№ 20
гр. Д. , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200013 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени Наказателно постановление №
4/05.01.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-
П.. Счита, че в обжалваното наказателно постановление наказващият орган не се е
произнесъл по нито едно от възраженията му срещу АУАН, като се е ограничил да посочи
единствено, че те не са верни, тъй като в акта пишело друго. Така мотивирано,
наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено при непълнота и противоречивост на доказателствата и почиващо на
предположения. Твърди, че поддържа всяко едно от твърденията си изложени във
възражението му срещу АУАН № 132 от 03.07.2020г., издаден от Е. Г. М., главен експерт
при Дирекция „Контрол" на БДИБР, ИРМ-См., въз основа на Констативен протокол № СМ-
177 от 22.05.2020г., издаден от Е. Г. М. и А. К. Н.-гл.експерт и ст. експерт при БДИБР, като
допълва и някои нови твърдения, които не е съобразил, че имат отношение към спора при
подаване на възражението, а именно: В момента на проверката в товарната му кола имало
много малко количество земна маса. Въпросната земна маса бил изгребал не от речното
легло, както се твърди в акта, а от участък непосредствено до него, но извън самото речно
легло. Освен това, количеството на установената в товарния автомобил земна маса била
едно единствено загребване с багера и то не пълно загребване, а на половина, т.е. около
0,05 кубични метра земна маса, а не 9 кубични метра, както е посочено в акта. Според
изложеното в акта не става ясно къде е установено това количество от 9 кубични метра, но
със сигурност такова количество не е установено в товарния му автомобил или на друго
1
място, което недвусмислено да сочи, че той го иззел и депортирал от твърдяното
местонарушение. Вероятно това количество от 9 кубични метра инертен материал е
установено в близост до хотел „Х.", но този инертен материал не е иззет от твърдяното
местонарушение. В близост до хотел „Х." от пролетта на 2020г. се извършва строителство и
там работят различни строителни фирми. Категорично отрича посоченият в акта инертен
материал от 9 кубични метра, вероятно установен в близост до хотел „Х.“, да го е иззел той
от посочения в акта участък на река Тр. и да го е извозил и депонирал до хотел „Х.“.
Твърди също така, че реално той е извозвал инертен материал до хотел „Х.", но това се е
случило на 03.05.2020г. въз основа на легитимно законово основание. На тази дата извозил
с товарната си кола марка IFAL60, с рег.№ ****- 15мЗ пясък и 8мЗ филц от с.Б. до хотел
„Х." видно от представените към жалбата копия от фактури и експедиционни бележки,
предоставени му от управителят на строителна фирма „Пр. БГ"- ООД—З. Ч.. Твърди, че
инертния материал намиращ се до хотел „Х.“ се съхранява на открито, а през месец май
валяло дъжд почти всеки ден, включително мисли, че и в деня на проверката валяло дъжд
за известно време. Това обстоятелство прави напълно логично обяснението защо инертния
материал пред хотел „Х.“ е бил мокър. Той най-вероятно никога не е бил сух. Също така,
категорично оспорва твърдението в акта, че в посочения участък от река Тр. имало пресни
следи от изземване на наносни отложения по протежение на коритото и. Това категорично
твърди, че не отговаря на истината и може да бъде установено с допълнителна проверка.
Единствените следи по поречието на река Тр. в описания участък, били браздите от гумите
на багера, които се били получили когато тръгнал да напуска мястото, при което бил
навлязъл в речното корито в опита си да направи маневра обратен завой и така заседнал.
Браздите били оставени от багера именно при тази маневра-завой, влизане и излизане от
речното корито. Също така категорично отрича, в момента на проверката да се е извършвало
изземване на инертен материал. Камионът и багерът не работили към момента на
пристигане на актосъставителите, а били в спряно състояние като излага подробни
съображения.
В о.с.з. жалбоподателя лично и с адв. Р. К., поддържа жалбата. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени НП по изложените в жалбата съображения, както и
излага подробни съображения в писмени бележки.
В о. с. з. за въззиваемият старши юрисконсулт Н. Г. и юрисконсулт И. К.,
които молят съда да постанови решение, с което да потвърди издадено от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Наказателно постановление като
правилно и законосъобразно като излагат подробни съображения в писмени бележки.
РП- Смолян, ТО-Девин ред. призована не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок /НП е връчено на
25.01.2021г., жалбата е подадена на 01.02.2021г. видно от системен бон от Еконт/ по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, за това е процесуално допустима, разгледана по
същество e неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде потвърдено, по следните съображения :
Установява се, че на 22.05.2020г. свидетелите Е.М., А.Н. - служители в
Басейнова дирекция - Пловдив, изнесено работно място – См. и П.Ч. – служител в РУ-
Девин извършили проверка във връзка с получен сигнал за незаконно изземване на наносни
отложения от речното легло на река Тр.. Сигнала е бил подаден в полицията в гр. Д. и се
констатирало, че в речното легло на река Тр. на 50 метра от бараж, намиращ се в м. „Ш.
м.“, в землището на с. Тр., община Д., обл. См. се извършва незаконно изземване и
извозване на наносни отложения от А.П. като наносните отложения се изземват, изгребват
и товарят с багер марка „JCB“, собственост на А.П. и се товарят на товарна кола „ИФА“
собственост на А.П.. В момента на проверката констатирали, че има пресни следи от
изземване на наносни отложения в река Тр., иззето е било около 9 кубика наносни
отложения като изземването се извършва без издадено разрешително съгласно Закона за
водите. По време на проверката е бил и жалбоподателя А.П.. Багера и товарната кола
били в речното легло на река Тр., като наносните отложения по твърдения на полицията
се карали в близост до хотел „Х.“. Ходили до хотел „Х.“ и видяли прясна мокра баластра-
наносни отложения в близост до хотела. Свид. М. се качила на товарната кола и видяла, че
имало товарени около 1 кубик наносни отложения. Имало пресни следи от изземване.
За извършената проверка от свид. Е.М. е съставен Констативен протокол № СМ-
177/22.05.2020 г.
С писмо изх. № ПО-02-220/04.06.2020г. директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ е поканил жалбоподателя А.П. да се яви на 03.07.2020г. от
09.00 часа до 12.00 часа за съставяне и предявяване на АУАН.
На 03.07.2020г. свид. Е. Г. М. – главен експерт- контрол, Дирекция „Контрол“
към Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ съставила АУАН № 132 против А. Х.
П. с ЕГН ********** от с. Тр., община Д., обл. См., за нарушение на чл. 46 ал.1 т.4 от
Закона за водите, който е подписан от жалбоподателя, получил е екземпляр от акта и е
записал, че ще представи писмени възражения.
На 07.07.2020г. жалбоподателя е подал възражения срещу АУАН №
132/03.07.2020г.
С Наказателно постановление /НП/ № 4/05.01.2021 г. В. И. Ч. - Директор на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, на основание Акт за
3
установяване на административно нарушение № 132/03.07.2020г., съставен от Е. Г. М.-
главен експерт-контрол, Дирекция „Контрол” в БД ИБР, ИРМ- См. е наложил на
жалбоподателя А. Х. П., с ЕГН **********, с адрес: **********, за това, че при
извършена проверка на място на 22.05.2020г. в речното легло на река Тр., в землището на
с. Тр., общ. Д., област См. от експерти на БД ИБР, ИРМ- См. и представител на РУ-Девин,
във връзка с получен сигнал в БДИБР-Пл. за незаконно изземване на наносни отложения
(инертни материали) на 22.05.2020г. в 17.55 часа, в месността „Ш. м.“, в землището на с.Тр.,
област См., се констатира, че в речното легло на река Тр., в участък намиращ се на около
50м. от баража, в местността „Ш. м.“, в землището на с. Тр., общ. Д., обл. См. в момента на
проверката се извършва изземване и извозване с техника, на наносни отложения- баластра
от А. Х. П.. Географските координати в участъка в река Тр., в който се изземва наносни
отложения са: 41° 35’ 07.10” и Е 024° 23’ 20.10”. Изземването се извършва, като наносните
отложения се изгребват и товарят с багер марка JCB, peг. № ****, собственост на А. Х. П., с
багерист А. Х. П., с ЕГН **********. Наносните отложения /баластрата/ се товарят на
товарна автокола, марка IFA L60, с peг. № ****, с шофьор А. А. П., с ЕГН **********,
която е собственост на А. Х. П.. Видимо има пресни следи от изземване на наносни
отложения в горецитирания участък на река Тр. по протежение на коритото й. Иззетият
инертен материал, след натоварването се извозва и депонира в близост до хотел „Х.”,
находящ се в село Тр., като установили на място прясна, мокра баластра. Иззетото
количество наносни отложения в гореописания участък, в река Тр. е около 9 куб. м.
