и за да се произнесе,взе предвид следното: СРешение №155/27.07.2007г. по гр.д.N1107/2007г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на Неджатин Реджеб Юсеин от с. Ястреб, общ.Кърджали, че Реджеб Реджеб Юсеин, с ЕГН **********, и Фатме Реджеб Али, с ЕГН **********, и двамата от с. Ястреб, общ.Кърджали, са собственици на по 1/5 /една пета/ идеална част от недвижим имот, представляващ: масивна жилищнасграда на един етаж с частичен призем, построена през 1972г. в с. Ястреб, общ.Кърджали, по проект , одобрен на 23.07.1971г. и разрешение за строеж №44 от 24.08.1971г., със застроена площ от 87,40 кв.м., състояща се в призема от две стаи и коридор и на етажа от четири стаи и коридор, и навесс оградни стени, със застроена площ 21 кв.м., ведно с учреденото право на строеж върху държавен УПИ 1-5, в кв.4 по частичната регулация на с. Ястреб, одобрена със заповед № 563/18.06.1968г., при граници на парцела: североизток - улица, северозапад - улица, изток -УПИ II -5, юг, УПИ - XII. Със същото решение съдът е отменил на основание чл. 431, ал.2 от ГПК за 2/5 /две пети/ идеални части от имот, представляващ: масивна жилищна сграда на единетаж с частичен призем, построена през 1972г. в с. Ястреб, общ.Кърджали, по проект, одобрен на 23.07.1971г. и разрешение за строеж №44 от 24.08.1971г., със застроена площ от 87,40 кв.м., състояща се в призема от две стаи и коридор и на етажа от четири стаи, и коридор и навес,с оградни стени, със застроена площ 21 кв.м., ведно с учреденото право на строеж върху държавен УПИ 1-5, в кв.4 по частичната регулация на с. Ястреб, одобрена със заповед № 563/18.06.1968г., при граници на парцела: североизток - улица, северозапад - улица, изток -УПИ II -5, юг УПИ - XII, Нотариален акт №194, том II, рег. № 4151, дело № 379/21.04.2006г./акт № 74, том IV, дело №21860/21.04.2006г. на Службата по вписванията при РС-Кърджали/ на нотариус Калин Димитров, действащ в съдебен район РС-Кърджали, вписан под №020 в регистъра на Нотариалната камара. С решението Неджатин Реджеб Юсеин е осъден да заплати на Реджеб Реджеб Юсеин и Фатме Реджеб Али направените по делото разноски в размер на 215,50 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Неджатин Реджеб Юсеин, който чрез пълномощника си го атакува. Излага съображения. Моли да се отмени атакуваното решение, като вместо него се постанови ново, с което да се отвхърли предявения иск. В съдебно заседание въззивникът Неджатин Реджеб Юсеин лично и чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. Претендира деловодни разноски. Ответниците по жалбата Реджеб Реджеб Юсеин и Фатме Реджеб Али, чрез пълномощника си я оспорват. Молят да се остави в сила атакуваното решение. Претендират деловодни разноски. Пред въззивната инстанция се сочат нови доказателства. Окръжния съд, като взе предвид подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. В депозираната пред съда искова молба ищците Реджеб Реджеб Юсеин и Фатме Реджеб Али, и двамата от с.Ястреб, общ.Кърджали твърдят, че покойният им баща Реджеб Юсеинов Аптиев, заедно с починалата им майка Димитрия Маринова Андонова, построили през 1972г. масивна жилищна сграда на един етаж с частичен призем по одобрен проект от 23.07.1971г. и разрешение зÓ строеж №44 от 24.08.1971г., със застроена площ от 87,40 кв.м., състояща се в призема от две стаи и коридор и на етажа от четири стаи и коридор, и навесс оградни стени, със застроена площ 21 кв.м., ведно с учреденото право на строеж върху държавен УПИ 1-5, в кв.4 по частичната регулация на с. Ястреб, одобрена със заповед № 563/18.06.1968г., при граници на парцела: североизток - улица, северозапад - улица, изток -УПИ II -5, юг, УПИ - XII. Твърдят също, че след смъртта на родителите им този имот останал наследствен на петте им деца – двамата ищци Реджеб Реджеб Юсеин и Фатме Реджеб Али, ответникът Неджатин Реджеб Юсеин, и сестрите им Назиле Реджеб Бейтула и Севинч Реджеб Бейтула. С изненада установили, че ответникът, който от години живеел в РТурция се снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот, поради което претенцията им е да бъде установено по отношение на него, че двамата ищци са собственици на по 1/5 идеална част от имота, както и да бъде отменен издадения НА за тези общо 2/5 / на всеки един от тях по 1/5/ идеални части от имота. Първоинстанционният съд е изяснил делото напълно от фактическа и правна страна.Събрани са достатъчно доказателства, които са обсъдени правилно и направените изводи им съответствуват. Първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на доказателствата по делото, и е приел, че предявения установителен иск за собственост на недвижим имот, намиращ своето правно основание в чл.97 от ГПК е доказан и основателен, и следва да бъде уважен. Настоящата инстанция, след като съобрази доказателствата, както и тези, събрани и пред въззивната инстанция, напълно споделя тези изводи. От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото са братя и сестра. Процесният недвижим имот - масивна жилищна сграда на единетаж с частичен призем,е построена от техния общ наследодател, баща им Реджеб Юсеинов Аптиев, през 1972г. в с. Ястреб, общ.Кърджали, по проект, одобрен на 23.07.1971г. и разрешение за строеж №44 от 24.08.1971г., и е със застроена площ от 87,40 кв.м. През 1978г. баща им Реджеб Юсеинов Аптиев купил втора къща от брат си –св. Салимехмед Юсеин Апти, в която през 1978г. се преместил да живее въззиваемият Реджеб Реджеб Юсеин. Въззиваемата Фатме Реджеб Али се омъжила и заживяла в с.Жинзифово. В къщата, построена от наследодателя на страните останали да живеят бащата Реджеб Юсеинов Аптиев, неговата съпруга-майката на страните, и въззивникът Неджатин Реджеб Юсеин. По късно, през 1981г.-1982г., наследодателят на страните починал, и в къщата останал да живее въззивникът Неджатин Юсеин със семейството си, и неговата майка, до смъртта й през 1993г. През 1999г. въззивникът заминал със семейството си да живее в РТурция. Когато се връщал в селото, оставал на гости у роднините си. Установява се по делото, че за периода 2003-2006г. данъците за имота били плащани от въззиваемата Фатме Реджеб Али, на името на въззивника, а дворното място се обработвало също от Фатме Реджеб Али С нотариален акт №194/21.04.2006г., том 2, рег № 4141, по нот.дело №379/2006г. по описа на нотариус Калин Димитров, въззивникът Неджатин Реджеб Юсеин е признат за собственик по давност на процесния имот. В хода на процеса, с нотариален акт №171/05.02.2007г., том 1, рег.№ 1368, дело № 165/2007г. по описа на нотариус Калин Димитров, въззивникът Неджатин Реджеб Юсеин чрез пълномощника си Стефан Найденов Марчев продал на Стефан Найденов Марчев процесния недвижим имот. С нотариален акт №50/15.02.2007г., том 2, рег.№1966, дело № 241/2001г. по описа на нотариус Калин Димитров, Стефан Найденов Марчев е продал процесния имот на Яна Илиева /непосочено в НА трето име на купувача/. При тези данни, съдът намира следното: Процесният имот е наследствен, а страните по делото са сънаследници по отношение на него, заедно с останалите 2 сестри – Назиле Реджеб и Севинч Реджеб; т.е. наследниците са общо 5. Предвид наследствения характер на имота, дяловете на наследниците са равни. Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот, само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. В съответствие с разпоредбата на чл. 79 от ЗС, въззивният съд следва да извърши преценка дали са налице всички елементи от фактическия състав на това придобивно основание, и на базата на събраните по делото доказателства приема, че след като по делото не е установено наличието на съответните фактически действия от страна на сънаследника-въззивника Неджатин Юсеин, целящи да отблъснат владението на останалите съсобственици /включително въззиваемите/, както и тези действия да са достигнали до знанието им, то не може да се приеме, че въззивникът е придобил по давност целия имот. Обикновеното неползуване на имота от страна на останалите сънаследници не води до изгубване на правото им на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот в случая е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание, поради което сам по себе си фактът, че само въззивникът е упражнявал фактическа власт върху имота след смъртта на своите родители, и че само той е декларирал и заплащал данъците за този имот, не може да обоснове извод за придобиване по давност на имота. Дори фактическата власт върху имота да е упражнявана от въззивника явно, и това да е било известно на останалите сънаследници /в т.ч. и на въззиваемите/, то не се доказва те да са съзнавали намерението му да ги отстрани от съсобствеността. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. Следва да се направи извод, че след като такава промяна в намерението на сънаследника - въззивника Неджатин Юсеин не е установена, и не се е осъществил един от елементите на фактическия състав на твърдяното придобивно основание, то направеното твърдение за изтекла придобивна давност е неоснователно и недоказано /Решение № 600 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 300/2003 г., I гр. о./. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото не страда от пороци, налагащи отменяването му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на това, че спорното право в хода на процеса е било прехвърлено върху другиго, на осн.чл.121, ал.3 от ГПК, настоящото решение ще съставлява пресъдено нещо и по отношение на приобретателя. При този изход на делото деловодни разноски за тази инстанция се следват в полза на въззиваемите Реджеб Реджеб Юсеин и Фатме Реджеб Али в размер на 400лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника Неджатин Реджеб Юсеин. Водим от изложеното, Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №155/27.07.2007г. постановено по гр.д. N1107/2007г. по описа на Кърджалийският районен съд ОСЪЖДА НЕДЖАТИН РЕДЖЕБ ЮСЕИН от с.Ястреб, общ.Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на Реджеб Реджеб Юсеин от с.Ястреб, общ.Кърджали, с ЕГН ********** и Фатме Реджеб Али от с.Ястреб, общ.Кърджали, с ЕГН ********** деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30 дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |