№ 10592
гр. София, 09.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110169631 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът установи, че
исковата молба е нередовна – не е посочен размер и период на иска за мораторна лихва,
поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже да уточни
претенцията.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Искането за изслушване на ССчЕ за отговор на поставените в исковата молба задачи
следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо /съдът може да определи размера на
обезщетението по реда на чл. 162 ГПК/.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи размер /конкретна сума/ на
претенцията за лихва и крайната дата на периода, за който я претендира, предхождаща
завеждането на иска, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията исковата молба
ще бъде върната в тази ѝ част.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за
отговор на поставените в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.2.2022 г. – 14,20 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са в обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл.
61, ал. 2 ЗДСЛ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е бил в служебно правоотношение с ответника, което е било
прекратено на 04.2.2019 г., както и че заповедта, с която е било прекратено, е отменена с
решение от 12.11.2020 г. на ВАС, което е окончателно, като на 26.11.2020 г. е възстановен
на служба. Счита, че в периода на незаконното уволнение е придобил право на платен
годишен отпуск, който не е използван, поради което счита, че ответникът следва да му
заплати обезщетение. Ето защо претендира такова, както и мораторна лихва.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че при незаконно уволнение
единственото дължимо обезщетение е за оставане без работа, както и че през времето, в
което ищецът не е полагал труд, не е възникнало за него и право на платен годишен отпуск.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че за процесния период са били в
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността
„главен експерт“; че същото е било прекратено със заповед от 04.2.2019 г.; че тази заповед е
отменена с решение на ВАС от 12.11.2020 г.,което е окончателно; че на 26.11.2020 г. ищецът
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; че понастоящем между страните е
налице служебно правоотношение; че дължимото на ищеца възнаграждение по служебното
правоотношение е в размер на 1500 лева.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и изпадане на ответника в
забава – падеж на задължението или отправена и получена покана за изплащане на
обезщетението.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
задължението на падежа/след покана, за който факт не сочи доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2