по ал.3 на
чл. 180 от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя следва да
се приложи.Доколкото 5% от неначисления данък са 23,87 лева, чл. 180, ал.3 от ЗДДС определя санкцията в размер на 200
лева , до който размер следва да се намали санкцията с процесното НП, което се
измени в този смисъл.
С оглед изхода на делото и чл. 63 , ал.5
вр. от ЗАНН следва да бъде присъдено в
тежест на жалбоподателя претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение. То е дължимо на
посоченото основание във връзка с чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Конкретният размер следва да бъде определен
предвид фактическа и правна сложност на делото и продължителността и обема на
съдопроизводствените действия ( едно съдебно заседание с проведено съдебно
следствие), които обосновават присъждане на минималното възнаграждение от 80
лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ 424512-F430896/01.04.19, с което на „Т.Б.К.“ ЕООД, БУЛСТАТ ***,
адрес (седалище и адрес на управление) с. ****, представлявано от П.Л.Б. с ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева като
НАМАЛЯВА
имуществената санкция на 200 лева
ОСЪЖДА Т.Б.К.“
ЕООД, БУЛСТАТ *** да заплати на Националната агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: