№ 950
гр. Бургас, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120202477 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от *** с ЕИК: ***, представлявано от А. Т. П., срещу Наказателно
постановление № 689904-F691929/10.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата) във връзка с във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
В жалбата се сочат нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска отмяна на обжалваното НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призовано, не изпраща представител. В писмена защита
жалбата се поддържа и се иска отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Т., която счита, че издаденото НП е правилно и
законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
***, находящ се в гр.Бургас, ***. На 13.12.2022 г. в 11:10 часа била извършена проверка в обекта от св. М. -
инспектор по приходите. Проверката започнала с контролна покупка - заплащане на еднократен вход за двама във
фитнеса, за което бил издаден фискален бон от монтираното в обекта и функциониращо регистрирано в НАП
фискално устройство. В хода на проверката била проверена фискална касова бележка № 0005907/20.10.2022 г. на
1
стойност 10 лева от въведеното в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на проверката
фискално устройство модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ: DT936107 и ФП при № 02936107. След преглед на
документа се установило, че плащането на сумата от 10 лева е регистрирано в данъчна група „А“ - за стоки и
услуги, които се облагат с 0 % ДДС. Било установено също, че плащането касаело „неустойка“ за закъсняло
плащане по месечен абонамент на клиент, но въпреки това било регистрирано като артикул „месечна вноска“.
При тези факти св. М. преценил, че като не е регистрирало плащането с действителното му наименование,
*** е извършило административно нарушение по чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, поради
което и на 12.01.2023 г. съставил срещу дружеството АУАН № F691929 от 12.01.2023 г.Актът бил предявен на
упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства, които са
непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
По същество:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови
бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на
същата Наредба, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ - за
стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ - за продажби на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС пък - данъчната основа се
определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във
връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с
обезщетителен характер.
В конкретния случай безспорно се установи, че правилно плащането е регистрирано в група „А“ - за стоки
и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък (0 % ДДС), доколкото се касае за плащане с
обезщетителен характер - неустойка. Безспорно е също така, че въпросната неустойка неправилно е била
регистрирана като „месечна вноска“.
Въпреки това съдът е на мнение, че самото вменено на дружеството - жалбоподател нарушение, не е
описано словесно достатъчно ясно. АНО се е задоволил /след като е описал детайлно фактическите си
констатации при извършване на проверката/, единствено да пресъздаде в текста на НП разпоредбата на чл. 27, ал.
2
3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., посочвайки, че: „задълженото лице *** с ЕИК *** не е
регистрирало с наименование и единична цена като отделен артикул плащането за
неустойка по абонамент, регистрирано в данъчна група „А“ с фискална касова бележка №
0004563/27.09.2022 г. “. Буквалното пресъздаване на съответната разпоредба обаче в случая се явява
недостатъчно, тъй като същата касае няколко задължения на търговците: 1/ да регистрират с наименование, 2/ с
единична цена и 3/ като отделни артикули, стоките или услугите. От така описаното може да се заключи, че АНО
приема, че в случая не са налице и трите изисквания по чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата, което обаче противоречи
на възприетата по - горе в НП фактическа обстановка. Видно е, че процесната „месечна вноска“ /неустойката по
абонамент/ е регистриран с единична цена и като отделен артикул т.е. би следвало да се приеме, че е налице
единствено нарушение на предл. 1 на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата, а именно търговецът да регистрират с
наименование съответния артикул /доколкото същият е посочил неправилно наименованието му/. Изложеното
безспорно нарушава възможността на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява респ. на
съда да извърши съдебен контрол на издаденото НП. Това е така, доколкото, както беше посочено по - горе, в
случая е налице нарушение единствено на предл. 1 на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата, но не и на предл. 2 и 3 от
тази разпоредба, а ако жалбоподателят се наказва за нарушение именно на последните, съдът следва да отмени
издаденото НП.
Отделно и независимо казаното, съдът счита, че дори горното да не се отчете като съществен пропуск, то
НП пак би следвало да се отмени, доколкото настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с
обезщетителен характер - не се издава данъчен документ (вкл. и фактура), а те се документират с издаване на
документ, удостоверяващ плащането им. В този смисъл, по отношение на сумите за неустойката е приет и един
по - облекчен ред за тяхното документиране и осчетоводяване, доколкото те имат единствено обезщетителен
характер и държавата не ги облага с данък. По тези съображения НП следва да се отмени.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 689904-F691929/10.03.2023г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с във връзка с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на *** с ЕИК: *** е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3