Решение по дело №771/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

                            

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1744

 

 

гр. Пловдив,14.10. 2020 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 771 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от И.М.Д., с ЕГН **********, с адрес посочен в жалбата с.Белащица,община Родопи, обл.Пловдив,ул.“Възраждане“№ 8, чрез пълномощника си адвокат Е.Г., против Решение № 2153-15-45/21.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 151-00-7536-1/16.10.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда. Поддържа се, че са налице законоустановените предпоставки на чл.54а,ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица, и като е приел обратното и е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица, административният орган е приложил направилно материалния закон Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството е започнало по повод подадено от Д. чрез портала за електронни административни услуги на НОИ заявление вх. № вх. № 903315-148/03.10.2019г., регистрирано в ПП на паричните обезщетения за безработица (ПППОБ) с регистрационен № 151-00-7536/03.10.2019 г., с което същият е претендирал отпускане на парично обезщетение за безработица/ПОБ/.В заявлението е посочено, че последната му заетост е по договор за управление, сключен с „И.М.Д." ЕООД и същия е прекратен считано от 01.08.2019 г. Към заявлението е приложено копие на допълнително споразумение № 5/29.07.2019 г. за прекратяване на договор за управление и контрол.

При преценка на правото на ПОБ на Д. е формиран извод, че същия не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1, т.З от КСО - да не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).В  тази насока е прието, че от справка в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията е констатирано, че Д. е едноличен собственик на „Димитър М.Д." ЕООД, ЕИК ********* и като такъв подлежи на задължително осигуряване по чл.4, ал. 3, т.2 от КСО.

6.При тези данни е издадено процесното Разпореждане № 151-00-7536-1/16.10.2019 г. от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на Д. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

7. Този резултат е обжалван от Д. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-45/21.02.2020 г. е потвърдил Разпореждане № 151-00-7536-1/16.10.2019 г.на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив. За да обоснове правилността на оспореното пред него разпореждане, Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел следното:

С писмо изх. № 1012-15-363#1/24.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив до ТП на НОИ - София град, е поискано извършване на проверка от контролен орган на НОИ на осигурител: „И.М.Д." ЕООД, ЕИК *********, която да установи дали И.М.Д. е упражнявал и продължава да упражнява трудова дейност с личен труд в дружеството, на което е едноличен собственик и в този смисъл дали подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО.

С Решение № 1040-15-95/14.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е спряно административното производство по жалбата на Д. с вх. № 1012-15-363/18.10.2019 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) до приключване на проверката от контролен орган на ТП на НОИ - София град.

На 13.02.2020 г. е получен Констативен протокол № КП-5-15-00716737/07.02.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, приобщен към административното преписка със справка с вх. № 151-00-7536-2/13.02.2020 г. за приети, върнати и липсващи документи на И.М.Д. с регистрационен № 151-00-7536/03.10.2019 г.

С Решение № 1040-15-13/21.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е възобновено административното производство по жалба вх. № 1012-15-363/18Л0.2019 г.

С Констативния протокол № КП-5-15-00716737/07.02.2020 г. контролният орган е установил следното:

И.М.Д. е едноличен собственик на „И.М.Д." ЕООД, ЕИК *********. Същият е и управител на дружеството по сключен договор за възлагане на управление от 11.03.2016 г. Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 14.03.2016 г. С допълнително споразумение № 5 от 29.07.2019 г., към договор за възлагане на управление от 11.03.2016 г., считано от 01.08.2019 г. И.Д. е освободен от длъжност управител на „И.М.Д." ЕООД. В регистъра на осигурените лица на НАП за жалбоподателя, с декларация обр. 1 са подавани данни с код за вид осигурен „10" - за управители на търговски дружества, подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За 2019 г. данните са подавани до 31.07.2019 г. След тази дата няма данни лицето да е упражнявало трудова дейност в дружеството и да са му изплащани възнаграждения, поради което е направен извод, че лицето не подлежи на осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, след прекратяване на договора за управление и контрол.

Установено е също, че след 01.08.2019 г. дружеството не е извършвало стопанска дейност, не е налице упражняване на трудова дейност от И.Д. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „И.М.Д." ЕООД, ЕИК *********, поради което същия не подлежи на осигуряване, като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал. 3,т. 2 от КСО.

Прието е, че основен мотив за отказ за отпускане на ПОБ, посочен в оспореното разпореждане № 151-00-7536-1/16.10.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е неизпълнение на условието на чл. 54, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като Д. продължава да упражнява дейност като собственик на „И.М.Д." ЕООД, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО.Прието е обаче,че съласно направената от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив проверка, приключила с Констативен протокол № КП-5-15-00716737/07.02.2020 г. жалбоподателят в качеството си на едноличен собственик на капитала на „И.М.Д." ЕООД не е упражнявал трудова дейност и не подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 3 от КСО. В този смисъл е прието,че изложените от лицето в жалба вх. № 1012-15-363/18.10.2019 г. възражения досежно мотивите на оспорения административен акт са основателни.

Независимо от това обаче, горестоящият административен орган, след  преценка на наличните в административната преписка документи и подадената в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ информация по партидата на дружеството, е приел, че крайният извод на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на ПОБ по подаденото заявление вх. № 151-00-7536/03.10.2019 г. се явява правилен и законосъобразен.

В тази насока горестоящият административен орган е приел следното : Със заявление вх. № 151-00-7536/03.10.2019 г. Д. е направил искане да му бъде отпуснато ПОБ, като в него е посочено, че последната му заетост е по сключен договор за възлагане на управление от 11.03.2016 г. с „И.М.Д." ЕООД, който е прекратен с допълнително споразумение № 5 от 29.07.2019 г. към договор за възлагане на управление от 11.03.2016 г., считано от 01.08.2019 г.

Прието е,че по смисъла на разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО, определящ за преценка на правото на парично обезщетение за безработица е моментът на прекратяване на осигуряването на лицето. Изискването да не бъде упражнявана трудова дейност касае периода, след датата на прекратяването на правоотношението.

В тази насока е прието,че от съдържащото се към момента на преценката на правото на ПОБ извлечение от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установява, че към от 14.10.2019 г. И.М.Д. фигурира като вписан управител по договор за възлагане на управлението на „И.М.Д." ЕООД, ЕИК *********. Това обстоятелство не е заличено и към настоящия момент (извлечение от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към 20.02.2020 г.), а и няма данни такова искане да е подавано от оправомощените по Търговския закон (ТЗ) лица.Прието е, че жалбоподателя е бил вписан като едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество и към момента на подаване на заявлението за изплащане на парично обезщетение за безработица - 03 10.2019 г. и подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

В тази насока е прието, че към заявление вх. № 151 -00-7536/03.10.2019 г. за отпускане на ПОБ, Д. е представил копие от допълнително споразумение № 5/29.07.2019 г. към договор за възлагане на управление от 11.03.2016 г., с което същият е прекратен считано от 01.08.2019 г.

Прието е,че в документа, приложен към искането за отпускане на ПОБ, не е упоменато прекратяването на договор за възлагане на управлението да е въз основа на взето от едноличния собственик решение, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, а и такова не е представено нито към заявлението за отпускане на ПОБ, нито фигурира в представените пред контролния орган на ТП на НОИ -Пловдив от Д. документи.

Прието е,че  заявеното от лицето обстоятелство за прекратяване на договора за възлагане на управлението на дружеството не е вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ поради което Д. не е бил, а и все още не е освободен от задълженията си по чл. 141, ал. 1 от ТЗ по надлежния ред. От съдържащите се по административната преписка извлечения от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е прието за установено, че и понастоящем лицето продължава да е вписано като управител на дружеството.

Като се е позовал на разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО горестоящият административен орган е приел,че в случаите, когато има периоди, през които не се упражнява трудова дейност, поради което не са внасяни осигурителни вноски (каквито данни са констатирани за Д. за времето след 31.07.2019 г. с констативен протокол № КП-5-15-00716737/07.02.2020), но правоотношението, при което се е полагал труда, не е прекратено по надлежния ред и не се зачита осигурителен стаж, е налице прекъсване, а не прекратяване на осигуряването. Така е прието,че по отношение на жалбоподателя, от 01.08.2019 г. е налице прекъсване на осигуряването, а не прекратяване. Прекъсването на осигуряването обаче е прието,че не поражда права по чл. 54а от КСО, тъй като в тази разпоредба изрично е въведено прекратяването на осигуряването като изискване за възникване право на парично обезщетение за безработица. В този смисъл е прието,че Д. не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО и няма право на търсеното ПОБ.

ІV. За правото :

8. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1, от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ.

Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

9. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се концентрират във въпроса относно наличието на предпоставките по чл.54а,ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.

10. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта(т.1); не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО в Република България, или пенсия за старост в друга държава (т.2) и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ(т.3). Предпоставките за отпускане на парично обезщетение за безработица са предвидени в условията на кумулативност и липсата на която и да е от посочените предпоставки е основание за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В случая между страните на съществува спор относно изпълнението на предпоставките по чл.54а, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, пораждащи право на  парично обезщетение за безработица. Спорната между страните предпоставка, пораждаща право на парично обезщетение за безработица е тази по чл.54а,ал.1,т.3 от КСО и е свързана с упражняване от лицето на трудова дейност.

По делото е безспорно установено въз основа на данните от извършената проверка от контролните органи на НОИ, обективирана с Констативния протокол № КП-5-15-00716737/07.02.2020 г., че И.М.Д. е едноличен собственик на „И.М.Д." ЕООД, като същият е и управител на дружеството по сключен договор за възлагане на управление от 11.03.2016 г. Това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 14.03.2016 г. С допълнително споразумение № 5 от 29.07.2019 г, към договор за възлагане на управление от 11.03.2016 г., считано от 01.08.2019 г. И.Д. е освободен от длъжност управител на „И.М.Д." ЕООД. При това положение в регистъра на осигурените лица на НАП за жалбоподателя, с декларация обр. 1 са подавани данни с код за вид осигурен „10" - за управители на търговски дружества, подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За 2019 г. данните в регистъра са подавани до 31.07.2019 г., като след тази дата няма данни лицето да е упражнявало трудова дейност в дружеството и да са му изплащани възнаграждения, поради което лицето не подлежи на осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО след прекратяване на договора за управление и контрол. Установено е също, че след 01.08.2019 г. дружеството не е извършвало стопанска дейност, не е налице упражняване на трудова дейност от И.Д. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „И.М.Д." ЕООД, , поради което същия не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал. 3,т. 2 от КСО.

В случая само това е достатъчно да се приеме, че предпоставките на чл.54а,ал.1 от КСО за пораждане право на парично обезщетение за безработица са налице и като са приели обратното органите на ТП на НОИ- Пловдив са приложили неправилно материалния закон.

11.Изложените съображения в решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив относно неизпълнение на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО, обосновани с липса на вписване в търговския регистър на прекратяване на договора за управление, предопределено от липса на решение на едноличния собственик на капитала, поради което и с оглед липсата на внесени осигурителни вноски след 31.07.2019г., е налице прекъсване, а не прекратяване на осигуряването по смисъла на чл.54а, ал.1 от КСО, са неоснователни. Разпоредбата на чл.54а, ал.1,т.3 от КСО е ясна и категорична и от нея следва явния извод,че задължението за обществено осигуряване не се разпростира върху вписаните в търговския регистър лица, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,респективно управители по договори за управление и контрол, които не упражняват трудова дейност.По делото не е спорно, че И.Д. има качеството на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, но това само по себе си не е предпоставка за задължително осигуряване, щом като не е упражнявал трудова дейност.Макар и едноличен собственик на капитала и вписан управител на търговското дружество, дружеството не е извършвало търговска дейност и съответно Д. не е извършвал трудова дейност. Основанието за задължително осигуряване не е факта,че едно лице е едноличен собственик ни капитала в търговско дружество, респективно негов управител, а упражняването на трудова дейност, каквато не се установи в процесния случай.

12. Тези съображения, обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-45/21.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-7536-1/16.10.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по подаденото от Д. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 200 лв. /двеста лева/ - заплатеното възнаграждение за едни адвокат.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-45/21.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №151-00-7536-1/16.10.2019 г.  на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на И.М.Д. от с.Белащица е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, за ново  произнасяне по подаденото от И.М.Д. заявление с вх.№ 151-00-7536/03.10.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София, да заплати на И.М.Д., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 лв., представляваща сторените от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: