Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.05.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Д.- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 3100 по описа на състава за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Ю.Б.“АД твърди, че на 08.05.2008г., неговият
праводател „Банка
Пиреос България“ АД - сключило с тримата ответници
Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г.,
съгласно който - предоставило на ответницата Д.Я.Д. кредит в размер на сумата от
90 000 евро, а другите двама ответници поели с нея солидарен
дълг за изпълнение на кредитното задължение. С Анекс от 31.05.2012г. длъжниците и поръчителят се съгласили за изменят съдържанието на договора. В приложение на договора и на анекса бил представени погасителен план. Поради
неоправданата забава в изпълнение на задължението за плащане на уговорените
погасителни вноски, банката- кредитор упражнила правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредитното задължение, чрез писмена покана,
връчена на всеки от ответниците срез ЧСИ Р.М., съответно на 05.02.2020г., на
11.02.2020г. и на 17.02.2020г., в резултат на което за ответниците
възникнало задължението да заплатят на банката: пълния размер
на дълга (консолидирана неплатена главница), в размер на сумата
от 86 265, 40 евро, представляваща консолидирана редовна и
предсрочно изискуема главница, която е дължима за периода от
28.02.2016г. до 29.01.2020г.; сумата от 1250, 24 евро,
представляващи дължими такси за управление на кредита
в периода
от 28.03.2017г. до 10.03.2020г., както и сумата от 216
лева, представляващи такси за връчване на поканите за предсрочна изискуемост, които задължения произтичат от Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г.,
изменен с Анекс от 31.05.2012г. заедно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на изплащане на вземането. При
изложените фактически твърдения, доколкото се легитимира в качеството на
правоприемник на „Банка Пиреос България“АД - ищецът „Ю.Б.“ АД претендира за осъждане на ответниците, в качеството на солидарни длъжници, да му заплатят посочените по- горе суми. С оглед очаквания
благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответниците да
му заплатят и направените съдебни разноски.
Ответниците Д.Я.Д. и В.И.Д. оспорват допустимостта, а при
условията на евентуалност – оспорват и основателността на предявените срещу тях
искове. Поддържат твърдение, че при
сключването на договора не са им били предадени Общите условия на банката
кредитор и погасителния план за кредита. Сочат, че в претенцията на ищеца била
допусната технически грешки, включващи сгрешено име на една от ответниците,
както и на индивидуализиращи данни за договора и анекса към
него били обозначени некоректно /с неправилен номер. Споменатите
фактически несъответствия в съдържанието на едностранните волеизявления на
банката, повлиявало върху валидността на извършените
едностранни волеизявления и възприемането на
смисъла и съдържанието на самото едностранно волеизявление (покана), доколкото
индивидуализацията на договора и на анекса, имали отношение към индивидуализацията на
самото правоотношение, до което се отнасят поканите и до техните последици. При
това, ответниците поддържат тезата, че в кредитното правоотношение лицата Д.Я.Д. и В.И.Д.,
били кредитополучатели, докато лицето Е.И.Д. била поръчител, а този факт влияел върху
правното положение на последната, в рамките на института на неизпълнението на
кредитното задължение (тя отговаряла на собствено правно основание). Ответниците
оспорват съдържанието на представените от ищеца документи - Покана от 04.02.2020г. и Справка по Договор за
банков кредит, както и оспорват твърденията, че банката- кредитор била упражнила надлежно правото си да обяви предсрочна изискуемост на
кредитното задължение, чрез връчената през 2020г. покана. Ответниците оспорват правните последици на връчването на
покана по реда на чл. 43 от ЗЧСИ и поддържат тезата, че връчването на поканата, което е извършено , посредством чрез ЧСИ Р.М. е процедурно незаконосъобразно. Поддържат фактическо твърдение, че в действителност банката- кредитор е
упражнила правото да превърне кредита в предсрочно изискуем, но това е
осъществено значително по- рано от посочения в исковата молба момент- още на 13.05.2014г., когато до
всеки един от ответниците била отправена писмена Нотариална покана с рег. № 4354, том ІІ, рег. № 140 от
22.05.2014г. на Нотариус М.К.. Понеже тази конкретна нотариална покана била
надлежно връчена и породила предвидените в нея правни последици на 09.06.2014г.
с връчването на Е.Д. и на 20.06.2014г. на ответниците Д.Д. и В.Д., предсрочната изискуемост на
дълга била настъпила на посочените дати и до предявяването на иска бил изтекъл
срокът на общата петгодишна погасителна давност за процесните вземания. В тази ответниците релевират възражение за
изтекъл срок на погасителна давност съответно на 20.06.2019г. - за ответниците Д.Д. и В.Д. и на 09.12.2019г. - за поръчителя Е.Д.. Ответниците
оспорват твърдението на ищеца, че при сключване на
договора за кредит са получили и са запознати с екземпляр от Общите условия за
предоставяне на кредити за недвижими имоти
на потребители. Релевират довода, че счетоводното отразяване на
обявената предсрочна изискуемост от самата банка - в собствените й счетоводни документи е правно
незначително, като се има предвид, че предпоставките за възникване и надлежно
упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост подлежат на пълно
доказване. При това, ответниците релевират възражение за нищожност, поради
неравноправност на клаузата на чл. 13, ал.5 от процесния Договор
за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г., като заявяват, че банката едностранно била променяла размера на лихвения
процент, който бил уговорен на 9, 15%, увеличавайки размера на този лихвен
процент и прилагайки увеличения размер по неясни правила и по свое усмотрение. Молят
за отхвърляне на предявените срещу тях субективно съединени искове и с оглед
очаквания благоприятен изход от съдебния процес -
претендират
за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни разноски.
Ответницата Е.И.Д. изразява становище
срещу допустимостта, а при условията на евентуалност –
срещу основателността на предявените срещу нея искове. Ответницата също оспорва съдържанието на представени от ищеца документи Покана от 04.02.2020г. и
Справка по Договор за банков кредит, като мотивира твърдението си с тезата, че в кредитното правоотношение - тя
имал различно правно положение спрямо
длъжниците, в качеството на поръчител, а този факт повлиявал и в рамките на института на неизпълнението на
кредитното задължение. Оспорва твърденията на
ищеца, че посредством отправената през 2020г. покана, връчена чрез ЧСИ Р.М. банката- кредитор била упражнила надлежно правото си за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение, както и оспорва
твърдението на ищеца относно датата на връчване на едностранното волеизявление,
респ. датата на настъпване последиците на предсрочната изискуемост. Оспорва
правното значение на връчването на изпратената чрез ЧСИ Р.М. покана по реда
на чл. 43 от ЗЧСИ и поддържа тезата, че връчването, извършено по този начин е
незаконосъобразно и извън компетентността на ЧСИ. В тази връзка, поддържа тезата, че за нея предсрочната
изискуемост е настъпила още на 09.06.2014г., когато й била надлежно връчена Нотариална покана с рег. № 4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на Нотариус М.К..
В тази връзка - релевира възражение за изтекъл срок
на погасителна давност, която била настъпила след
изтичане на петгодишен срок от връчване на споменатата нотариална покана т.е.
на 09.06.2019г. Поддържа становището, че
счетоводното отразяване на обявената предсрочна изискуемост от самата банка в
собствените й счетоводни документи е правно незначително, като се има предвид,
че предпоставките за възникване и надлежно упражняване на правото, да се обяви
предсрочна изискуемост, подлежат на пълно доказване. Релевира възражение за
нищожност, поради неравноправност на клаузата на чл. 13, ал.5 от процесния Договор
за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г., която давала възможност на банката – кредитор да изменя едностранно
лихвения процент по договора за кредит. Моли за отхвърляне на
предявените срещу нея субективно съединени искове и с оглед очаквания
благоприятен изход от съдебния процес- претендира за осъждане на ответника да й
заплати съдебни разноски.
С
допълнителна искова молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК ищецът оспорва
доводите на ответниците за изтекъл срок на погасителна давност върху
претендираните вземания, като посочва, че според съдържанието на
поканата, предсрочната изискуемост ще настъпи ако до изтичане на определения в
поканата срок не постъпи плащане. При това обаче, ответникът твърди, че в
определения с поканата за доброворно изпълнение краен срок т.е. на
27.06.2014г., ответницата Д.Д. е направила погасителна вноска по кредита, внасяйки
сумата от 2754, 54 евро, поради което определените под условие предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемот, всъщност не били реализирани. Плащането прекъснало давността. Ответникът оспорва
представените „към исковата молба“ /цит./справки- извлечение от ЦКР към дата 30.09.2015г.
Оспорва
и т.нар. „Справка от електронната система на банката
от 08.05.2015г.“ като поддържа тезата, че връчването на
адресираните до ответниците покани чрез ЧСИ е законосъобразно и е произвело предвидените в закона правни последици. При условията на
евентуалност, ако съдът възприеме за основателни релевираните от ищците доводи,
за незаконосъобразност на извършеното връчване на писмена покана чрез частен
съдебен изпълнител - ищецът релевира твърдение, че предсрочната изискуемост на
кредита все пак е настъпила, най- късно с връчване на препис от исковата молба,
чрез която пред настоящия съд е предявен искът. Посочва, че използвания в
рамките на писмената кореспонданция от банката израз „преизчисляване на
кредитното задължение“ не е израз на прилагане на договорна клауза за увеличен
лихвен процент, доколкото прелагания от банката лихвен процент в конкретния
случай останал константна величина от 9, 15% и не бил променян след сключване
на процесния договор за кредит.
В допълнителния отговор на исковата молба, ответниците
поддържат вече изразените и посочени по- горе свои процесуални тези.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието
на приет като доказателство Договор за жилищен кредит №
1059/R08/08.05.2008г., (стр. 6-12 от
делото) се установява съдържанието на постигнатото съгласие за възникване на
кредитно правоотношение между банката -кредитор „Банка Пиреос България“ АД
/която се идентифицира понастоящем като „Ю.Б.“ АД/ от една страна и тримата ответници
от друга страна. С договора страните са се
съгласили за това, банката да предоставя на ответниците
Д.Д. (записана като кредитополучател) и В.Д. ( записан като съкредитополучател)
паричен кредит в размер на сумата от общо 90 000 евро, която подлежи на връщане на 420 месечни
вноски при описаните условия и срок. Третата ответница Е.Д. (записана като
солидарен длъжник) е изразила съгласие да обезпечи лично изпълнение на
кредитното задължение на споменатите двама длъжник и съдлъжник при специалните
условия на чл.12 от договора за кредит. Предоставената на кредит сума и
уговорената възнаградителна лихва в размер на 9, 15 %, която според според клаузата
на чл.13, ал.3 вр. с ал.5може да бъде променена от банката- кредитор
едностранно, при описаните в споменатата клауза условия.
В споменатия договор
за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на
кредитополучателя - да заплаща посочените в чл.15 от договора такси за
управление и за направените разноски във връзка с управление на кредита, а в
раздел VІІІ са обективирани правилата, регламентиращи прилагане на уговорката
за предсрочна изискуемост на кредитното задължение. В съдържанието на договора страните са
постигнали съгласие за адреса на връчване на съобщения помежду им, във връзка с
изпълнението на договора, както и за правните последици от упражняване на това
право.
В клаузата на чл.28 от договора се съдържа изричното декларативно изявление
на длъжника, съдлъжника и солидарния длъжник, че са запознати с предоставените
им при подписване на договора общите условия на банката и със съдържанието на
погасителния план.
Като
доказателство по делото е прието допълнително споразумение - Анекс от 31.05.2012г., чието съдържание мотивира
извода, че е насочено към изменение и допълване на съдържанието на процесния
договор за кредит, с оглед констатираното просрочени на задълженията си.
Сключването на допълнителното споразумение не се оспорва от страните в процеса,
а съдържанието на икономическите параметри на договора и анекса, за изчисляване
на размера на кредитното задължение е обект на анализ от допуснатата
специализирана съдебно- икономическа експертиза.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. №
4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на нотариус М.К. с район на
действие при СРС /на стр.95 от делото/мотивира извода за отправеното чрез нея
едностранно волеизявление на „Банка Пиреос България“ АД в качеството на
кредитор на Д.Д., В.Д. и Е.Д., до посочените три лица, с което уведомява
адресатите за допуснатото просрочие на кредитното задължение, произтичащо Договор
за жилищен кредит № 1059/R08/ 08.05.2008г. и Анекс от 31.05.2012г., като определя
едноседмичен срок за изпълнение и предупреждава, че ако не получи плащане в
едноседмичен срок - ще счита кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната
покана съдържа изрично удостоверяване за връчване на адресатите съответно на
09.06.2014г, 20.06.2014г.и на 20.06.2014г.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. №
1770, том І, рег. № 101 от 15.02.2016г. на нотариус В.И.с район на действие
при СРС /на стр. 101-102 от делото/мотивира извода за отправеното чрез нея
едностранно волеизявление на „Банка Пиреос България“ АД в качеството на
кредитор на Д.Д., В.Д. и Е.Д., до посочените три лица, с което уведомява
адресатите за допуснатото просрочие на кредитното задължение, произтичащо Договор
за жилищен кредит № 1059/R08/ 08.05.2008г.
Анекс от 31.05.2012г., като определя едноседмичен срок за
изпълнение и предупреждава, че ако не получи плащане в едноседмичен срок - ще
счита кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана не съдържа изрично
удостоверяване за връчване на адресатите но по аргумент от съдържанието на
приетия като доказателство т.нар. Отговор на нотариална покана с дата -
08.03.2016г. /на стр. 105-114 от делото/може да бъде направен обоснован извод,
че най- късно към датата на изпращане на този писмен отговора, нотариалната
покана е била връчена на Д.Д. и на В.Д..
Съдържанието на
приетата като доказателство Покана от „Ю.Б.“ АД,
адресирана до Д. Я.Д., В.И.Д. и Е.И.Д. /на стр. 19-20 от делото/мотивира извода, че е била
отправена от ищеца, за връчване чрез съдебен изпълнител Р.М., до посочените в
нея три лица, с което уведомява адресатите за допуснатото просрочие на
кредитното задължение, произтичащо Договор за жилищен кредит №
1059/R08/ 28.05.2008г. Анекс
от 28.05.2012г., като определя едноседмичен срок за изпълнение и предупреждава, че ако не
получи плащане в едноседмичен срок - ще счита кредита за предсрочно изискуем. Към
поканата са приложени изготвени от ЧСИ разписки и книжа, удостоверяващи
връчването на адресатите /на стр. 20-28 от делото/.
Заключението на
приетата с оспорване от ответниците съдебно- икономическа експертиза, което бе изготвено
от вещо лице С.И. - след проверка на приетите като доказателства документи и
проверка в банковото счетоводство на ищеца, дава заключение в следния смисъл:
- Разработеният от вещото лице погасителен план, който
е основан на заложените в Договор за жилищен кредит № 1059/R08/ 08.05.2008г.
и Анекс от 31.05.2012г. икономически параметри: размер на кредита от 90 000 евро, срок
на погасяване 420 месеца, лихвен процент 9, 15 % и гратисен срок от 6
месеца, при отчитане на всички счетоводно отразени постъпления на суми за
погасяване на кредитното засължение и извършване на детайлен анализ на
постъпленията, мотивира извода, че произтичащото от кредитното
правоотношение задължеие за неплатена главница
възлиза на сумата от 86 265,
43 евро, включваща редовна главница от 82 839, 91 евро и
предсрочноизискуема главница от 3425, 52 евро. Съгласно разработения
погасителен план, основан на икономическите параментри, залегнали в Договор
за жилищен кредит № 1059/R08/ 08.05.2008г. и
Анекс от 31.05.2012г., размерът на дължимите такси за управление на
договора за кредит възлиза на 3 776, 81 евро, а наказателната лихва за
просрочие възлиза на 836, 45 евро.
- Извършение от вещото лице прецизен анализ, основан
на счетоводните данни и разработения погасителен план, основан на
икономическите параментри, залегнали в Договор за
жилищен кредит № 1059/R08/ 08.05.2008г. и Анекс
от 31.05.2012г., показва, че в процеса на изпълнение на договора, банката- кредитор фактически не е
прилагала различен, нито по- висок лихвен процент от първоначално уговорения
– 9, 15%.
- Извършената от вещото лице проверка на счетоводните
записвания в извлечението от кредитната сметка мотивират извода, че за
периода от 13.05.2014г. до 28.06.2014г. (т.е. в срока, определен от Нотариална покана с рег. № 4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на нотариус
М.К.) – ответницата Д.Д. е внесла по предназначената за
обслужване на кредита банкова сметка ***, 32 евро.
- Към датата на изготване на експертното заключение (28.05.2022г.)
неплатените парични задължения, които произтичащ от процесното кредитно
правоотношение, изчислени на база заложените в Договор за
жилищен кредит № 1059/R08/ 08.05.2008г. икономически параметри са както следва: дължима главница - от
86 265, 43 евро (вкл. редовна главница от 80 182, 77 евро и
просрочена главница от 6082, 66 евро); просрочена договорна лихва за
периода от 28.02.2016г. до 28.05.2022г. – 48 119, 51 евро; дължимата
незаплатена такса за управление на кредита за периода от 28.03.2016г. до
28.05.2022г. - 5945 евро; наказателната лихва за просрочие за периода от
28.02.2016г. до 28.05.2022г. – 2283, 57 евро;
- Макар структуратата на някои от месечните анюитентни
вноски съотношение лихва/ главница да
не съответства на лихвен процент от 9, 15%, според категоричното
заключение на вещото лице, основано на анализа на счетоводните записвания
на банката за обслужване на кредита – вещото лице изразява категорично
становище, че банката- кредитор фактически не е прилагала различен лихвен
процент от уговорения – 9, 15%.
- От мотивите на
експертното заключение и допълнителните пояснения, дадени при изслушване
на експертното заключение, може да се направи извода, че методиката
за определяне на референтен лихвен процент в чл.13,
ал.3 вр. с ал.5от съдържанието на Договор за
жилищен кредит № 1059/R08/ 08.05.2008г. е определена от формула за референтният лихвен
процент прилаган от банката и са
описани компонентите включени във формулата, както и отправните източниците на данни, които
формират компонентите /EURIBOR/.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове;
Съдът е сезиран
с процесуално допустими претенции, тъй като са предвени по установения от
закона ред, чрез формално редовна искова молба и с тях е сезиран компетентен да
разгледа спора съд, съд според правилата на родовата, местната и функционална
подсъдност.
Фактическите
твърдения, на които са основават исковете, обосновават категоричен извод за
надлежна процесуална легитимация на страните в процеса.
Релевираните от
ответниците доводи срещу допустимостта на исковате, според преценката на
настоящия състав на съда имат отношение към основателността на исковете и ще
бъдат разгледани в този контекст, в мотивите на настоящото решение.
По основателността на предявените искове;
Събраните в
хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в
процеса – ищеца и тримата ответници е възникнало валидно договорно
правоотношение, което носи типичните характеристики на договор за банков
кредит. Договорът за кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430 и
сл. от ТЗ, а процесният договор за кредит е бил сключен при условия, чието
съдържание е установено в хода на съдебното дирене, посредством представените от
ищеца и неоспорени от двамата ответници писмени доказателства - договор за
кредит с погасителен план и допълнително споразумение.
Исковете са
предявени срещу лица с надлежна пасивна материална легитимация, които са
посочени изрично в съдържанието на договора. Процесното кредитно задължение
очевидно е възникнало при условията на пасивна солидарност за тримата ответници,
макар в процеса те да релевират възражения, които са основани на
терминологичното обозначение, използвано в самия договор. Тъй като произтичащото
от договора за кредит задължения на „кредитополучателя“ и „съкредитополучателя“
е поето солидарно от двамата ответници Д.Д. и В.Д. - при разрешаването на спора,
то следва да се разглежда като правоотношение със солидарни длъжници
(съдлъжници), съобразно установените от чл. 121-127 от ЗЗД правила за пасивната солидарност.
Макар да
отговаря на самостоятелно основание, ответницата Е.Д. също е солидарно
задължена към кредитора за изпълнение на кредитното задължение, тъй като е
участвала в сключването на договора и се е съгласила да придобие качеството на
„солидарен длъжник“. Разликата в правното й положение произтича единствено от
разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД, но като се отчита изрично даденото от
поръчителя м съдържанието на чл.12 от договора изрично съгласие за това – той
да остане задължен до погасяване на всички задължения на кредитополучателите
Надлежната материална
легитимация на ищеца - в качеството му на страна в процесния договор за кредит,
не се оспорва от ответниците, поради настъпилото правоприемство - по силата на
което ищецът „Ю.Б.“ АД е приел активите на първоначалния кредитор „Банка Пиреос
България“ АД.
Релвираните от
ответниците възражения, че не те били получили препис от общите условия на
банката и погасителния план, са неоснователни - тъй като не бе опровергано с
доказателства декларативното волеизявление на ответниците в обратния смисъл,
което е обективирано в клаузата на чл.28 от договора.
Събраните в
хода на съдебното дирене писмени доказателства мотивират извода, че ответниците
не са изпълнявали и при приключване на съдебното дирене също не изпълняват
надлежно задълженията си за погасяване на кредита, поради което са в забава. Размера
на непратените задължения бя установен с помощна на съдебно- икономическа
експертиза, а нейното заключение не бе опровергано с доказателства за плащане
на задълженията.
Правните
последици на забавата на длъжниците и солидарно задължения поръчител,
легитимират изправната страна, каквато е банката -кредитор да упражни предоставеното
му от закона и договора преобразуващо право: да обяви едностранно предсрочна
изискуемост на кредитното задължение.
Изразените от
страните техни процесуални позиции насочват към първия елемент от правния спор
помежду им - относно правните последици
от отправените до ответниците покани за изпълнение.
При това съдът
счита, че приетата като доказателство Нотариална покана с рег. №
4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на нотариус М.К. не е произвела правните последици на предсрочна изискуемост на кредита.
Този извод се налага след тълкуване на съдържанието на обективираното в нея
волеизявления на банката- кредитор, което обуславя настъпването на предсрочната
изискуемост в зависимост от изпълнението
или неизпълнението на погасително плащане, до изтичане на определения в
самата покана краен срок. Обсъждайки възраженията на ответниците срещу точно
този начин на формулиране на волеизявлението, съдът съобрази, че точно такава
структура на условно едностранното изявление, насочено към упражняване на
потестативно право е допустима и дори е предвидена в разпоредбата на чл. 87,
ал.1 от ЗЗД.
Тъй като посредством заключението на приетата
съдебно- икономическа експертиза беше установено, че в периода от 13.05.2014г. до 28.06.2014г. (т.е. в срока, определен от Нотариална покана с рег. № 4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на нотариус М.К. ) – ответницата Д.Д. е внесла сумата от 2752, 32 евро, то условието за
настъпване на предсрочна изискумост на кредитното задължение не се сбъднало и
потестативното право не е било упражнено, посредством изпратената нотариална
покана.
Възприетия от съда извод за това, че споменатата Нотариална покана с рег. № 4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на нотариус М.К.
в действителност не е произвела правните последици на предсрочна изискуемост на
кредита – мотивира и извода за
неоснователност на направеното от ответниците възражение за изтекъл срок на
погасителна давност на кредитното задължение. Това е така, доколкото осъщественото през 2014г. от ответницата Д.Д. внасяне
на сумата от 2752, 32 евро за погасяване на кредитното задължение е
прекъснало вече изтеклия до момента давностен срок.
На базата на представените от страна на ответниците писмени доказателства,
съдът приема тяхната теза, че изпратената от „Банка Пиреос България“ АД втора поред Нотариална покана с рег. № 1770, том І, рег. № 101 от 15.02.2016г. на нотариус В.И.с район на
действие при СРС е предизвикала правните последици на предсрочна изискуемост на
кредитното задължение. Ответниците не спорят, че са получили тази нотариална
покана и дори са депозирали отговор, но въпреки това, няма данни да е било
извършено плащане на дължимите просрочени суми в рамките на определения с
поканата срок за доброволно изпълнение. Следователно, правните последици на
предсрочна изискуемост са настъпили с изтичането на определения в тази покана
срок за доброволно изпълнение. Поради липсата на възможност за категоричен
извод, относно датата на достигане на тази нотариална покана поканата до
нейните адресати – за целите на решаване на спора, съдът възприема най- късният
възможен момент на узнаване на съдържанието на поканата, който съвпада с датата
на адресиране на отговора на нейните адресати – ответниците, до подателя на
поканата т.е. 08.03.2016г. При това
положение, предсрочната изискуемост на кредитното задължение, която е била
предизвикана с тази втора по ред нотариална покана е настъпила на 15.03.2016г. т.е. след изтичане на
определения в поканата седемдневен срок за изпълнение.
Съдът намира, че към момента на предявяването на иска на 11.03.2020г. давностния
срок, който е започнал да тече от 15.03.2016г. все още не е изтекъл, а този извод се налага като
се отчита именно етектът на предсрочната изискуемост на кредитното задължение за главница и разноски за обслужване на
кредита (чл. 114, ал.1 от ЗЗД) и продължителността на предвидените в закона
давностни срокове за непериодични вземания (чл.110 от ЗЗД). Тук е уместно да се
отбележи, че предсрочната изискуемост на кредита е дерогирала уговорената чрез погасителния план периодичност на изпълнението
на задължението за погасяване на дълга, консолидирайки цялата неплатена
главница (редовна и предсрочно изискуема) и сумата на всички неплатени до момента
такси. Именно в това се състои същността на правния институт на „пред – срочна“
изискуемост на уговорените първоначално като срочни задължения ( сравн. чл.110
от ЗЗД с чл.111, б. „в“ от ЗЗД). Еестеството на паричните задължения, чието
изпълнение се търси (главница и разноски, но не и лихви) съчетано с правните
последици на настъпилата предсрочна изискуемост (която консолидира основния
дълг и премахва задължението за заплащане на анюитети), определят приложимостта
на общия срок на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД, а не този, който е определен
от закона за погасяване на периодични задължения по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдържанието на
представената от ищеца и приетата като доказателство трета поред т.нар. Покана от „Ю.Б.“ АД, която е адресирана
до Д. Я.Д., В.И.Д. и Е.И.Д., относно допуснатото
просрочие на кредитно задължение, произтичащо Договор за
жилищен кредит № 1059/R08/28.05.2008г. Анекс от 28.05.2012г. не е произвела желаната от адресанта правни последици, поради очевидните несъответствията
в индивидуализиращите белези на предмета на кредитното задължение и на една от
страните. Констатираните технически грешки - на практика обезсмислят действията
по отправянето на поканата, тъй като смисълът й е да индивидуализира дълга,
чрез източника от който е възникнал. При изложените изводи, съдът не намира за
необходимо да обсъжда по- подробно правните последици на тази покана за
развитието на отношенията между страните.
С помощта на
използваните от съдебно- икономическата експертиза специални знания, съдът установи конкретния размер на
произтичащото от договора за кредит солидарно задължение на ответниците към
ищеца.
Независимо от факта, че заключението на вещото лице бе оспорено от
ответниците, съдът кредитира изцяло
експертното заключение, тъй като счита, че то е компетентно и обосновано,
посредством извършените от вещото лице проверки на банкови счетоводни книжа (чл.
182 от ГПК). Оспорващата експертните изводи страна в процеса, не ангажира
убедителни доказателства, които да оборят изводите на това заключение, поради
което съдът намира оспорването за неоснователно.
Релевираното от страна на ответниците възражение
за неравноправност на договорната клауза на чл.13, ал.3 вр. с ал.5 от
съдържанието на процесния Договор за жилищен кредит №
1059/R08/ 08.05.2008г. следва да бъде
прието за неоснователно, доколкото чрез заключението на приетата съдебно-
икономическа експертиза беше установено, че при изпълнение на договора за кредит,
банката- кредитор практически не е прилагала друг, различен (и по- висок)
лихвен процент от заложения в основните икономически параметри на договора- 9,
15%. В този смисъл, договорната клауза, чиято неравноправност се твърди е била
игнорирана от страната, която е могла да се възползва от нея и правата на
насрещната страна не са били накърнени. На следващо място, независимо от
горните изводи, съдът намира, че в конкретния случай, разпоредбата на чл. 13,
ал.3 от процесния договор установява обективно ясен механизъм за регулиране на
лихвения процент, при ясно определени условия. Все пак, както беше посочено
обаче – тази договрона калауза практически не е била активирана от банката и
оплакванията на ответниците в тази насока са неоснователни.
При така направените
изводи относно настъпването на правопораждащите и правопогасяващи за кредитното
правоотношение юридически факти, ще бъде обсъдена поотделно основателността на
предявените искове.
По предявения иск с правно основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл.
430, ал.1 от ТЗ;
Правните
последици от правомерно упражненото от страна на банката- кредитор потестативно
право да бъде обявена предсрочна изискуемост поражда задължение за връщане на
пълния размер на предоставената, но непогасена сума – както онази част, чиито
падеж е вече настъпил, така и частта, с все още ненастъпил към датата на
упражняване на правото падеж за плащане. Следователно, длъжникъте съдлъжникът в кредитното правотношение следва
да бъдат осъдени да заплатят произтичащото от предсрочно изискуемия договор за
кредит парично задължение.
Не така стои
въпроса относно отговорността на поръчителя, в каквото катечство е ответницата Е.Д..
В хипотезата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, та следва да се счита освободена от
задължението, доколкото в шестмесечен срок от момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредитното задължение – на 15.03.2016г., срещу нея
не е бил предявен иск за изпълнение. Съдържащата се в чл.12 от договора
уговорка за отговорността на порачителя не е пречка за прилагане на правилото
на чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като тази нормативна разпоредба е императивна. Това разрешение на
въпроса е в съответствие с Определение № 186 от 14.03.2013 г. по ч.т.д. №
1399/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД е императивна и не може да се дерогира от клауза в договора за банков
кредит, както и с решение № 81 от 08.07.2014 г. по т.д. № 1705/2013 г. на ВКС,
ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че от
правната характеристика на срока по чл. 147, ал. 1, предл.1 ЗЗД /краен и
преклузивен/ произтича и преценката за приложимостта на продължението по, ал. 2
на чл. 147 ЗЗД спрямо него. По изложените съображения, искът за изпълнение, насочен
къ ответницата Е.Д. следва да бъде отхвърлен.
Кредитирайки
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, съдът достигна до крайния категоричен
и обоснован извод за основателност на предявения иск – до пълния предявен
размер на претенцията която отразява, консолидирана предсрочно изискуема главница
по кредита.
Поради
забавата, която длъжниците са допуснали при изпълнение на своето парично
задължение, върху присъдената сума на главницата следва да бъде присъдена и
претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на предявяването на
иска до деня на окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;
В договорното
съдържание на договора за кредит, ищецът и ответниците са постигнали съгласие,
за изпълнение на съпътстващи задължения, които ответниците като кредитополучател
е приел да изпълни. Такива са задължението за заплащане на такси разноски за
обслужване на кредита (чл.15 от договора), включително и разноските по
събирането на всички вземания (чл. 17 от договора), каквито са разноските за отправяне
на адресираните до длъжниците покани за изпълнение. Съгласието на ответниците
ги обвързва в изпълнението натова задължение.
В
доказателствена тежест на ответниците бе да установи изпълнението на тези свои
задължения, но те не сториха това. От изявленията на ответниците се вижда,
фактите, на които се основава предявения иск за изпълнение на тези задължения
не се оспорват, а размерът на задължението бе установен посредством
заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза.
С
оглед изложените по- горе изводи, съдът достигна до обобщаващия правен извод,
че предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу
ответниците Д.Я.Д. и В.И.Д. следва да бъдат уважени изцяло, до пълния размер, в
който те са били предявени. Претенциите срещу порачителя Е.И.Д. следва да бъдат
изцяло отхвърлени, по съображения от разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД и
поради определеното й от съдържанието на процесния договор различно правно
положение спрямо длъжника и съдлъжника.
По отношение на претенцията за съдебни разноски:
При този изход
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни
разноски, съгласно представения списък на разноските (стр.460 от делото).
Общият размер на дължимите разноски възлиза на 9503 лева, срещу чиито размер не
постъпи възражение.
Независимо от
отхвърлянето на иска срещу ответницата Е.И.Д.,
съдът счита, че тя не е надлежно материално легитимирана да претендира от ищеца
съдебни разноски, тъй като не бе доказано фактическото заплащане на сумите,
описани в представения списък по чл.80 ГПК (чл.472 от делото), като направени
съдебни разноски от това лице.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Я.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН ********** и двамата
със съдебен адресат – адв. Д. Д.,***, да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******
със съдебен адресат – адв.
Д.
Д.,*** - на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ – сумата
от 86 265, 40 евро (осемдесет и шест хиляди
двеста петдесет и шест евро и 40 евроцента), представляваща консолидирана
редовна и предсрочно изискуема главница, дължима
за периода от 28.02.2016г. до
29.01.2020г. по Договор за жилищен кредит №
1059/R08/08.05.2008г., изменен с Анекс от 31.05.2012г. и на основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД – сумата от 1250,
24 евро (хиляда двеста и петдесет евро и двадесет и четири
евроцента), представляваща
такси за управление на кредита в период от
28.03.2017г. до
10.03.2020г., заедно със сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет лева), представляващи разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, произтичащи от
неизпълнение на Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г.,
изменен с Анекс от 31.05.2012г., както и законната лихва върху посочените по- горе суми, считано от дата на предявяване на иска на 11.03.2020г.
до деня
на изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******
със съдебен адресат – адв.
Д.
Д.,*** срещу Е.И.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. Д. Д.,***, обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с
чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 86 265, 40 евро, представляваща консолидирана редовна и предсрочно изискуема главница, която е дължима за периода от 28.02.2016г. до 29.01.2020г.; за заплащане на сумата от 1250, 24 евро, представляващи
такси за управление на кредита в периода от
28.03.2017г. до 10.03.2020г., както и за сумата от 216 лева, представляващи такси за връчване на
покани за
предсрочна изискуемост, които задължения
произтичат от Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г.,
изменен с Анекс от 31.05.2012г. заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателно плащане.
ОСЪЖДА Д.Я.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адресат – адв. Д. Д.,***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******
със съдебен адресат – адв.
Д.
Д.,***, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 9503 лева (девет хиляди петстотин и три
лева), представляваща съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: