№ 6218
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100106848 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК *******, с която ищецът е предявил против ответника С. Д. П.,
ЕГН **********, регресен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1, пр.2 КЗ и чл.86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 122 443.52 лева,
частично от глобална сума от 244 887.05 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП настъпило на 01.10.2017 г.,
причинено виновно от ответника, заедно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 13.06.2023г. до окончателното плащане.
Застрахователното дружество ищец претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът С. Д. П. на 01 октомври 2017г. на
АМ „Тракия" с посока на движение град Пловдив - град . София, км 86+ 400, при
управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № СА *******, чужда
собственост, след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол, като
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.1 ЗДвП, по непредпазливост причинил
смъртта на Р.Д.С. и средна телесна повреда, изразяваща се в „трайно затрудняване
движението на левия долен крайник“ на А.К. М.. Образувано било н.о.х.д. №
105/2018г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, приключило с постановена
1
Присъда № 7/08.03.2018г., с която подсъдимия С. П. е признат за виновен за това,
че в след употреба на наркотични вещества е нарушил правилата за движение по
чл. 20, ал.1 ЗДвП, при което причинил по непредпазливост смъртта на Р.С. и средна
телесна повреда на А. М.. По отношение на управлявания от ответника л.а.
„Фолксваген Поло“ с ДК № ******* към датата на ПТП е била налице действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, издадена от ЗД
„Б.И.“ АД. Изложено е още, че с Решение №1792/13.03.2019г. постановено по гр. д.
№ 16598/2017г. по описа на СГС, частично отменено с Решение №
2727/09.12.2019г. по в.гр.д. № 4625/2018г. на Апелативен съд - София, са
присъдени суми в размер на 170 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
03.03.2013г. до пълно плащане, следващи се на М.Г.С. за търпени болки и
страдания вследствие смъртта на сина й Р.С.. Ищецът сочи, че са образувани изп.
дело № 20198490400258 по описа на ЧСИ А.П., per. № 849 от КЧСИ; изп. дело №
20208600400759 по описа на ЧСИ В.М., per. № 860 от КЧСИ и изп. дело №
20198600402114 по описа на ЧСИ В.М., per. № 860 от КЧСИ, въз основа на които
ищцовото застрахователно дружество е заплатило в цялост в полза на взискателите
сумата от 244 887.05 лева. Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника С. Д. П..
На 26.03.2024г. ответникът П. е депозирал становище. В него заявява, че е
получил книжата по иска на ищеца „Б.И.” АД за сумата 122 443,526 лв.
претендирана по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. Сочи, че искът е допустим. По
основателността заявява, че оспорва претенцията по размер, поради това, че
размерът е завишен. Не оспорва наличието на влязла в сила присъда по НОХД №
105/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик. Заявява, че за процесното МПС е имало
застраховка ГОА при ищцовото дружество. Като безспорно е посочено
обстоятелството, че ищецът е осъден от наследника на Р.С. - майка му М.Г.С., да
изплати обезщетение в размер на 170 000 лв., съгласно влязло в сила решение по
гр.д. № 16598/2018 г. на СГС, по което ответникът сочи, че не е бил привлечен като
ответник и/или трето лице- помагач. Заявява като безспорно обстоятелство, че
дружеството ищец е изплатил обезщетение, лихви и разноски в общ размер на 244
887.05 лева. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между смъртта на
Р.С., средната телесна повреда на А. М. и управлението на МПС след употреба на
2
наркотично вещество. Оспорва ПТП-то да е настъпило под въздействието на
наркотично вещество. Релевира възражения и обстоятелства, както следва, а
именно сочи, че съществува разлика между нарушенията, довели до настъпването
на ПТП - /1/ да се управлява МПС след употреба на наркотично вещество и /2/
конкретно нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение му е повдигнато и
е осъден. Твърди, че МПС му е предоставено от Ю.З., чрез Р.С.. Сочи, че Р.С. е
знаел, че от 7-10 дни преди ПТП-то ответникът е пушил цигара марихуана, а той
употребявал амфетамини, въпреки това е искал да ги превози от морето до София,
за което успял да уреди Ю.З. да даде лекия автомобил. Ответникът твърди, че не е
управлявал МПС-то под въздействието на наркотично вещество. Твърди, че 7-10
дни след изпушване на цигара марихуана няма въздействие върху организма му, а
са останали следи в кръвта му. Сочи, че ПТП-то е настъпило поради заспиването му
и преумора от шофирането, а не поради това, че е управлявал МПС след
въздействие на цигара марихуана, изпушена 7-10 дни преди ПТП. Заявява, че Р.С. е
знаел за това обстоятелство. Твърди, че е налице съпричиняване по чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Поддържа, че няма причинно-следствена връзка между смъртта на Р.С. и
средната телесна повреда на А. М. и управлението на МПС след употреба на
наркотично вещество, поради което ответникът ЗД „Б.И.“ АД няма регресни права
по чл.500, ал.1 КЗ.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез адв. М. поддържа
предявените искове. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът С. Д. П. не се явява, не изразява
становище.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приета в заверен препис Присъда № 7 от 08.03.2018г.,
постановено по н.о.х.д. № 105/2019г. по описа на Пазарджишки окръжен съд,
влязла в сила на 28.11.2018г, от която се установява, че С. Д. П., е признат за
виновен в това, че на 01.10.2017г. на АМ „Тракия“ с посока на движение град
Пловдив – град София, към км 86+ 400, при управление на л.а. Фолксваген Поло“ с
ДК № СА *******, чужда собственост, след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол, като нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,
3
ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Р.Д.С., б.ж. на гр. София и
средна телесна повреда, изразяваща се в „трайно затрудняване движението на
долен крайник“ на А.К. М.. /л.4-л.8 от делото/
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № УГ01-11251 от
06.10.2017г., издадено от Столична община, район Надежда, от което се
установява, че Р.Д.С., починал на 01.10.2017г. е оставил за свои законни
наследници М.Г.С. и Д.Г.С. – негови родители. /л.21/
Установява се видно от приложеното гр.д. № 16598/2017г. по описа на СГС,
ГО, 2-ри състав, че с Решение № 1792/ 13.03.2019г., ищцовото ЗД „Б.И.“ АД е
осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на М.Г.С. сумата от 230 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на нейния син Р.С., настъпила на 01.10.2017г., вследствие на ПТП,
причинено по вина на водача С. П., при управлението на лек автомобил
"Фолксваген Поло", с рег. № СА******* по време на действието на
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен искът до пълния предявен размер от 250 000 лв. В полза на адв. Николай
Димитров е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на
6 007.60 лева. /видно от приложеното гр.д. № 16598/2017г. по описа на СГС/
С решение №2727 от 09.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 3421/2019г. по
описа на САС е отменено решение № 1792 от 13.03.2019г., постановено по гр.д. №
16598/2017г. на СГС в частта, в която ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на М.Г.С.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й Р.С.,
настъпила при ПТП от 01.10.2017г. за разликата над 170 000 лева до 230 000 лева.
С решение №2727 от 09.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 3421/2019г. по
описа на САС, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на процесуалния представител
на М.Г.С. - адв. Н.Н.Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 4 977 лв.
адвокатски хонорар, а в полза на държавата на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
държавна такса от 6 800 лева. Присъдено е и адвокатско възнаграждение на адв.
Н.Н. на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 4 977 лева за въззивната инстанция.
Решението е влязло в сила на 30.01.2020г. /видно от приложеното в.гр.д. № 3421/2019г. по описа
на САС/
От приетата покана за доброволно изпълнение от 02.05.2019г. по изп. дело №
20198490400258 по описа на ЧСИ А.П. с рег. № 849, се установява, че ищцовото ЗД
„Б.И.“ АД е поканено да заплати сумите присъдени на М.Г.С. по гр.д.
4
№16598/2017г. на СГС./л.54 от делото/
Прието е неоспорено преводно нареждане от 07.06.2019г., от което се
установява, че на 07.06.2019г. по сметка на ЧСИ А.П. по и.д.№ 20198490400258,
ищцовото дружество е изплатило сума в размер на 41 073.36 лева. /л.55 от делото/
С преводно нареждане от 03.09.2020 г. ЗД "Б.И." АД е заплатило по сметка на
ЧСИ В.М. сума в размер на 11 514.60 лв., която съгласно решението включва
адвокатско възнаграждение на адв. Н.Н.Д. за процесуално представителство по чл.
38 от ЗА пред СГС и САС, съобразно уважената част от иска. /л. 56- л.57/
Видно от приетото платежно нареждане от 02.01.2020г., длъжникът ЗД "Б.И."
АД е заплатил по сметка на ЧСИ В.М. сумата в размер на 192 299 лева, по изп.
дело № 20198600402114 по описа на ЧСИ В.М., с взискател М.Г.С.. /л.59 от делото/
С разпореждане от 08.01.2020г. на ЧСИ В.М. изп. дело № 20198600402114
по описа и е приключено, поради пълно погасяване на задължението на длъжника.
