Р Е Ш Е Н И Е
№. 876
гр. Пловдив, 11.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично заседание на девети
юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД №2569/2020 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3455891, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.1, т.2 от ЗДвП на М.С.П., ЕГН **********.
С жалбата се
прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен, сочи се че са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Жалбоподателят М.С.П.
редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.П.,
който излага аргументи за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив не изпраща
представител, в писмено становище излага аргументи за потвърждаване на
електронния фиш.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният
електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 №11743ca за това че, на 09.03.2020 г. в 14.29 часа в
гр.Пловдив, на ул.”Васил Левски” до № 111 при въведено ограничение от 50 км/ч лек автомобил „Хонда
Сивик”, регистрационен номер **се движел се с
установена стойност на скоростта 69 км/час и превишена стойност на скоростта 19
км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена скорост. Отразено е
в електронния фиш, че собственик на МПС е М.С.П. и че с това е извършено
нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
По делото са
приобщени снимков материал от заснетия от техническото средство клип, копие от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към него, както
и снимка на разположение на техническото средство, писмо от Български институт
по метрология относно съответствие на заявеното средство за измерване с
одобрения тип, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система.
На базата на
всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително
на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение със скорост превишаваща максимално разрешената такава. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо
средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при
БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно поведение
се санкционира.
Обжалваният електронен фиш е
издаден по отношение на собственика на вписаното в него МПС към момента на
нарушението и което обстоятелство не се оспорва.
Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно,
правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният
фиш съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Цитираните
правни норми съотнесени към конкретиката
на настоящия административноправен спор, налагат
извод за неспазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш. Неправилно в конкретния случай фишът е бил издаден
спрямо собственика, тъй като жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 189, ал.5
от ЗДвП и по чл. 189, ал.6
от ЗДвП в законоустановения срок и е подал писмена декларация с
приложен към нея договор, с която е декларирал кое е лицето управлявало МПС в
сочения период от време.
Електронния фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като обаче на констатираното превишение на скоростта не е дадена правилната правна
квалификация, като ще бъде посочено по-долу защо това се приема от съда. В тази
насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е
налице нарушение, установено с мобилна
радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено
от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта
е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено.
Следва да се посочи, че в случая с оглед настъпилите законодателни промени
не е било необходимо да се поставя знак Е 24 за обозначаване на зоната на
видеоконтрол, поради което необозначаването в конкретния случай няма как да се
счита за нарушение правата на контролираното лице.
С цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се
изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, освен
доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за
участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение
на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на
последната метрологична проверка, както и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на
АТСС. От доказателствата по делото се
установява, че има изготвен протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС, в който обаче не са отбелязани
номерата на първото и последното заснети статични изображения. Това от своя страна съдът приема за нарушение
на правото на защита на нарушителят, тъй като при липса на изрично посочване на
заснетото статично изображение в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС за жалбоподателят възниква
невъзможност да разбере с кое техническо средство е бил заснет и съответно да
организира защитата си. Същевременно тези обстоятелства са в доказателствена тежест на въззиваемата страна, а по делото
не са ангажирани такива доказателсва.
С оглед на
приетото и издадения електронен фиш се явява незаконосъобразен, тъй като е
издаден при съществени процесуални нарушения.
Ето защо,
независимо от доказване на осъществено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
издадения електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Следва да бъде уважено и направеното искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на жалбоподателят в размер на 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
. От доказателствата по делото се установява, че е заплатена сумата от 300 лева за адвокатски хонорар, поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането и.Мотивиран от
изложеното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3455891, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба
от 50 лева за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.2 от ЗДвП на М.С.П.,
ЕГН **********.*** да заплати на жалбоподателя М.С.П. направените в производството разноски в размер на 300
лева.