Изземването на наносните отложения /баластра/ в посочения участък се извършва от А. Х.
П., с ЕГН **********, без издадено разрешително за ползване на воден обект за
извършване на дейност, свързана с изземване на наносни отложения от повърхностен воден
обект, съгласно чл. 46, ал.1, т.4 от Закона за водите. А. Х. П., с ЕГН **********, с адрес:
********** е извършил деянието виновно, с което е извършил нарушение по Закона за
водите. В срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от А. Х. П. срещу
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 132/03.07.2020г. с вх. №
ПО-02-220/1/07.07.2020г. В НП е изложено, че така изложените от А.П. възражения са
преценени от административнонаказващия орган в съответствие с изискването на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН при проверката преди произнасянето по преписката и същите са счетени за
неоснователни поради следните съображения: На първо място във възражението се излагат
съображения, че към момента на проверката, нарушителят е бил на посоченото място в акта
с товарния си автомобил и багера, но друго всичко, посочено не било истина. Посочено в
акта било интерпретация на факти и обстоятелства. Излагат се съображения, че
действително е извършено изземване, но въпросната земна маса не била от реката, а от
участък непосредствено до речното легло. Също така е посочено, че следите от гумите са от
това, че нарушителят се е опитал да направи завой, това е причината да има следи от гуми и
дупки в реката. Тези твърдения са напълно нелогични и не кореспондират с направените
констатации в акта. В същият е описано, че при извършването на проверката се извършва
изземване на наносни отложения /баластра/ от речното легло на река Тр.. В акта е посочено,
че наносните отложения се изгребван с багер и се товарят в товарна автокола, което
4
обстоятелство е установено от контролните органи по време на извършената проверка. На
второ място във възражението от А.П. се посочва, че той, като е закъсал с багера е отишъл
да вземе товарната кола, заедно с единия си син А.П., а това не било споменато в акта. Това
твърдение също не е вярно, тъй като в акта ясно е описано, че шофьор на товарната кола, в
която е товарен иззетия материал е А. А. П.. Нарушението няма характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв. Характерът на
нарушението изключва възможността да се извършва преценка на наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства, водещи до по- ниска степен на обществена опасност на
нарушението, доколкото чрез създаденото се цели интегрирано управление на водите в
интерес на обществото. След обсъждане и преценка на събраните в
административнонаказателното производство доказателства, като взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, включително липсата на повторност,
на основание виновно извършеното нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за водите и
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, а именно ползва
повърхностен воден обект без разрешително, и с дадените му правомощия с чл. 201, ал. 2 от
Закона за водите и във връзка с чл. 52, ал. 4 и чл. 53 от Закона за административните
нарушения и наказания му е наложил глоба в размер на 2000 лева. Като доказателство в НП
е посочен Констативен протокол № СМ-177/22.05.2020г., в който са отразени
констатациите от извършената проверка.
От жалбоподателя са представени фактура № 36/02.05.2020г., фактура №
1720/30.07.2020г., експедиционна бележка № 011053/03.05.2020г., експедиционна бележка
№ 011052/03.05.2020г. и експедиционна бележка № 011051/03.05.2020г. за закупени и
транспортирани от „Пр. БГ“ ООД – гр. С., представлявано от З. Ч. от „В. - 2004“ ЕООД – с.
Б. пясък и филц.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел А.П.- син на жалбоподателя,
съдът прие за установено, че през м. май 2020 г. баща му се е обадил, че е закъсал с багера.
Баща му отишъл и взел товарния автомобил „ИФА“, с който да изтеглят багера. Баща му
управлявал багера. Отишли накрая на с. Тр., на 2-3 километра извън с. Тр., близо до
гробищата, покрай реката. С багера баща му изсипал в товарната кола една кофа пясък за
гробищата. Преди да си тръгнат отишли полицаи на проверка, след около час по-късно
отишли там свидетелките М. и Н.. Хотел „Х.“ е извън селото и м. „Ш. м.“ е извън селото, в
различна посока са, около 3 км. е разстоянието между тях. Багера е на баща му, той не е
возил материал за хотел „Х.“, този пясък му е трябвало за гробището, някой от село го е
помолил, който не може да си набави пясък.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел З. Ч.- без родство с
жалбоподателя, съдът прие за установено, че през пролетта на 2020г. се чул с
жалбоподателя А.П., знае, че му е съставен акт за добив на инертни материали от реката.
Свидетеля е собственик на обект „Х.“, представляващ къща за гости и прилежащи към нея
малки къщички, намиращ се в началото на с. Тр.. А.П. му се обадил, че имало сигнал, че
5
са карани в обекта му инертни материали. На този обект - „Х.“ има инертни материали -
пясък и чакъл, докарани през м. май от с. Б. фирма „В.“ от бетоновата база, за което има
фактури и пътни листове, като жалбоподателя А.П. ги е откарал тези материали от с. Б.
предишните дни. Баластрата от с. Б. се намира непосредствено срещу хотела, има малък
паркинг с камъни заграден, със суха зидария, на открито са материалите. Към същия
момент било кално, имало дъждове, през нощта валяло, изкопите били пълни с вода, не
можело да се работи.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
АУАН и НП са съставени от компетентни органи за нарушение по Закона за
водите, отговарят на изискванията на императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както в акта, така и в наказателното постановление на жалбоподателя му е
вменено нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, за което с НП на основание
чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за водите на жалбоподателя му е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за водите
разрешително за ползване на воден обект се издава за изземване на наносни отложения от
повърхностни водни обекти. Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите предвижда
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в
отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв. Съгласно
чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително – от 20000
до 50000 лв. Жалбоподателя П. е санкциониран за изземване на наносни отложения
/баластра/ в посочения участък /речното легло на река Тр., в участък намиращ се на около
50м. от баража, в местността „Ш. м.“, в землището на с. Тр., общ. Д., обл. См./ без издадено
разрешително за ползване на воден обект за извършване на дейност. Правната норма на
чл.200, ал.1, т. 23 ЗВ е специална норма спрямо общата по чл.200, ал.1, т. 2 ЗВ. За
действително извършеното нарушение по чл.201, ал.1, т.23 ЗВ се предвижда по-тежка
санкция от предвидената в чл.201, ал.1, т.2 от ЗВ. Словесното описание на нарушението в
НП съдържа основните признаци на санкционната норма на чл.201, ал.1, т.2 от ЗВ, поради
което не може да се приеме, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй
като няма противоречие между вмененото в АУАН и НП нарушение и санкционната норма
/в този смисъл Решение № 418 от 06.12.2017г. по КАНД 176/2017г. по описа на Смолянски
административен съд/.
Вън от горното, по същество, съдът намира, че жалбоподателя е осъществил
нарушение по чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите. От събраните по делото доказателства -
6
съставения АУАН, приложените по делото писмени доказателства, описани по-горе и
гласните доказателства - показанията на свидетелите, се установява по категоричен начин,
че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение по чл.46, ал.1, т.4 от Закона за
водите като извършил изземване на наносни отложения /баластра/ без издадено
разрешително за ползване на воден обект за извършване на дейност. Разпоредбата на чл. 46
ал.1 т.4 от ЗВ предвижда разрешителен режим за ползване на воден обект за изземване на
наносни отложения, като легално определение за "наносни отложения" е дадено в § 1, т. 89
ДР на ЗВ, според което те са динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в
речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0,1 мм, съставени от
неразтворими минерални и скални частици. Съгласно § 1, ал.1, т.25 от ДР „ползване" на
водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му,
притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. В § 1, т. 23 ДР ЗВ се
определят "повърхностни води" – водите на сушата, а § 1, т. 25 ДР ЗВ определя
"ползването на воден обект", че е всяка дейност, която без да е свързана с отнемане на
водите му, притежава потенциал на въздействие върху режима на водите. Следователно
изземването на наносни отложения представлява вид ползване на воден обект, за което се
изисква издаване на разрешително за ползване от Директора на съответната Басейнова
дирекция.
Според НП „Иззетото количество наносни отложения в гореописания участък, в
река Тр. е около 9 куб. м.“, свид. М. уточнява, че количеството от 9 куб.м. е преценено от
нея на място. Установяване на точното иззето количество наносни отложения не е в
обективния състав на нарушението на чл. 46, ал.1 т.4 от ЗВ. Както и законът изисква
налагане на санкция при изземване на такива наносни отложения по смисъла на § 1, т. 89 ДР
ЗВ без това да е обвързано с тяхното количество. Актът и наказателното постановление са
съставени за нарушение квалифицирано чл. 46, ал.1, т.4 от ЗВ за изземване на наносни
отложения от повърхностен воден обект, без изискващото се за това разрешително за
ползване на воден обект. С оглед събраните по делото доказателства налице е
изпълнителното деяние по чл. 46, ал.1, т.4 от ЗВ. Описаните в акта и НП фактически
обстоятелства на нарушението са релевантни към приложената нарушена законна
разпоредба.
Описаната в акта и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени
и гласни доказателства по делото. Нарушението е безспорно доказано от Констативен
протокол № СМ-177/22.05.2020г., изготвен от свид. Е.М. – служител от БД ИБР- См., както
и от показанията на разпитаните свидетели А.Н. и П.Ч., от които доказателства се
установява, че на инкриминираната в АУАН и НП дата и място е извършвано от
жалбоподателя изземване на наносни отложения от речното легло на р. Тр., чрез изгребване
и товарене с багер марка JCB, peг. № ****, собственост и управляван от жалбоподателя,
като наносните отложения /баластрата/ се е товарила на товарна автокола, марка IFA L60, с
peг. № ****, управлявана от свид. А. А. П., за което жалбоподателя няма издадено
разрешение съгласно чл. 46, ал.1 т.4 от ЗВ. Съдът кредитира показанията на разпитаните
7
свидетели Е.М., А.Н. и П.Ч., като последователни и безпротиворечиви относно
обстоятелствата на извършената проверка, за която е съставен и констативен протокол и
отчасти на свид. А. А. П., като дори и да се приеме твърдението му, че багера е закъсал на
място, той отишъл да помага, не разколебава извършване на нарушението от страна на
жалбоподателя, а относно твърдението му, че багера и товарния автомобил са били в близост
до реката, а не в реката се разколебава от показанията на останалите свидетели - Е.М., А.Н. и
П.Ч., които твърдят, че двете ПТС са били в реката.
Вярно, че в НП е отразено, че: „иззетият инертен материал, след натоварването се
извозва и депонира в близост до хотел „Х.”, находящ се в село Тр., като установили на
място прясна, мокра баластра“, за разколебаване на тази констатация от АНО от
жалбоподателя са ангажирани доказателства – гласни - показанията на свид. Ч., описани по-
горе, както и представени писмени документи в о.с.з. - фактура № 36/02.05.2020г., фактура
№ 1720/30.07.2020г., експедиционна бележка № 011053/03.05.2020г., експедиционна
бележка № 011052/03.05.2020г. и експедиционна бележка № 011051/03.05.2020г., описани
по-горе, които доказателства обаче не изключват административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по ЗВ. Нещо повече в производството жалбоподателя не
твърди да притежава такова разрешение, нито са ангажирани и други доказателства, които
да опровергават констатираното нарушение при извършената на място проверка.
За това правилно АНО е квалифицирал нарушението и е наложил на
жалбоподателя глоба в минимален размер от 2000.00 лв. на основание чл. 200, ал.1 т.2 от
ЗВ, което наказание е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и могат да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и глобата е в
минимално предвидения размер и няма как да бъде редуцирана от настоящата съдебна
инстанция.
В настоящия случай не се касае за маловажен случай, по смисъла на чл.28 от
ЗАНН и посочената разпоредба е неприложима, тъй като установеното нарушение –
ползване на воден обект без разрешително, е формално, на просто извършване и
следователно не се изисква настъпването на вредни последици и те не са елемент от
фактическия му състав. Нарушението е извършено за първи път, доколкото липсват
доказателства в обратния смисъл.
Всичко гореизложено обосновава извода, че следва на основание чл.63, ал.1
ЗАНН наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 4/05.01.2021
8
г., издадено от В. И. Ч. – директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“- П., с което на А. Х. П. с ЕГН ********** с
адрес: с. Тр., община Д. обл. См. за нарушение на чл. 46 ал.1 т.4 от Закона за
водите съгласно разпоредбата чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите му е
наложил глоба в размер на 2000 лева КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
9