№ 46172
гр. София, 29.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110140297 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Армеец“ АД, срещу СО и
АПИ“.
От ответника СО в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
От ответника АПИ“ в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Следва да се уважи искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, доколкото същото е
допустимо, относимо и необходимо за изясняване на спорни по делото обстоятелства.
Доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебна-автотехническа
експертиза, със задачите, посочени в исковата молба, е относимо към предмета на
доказване по делото и следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено и искането на
ответника СО относно добавянето на задачи към експертизата.
Искането на ответника АПИ“ за задължаване на ищеца за представяне на
снимков материал следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото не може да
служи за изясняването на факти и обстоятелства от предмета на спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит
на един свидетел при режим на призоваване – В. Н. Н., ЕГН **********, с телефон за
1
контакт: .....
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лв., вносим от
ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на
предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно
постоянния и настоящия адрес на свидетеля с цел призоваването му за датата и часа на
насроченото по делото съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля от известните му по делото адреси след
представяне на доказателства за внесен депозит.
НАЗНАЧАВА съдебна – автотехническа експертиза, по която вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото, да изготви заключение, с което да отговори
на задачите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, депозиран
от ответника СО.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лв.,
вносим поравно от ищеца и ответника СО по сметка на Софийски районен съд в
едноседмичен срок от връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й. Д. Й..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателства по внесения
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника АПИ“ за
задължаване на ищеца за представянето на снимков материал.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.03.2024 г. от 09:50 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
застраховател по имуществена застраховка „Каско и злополуки“ с предмет – автомобил
марка ....., обективирана в застрахователна полица № ..... Излага доводи, че в срока на
застрахователното покритие е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при
което са нанесени щети в предна лява част на застрахованото имущество. Сочи, че на
12.02.2019 г., в гр. София, при излизане от бул. „Околовръстен път“, на отбивката –
кръговото кръстовище към бул. ....“, процесният автомобил е попаднал в необезопасено
и необозначено препятствие на пътното платно – дупка. На основание постъпило
уведомление – декларация за щета пред дружеството е образувана преписка по щета №
....., като извършването на ремонта и поправянето на щетите по автомобила е
възложено на доверен сервиз на застрахователя – ...“ ЕООД. Излага доводи, че
изплатеното застрахователно обезщетение възлиза на стойност 1551,88 лева, като
твърди наличието на извършени ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева. Сочи,
че ответниците са задължени да следят за изправността на пътната настилка, съответно
да обезопасяват и сигнализират пътните участъци, по отношение на които е налице
опасност за движение по пътя, поради което обосновава наличието на основания за
ангажиране на обезпечително – гаранционната им отговорност. Поддържа, че с
плащането на дължимото обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
възложителя на лицата, натоварени с осигуряването на ремонта и поддръжката на
пътното платно, поради което е отправил регресна покана, получена от СО на
26.06.2019 г., за възстановяване на стойността на изплатеното обезщетение, с
включените ликвидационни разноски, на обща стойност 1561,88 лева. Моли съда да
2
осъди ответника СО за изплащането на процесното вземане в размер на 1561,88 лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга, като иска осъждането на ответника и за сума в размер на 489,10
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за
периода 19.07.2020 г. – 19.07.2023 г.
При условията на евентуалност, в случай че съда отхвърли като неоснователни
предявените искове срещу СО, моли съда да осъди ответника АПИ“ за изплащане на
вземането в размер на 1561,88 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до погасяването на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СО подава отговор на исковата молба.
Оспорва изцяло претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Излага
доводи, че липсват данни относно точното място, на което се твърди да е настъпило
процесното ПТП, като намира механизма на осъществяването му за недоказан. Твърди,
че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Счита, че
претендираното застрахователно обезщетение не е изплатено на годно основание и в
завишен размер. Релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като навежда доводи
относно липсата на доказателства относно скоростта на движение на увреденото МПС,
както и съобразяването от страна на водача на условията на пътното платно. Моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски. Обективира възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът АПИ“ подава отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва основанието за изплащане на
застрахователното обезщетение, като счита за недоказан механизма на ПТП. Отбелязва
липсата на съставен протокол за ПТП, както и данни относно скоростта на движение на
водача на автомобила и условията на пътното платно. Сочи, че пътят, на който е
реализирано ПТП представлява общинска собственост, съответно СО е задължена да
осигури безопасното движение и поддръжката на пътното платно. Твърди, че
стойността на претендираното обезщетение е силно завишена. Излага доводи относно
наличието на поведение, с което водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на
събитието. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявените искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие н следните предпоставки:
1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско и злополуки“, с предмет увредения лек автомобил; 2) настъпилото
застрахователно събитие, вследствие на противоправното поведение на изпълнителите
на възложената от ответника работа по поддръжка и обезопасяване на пътното платно,
представляващо покрит риск от застрахователя; 3) механизма на ПТП, както и
нанесените щети по автомобила в резултат на ПТП, съответно тяхната стойност; 4)
причинно - следствената връзка между процесното събитие и нанесените щети по
застрахованото имуществено; 5) факта, че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
3
действителните вреди и обичайните разходи по неговото определяне.
В тежест на ответниците е да докажат, че с поведението си водачът на
автомобила е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и да оборят
презумпцията за вина като докажат, че са осъществили необходимите действия по
поддръжка и обезопасяване на пътното платно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже
наличието на главен дълг и изпадане на ответника СО в забава, а в тежест на ответника
е да установи плащане на падежа.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК обявява за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и
злополуки“ в размера, посочен в исковата молба, по образуваната във връзка с
процесния инцидент щета № ......
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5