Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Елена Воденичарова
Прокурор:
Александър Атанасов
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2993
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“ срещу Решение №1741/30.09.2019г., постановено по НАХД №2755/2019г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП №378/2018/2019г. издадено
на 15.05.2019г. от Зам. директора на ТД“Северна морска“ в Агенция
„Митници". С НП на основание Заповед №ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г. на
Директора на Агенция „Митници“, чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, чл.83
от ЗАНН вр. чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 от ДОПК вр. чл.79, ал.1 от ЗАНН
на „Милки Груп Био"ЕАД–гр.София е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 55,74лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания в резултат на деклариране в митническа декларация MRN 18BG002005Н0002441/14.02.2018г. за стока 25 по
20кг колета палмова мазнина IFFCO BSFN/S , с обща фактурна стойност в кл.22 USD
273, с митническа стойност 474,84лв., бруто тегло 516,500кг, нето тегло 500,000кг,
тарифен код ********** и държава на произход Малайзия и начислени държавни
вземания в общ размер 147,57лв., от които мито в размер на 42,74лв. и 104,83лв.
ДДС, вместо да се декларира фактурна стойност в кл.22 USD 390, митническа
стойност 660,10лв. и дължими държавни вземания в размер на 59,41лв. мито и 143,90лв.
ДДС, квалифицирано като нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ във вр. чл.70, §1 от
Регламент (ЕС)№952/2013г. вр. чл.128, §1 и §2 от Регламент №2015/2447 на
Комисията.
С касационната жалба се претендира
отмяна на Решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се извода в него, че в
административно-наказателното производство не са събрани категорични
доказателства, обосноваващи извода, че дружеството е избегнало отчасти
заплащане на дължими държавни вземания. Митническите органи извършили
задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в отделните
държави-членки на ЕС стоки със същия тарифен код 15119099 с произход Малайзия в
проверяваните месеци и установили, че митническата стойност на процесната стока,
внесена в РБългария, е най-ниска. Неправилно ВРС приел, че след като проверката
на ОЛАФ не е приключила и не е изготвен окончателен доклад, то писмото на ОЛАФ
№ ОСМ(2018)18661/03.09.2018г. няма характеристиките на официален документ с обвързваща
доказателствена сила като окончателния доклад. Предоставената от ОЛАФ
информация била в съответствие с чл.12 §4 от Регламент №883/2013 и потвърждавала
съмненията на митническите органи относно занижена митническа стойност по
конкретната митническа декларация, тъй като писмото на ОЛАФ било официална
служебна кореспонденция и представлявало официален документ. Касаторът
поддържа, че износната малайзийска декларация, макар и частен документ, давала пълна
характеристика на стоките по отношение на вид, количество и цена. Нейната
стойност представлява договорната стойност на стоките, продадени за износ в
митническата територия на съюза. Липсата на фактурата с по-високата стойност
към износната декларация не било пречка за определяне на по-висока митническа
стойност по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета, вр. чл.128 §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията,
тъй като износната декларация била предоставена от официалните малайзийски
власти във връзка с разследването на ОЛАФ. В тази износна декларация фигурирал
номера на фактурата и стойността на стоката, която се явявала договорната
стойност. В износната митническа декларация била посочена фактурна стойност на
доставката между FELDA IFFCO SDN BHD към „Милки Груп Био” ЕАД, а в кл.22
„получена сума” била посочена стойност, която представлява цена FOB
пристанището на натоварване, като същата превишавала с 30% стойността,
декларирана в българската вносна митническа декларация, което е посочено и в
писмото от ОЛАФ. Всички реквизити от документите по процесната доставка,
посочени в митническата декларация за допускане за свободно обръщение и в
малайзийската декларация били идентични, с изключение на номера на фактурата и
обявената стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа
декларация. Неправилно ВРС не коментирал в Решението констатациите на ОЛАФ за
систематично занижаване на стойността на този вид стока с 30% при декларирането
на внос в България и за уговорен максимален размер отстъпка – до 30% за всяка
доставка в представеното в съдебно производство рамково споразумение. Съгласно
споразумението за дистрибуция, конкретна търговска отстъпка следвало да бъде
уговорена като конкретен размер във всеки търговски договор, за всяка конкретна
доставка, а видно от представения търговски договор такава отстъпка не била
уговорена към момента на приемане на митническата декларация. Поради това нарушението,
за което било издадено НП, било установено по безсъмнен начин и правилно било
квалифицирано и ВРС неправилно го отменил. Претендира се отмяна на Решението и
вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно
заседание се явява упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и
моли да бъде уважена. Счита за доказано, че дружеството е извършило нарушение
на чл.234, ал.1 , т.1 от ЗМ. Представя писмено становище. Претендира отмяна на
Решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с
което НП №378/2018/2019г. да бъде потвърдено.
Ответникът „Милки Груп Био“ЕАД-гр.София
чрез процесуалния
си представител депозира писмен отговор, с който оспорва доводите в
касационната жалба. Счита оплакванията в нея за неоснователни. Намира за
правилна преценката на ВРС на доказателствата и конкретно на доказателствената
стойност на писмата на ОЛАФ и на износната митническа декларация. С писмо
№ОС/2018/0052 LC/2018/0247/28.02.2019г. Генералния директор на ОЛАФ уведомявал
„Милки Груп Био“ЕАД, че проверката не е приключила и не е издаден окончателен
доклад по смисъла на чл.11 от Регламент №883/2013г. Писмото от 03.09.2018г. представлявало
бланка, която не била подписана от ген. директор, а от директор на отдел,
поради което нямала обвързваща доказателствена сила и не била официален
документ, а имала само уведомителен характер. По отношение установеното
разминаване в стойностите с около 30% сочи, че се дължало на договорената
търговска отстъпка, която не е отразена в износната декларация. Акцентира на
обстоятелството, че износната декларация не е придружена от фактура и договор.
Нямало доказателство за плащане на по-висока стойност, поради което недоказан
бил извода на актосъставителя и на наказващия орган, че не е вярно посоченото
във вносната митническа декларация. Отразеното в нея съответствало на
стойността на стоката в договора, фактурата и заплатеното от
дружеството-вносител, поради което недоказано било обвинението в АУАН. Позовава
се на доклада на последващия контрол от Столична митница, в обхвата на
проверката по който попадал и процесния внос. При анализа на всички търговски
операции на дружеството с износителя на стоките не било констатирано нарушение
на митническото законодателство, нито заплащане на стойност, различна от
декларираната от «Милки Груп Био»ЕАД. В рамковият договор с продавача на
стоката фигурирала клауза за 30% търговска отстъпка за купувача, което
обяснявало по-ниската митническа стойност. Неправилно митническите органи не
отчели отразеното в износната митническа декларация, че за стоките няма мито,
но износителят има право да направи искане за възстановяване на данъка върху
покупките съгласно GST ACT 2014- което в превода било посочено,
че е Закон за данъка върху стоките и услугите 2014г. Всичко това сочело, че при
посочване на стойността на стоката в износната декларация не е отразена
търговската отстъпка на дружеството, тъй като износителят ползва възстановяване
на суми, които са процент от цената на стоките. Като не отчели тези факти и
обстоятелства, митническите органи достигнали до неправилния и неподкрепен от
доказателствата извод, че от вносителя «Милки Груп Био»ЕАД е извършено
нарушението, за което му е издадено НП. Поради това правилно и законосъобразно това
НП е отменено с Решението на ВРС. Считат, че като правилно и законосъобразно
Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила. Представят договор за правна
защита и съдействие с фактура и преводно нареждане за заплатени от дружеството 360лв.
за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание
явилият се пълномощник оспорва касационната жалба и поддържа отговора.
Представя списък на разноските заплатени в двете съдебни инстанции. Моли
Решението на ВРС да бъде оставено в сила и на дружеството да бъдат присъдени разноски
за двете инстанции.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, но неоснователна.
Предлага да бъде отхвърлена, в който смисъл били произнесени поредица съдебни
актове по сходни дела. Счита, че Решението на ВРС следва да бъде потвърдено,
Касационната жалбата е подадена в срока
по чл.211 ал.1 от АПК, от лице с активна
процесуална легитимацияи правен интерес за оспорването, поради което е
допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението
на РС-Варна подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. Касаторът претендира отмяна на Решението на основание
чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
При проверката му не се установяват
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно ВРС взел
предвид разпределението на доказателствената тежест между страните, а
доказателствата прецененил по отделно и в съвкупност и въз основа на тях направил извода, че не е безспорнно установено
по категоричен и непоколебим начин, че «Милки Груп Био»ЕАД-София е извършило
нарушението, за което му е наложена санкция с конкретното НП, че не е доказано,
че посочената от него митническа стойност във вносната декларация за процесната
стока е занижена спрямо действителната; че не е доказано, че е договорило и заплатило
по-висока цена и като декларирало по-ниска е избегнало частично заплащане на
държавни вземания; че е доказало заплащането на стойността, която е посочило
във вносната митническа декларация, която е посочена в представената от него фактура;
че това не се опровергава с категоричност от износната митническа декларация и
др. косвени доказателства, които само създават предположение за по-висока
митническа стойност, но не доказват по категоричен и еднозначен начин, че
такава е договорена и заплатена. Предвид на това ВРС намерил за неправилно и
незаконосъобразно издадено НП и го отменил. Производството по разглеждане на
жалбата срещу НП е проведено при спазване на изискването за съдебното заседание
да са призоват страните, като свидетел е разпитан посочения в акта свидетел,
който присъствал при проверката на документите, установяване на нарушението и
съставяне на акта, приети са представените от тях писмени доказателства и в
съответствие с чл.283 от НПК към доказателствата по делото са приобщени
материалите приложени в административно-наказателната преписка. Правилно ВРС
съобразил изявлението на представителите на страните, че няма да сочат други
доказателства и като преценил делото за изяснено от фактическа страна, дал ход
по същество. ВРС постановил мотивирано Решение, в което изложил установяванията
си за релевантните факти и обстоятелства и изводите си за законосъобразността
на НП и на производството по издаването му. Съгласно чл.348 ал.3 от НПК,
нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не
е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на
въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. В
конкретното производство РС – Варна не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на нарушителя или на другите страни, ресП. до липса на мотиви или протокол за
съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено
от незаконен състав и неоснователно в касационната жалба се претендира отмяна
на Решението на това основание.
По повод доводите за неправилно
приложение на материалния закон, настоящият състав взе предвид, че съгласно
чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице, когато той е приложен
неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
Проверката за правилността на приложението на материалния закон бе извършена с
оглед фактическите установявания на ВРС, предвид забраната в чл.220 от АПК за
нови такива. В Решението е посочено установеното
от доказателствата, че процесната стока е пристигнала на пристанище Варна Запад
на 07.02.2018г. в контейнер с №MRKU9093780 във връзка с договор №
BUL/SV/171207/260/01 сключен на 07.12.2017г. за продажба на палмово масло марка IFFCO BSFN/S
от FELDA IFCO SDN BHD, Порт Кланг, Малайзия на «Милки Груп Био»ЕАД-София. ВРС
установил, че договора бил за доставка на 44,80 тона палмово масло с цена 546
щатски долара на тон за периода януари-февруари 2018г. Установено е, че в посочения кантейнер имало
общо 1120 колета по 20 кг нето тегло, RBD палмова мазнина IFFCO BSFN/S с бруто
тегло 23 139,200кг, нето тегло 22400кг, за която стока вносителя «Милки Груп
Био»ЕАД-София подал митническа декларация за поставяне под режим „митническо
складиране“, регистрирана в митническата информационна система с №MRN 18BG002002J0001675/13.02.2018г.,
а на 14.02.2018г. за част от стоката подал митническа декларация за поставянето
й под режим „допускане за свободно обращение с крайно потребление", която
е регистрирана с № MRN 18BG002005H0002441/14.02.2018г. и описаното в нея
количество палмова мазнина 25 колета от по 20 кг RBD палмова мазнина IFFCO
BSFN/S били освободени. Правилно ВРС констатирал, че в приложената в преписката
декларация дружеството посочило, че стоката е с бруто тегло 516,500кг, нето
тегло 500кг, тарифен код ********** и държава на произход Малайзия, че в кл.22 била
посочена фактурна стойност 273 USD, ресП. митническа стойност 474,84лв. Към
декларацията на вносителя установил приложени: фактура за данъчни цели №
37637984/08.01.2018г. издадена от доставчика FELDA IFCO SDN BHD към получателя "Милки
Груп Био" ЕАД с ЕИК *********, България за 1х20ТТ контейнер съдържащ 22,40
метрични тона RBD палмова мазнина IFFCO BSFN/S, опаковани в 1120 колета, опаковъчен
лист №PL/SI 9036-1 от 08/01/2018г., Коносамент № MAEU963394419/2018-01-09 за
един контейнер, натоварен с 22,40 метрични тона RBD палмова мазнина IFFCO
BSFN/S, опаковани в 1120 колета, изпратени от пристанище Port Klang, Малайзия, сертификат
за анализ за стокова партида № 9036-1 от дата 08/01/2018г. по
фактура №37637984 и коносамент №MAEU963394419, здравен сертификат от
09.01.2018г., фитосанитарен сертификат, сертификат за произход, фактура за
транспортни разходи, декларация за данните, свързани с митническата стойност.
ВРС установил, че във връзка с извършен
документален контрол на тази декларация и приложените към нея документи от митническите
органи, били предприети действия по вземане на проби за изследване в ЦМЛ с цел
определяне на тарифното класиране на стоката и служебно искане до отдел
„Тарифна политика" при Митница Варна за становище относно митническата
стойност на стоката, по повод възникнало съмнение дали декларираната стойност в
митническа декларация от 14.02.2018г. е действителната общата платена или
подлежаща на плащане сума. ВРС установил, че от отдел „Тарифна политика" в
служебна бележка №32-61258/27.02.2018г. било изразено становище, че декларираната
митническа стойност за 1 кг от внесената стока била 0.95лв.; че в представената
търговска фактура било отразено, че стоката се заплаща в брой срещу представяне
на документи, но били вписани и данни за банката и банковата сметка на
изпращача; че липсвала информация за сроковете на заплащане на стоката; че
липсва договор за покупко-продажбата й; че е посочено в декларацията, че стоката
по коносамента е застрахована със застрахователна премия 23,24лв., без информация
за вида на застраховката и за какво се отнася премията. Въз основа на справка в
„Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи-МИСЗА" митническите органи приели, че декларираната от
вносителя "Милки Груп Био" ЕАД митническа стойност за процесния внос
е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки с
произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества. След допълнителен
анализ на митническата стойност на стоки със същия код и произход във всички
държави членки за периода октомври 2013г.-септември 2017г. митническите органи
установили, че митническата стойност на внесените от дружеството остоки е значително
по-ниска от тази на сходните стоки в останалите държави-членки. Средната
декларирана митническа стойност за 2016г. била в размер на 0,74 EUR за
1кг., а за България тази стойност била 0,37 EUR за
1кг. И за 2017г. с изключение на три месеца за тази стока митническата стойност
била най-ниска в България–от 0,44 до 0,57EUR за 1кг.
ВРС установил, че по отправената молба
до Европейска служба за борба с измамите на 03.09.2018г. от директора на отдел
В1 – Митнически и търговски измами към Директорат В при Европейска служба за
борба с измамите е изпратено писмо до П. - гл. експерт „Митници“ в Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ на Агенция «Митници». Не е имало спор
между страните за съдържанието на това писмо, което е приложено в оригинал и в
превод в преписката, а именно, че малайзийските власти са предоставили на
Европейска служба за борба с измамите декларациите за износ за 23 пратки
палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса, който бил
изпратен за проверка; че стойността, декларирана за износ показвала, че
вносителят системно занижава с 30% стойността на стоката при деклариране на
вноса в България; че фактурата посочена в декларацията за износ от Малайзия е
различна от фактурата, посочена в декларацията за внос в България и е направен
извода, че представената в България фактура е невярна. Към писмото са приложени
електронна поща от властите в Малайзия, списък на съответните пратки и
съответстващите им декларации за износ. В представената с писмото износна
митническа декларация на FELDA IFCO SDN BHD с рег.№ B10201001151 от 04.01.2018г.
за 1120 кашона палмова мазнина с бруто тегло 23139,2кг фигуриращата сума за
получаване е 70 537,96 USD.
В Решението е установено, че въз основа
на всички тези установени от приложените в преписката писмени документи,
основно въз основа на косвените доказателства - данните в износната декларация
за стоката, писмата от ОЛАФ и справките за средната митническа стойност на
стоката доставяна в ЕС, митническите органи, сред които са актосъставителят и
административно-наказващият орган приели, че декларираната пред българските
митнически органи стойност на процесната стока е занижена, спрямо
действителната продажна цена и е заключено, че дружеството-вносител е извършило
нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, за което на 24.11.2018г.
бил съставен АУАН срещу «Милки Груп Био»ЕАД, а в последствие му било издадено НП
№378/2018/2019г. издадено на 15.05.2019г. от Зам. директора на ТД“Северна
морска“ в Агенция „Митници", с което на основание Заповед
№ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“ му била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 55,74лева, представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания в резултат на декларираните данни за
стойност и дължими държавни вземания в митническа декларация MRN
18BG002005Н0002441/14.02.2018г. подадена във връзка с процесната стока.
ВРС постановил отмяна на НП като
незаконосъобразно, тъй като направил извода, че не са били събрани
доказателства, които безсъмнено да обосновават извода, че процесната палмова
мазнина е придобита от дружеството на по-висока стойност от декларираната при
вноса. Касационният състав намира този извод за правилен и законосъобразен.
Правилно ВРС е заключил, че в проведеното административнонаказателно
производство не са събрани доказателства, от които с категоричност да може да
се заключи, че „Милки Груп Био“ЕАД е избегнало да заплати отчасти дължими
държавни вземания. Правилно са преценени приетите писмени и събрани гласни
доказателства по делото и съобразно разпределението на доказателствената тежест
ВРС е достигнал до извода, че ангажираните от административно-наказващият орган
макар множество доказателства са косвени такива и дори в съвкупност не
обосновават еднозначно и безсъмнено извода, че във вносната декларация дружеството
като вносител на процесната стока е посочило занижени стойности на стока.
Правилно е заключено, че описаното в АУАН и в НП нарушение не е доказано по
категоричен начин. По аргумент от чл.303 от НПК, нарушението трябва да е
безспорно установено и доказано по безсъмнен начин и НП не може да почива на
предположения. След като събраните писмени и гласни доказателства не доказват
констатацията на АНО за основните факти и обстоятелства описани в НП и в АУАН, с
оглед на които е прието, че е осъществено нарушението, обоснован и
законосъобразен е извода на ВРС, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Правилно ВРС посочил в Решението, че
писмото № ОСМ/2018/18661/03.09.2018г. от директора на отдел В1 – Митнически и
търговски измами към ОЛАФ е с уведомителен характер и отразява обстоятелството,
че разследването не е приключило и няма издаден окончателен доклад по смисъла
на чл.11 от Регламент (ЕС, Евратом) №883/2013г. на ЕП и на Съвета относно
разследванията, провеждани от ОЛАФ. Правилно посочил, че това писмо не представлява
такъв доклад и няма обвързващата материална доказателствена сила за
административно-наказващият орган и за съда. Този извод кореспондира с
установеното обстоятелство, че в преписката и в съдебната фаза не е приложена
нито фактура, нито платежен документ, които да свидетелстват, че стойността в
износната декларация е действителната продажна цена, която износителят очаква
да получи по фактурата, респ. която купувачът му е заплатил. Касационната инстанция
споделя тези мотиви в Решението, че износната митническа декларация не е
документ, който удостоверява действителната договорена или платена цена по
отношение на купувача. Правилно ВРС се е позовал на чл.5, т.12 от МК, според
който митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в
установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под
определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки,
които следва да бъдат приложени. Правилно е отчетено установеното от
доказателствата, че в случая с НП е ангажирана отговорността на „Милки Груп
Био“ЕАД не като титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5, т.35 от МК и с
оглед естеството на износната декларация по чл.172 от МК на едностранен акт, а не
на решение по смисъла на чл.5, т.39 от МК, основателно и законосъобразно е тя
не съставлява изявление на износителя на стоката, което да обвързва вносителя й.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба, че ВРС не е обсъдил доказателствата и обстоятелствата, които
считат за доказани и неправилно и законосъобразно намерил описаното в НП
нарушение за недоказано. Правилно ВРС е извършил преценка на доказателствата в
съвкупност и намерил за недоказан по безсъмнен и категоричен начин крайния
извод в НП, че дружеството е извършило административно нарушение. Единствено данните
от представената от ОLAF износна митническа декларация подкрепя извода на АНО,
че дружеството е извършило невярно деклариране на стоката с по-ниска
митническа. Износната декларация не може да обоснове категоричния извод, че посочената
в нея стойност е митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл.70,
§1 и §2 от МК, т.е. че тя е действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза. Всички останали налични в преписката и приети по делото писмени
доказателства: фактурата представена от вносителя, която е издадена от
износителя за процесната стока, документите за заплатената сума за нея, договора
за стоката, счетоводните записвания за задължението по тази фактура, за
заплатената сума и т.н., кореспондират с декларираната от «Милки Груп Био»ЕАД митническата
стойност на стоката във вносната митническа декларация и с твърдението, че това
е договорената и реално платена от него цена за нея.
Поради това основателни са изложените
подробни възражения в писмения отговор на касационният ответник «Милки Груп
Био»ЕАД и становище, че Решението на ВРс е правилно и законосъобразно, а
изводите в него за фактите и обстоятелствата за направени при правилна преценка
на доказателствата. Изводите на ВРС се подкрепят от констатациите в приетия по
делото доклад, в който са изложени резултатите от извършената от митническите
органи проверка на дружеството по спазването на митническото законодателство.
Проверката е обхванала периода от 20.04.2015г.–20.04.2018г. включително и
констатациите на проверяващия екип от Митница Столична при Агенция „Митници“ са
изложени в Доклада BG005800/1/6/09.07.2018г. При при извършената проверка на банковите
извлечения е установено, че през проверявания период не са нареждани изходящи
валутни преводи без основание към външнотърговски контрагенти; че данните за
изходящи парични потоци към FELDA IFCO SDN BHD-Малайзия са сравнени с данните
от счетоводната отчетност и конкретно с Кредита по счетоводна сметка 504
/Разплащателна сметка във валута/ и е установено, че единствените разлики в
разплащането се дължат на разлика във вида на валутата, с която е издадена
търговската фактура и вида на валутата, с която е извършено плащането.
Фактурата с №37637984/09.01.2018г. издадена от доставчика FELDA IFCO SDN BHD,
която е приложена от «Милки Груп Био»ЕАД към митническата декларацията за
процесната стока не е сред търговските фактури, по които проверяващите са
установили, че до 20.04.2018г. няма извършени плащания, нито сред трите
фактури, за които са констатирани разлики в задължението, което е покрито с
плащането в по-малък размер.
Предвид изложеното основателен,
правилен и законосъобразен е извода на ВРС, че е доказано че
дружеството–вносител е заплатило декларираната в митническа стойност в
митническата декларация за вноса на процесната стока, а извода на
актосъставителя и на административно-наказващият орган, че митническата
стойност на стоката е по-висока е недоказан по безсъмнен и категоричен начин.
ВРС правилно е приложил относимите материални разпоредби и съобразно тях е
заключил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в изискуемата от
закона форма. Основателно и в съответствие с доказателствата и закона е
постановил отмяна на НП №378/2018/2019г. издадено на 15.05.2019г. от Зам.
директора на ТД“Северна морска“ в Агенция „Митници" като
незаконосъобразно, тъй като с него неправилно е наложена имуществената санкция за
това, че е избегнало заплащане на публични държавни вземания като е декларирало
в митническата декларация занижена митническа стойност на процесната стока,
каквото нарушение не се установява да е извършило.
Поради това Решение №1741/30.09.2019г.,
постановено по НАХД №2755/2019г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено
НП като неправилно и незаконосъобразно издадено следва да бъде оставено в сила,
тъй като не се установи наличие на основание за отмяната му по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК - неправилно приложение на закона и съществено
нарушение на процесуалните правила, а касационната жалба се явява
неоснователна.
При този изход на спора своевременно
направеното от процесуалният представител на ответната страна «Милки Груп
Био»ЕАД искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360лв. за касационната инстация е основателно и доказано и следва да бъде
уважено. Към датата на приключване на съдебното дирене по КНАХД №2993/2019г. действа
редакцията на чл.63, ал.3 от ЗАНН – нова, обнародвана в ДВ, бр.94/29.11.2019г.,
в сила от 03.12.2019г., съгласно която страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
има действие занапред от датата на
влизането й в сила. Считано от 03.12.2019г. за съдилищата са в действие
процесуални правила, съобразно които да присъждат разноски на страните, ако са
направили своевременно такива искания. Тази правна възможност се отнася само за
висящите административно-наказателни производства, по които устните състезания пред
съда още не са приключили, каквото не е производството по НАХД №2755/2019г. по
описа на РС-Варна. Тъй като с изрична законова разпоредба не е придадено
обратно действие на новите допълнени разпоредби на чл.63 от ЗАНН касаещи
разноските, неоснователно се явява искането за присъждане на «Милки Груп
Био»ЕАД на разноски в размер на 120лева за адвокатско възнаграждение за
произвоството по НАХД №2755/2019г. по описа на РС-Варна. С оглед изложеното и
предвид неоснователността на касационната жалба Териториална дирекция Северна
Морска в Агенция Митници следва да заплати на «Милки Груп Био»ЕАД–София сумата
в размер на 360лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция.
Водим от това и на основание чл.221,
ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 ал.4 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1741/30.09.2019г.,
постановено по НАХД №2755/2019г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна
Морска в Агенция Митници да заплати на «Милки Груп Био»ЕАД - гр.София с ЕИК *********
сумата в размер на 360лв./триста и шестдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.