/л.60 – гръб/
Между страните не е спорно, а и от приетата справка за активна застраховка
„ГО“ издадена от Гаранционния фонд се установява, че по отношение на лек
автомобил "Фолксваген Поло", с рег. № ******* е бил сключен валиден договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ищцовото
дружество ЗД „Б.И.“ АД с покритие от 19.09.2017г. до 18.09.2018г. /л.21 – гръб/
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни
изводи:
Исковата претенция е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КЗ.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ е право
на застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение на
пострадало лице, ако са налице предвидените в закона основания– умисъл,
употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от
момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията с
този момент. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на
неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него
обстоятелства, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по
риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
5
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. /В този смисъл съдът
съобрази разясненията дадени с Решение № 20/02.04.2021 г. по д. № 2695 по описа
за 2019 г. на ВКС, ТК, II т.о./;
Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, пр. 2 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на наркотици или други упойващи вещества.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде
установено наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е
ангажирана отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден
застрахователен договор и водачът да е управлявал МПС под въздействие на
наркотици.
В хода на съдебното дирене по делото с протоколно определение от о.с.з. на
09.04.2024г., по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, са отделени като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство
следните факти:
1/ с влязла в сила на 28.11.2018г. Присъда № 7/08.03.2018г. по н.о.х.д. №
105/2018г. на ОС Пазарджик С. Д. П. е признат за виновен за това, че на
01.10.2017г. на АМ „Тракия" с посока на движение град Пловдив - град София, км
86+400, при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № СА *******,
собственост на Ю.А.З., след употреба на наркотични вещества -
тетрахидроканабинол, е нарушил правилата за движение- чл.20,ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Р.Д.С. и средна телесна повреда,
изразяваща се в „трайно затрудняване движението на левия долен крайник“ на А.К.
М.;
2/ към датата на ПТП л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № СА ******* е имал
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ищцовото
дружество;
3/ ищцовото дружество е осъдено да заплати на М.Г.С. – майка на Р.С.
обезщетение в размер на 170 000лв., съгласно влязло в сила решение по гр.д.№
16598/2018г. на СГС;
6
4/ в хода на изпълнителното производство застрахователното дружество
ищец е изплатил обезщетение, лихви и разноски в общ размер на 244 887.05 лева
(сумата 4 1073.36лв. на 17.06.2019г.; сумата 192 299.09лв. на 02.01.2020г. и сумата
11 514.80лв. на 03.09.2020г.).
Визираните по-горе елементи от фактическия състав на правната норма на
чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КЗ, съдът намира за установени по делото. Налице е
осъществено противоправно деяние от С. Д. П. причинил виновно ПТП на
01.10.2017 год. Налице е влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд
съгласно чл. 300 от ГПК досежно деянието, авторството и вината на дееца. Във
връзка с деликтната отговорност на водача на МПС- ответник е ангажирана
отговорността на ищцовото дружество като застраховател по договор за
застраховка Гражданска отговорност. Налице е и допълнителното условие за
реализиране на регрес срещу застрахования по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2
от КЗ – ответникът е управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества
. Посоченото обстоятелство съдът намира за безспорно установено, с оглед
приетата влязла в сила Присъда № 7/08.03.2018г. по н.о.х.д. № 105/2018г. на
Окръжен съд Пазарджик, според която деецът П. е извършил деянието след
употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол.
В резултат на ПТП на М.Г.С. – майка на пострадалия е изплатено
обезщетение за неимуществени вреди. В обхвата на обезщетението се включват и
платените от застрахователя лихви и разноски.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КЗ, е основателна и доказана в
предявения размер от 122 443.52 лева, частично от глобалната сума от 244 887.05
лева.
Върху главното вземане следва да се присъди и дължимата законна лихва от
датата на предявяване на иска – 13.06.2023г. до окончателното изплащане на
дължимото.
По разноските:
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовото
застрахователно дружество се дължат сторените в производството разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 15 347.74 лв. от общо 15 897.74 лв., от които
4 897.74 лв. – внесена държавна такса и 10 450 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
7
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. П. , ЕГН **********, адрес: гр. Септември, ул. *******
******* да заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КЗ,
сумата в размер на 122 443.52 лева, частично от глобална сума от 244 887.05 лева,
представляваща изплатено от ЗД "Б.И." АД застрахователно обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания на Маргарита Спасова, от
смъртта на син и Р.С., настъпила на 01.10.2017 г., вследствие на пътно-
транспортно произшествие, причинено по вина на водача С. Д. П. след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол, ведно със законна лихва върху
главницата считано от 13.06.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. Септември, ул. *******
******* да заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
15 347.74 лева – разноски за производството пред СГС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8