РЕШЕНИЕ

 

№ 114

 

       гр. Троян, 03.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………................... като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова  гр. дело № 649 по описа за 2018 год., и за да се произнесе - съобрази:

  К.Й.Й. ***, чрез пълномощника си И.К. Й. и К.Б.П. *** са предявили против „Тиролой” ЕООД – гр. Велико Търново, представител Мариян Теодоридис иск с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. Ищците твърдят в исковата си молба, че първия от тях по наследство е станал собственик на нива с площ 1,500 дка, находяща се в землището на с. Шипково, м. „Крушево”, който имот е влязъл в регулация през 1967 г. Втория ищец е закупил ½ ид. част от процесния имот. Ищците излагат, че през 2011 г. ответното дружество е закупило съседен имот. В последствие установили, че в КККР на с. Шипково неправилно е заснета границата между двата имота, като Й. и П. претендират, че са собственици на 130 кв. м, попадащи в имота на ответника, и считат, че е налице грешка при изготвяне на кадастралната карта и имота е заснет неправилно. За установяване на обстоятелствата по предявения иск са ангажирали гласни и писмени доказателства и чрез своя пълномощник адвокат адв. С.С. от ЛАК молят съда да уважи изцяло исковата им претенция, ведно със законните последици.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок е представен писмен отговор, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. лично се явява представителя на ответното дружество и пълномощника – адв. Д.Д. от ВТАК, който моли съда да отхвърли предявения иск.

От приложени писмени доказателства: удостоверение за наследници изх. № 47 от 16.07.2018 г., изд. от Кметство с. Шипково, Скица на Поземлен имот № 15-417073 от 24.08.2016 г., решение № 3616 от 12.07.1993 г. на ОСЗГ – Троян, декларация от К.Т.Й. и М.Ц.Д., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92 том ІІІ, н.д. № 356 от 2013 г. на нотариус Б. Кожухаров, нотариален акт № 114 том І, н.д. № 100 от 2011 г. на нотариус М. Гладкова, справка от Търговския регистър за „Тиролой“ ЕООД, комбинирана скица, фактура № 650 от 21.06.2018 г. ведно с касов бон, удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО003478 от 02.09.2016 г., пълномощно рег. № 33 от 26.05.2017 г., удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО002064 от 26.07.2018 г., заповед № 699 от 26.08.2011 г. на Община гр. Троян, писмо на Община гр. Троян  от 11.05.2013 г.   и гр. дело № 1277 от 2013 г. по описа на Районен съд гр.Троян, от показанията на разпитаните свидетели Г.В.А., П.П.М.,М.Ц.Д., М.П.Ц.иА.А.М., както и от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното удостоверение за наследници от 16.07.2018 г. ищеца К.Й. е единствен наследник на своя баща Й.К.Й.,***, починал на 25.04.2017 г. 

С първично решение № 3616 от 12.07.1993 г. на ОСЗ – гр. Троян на наследниците на Й. Й. е възстановена собствеността върху 13 земеделски земи, в т. ч. под т. 1 - нива с площ 1,500 дка, находяща се в землището на с. Шипково, м. „Крушево”, при граници: К.Й., С. Й. и път.

По делото е представена и скица от 24.08.2016 г. на СГКК – гр. Ловеч, от която се установява, че така описания процесен имот – нива е с иднетификатор 8321.22.451 по КККР на с. Шипково, одобрени със заповед от 07.04.2009 г. на АГКК, при съседи: 8321.22.462, 8321.22.562, 8321.22.499, 8321.22.514, 8321.22.415, 8321.22.452.

С покупко-продажба, материализирана в нот. акт № 92, т. ІІІ, н. д. № 356/2013 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НКЙ. Й. е продал на втория ответник К.П. ½ ид. част от процесния имот с иднетификатор 8321.22.451.

 С покупко-продажба, материализирана в нот. акт № 114, т. І, н. д. № 100/2011 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 в НК Т.Г.Й.и Д.Г.Й.са продали на ответното дружество „Тиролой” ЕООД съседния поземлен имот с идентификатор 83212.22.462, с площ 937 кв. м, м. „Крушево”, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг курортно – рекреационен обект.

Ищците се представили комбинирана скица, изготвена от инж. Г.Г., на която според тях е отразен спорната част от имота с площ 130 кв. м, и за която претендират, че неправилно попада в съседния имот, собственост на ответното дружество.

По делото е представена декларация без дата /л. 11/ от К.Й. и М.Д., с която същите са заявили, че границата между двата имота на ищците и ответника не е вярна и трябва да бъде коригирана както е била преди образуване на ТКЗС.

Разпитаните по делото свидетели излагат, че познават процесния имот. Свидетелите А.и М.са от с.К.Б., като излагат, че са посещавали имота всяка година, тъй като са отсядали в бунгалата, изградени от „Родопа“ - Левски, които се намират в имота на Й. и в последствие са закупени от него. Свидетелите описват какво представлява базата – отпред има портал, от който се влиза, а до него има малка врата, която не се ползва. Нагоре се тръгва по права пътека, и се стига до пет бунгала и външна чешма, като първото бунгало и чешмата не попада в имота на ищците, Й. е закупил четирите бунгала, които попадат в имота му. В имота има сливова градина с дебели дървета, като преди 7-8 години Й. е посял млади дървета, които видимо са по-тънки. Свидетелите излагат, че сливовите дървета остават от лявата страна и до тях се върви  по права пътека и се стига нагоре. В едната част на имота е поставен фургон, който е оборудван с маса, хладилник, печка. В имота има външна тоалетна, която е в лявата част от портала. Свидетелите излагат, че описаните постройки – бунгала, тоалетна, чешма, са така, както са строени от „Родопа” – Левски, нищо не е променяно. Отдолу където е портала имота си има ограда - бетонна, нагоре има заградено с мрежа, от портала от ляво, и горе зад бунгалата има мрежа по границата. От дясната страна от портала мрежата е паднала. От портала нагоре има пътека, за която свидетелите твърдят, че е границата между двата имота. Сливовите дървета остават от ляво до където е границата, и пътеката е до тях и е точно където е десния кол на вратата и излиза между двете бунгала отгоре. Свидетеля П.М.излага, че живее в с. Шипково. В съседство до процесния имот свидетеля има свой имот и за да стигне до него, минава по малка пътека, която върви между първото и второто бунгало. Овощната градина от сливи е в процесния имот, който е с площ около декар и половина и е на Й.К.Й.. След 1992 г. имота е възстановен и К.Й. е започнал да го владее. И в момента там се намират бунгалата и фургона, който се намира от лявата страна на входа. Свидетеля М.Ц.също излага, че пътеката винаги са я ползвали, терена от ляво на пътеката е на дядо Й.. От към юг има портал, през този портал се влиза, за да се стигне до имота на дядо Й.. Свидетеля пояснява, че многократно е влизал с кола там. Преди известно време И., който е син и пълномощник на първия ищец, го е изпратил да бере сливи в имота. В ляво от пътеката се намират дръвчетата. Тази пътека е видна, защото има плочи, От ляво на пътеката е имота на дядо Й., на К. и на И.. Фронтално погледнато четирите бунгала са в ляво, има едно бунгало в дясно над чешмата. Това е от дясно на пътеката и е в друг имот.

За изясняване на обективната истина по делото съда е допуснал съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице инж. В.П. след като се е запознал с доказателствата по делото и е извършил оглед, е заснел процесния имот, като към заключението е приложена комбинирана скица и с кафяв цвят са нанесени всички трайни кадастрални елементи, останали от бившата почивна станция, които и понастоящем съществуват на място, а именно: 5 броя бунгала, беседка, чешма с навес, фургони от двете страни на южната порта, трайни огради, включително и новата ограда от метални тръби на трасираната граница на имота на ответната страна.

Отразени са също така измерените на място трайни насаждения - стари овощни дървета, които не попадат в границите на процесната площ и млади овощни дръвчета, засадени в близост до пътеката, водеща към чешмата и бунгалата на бившата почивна станция.

Източната граница на имота на ищците с идентификатор 83212.22.451 не е материализирана с ограда, с изключение на мястото между точки 4 и 5, където са набити от ответника по трасираната граница железни тръби за ограждане с мрежа. Освен железните тръби, няма наличие на друг вид колове, с които да е обозначена източната граница на имота на ищците с идентификатор № 83212.22.451. Единственият траен кадастрален елемент, който може да послужи като източна имотна граница на реституирания процесен имот с идентификатор № 83212.22.451, е съществуващият преди колективизацията път, отразен в Кадастралния план на с. Шипково - Минерални бани от 1971 г. В приложената към СТЕ комбинирана скица старият път е обозначен с две зелени линии и със зелен надпис между линиите, които определят неговата широчина. Експерта е извел, че ако лявата зелена линия, обозначаваща стария път бъде приета за граница на бившия имот на ищците в участъка А-Б, то претендираната от ищците площ ще бъде 81 кв. м., която е обозначена по точки (А,Б,4,5,6). Отразената в кадастралната карта източна граница на процесния имот с идентификатор № 83212.22.451 не е обозначена на място с трайни кадастрални елементи, т. е. границата не е материализирана, понеже липсва ограда, с изключение на железните двуметрови тръби, набити в участъка 4-5 на трасираната граница на съседния поземлен имот на ответника с идентификатор № 83212.22.462 по КККР. Точното местонахождение на пътеката с широчина 1.50 м, за която говорят свидетелите, е измерено и посочено в приложената към заключението комбинирана скица с кафяви прекъснати линии и надпис "пътека от тротоарни плочки".

Пътеката е изградена от тротоарни плочки в двора на бившата почивна станция, като нейното предназначение е да свързва южната малка входна порта на станцията, с чешмата и бунгалата в северната част на почивната станция.

Инж. П. е констатирал в заключението си, че пътеката от тротоарни плочки, изградена в почивната станция след одържавяването на имота на Й.К.Й. и останалите имоти, намиращи се на изток от неговия, не може да бъде граница между тях, тъй като не е съобразена с границата - път между старите имоти, видно от несъвпадението й с граничния път (зелен цвят), съществувал преди колективизацията на имотите. Посочено е в заключението, че сегашната пътеката от тротоарни плочки не е съществувала преди колективизацията и за това не е коректно да се търси нейното сходство с източната граница на бившия процесен имот на ищците. В резултат на извършените на място геодезически измервания е установено в източната част на имота на ищците наличието на овощни дръвчета, за които говореха свидетелите, като същите са отразени с кафяв цвят чрез условни знаци и надпис в приложената към заключението комбинирана скица. Отразени са стари овощни дървета, които не попадат в границите на процесната площ и млади овощни дръвчета, засадени в близост до пътеката, водеща към чешмата и бунгалата на бившата почивна станция.

В приложената към заключението комбинирана скица са отразени 2 броя стари овощни дървета, които са част от овощната градина, обозначена в кадастралния план на Минерални бани от 1971 г. със зелена точкова линия (граница на растителна покривка).

По поставените въпроси, вещото лице е изследвало преписката по възстановяване на собствеността на земеделските имоти на наследниците на Й. Й., като същественото е, че са сравнени съседите и е установено в заключението, че имената на съседите, на които е възстановена собственост около процесния имот, съгласно КВС преди преобразуването й в кадастрална карта, са идентични с имената на съседите около процесния поземлен имот с идентификатор 83212.22.451 по КККР на с. Шипково, одобрени със заповед № РД-18-33 от 07.04.2009 г. на АГКК, с изключение на името на собственика на имота на ответника с кадастрален № 462, който по КВС е бил собственост на н-ци на А. К. Й., а по КККР е собственост на "Тиролой" ЕООД.

           При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, който се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество. Предмет на установителния иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е установяване на право на собственост към един минал момент, а именно момента на одобряване на кадастралната основа на населеното място относно спорния имот, за който се твърди, че е неправилно заснет.

Съда намира, че така предявения иск се явява неоснователен и недоказан. В настоящия процес при разпределението на доказателствената тежест, ищците, в условията на пълно и главно доказване, не доказаха наличие на грешка в кадастралната карта, касаеща границата между двата имота. В тази връзка като основно доказателство съда приема заключението на СТЕ, което категорично установи, че имота по КККР напълно съвпада и повтаря без никакви отклонения в граници и обем от 1500 кв. м, заявения от наследодателя на първия ищец и възстановен имот по КВС. Изрично е записано в заключението, че сочената от свидетелите „пътека" не би могла да бъде действителна граница между имотите, а такъв би могъл да бъде само съществувалия някога стар път, който обаче от момента на колективизация не е материализиран на място, а липсва и след реституцията и до настоящия момент, включително и по всички действали планове на местността, след този от 1971 г. Следва да се отбележи, че от представените писмени документи, обсъдени в обстоятелствената част, като граница за имота се сочи път.

От друга страна ищците въобще не доказаха в процеса, че владеят или са придобили претендираната част от 130 кв. м /уточнена в последното с. з. като 80 кв. м, съобразно със заключението по СТЕ/, граничеща в източната част на техния собствен имот. Разпитаните свидетели основно в показанията си описват как са минавали по пътечката за да стигнат до бунгалата, или съответно да си стигнат до собствен имот, както и какво се намира в момента в имота и от коя порта може да се влезе. В производството е приложено гр. дело 1277/2013 г. по описа на ТРС, от заключението на СТЕ, а и от показанията на свидетелите съда приема, че всъщност ответното дружество е поставило колове по кадастралната граница от 2011 г. И ако се говори за владение на ищците, то с поставянето на коловете, то е било смутено и оспорено преди да изтече евентуална придобивна давност. Липсва каквато и да е идентификация и обособяване на процесната част, за която ищците претендират, че е тяхна собственост и неправилно е включена в имота на ответника. Както е посочено и в заключението на място липсват каквито и да било кадастрални елементи, които да материализират граница между имотите и да отграничат и обособят такава част.

По реда на чл. 193 от ГПК съда е открил процедура по оспорване истинността на декларация /л. 11/, като след извършена проверка по реда на чл. 194 от ГПК признава, че оспорването не е доказано.  

Ще следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците да заплатят сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът:

 

Р       Е       Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР иск от К.Й.Й., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника си И.К. Й. и К.Б.П., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Тиролой” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Велико Търново, ж. к. „Бузлуджа”, ул. „Иван Хаджидимитров” № 1, представител Мариян Теодоридиси – да бъде признато по отношение на ответника, че ищците са собственици на част от имот с идентификатор № 83212.22.462 от КККР на с. Шипково, Ловешка област, която част е с площ от 130 кв. м, обозначена на комбинирана  скица, изготвена от инж. В.П., и фиксирана с цифри 1,2,4,5,6, и при условията на евентуалност да бъде признато за установено, че ищците съсобственици на част от  имот 83212.22.462  по кад. карта на с. Шипково, с площ от  81 кв. м, заключена между букви А, Б, 4, 5 и 6 от комбинирана скица към СТЕ, както и да бъде признато, че е налице грешка в КККР на с. Шипково, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота, като имот с идентификатор 83212.22.462, вместо като част от имот с идентификатор 83212.22.451.

ОСЪЖДА К.Й.Й., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника си И.К. Й. и К.Б.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на „Тиролой” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Велико Търново, ж. к. „Бузлуджа”, ул. „Иван Хаджидимитров” № 1, представител Мариян Теодоридиси сумата 700,00 – седемстотин лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от деня на съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

                                                               Районен съдия: