МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 522/20.11.2019 г.
по АНД № 1489/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
С постановление от 26.08.2019 г. на Районна
прокуратура - Велико Търново е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Ю.Й.К., ЕГН ********** и налагане на административно наказание на основание
чл. 78а от НК за това, че за времето от 18.01.2017 г. до 18.02.2017 г.,
включително, в гр. Велико Търново, в качеството си на управител и представляващ
„***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свищов,
ул. „Цар Освободител" № 2-А, ет. 1, ап. 1, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията на 17.01.2017 г. по изпълнително дело № 20177280400040 по описа на
ЧСИ ***-***, не поискал от Великотърновски окръжен съд да открие производство
по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс.
В съдебно
заседание представителят на ВТРП поддържа предложението, с искане за налагане
на обвиняемия на административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият Ю.К.,
лично и чрез защитника адв. И.И. от ВТАК, моли да бъде признат за невиновен,
заявявайки че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че с действията си е
извършил престъпление от общ характер.
Съдът, след
като обсъди събраните по предвидения в НПК ред доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Търговско дружество „***"
ЕООД е вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията на 06.11.2009
г., с предмет на
дейност: търговия на едро и дребно с препарати за растителна защита в страната
и в чужбина; производство и търговия със селскостопанска продукция в страната и
в чужбина; търговия на едро и дребно с промишлени стоки в страната и в чужбина;
импорт, експорт и реекспорт; производство на стоки с цел продажба; търговско
представителство, посредничество и агентство; счетоводни услуги; административно
обслужване; консултантска дейност; всяка друга стопанска дейност, незабранена
със закон, като от 13.11.2009 г. за управител
и представляващ дружеството е вписан Ю.Й.К., ЕГН **********.
Настоящото Досъдебно производство
№ ЗМ – 18/2018 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново е образувано във
връзка с постъпила жалба от К.Г.Г., в качеството й на управител и представляващ
„Грейн БГ” ЕООД – Варна относно незаявена в законоустановения срок
неплатежоспособност пред ВТОС от страна на управителя на „***” ЕООД – Свищов. В
хода на разследването са събрани множество доказателства, като от писмо от
02.03.2018 г. на ЧСИ ***– *** става ясно, че срещу „***” ЕООД има образувани
три изпълнителни дела № 483/2011 г., № 40/2017 г. и № 855/2017 г.
Съгласно заключението на съдебно –
икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Д.М. коефициентът на обща
ликвидност на „***” ЕООД към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. е със
стойност над единица, като към
31.12.2016 г. всички коефициенти на ликвидност на търговското дружество са със
стойности под единица, т. е.
дружеството към 31.12.2016 г. вече не е разполагало с активи, в това число
вземания и парични средства, които да са били достатъчни за погасяване на
задълженията му, възлизащи общо на 579 159,89 лева, в това число: с
кредитор „Грейн БГ” ЕООД – 474 826,98 лева; с кредитор „УниКредит Булбанк”
АД – 102 618,52 лева и с кредитор НАП – 1 714,39 лева. Стойността на
всички активи към 31.12.2016 г. според експерта възлизат на 393 хиляди
лева, а стойността на задълженията на дружеството към същата дата са в размер
на 731 хиляди лева. Целият актив на търговското дружество, установено и от съда
в търговското дело /№ 79/2017 г. на ВТОС/, не е достатъчен, включително и стадото
от 388 броя овце, да покрият задълженията на „***” ЕООД към 31.12.2016 г. На
база декларирани стойности в счетоводен баланс към 31.12.2016 г. дружеството се
определя като свърхзадължено, тъй като стойността на пасивите надвишава
стойността на активите на дружеството към тази дата.
Според вещото лице М. за дата на
спиране на плащанията на ликвидни и изискуеми задължения се приема 17.01.2017
г. – датата, на която е извършено последното плащане по Изп. дело № 20177280400040 по
описа на ЧСИ ***- ***.
С Решение № 297/24.07.2017 г.,
влязло в сила на 09.08.2017 г. по търговско дело № 79/2017 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на „***” ЕООД, гр. Свищов, ЕИК *********, с начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.2016 г. и е открито производство по
несъстоятелност спрямо „***” ЕООД.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните и
изготвени по предвидения за това ред в хода на Досъдебно производство № ЗМ - 18/2018
г. по описа на ОД на МВР - Велико Търново доказателства и доказателствени
средства – обяснения на обвиняем, показания на свидетели, заключения на съдебно
- икономически експертизи, писма, справки, свидетелство за съдимост, приобщени
по делото.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
С деянието си обвиняемият К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото в гр. Велико Търново, в 30-дневен срок /18.01.2017 г. – 18.02.2017 г./ от спиране на
плащанията на 17.01.2017 г. по изпълнително дело № 20177280400040 по описа
на ЧСИ ***– ***, в качеството си на управител и представляващ „***" ЕООД,
ЕИК *********, не е поискал от Великотърновски окръжен съд да открие
производство по несъстоятелност. Практиката на ВКС по отношение
на чл. 227б от НК,
сочи, че за обективната страна на деянието по чл. 227б от НК
следва да са налице кумулативно релевантни два вида бездействия на дееца:
едното е спиране на плащанията по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, а второто е необявяването на тази
неплатежоспособност пред съответния окръжен съд. За съставомерността на
деянието представляващо бездействието на търговеца изпаднал в
неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само
фактическа или е обявена от съда. Тълкуването на понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон,
какъвто е Търговският закон,
то съдържанието на този елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК
се изяснява напълно с категориите на търговското право и се намира в нормата на
чл. 608, ал. 1 от
Търговския закон. Съгласно посочената разпоредба неплатежоспособността
е обективно реално състояние на търговеца, при което той не може да изпълни
изискуемо, безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение,
породено или отнасящо се до търговски сделки, или до публичноправно задължение,
свързано с търговската му дейност, или до задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от
волята му и се изразява в липса на налични парични средства, с които да изпълни
паричния си дълг. Спирането на плащанията е външен израз на неплатежоспособността
и се предполага както в този, така и в случаите, когато длъжникът е платил или
е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни
кредитори. Деянието по чл. 227б, ал. 2 от НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни
съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в момента, в който
лицето, което управлява и представлява търговското дружество /в случая
обвиняемият Ю.К./, е било длъжно да предприеме извършване на предписаното му
действие – като управител и представляващ търговско дружество, което изпадне в
неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това
пред съда и да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Наказателният
кодекс обявява за противоправно и наказуемо бездействието на лицето в случаите,
когато са налице признаците на настъпила неплатежоспособност. Престъплението е формално, като няма изискване да са
настъпили съставомерни последици от деянието, да е настъпило реално увреждане
или поставяне на опасност за кредиторите. Краят на 30-дневния срок е всъщност
начало на противоправното бездействие по чл. 626 ТЗ,
санкционирано от 227б, ал. 2 от НК.
От субективна страна деецът е извършил
деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че
управляваното и представлявано от него търговско дружество има изискуеми
задължения към други търговски дружества и публични задължения /образувани
изпълнителни дела/ и няма възможност да ги изпълни, като съзнателно не е
изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 2, вр. ал. 1 от Търговския закон –
като управител и представляващ „***” ЕООД да подаде молба пред Окръжен съд –
Велико Търново за отриване на производство по несъстоятелност по отношение на
търговското дружество.
На следващо място, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки
за приложението на чл. 78а от НК,
като за извършеното престъпно деяние Ю.Й.К. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. За
престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева. Видно от приетите по делото
доказателства, обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не представлява лице с висока обществена опасност. От престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Не са налице пречките, предвидени в чл. 78а,
ал. 7 от НК. Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а
от НК за освобождаване на Ю.К. от наказателна отговорност за извършеното от
него престъпление с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание съдът
обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите /добри характеристични данни и добро
процесуално поведение/ и отегчаващите вината обстоятелства, каквито съдът не
констатира. Предвид гореизложеното и като съобрази целите на наказанието –
превантивна и превъзпитателна функция по отношение на обвиняемия, отчитайки упражняваната
от него дейност, съдът намира, че за извършеното деяние от обвиняемия К. следва
да му бъде наложено наказание - глоба в минимално
предвидения в НК размер, а именно глоба в размер на 1 000,00 лева в полза на
републиканския бюджет, с което в максимална степен ще бъдат постигнати целите
на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
При този изход на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК Ю.Й.К. следва да заплати направените в наказателното
производство разноски в размер на 653,50 лева, в полза на Държавата, по сметка
на ВТРС, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови приложеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: