Разпореждане по дело №38/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв.К. от Б. като служебен защитник на подсъдимия по НОХД № 181/13г. на Б.- И. Н. И. против постановената по същото дело присъда № 3639/19.05.2014г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната присъда, като се сочи, че същата е постановена в нарушение на закона, допуснати са процесуални нарушения и е явно несправедлива. Сочи се от жалбодателя, че събраният доказателствен материал води до извод за т.нар. случайно деяние по смисъла на закона, поради което се иска да бъде отменена изцяло обжалваната присъда на Б. и вместо нея ОС-Благоевград постанови нова такава, с която признае подсъдимия И. за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдае по същото. Алтернативно, защитата изразява становище, че се касае за маловажен случай, поради което се иска изменяване на атакувания съдебен акт в насока- намаляване наказанието на въззивника.

В с.з. жалбодателят И. не се явява, представлява се от защитника си –адв.К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като изразява съмнение за пристрастност на съдебния състав, постановил присъдата-предмет на въззивна проверка. По същество излага съображения, че доверителят му е действал инстинктивно и липсва умисъл за извършване на деянието, за което е предаден на съд и осъден. Служебният защитник не сочи за извършени процесуални нарушения или такива на материалния закон, не прави доказателствени искания.

Представителят на Окръжна прокуратура- Б. пледира въззивния съд да не уважава подадената от под.И. чрез защитника му жалба, а да потвърди изцяло обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. Излага съображения за липса на процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото, както и че наложеното на жалбодателя наказание е справедливо.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С обжалваната присъда състав на РС- Благоевград е признал подсъдимия И. Н. И. за виновен в това, че на 13.02.2013 г., около 21.30 ч. в Б., на бул. „Св.Св. К.М.” № противозаконно е повредил чужда движима вещ – счупил тъчскрийна на електронна рулетка, марка „V. R81ІІ“ – игрално място PS7, собственост на [фирма], с управител Д. Х. И. от [населено място], на стойност 580 лв., за което престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК, във връзка и с чл.42а, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на “пробация” със следните пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца с подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от8/осем/ месеца, по график определен от пробационния служител. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Б. и сторените по делото разноски в размер на 125 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

За да постанови този си съдебен акт, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, интерпретирана от настоящата инстанция така:

Въззивникът е 36-годишен мъж, български гражданин, женен. Осъждан е двукратно, както следва: 1/ с влязло в сила на 17.12.2001г. определение по НОХД № 1083/2001г. на Б. за престъпление по чл.197,т.3, във връзка с чл.63,ал.1 НК- на сто лева глоба, наложено при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК, като по делото липсват данни дали деецът е изплатил глобата и 2/ с влязло в сила на 05.04.2005г. определение по НОХД № 546/2005г. на Б. за престъпление по 215,ал.1,НК – на наказание „пробация”, включващо първите две задължителни мерки в минималния размер, т.е. отново наложено при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК, като също не са налични доказателства изтърпяно ли е от И. това наказание /с оглед преценката за настъпила реабилитация по реда на чл.88а НК/.

Въпреки че е декларирал липсата на доходи и че е безработен и безимотен, през 2013г. под.И. често посещавал казино [фирма] в Б., находящо се на ул.”Св.Св.К. М.” №, като предпочитал да играе на т.нар. електронна рулетка. Вечерта на 13.02.2013г. жалбодателят отново посетил игралната зала, като бил спокоен и адекватен. Играл в продължение на около час-час и половина и бил на загуба, когато –около 21,30ч.- ядосан, че не се появява на екрана на електронната рулетка V. R81II /намираща се на игрално място PS7/ числото, на което бил заложил, ударил с юмрук по тъчскрийна на рулетката, в резултат на което стъклото се напукало, а И. наранил ръката си. Въпреки това, жалбодателят продължил да играе на механичните бутони на рулетката. Св.С., работеща по това време като крупие, видяла случващо се и незабавно уведомила управителя на залата –св.Е.-С.. Последната разговаряла с подсъдимия, който не оспорил станалото и заявил, че ще плати щетата, като оставил /приспаднати били от внесения от него кредит на пулта/ сумата от 322 лева. Въпреки това, тъй като имало нанесена щета на имущество на дружеството и тъй като нямала пълномощия в такива случаи да се споразумява с клиенти на игралната зала, св.С. натиснала паник-бутона и на място пристигнали служители на С. при МВР-Б.- свидетелите В. И. и Е. М.. След като установили самоличността на подсъдимия и констатирали щетата, последните уведомили дежурния при 01-во РУП –Б., като още същата вечер били снети писмени обяснения от подсъдимия и свидетелите С. и С. по линия на извършената от св.К. предварителна проверка.

Счупеният тъчскрийн бил закаран на технически сервиз в С., където бил ремонтиран за сумата от 603,84 лева /с включени ДДС и човекочаса труд/. Видно от изготвеното на досъдебната фаза и прието от съда заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза стойността на такъв тъчскрийн е 580 лева, като вещото лице е посочило, че счупването му не е довело до унищожаване на електронната рулетка и същата е годна за употреба след подмяната и ремонта на същия /тъчскрийна/.

Гореизложената фактология се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните от районния съд свидетели И., М., К., С. и Е.-С., заключението на в.л. Д., писмените доказателства- сервизен протокол, разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и имотно на подсъдимия. Събраните и приобщени доказателства по делото са еднопосочни и непротиворечиви, като районният съд е изложил съображения защо не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че неволно /според употребения от него израз/ и с отворена длан /а не с юмрук/ е ударил по екрана и счупил тъчскрийна, а именно- като противоречащи на останалия доказателствен материал- показанията на свидетеля-очевидец С. и тези на останалите свидетели, косвени досежно основния факт. Безспорно е, че освен доказателствено средство, обясненията на подсъдимия в процеса са и средство за защита и в случая изразяват именно неговата /на под.И./ защитна теза. Същевременно, подсъдимият не отрича авторството си и добросъвестно излага обстоятелствата по осъществяване на деянието и мотивите за извършването му, тъй че липсват основания да не се кредитират обясненията му в тези им части.

Така изложената фактическа обстановка сочи на извода, направен от районния съд за осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна престъпление по чл.216,ал.1 от НК. Несъмнено е установено, че с поведението си на инкриминираните време и място (удряйки с юмрук по стъклото на електронния екран, т.нар. тъчскрийн) въззивникът е счупил изцяло същия и така повредил игралния автомат, собственост на [фирма], както и че това деяние е извършено умишлено, с пряк умисъл, като подсъдимият е целял именно постигането на този противоправен резултат- чупенето, повреждането на тази вещ, “способствала” за проваления залог и оттук- за гнева и яда на дееца. Съдът не споделя довода на защитата, че жалбодателят И. не е целял настъпването на противоправния резултат, тъй като действията му били „инстинктивна проява на играещ на рулетка човек, губещ определена сума пари”. В тази насока, както бе пояснено по-горе, са единствено обясненията на дееца, които обаче не се подкрепят от останалия доказателствен материал- така, установено е, че ударът е бил нанесен с юмрук и че същият е бил достатъчно силен, че да причини описаната по-горе щета- счупването на тъчскрийна /довело до повреждането на цялата рулетка, поради невъзможността за временното й използване/. Това, че деецът бил афектиран, заради загубата на пари, не е достатъчно основание да се приеме, че същият е действал непредпазливо, още по-малко –че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Бидейки пълнолетен и вменяем, подсъдимият И., който не за пръв път играел на тази или друга подобна електронна рулетка, е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване /бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването им- т.е. че удряйки с юмрук по чувствителния екран, тип тъчскрийн, ще причини счупването или най-малко напукването му. Или- както споменава и в пледоарията си пред РС защитникът- би липсвал пряк умисъл у дееца, ако той –под въздействие, напр. на алкохол, залитне и подпирайки се на игралния автомат, „неволно” счупи екрана му. В казуса е безспорно, че подсъдимият е бил адекватен, липсват данни да е бил употребил същата вечер алкохол или да е бил под въздействие на други упойващи вещества, както и че съвсем съзнателно, под влияние на негативните си емоции, е ударил /по/ тъчскрийна/. Случаят не е и маловажен, както с оглед размера на причинената щета, така и поради липсата на други смекчаващи обстоятелства /критично отношение на дееца, чисто съдебно минало/, които да определят като по-ниска обществената опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъплението от този вид /по чл.216 НК/. Единственият аргумент, изтъкнат от защитата, в насока, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 НК е обстоятелството, че на подсъдимия били спрени от внесения от него игрален депозит сумата от 322 лева, както и че той щял да внесе цялата сума по щетата, ако първоначално от управата на игралната зала не му били поискани 1800 лева. Несъмнено е, че деецът още същата вечер е заплатил повече от половината стойност на щетата /така оценена от експерта/, но това не променя факта, че същата /щета, повреждане/ е на стойност повече от две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата и че за известно време игралното заведение е било лишено от тази електронна рулетка. В обобщение, не са налице в случая основания нито за приложение на чл.9,ал.2 НК, нито тези по чл.15 НК или за преквалифициране на деянието по ал.4 на чл.216 НК.

Другите възражения в жалбата са свързани с наложеното на дееца наказание без същите /възражения/ да са конкретизирани. В случая съвсем немотивирано районният съд е наложил на под.И. наказание при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК, при все, че е посочил, че са „налице балансиращи вината му обстоятелства”. Окръжният съд не споделя аргументите на първостепенния, че като отегчаващи отговорността на този деец обстоятелства следва да се приемат- многобройните му осъждания и липсата на признание, а като смекчаващо- сравнително младата му възраст. На първо място, както законът, така и константната съдебна практика са категорични, че липсата на признание не следва да се тълкува във вреда на подсъдимия. На следващо, в казуса се установява, че този подсъдим е осъждан два пъти и то преди повече от осем години, като при първото деяние е бил непълнолетен. На последно място, следва да се отбележи, че в практиката си ВКС приема, че подсъдим на възраст над 26г. не следва да се счита за „сравнително млад”. Бидейки „втора” първа инстанция, въззивният съд намира за нужно да допълни мотивите на първостепенния в тази им част (досежно индивидуализацията на наказанието на дееца), като приема за смекчаващи отговорността на подсъдимия И. съдействието му на органите на реда след деянието и за разкриване на обективната истина по делото, факта, че част от стойността на инкриминираната вещ е заплатена още на процесната дата и социалния статус на дееца. Като отегчаващи отговорността на жалбодателя окръжният съд отчете съдебното му минало и липсата на критичност към извършеното. Поради горните Б. в тази им част споделя мотивите на Б., че действително е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства и респ.- не са /били/ налице предпоставките за замяна на наказанието „лишаване от свобода до 5 години”, предвидено в разпоредбата на чл.216,ал.1 НК, с пробация- съобразно чл.55,ал.1,т.2 НК, както е сторил решаващият съд. Поради липсата обаче на протест окръжният съд не може да утежни правното положение на осъдения И. /наказателната му съдба/, поради което следва да потвърди присъдата и в тази й част. Неясно от мотивите към обжалвания акт обаче остава защо районният съд е проявил подобна снизходителност спрямо този подсъдим, налагайки му единствено първите две задължителни пробационни мерки и то в този размер, при все, че по-горе в мотивите си е оценил поведението на дееца като „вандалско и арогантно”. С последният извод на РС, окръжният съд не се съгласява, но споделя следващия, а именно - че с деянието си И. е „афиширал пред гражданите, че не се съобразява със собствеността /чуждата, в случая/. От тези мотиви на Б. обаче не може да се изведе извод за неговата „пристрастност”- както твърди защитата, нито пък за някаква предубеденост – видно от протоколите от съдебни заседания е, че съдът не е „убеждавал” под.И. да признава вината си и съответно- фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт /с.з. от 27.01.14г./, нито е разгледал делото в отсъствие на адв.К. /пак там/, както и че в следващото с.з. именно защитникът е предложил производството по делото да продължи по реда на чл.371,т.2 НПК и при липса на такова съгласие от страна на дееца, съдът е отложил делото за призоваване на свидетелите и вещото лице /с.з. от 28.01.2014г./. Все пак за пълнота на изложението следва да се добави именно тук, че възприетият от съда подход „copy- paste” е недопустим, освен ако не се касае за съкратено съдебно следствие по т.2 на чл.371 НПК. Независимо от последното окръжният съд намира, че не се са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт поради липса на мотиви или за изменяването му в насока –преквалифициране деянието на подсъдимия или намаляване на наказанието му /поради изложените по-горе съображения/.

С оглед извода на съда за авторството и вината на подсъдимия, правилно върху последния са възложени сторените деловодни разноски- аргумент от чл.189 НПК.

Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3639 от 19.05.2014г., постановена по НОХД № 1181/13г. на РС-Благоевград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: