Определение по дело №617/2022 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви към Определение №21 /19.01.2023 г. по ЧНД № 617/2022 г. по описа на Окръжен
съд-Сливен
Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.
437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Б.К.Я.. В съдебно заседание молбата се
поддържа лично.
В хода на съдебните прения осъденото лице счита, че е дало доказателство за своето
поправяне, поради което се настоява за уважаване на молбата и за допускане на условно
предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на Затвора - Сливен поддържа становището на
Началника на Затвора - Сливен. Счита, че не е налице както първата предпоставка за
условно предсрочно освобождаване, така и втората предпоставка. Твърди, че в условията на
затвора лишената от свобода се е стремила да спазва изискванията предвид задължителния
им характер, но е необходимо да бъде продължено възпитателното въздействие върху нея.
Позовава се на липсата на активност спрямо дейностите за осмисляне на свободното време,
както и на риска от рецидив, който се задържа в стойности на средния.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен също намира за неоснователна
молбата на осъдената Я. за допускане на условно предсрочно освобождаване. Счита, че не са
налице предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване. Според
прокурора, при съобразяване на обстоятелството, че първоначалната оценка на риска от
рецидив е била 62 т., а при последващата има увеличаване в точките, молбата за допускане
на условно предсрочното освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото лице Я. моли
съда да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“. Заявява, че е
осмислила поведението си, осъзнава вината си и не възнамерява да повтори грешката си.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи следните
фактически констатации:
Иванка Я. търпи от 20.08.2021 г. наказание „Лишаване от свобода" за срок от осем
месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 7 от НК наложено по НОХД № 2652/2019г. на РС-
С.. От 25.02.2022г. търпи наказание, наложено със споразумение № 127/10.12.2021г. по
нохд № 4474/2021г. на Градски съд - С., с който е наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от една година и шест месеца за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.
Към 06.12.2022 г. осъдената Я. е изтърпяла фактически 9м и 11 дни, от работа – два
месеца и четиринадесет дни, или всичко - 11 месеца и 25 дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на шест месец и 5 дни.
Към 19.01.2023 г. осъдената Я. е изтърпяла фактически 10 м и 25 дни, от работа – два месеца
и двадесет и осем дни, или всичко – една година един месец и двадесет и три дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на четири месеца и седем дни.
Режимът на изтърпяване на наказанието й не е променян. Посочено е, че придобива
формално право за условно предсрочно освобождаване на 25.11.2022г.
Осъдената по време на изтърпяване на наказанието е адаптивна, сравнително добре и
бързо ориентираща се в непозната обстановка. Проявявала упорство при отстояване на
позициите си, като не приемала компромисно поведение. Сравнително последователна и
добронамерена към осъдените, зависима от мнението на останалите, но предимно от
представители на субкултурата, като не се вслушва в конструктивна критика. Липсвала й
собствена активност и инициатива за включване в дейностите по осмисляне на свободното
време. Не е наказвана и не е награждавана по време на престоя й.
1

В живота на свобода, е завършила средно образование и имала добри трудови
навици. Работила е за кратко на различни работни места – Логистичен център „Х.“ – около
година и половина, „М.П.“ в книжарница Х., фирма на баща й – автосервиз за около 4-5
години, онлайн продажби на детски дрехи, чрез фирма регистрирана на нейно име.
От 16.02.2022г. е устроена на работа в бригада „ДПС“, като работи и до настоящия
момент. Справя се с възложената й работа, като проявява необходимата отговорност и
старание. През месец юли 2022г, допуска неоснователно отсъствие от работното място
поради претенции към осъдена, настанена в нейното спално помещение.
По време на престоя й в затвора осъдената не е включвана в учебния процес. По
данни на лицето е завършила Частна професионална гимназия по „Туризъм и информатика“
– гр. С., както и 4-ти курс в УНСС „Статистика и иконометрия.
На осъдената Я. в хода на поправителното въздействие са извършени две оценки на
риска от рецидив - една първоначална и последваща. Първоначалната оценка, изготвена на
21.12.2021г. регистрира 62т. - среден риск. Идентифицирани били следните проблемни зони:
„Управление на финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Употреба на
наркотици“,“Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“. На 29.11.2022 г.. е извършена
последваща оценка на риска от рецидив като са регистрирани 65 т. Констатирано е
движение в част от динамичните фактори в повишаваща посока, както следва: Раздел 4
„Трудова заетост“ – увеличение с 1т. в суровите стойности по т.4.5, което повишава
претеглена стойност по раздела с 2т.; Раздел 11 „Мисловни умения и поведение“ –
увеличение с 1т. в суровите стойности по т.11.2, която повлиява към покачване на
претеглената оценка с 1т.
Отразеното увеличение е вследствие проявеното отношение към труда – използва
отказа си за работа, като начин за натиск върху администрацията на затвора и проява на
нетолерантно отношение спрямо друга осъдена, което е съчетано с несъобразяване с
настаняването на нова осъдена в жилищното помещение. Също така във формуляра за
самооценка осъдената не посочва проблеми области, което ясно показва, че все още изпитва
затруднения при анализиране аспектите от живота и личността й, които носят дългосрочен
криминогенен потенциал.
Към момента анализът на отделните зони не дава доказателства за необходимата
положителна промяна в поведението на осъдената, имаща отношение към процеса на
поправяне. Налице е задържане на високи стойности в криминогенния профил, свързан с
разделите „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“
Въпреки осъществяваната индивидуално-корекционна дейност с осъдената се отчита
задържане в профила на оценката в тези раздели, които са носители на дългосрочен
антисоциален потенциал, имащ отношение към повторното осъждане.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата се установява, че заложените
цели не са изпълнени в тяхната цялост и в необходим обем. Отношението на осъдената към
изпълнението на целите, задачите и дейностите в индивидуалния план на въздействие
остава по-скоро на повърхността, в областта на активността единствено на служителя по
корекция. Това е фактор, възпрепятстващ рехабилитацията на осъдената и задържащ
нейното ефективно повторно включване към социума.
Липсва снижение на оценката на правонарушителя в области с установен
антисоциален потенциал /в раздел „Начин на живот и обкръжение“ и раздел „Нагласи“/ и
отчетено макар и минимално повишение /раздел „Трудова заетост“ и раздел „Мисловни
умения и поведение“/, което показва че активността за развитие и промяна у лишената от
свобода е недостатъчна и неубедителна.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
2

Молбата на лишената от свобода Я. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“ е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът
намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от
НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от
изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и към
настоящия момент осъдената Я. е изтърпяла повече от половината от наложеното й
наказание. Видно от становището на затворническата институция и приложените към него,
както и представените в съдебно заседание от ст.юрисконсулт Стоянова и изискани по
служебен път писмени доказателства, а именно система за оценка на осъден
правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо досие и
справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената Я. е дала доказателства за своето
поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за поправянето на
осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у
него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се установяват с
всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието. Нормативно това е уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от
НПК, като основните доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №
7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че констатацията за показано от осъдения
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК изискват
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Я. е наличието на категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо
поправянето й като не е необходимо окончателното й поправяне в условията на затвора. По
делото бяха представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система за оценка на
осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на наказанието, материалите,
съдържащи се в затворническото досие на осъдената, справка за изтърпяното наказание на
осъдената към датата на съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при осъдената
продължават да са налице проблемни зони, свързани с „Трудова заетост“ и „Мисловни
умения и поведение" с оглед идентифицираните рискови фактори, които към настоящия
момент задържат промяната, целите и дейностите, свързани с пенитенциарното третиране на
продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни области, включително тези от
първоначалната оценка, се нуждаят от допълнително пенитенциарно третиране с цел
3

реализиране на целите в индивидуалния план за въздействие по отношение на тях. От
анализа на изпълнението на поставените цели в плана следва извод за липса на напредък,
което налага дейността по въздействие в тази насока да продължи предвид избирателността
по отношение на условията на труд, както и по отношение самооценката на осъдената.
Стойностите на оценка на риска от рецидив - 65 точки попадат средните граници на риск,
което налага извода на съда, че осъдената към настоящия момент не дава доказателства за
положителна промяна в поведението си, имащо отношение към процеса на поправяне и
превъзпитаване. Следователно не може да се направи заключение, че е започнало поправяне
на осъдената, което единствено би могло да бъде основание за допускане на условното
предсрочно освобождаване.
Данните за полаган от Я. труд в бригада „ДПС“, не са достатъчни за категорично
заключение, че осъдената се е поправила. Наред с това, липсата на осъзната вина и искрено
критично отношение към реализираната престъпна деятелност, данните за омаловажаване на
тази дейност не изключват безусловно опасността от последващо неправомерно поведение
на осъдената Я. и указват, че не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план
за изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и поведението на
осъдената. Фиксираните трайно запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя,
рискът от рецидив с висока стойност в неконтролирана среда, не сочат на успешен
поправителен ефект по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.
От становището на началника на затвора, както и приложените система за оценка на
осъдения правонарушител, индивидуална програма за въздействие, планиране на присъдата,
затворническото досие се налага извод, че осъдената с цялостното си поведение в
пенитенциарното заведение не е дала доказателства за своето поправяне. Процесът на
положително въздействие в пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се
приеме, че са налице доказателства за поправянето на Я.. Анализът на представените
доказателства показва, че осъждането не е оказало необходимия превантивен и
поправителен ефект и положително въздействие върху личността на осъдената. Осъдената
не разбира и не осъзнава факторите в живота си, които стоят в основата на престъпното й
поведение. Корекционното въздействие спрямо осъдената следва да продължи в посока на
осъзнаване и поддържане на трудовите умения, търсене и осмисляне на алтернативи за
справяне с трудностите до постигане на устойчивост на целената промяна, чието външно
проявление е снижаването на стойностите на риска от рецидив.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът
стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е
налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената по време на
изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й със споразумение №
127/10.12.2021г. по нохд № 4474/2021г. на Градски съд - С. наказание „Лишаване от
свобода“. Воден от изложените мотиви съдът постанови своя акт.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	21
Дата:	19 януари 2023 г.
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20222200200617
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 декември 2022 г.

Определение по дело №617/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите