Р
Е Ш Е
Н И Е
№.........................../07.06.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на пети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5255 по описа на
съда за 2019 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от С.И.И., чрез пълномощника й – адв. М.Д. от САК, заместена в хода на
процеса по реда на чл.227 от ГПК от децата си Я.С.Я. и Ю.С.И.,
с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД срещу Столична
община, за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от С.И.И. неимуществени вреди – болки и страдания, от
увреждане, настъпило поради попадането й в необезопасена от ответника и
несигнализирана шахта, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането – 21.02.2017г., до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.02.2017г. в гр.
София, първоначалната ищца, вървейки по десния тротоар
на бул.“Цветан Лазаров“ в ж.к.“Дружба“ с посока на движение от бул.“Брюксел“
към ул.“Копенхаген“ пред магазин „ДМ“ срещу бл.**попаднала в необезопасена и
несигнализирана шахта с пробит капак и си счупила горния край на раменната кост
на лявата ръка. Излага се, че събитието е настъпило в светлата част на
денонощието, при ясно и сухо време, като на място имало свидетели – очевидци на
инцидента. Починалата в хода на съдебното производство С.И.И. получила сериозни
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на раменната кост
на лявата ръка, силна болка в областта на лявата раменна става, оток,
деформация и не било възможно да извършва активни движения, а пасивните й
движения били силно болезнени. След инцидента тя била приета по спешност в
Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, където
било констатирано счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка.
Била й извършена операция – открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, хумерус, скапула, клавикула. Фрактурата била фиксирана с три
киршнерови игли, като за имобилизация на крайника била поставена превръзка по
Дезо, приложено й било и медикаментозно лечение. На 27.02.2017г. била изписана
от болничното заведение. Лечението й продължило в домашни условия, като
травматичните увреждания затруднили движенията на левия горен крайник за период
от няколко месеца, през което време провеждала и медикаментозно лечение. Била й
необходима помощ от близките в ежедневието и постоянни грижи, била подложена на
щадящ двигателен режим на горните крайници. Дълго време след инцидента и
лечението изпитвала затруднения при задоволяване на битовите и хигиенните си
нужди. На 12.05.2017г. била приета в МБАЛ“Люлин“ ЕАД, била й извършена операция
за изваждане на поставените киршнерови игли, а на 15.05.2017г. била изписана от
болничното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и
домашно лечение. Преживеният стрес и уплахата й причинили негативни емоции,
имала проблеми със съня, често изпитвала безпокойство, станала раздразнителна и
напрегната, ограничила социалните си контакти, изпитвала страх да се разхожда,
като и към датата на подаване на исковата молба изпитвала болки, а въпреки
оперативната намеса двигателните функции на лявата й ръка не били възстановени
напълно. Излага се, че описаните неимуществени вреди са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е
неизпълнението на задължението на Столична община да обезопаси, да поддържа в
изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост, съгласно пар.7
ал.1 от ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането
му в изправно състояние, съгласно чл.167 от ЗДвП вр.чл.30 ал.4 вр.чл.31 от
Закона за пътищата. Прави се искане за уважаване на предявения иск, като се
претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, като предявения иск се оспорва по основание и размер. Излага се, че шахтата,
описана в исковата молба, чиято цялост е била нарушена, е собственост на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, като се поддържа, че Столична община не е пасивно
легитимирана да отговаря за причинените неимуществени вреди, тъй като в процесната
шахта преминават електрически кабели и същата се стопанисва от горепосоченото
дружество, а процесното съоръжение представлява част от „електропреносна
мрежа“, съобразно пар.1 т.20 от ДР на Закона за енергетиката/ЗЕ/ - кабелно
съоръжение по смисъла на чл.311 т.6 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройство
на електрическите уредби и електроводни линии, а именно – кабелна шахта. Поддържа
се, че не е осъществен фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, като е
наведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Излагат се съображения за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск и
се претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и
възраженията в отговора на същата, след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна, следното:
От показанията на свид. Я., разпитан в това му
качество преди конституирането му като ищец по реда на чл.227 от ГПК, се
установява, че през м.02.2017г. двамата с майка му – първоначалната ищца, пресичали улицата – булеварда, водещ към летището, и се
озовали пред магазин ДМ, като свидетелят не обърнал внимание, че на тротоара до
бордюра имало малка правоъгълна шахта с бетонен капак, който бил малко
повдигнат. Циментът бил изронен и се виждала част от металната конструкция.
Майка му се спънала на железата и паднала напред. Вдигнал я от земята и тя
започнала да вика, че я боли рамото, като по-късно се оказало, че е счупено.
Намиращи се в близост до инцидента хора повикали бърза помощ, след което тя
била откарана с линейка в бившата ракова болница, където останала около
седмица. След като я
изписали, понеже й шили рамото и били сложили някакви пирони, тя не се
възстановила изобщо, не можела да си движи лявата ръка. Оттогава почти не
излизала, като свидетелят предполага, че е претърпяла стрес, не можела да се обслужва
сама и все още изпитвала болки.
Видно от показанията на свид. Д., който познавал Я. - сина на първоначалната ищца, от БТК е, че същият
знае за инцидента с нея. През месец февруари 2017г. към 16,30 – 17,00 часа в
ж.к.“Дружба“ в близост до главния булевард – бул.“Цветан Лазаров“, С. паднала в
една дупка на шахта от бетон, разположена пред магазин ДМ. Шахтата била
обрулена, обрушена, липсвал цимента, който я покривал, като се виждали само
арматурни пръчки. Свидетелят бил на около 2,5 метра след Я. и знаел точно къде
е станал инцидента. Той съдействал на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, като показал коя е шахтата, тъй като там имало
и други шахти, и установил, че капакът на шахтата вече бил сменен за разлика от
останалите капаци на другите шахти. Намиращи се наблизо граждани извикали
линейка и С. била откарана в старата Окръжна болница на бул.“Цариградско шосе“
– сега „Св. Анна“. От сина й Я. разбрал, че й слагали планки, пирони и
шини. Около година и половина след инцидента починала, като не се била
възстановила, изпитвала болки, страх и ужас.
От заключението на вещото лице по допусната
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа
на приложените по делото медицински документи: Епикриза от ИЗ № 4166/2017г. на
Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ“Св. Анна“ София и Епикриза от ИЗ
№ 1554/2017г. на МБАЛ“Люлин“ ЕАД и преглед на С.И.И.. Видно от заключението е,
че вследствие на претърпяната злополука на 21.02.2017г. С.И.И. *** е получила
„Счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост“. Получила е травмата
като пешеходец. Попаднала е в необезопасена шахта на тротоара, по който се
движела, загубила равновесие и паднала върху лявото си рамо, като според
експерта напълно е възможно фрактурата да е получена по
описания от нея механизъм, който е и типичен за получаване на такъв вид
счупване. По своя медико-биологичен характер, полученото счупване е довело
до „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни“, а в случая – до три месеца.
Спешна медицинска помощ и лечение
пострадалата получила в УМБАЛ „Света Анна“ гр. София. Постъпила с болки в
лявото рамо и невъзможност да движи лявата си ръка. Извършени били хематологични
и рентгенови изследвания, консултации с ортопед-травматолог, интернист и анестезиолог.
При рентгеновото изследване на лявото рамо била констатирана „Фрактура на
хирургичната шийка на лявата раменна кост“. При прегледа били установени и придружаващи
заболявания: Двустранна кондуктивна загуба на слуха. Есенциална хипертония.
След проведена предоперативна подготовка на
22.02.2017г. пострадалата била оперирана. Извършено било: “наместване на
фрактурата и стабилизирането й с 3 бр. киршнерови игли“. Поставена й била мека
обездвижваща превръзка по модела на Дезо за срок от 35 дни. Включена била
антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След
стабилизиране на общото състояние, без описани усложнения, пострадалата била
изписана от болницата на 27.02.2017г., като лечението й продължило амбулаторно
с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. По
време на възстановителния период тя търпяла болки по предната част на рамото, а
когато й свалили меката имобилизационна превръзка движенията в лявата й раменна
били силно болезнени.
В периода от 12.05.2017г. до 15.05.2017г. ищцата
провела болнично лечение в МБАЛ“Люлин“ ЕАД София. Приета била с диагноза:
„Състояние след метална остеосинтеза за фрактура на шийката на раменната кост.
Частична лезия на сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул“. Извършени й
били нови хематологични и рентгенови изследвания и консултации по повод
придружаващите заболявания на пострадалата. Била оперирана в деня на приема в
болницата – 12.05.2017г. Извършено било: „оперативно отстраняване на
Киршнеровите игли и „тенопластика“ на частично скъсаното сухожилие, което било
прорязано от една от Киршнеровите игли. Поставена мека имобилизация/митела/, но
неправилно било записано „на дясното рамо“. Включена й била седативна и
обезболяваща терапия. Изписана била от болницата на 15.05.2017г. при първично
зарастваща оперативна рана и лечението й било насочено за рехабилитация на
лявата раменна става, поради развилата се контрактура. Общо лечебния и
възстановителен период на ищцата продължил 3 месеца.
През посочения тримесечен период ищцата търпяла болки
и страдания, като най-интензивни те били непосредствено след злополуката и
продължаващи през първите 2-3 седмици от лечението. Интензивни били болките и
през първите 2-3 седмици по време на проведената ранна рехабилитация. Извън
тези периоди болките при ищцата затихнали и били само спорадично явяващи се,
най-вече рано сутрин, както и при студено и влажно време, което е налагало тя
да ползва обезболяващи средства. От деня на злополуката до изготвяне на
заключението били изминали повече от 2 години и половина и първоначалната ищца,
която към датата на изслушване на експерта е била жива, не продължавала да търпи
болки в зоната на претърпяната фрактура. Наред с претърпените болки в
продължение на първите 2 месеца, ищцата не можела да си служи пълноценно с
лявата ръка поради получената фрактура и частичната лезия на сухожилието на
двуглавия мускул, за което била проведена втората операция в МБАЛ“Люлин“ ЕАД.
По отношение на получената фрактура на шийката на
лявата раменна кост общо лечебния и възстановителен период е приключил за срок
от 3 месеца, но тъй като фрактурата била вътреставна, били налице остатъчни
негативни явления: траен оперативен линеен белег от извършените операции, както
и ограничение на движението „А.абдукция“ /отвеждане встрани/ с около 20
градуса.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че експертът е извършил оглед на място и е установил,
че в ж.к.“Дружба“ в близост до магазин „ДМ“ на тротоара има няколко вида шахти,
нанесени на скица, към която са приложени и няколко снимки на процесната шахта,
която на чертежа експертът е оцветил в червено. Вещото лице установило, че шахтите
с позиция 1 и 2 са разположени по по-вътрешната част, намират се на тротоара в
непосредствена близост до магазина /позиция 2 е повече към кръстовището с ул. М.
Нейкова/, шахти с позиции 3, 4 и 5 са разположени на тротоара, но по-близо до
бул. Цветан Лазаров и в близост до тях са разположени стълбове основно за
улично осветление. На втория оглед, на който присъствал ищецът Я., същият
идентифицирал процесната шахта, като шахтата по позиция 3 от скицата към
заключението на съдебно-техническата експертиза, като тя била разположена на
тротоара, в близост до пешеходната пътека и до стълб за улично осветление и
светофар. Експертът установил, че капакът е сравнително нов, с гладка
повърхност и на него има лого с издълбана в бетона стилизирана светкавица, в
която е изписано „ЕС“, като е описал подробно шахтите на десния тротоар на бул.*******ж.к.
Дружба пред магазин „ДМ“, срещу блок**.
Видно от същото заключение, тротоарът пред магазин
„ДМ“ е с много неравна и разнородна като материали повърхност – с асфалтирани
участъци, с участъци с тротоарни плочи или участъци с циментова замазка около
някои шахти с цел да не се спънат минаващите. Почти всички шахти са или малко
над нивото на тротоара, или на места металните /обкантените/ части на шахтите и
на капаците са над нивото на тротоара, което създава опасност от спъване.
Относно процесната шахта и дали същата представлява
част от съоръженията на „ЧЕЗ Разпределение“ АД
и за да даде отговор на други въпроси във връзка с изготвяне на
заключението, вещото лице е подало молба до „ЧЕЗ Разпределение“ АД с вх.№
**********/01.07.2020г., като съгласно тяхно писмо с изх.№
**********/17.07.2020г., прието като доказателство по делото, по искане на
ответника, въпросните шахти са ел.съоръжения, собственост на и се експлоатират
от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в качеството му на оператор на
разпределителната ел.мрежа. През тях преминават кабели средно и ниско
напрежение.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна, прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.49 вр.
чл.45 ал.1 от ЗЗД, като в случая отговорността на Столична община е за
чужди противоправни действия. Тази отговорност винаги възниква в случай на
вреди, причинени от лице, на което отговорният по цитираната разпоредба е възложил
някаква работа.
Безспорно по делото се установи, че на 21.02.2017г. С.И.И./първоначалната
ищца/ на 94 години при движението си като пешеходец по десния тротоар на
бул.“Цветан Лазаров“ в ж.к.“Дружба“, гр. София с посока на движение от
бул.“Брюксел“ към ул.“Копенхаген“, пред магазин „ДМ“ стъпила върху шахта, чийто
капак бил изронен и се показвал над нивото на тротоара, вследствие на което
загубила равновесие и паднала на лявото си рамо. В резултат на падането същата
получила травма - „Счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост“,
което наложило оперативно лечение. В Клиниката по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Света Анна“ АД – София било извършено “наместване на фрактурата и
стабилизирането й с 3 бр. киршнерови игли“. Поставена й била мека обездвижваща
превръзка по модела на Дезо за срок от 35 дни. Включена била антибиотична,
антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След изписването й на
27.02.2017г. лечението й продължило амбулаторно, като по време на възстановителния
период тя търпяла болки по предната част на рамото, а когато й свалили меката
имобилизационна превръзка движенията в лявата й раменна били силно болезнени. На
12.05.2017г. в МБАЛ“Люлин“ ЕАД София й било извършено „оперативно отстраняване
на Киршнеровите игли и „тенопластика“ на частично скъсано сухожилие, което било
прорязано от една от Киршнеровите игли. Общо лечебния и възстановителен период
на ищцата продължил 3 месеца, като през този период тя търпяла болки и
страдания, които били най-интензивни непосредствено след злополуката и
продължаващи през първите 2-3 седмици от лечението, като болките били
интензивни и през първите 2-3 седмици по време на проведената ранна
рехабилитация. Извън тези периоди болките й затихнали и били само спорадично
явяващи се, най-вече рано сутрин, както и при студено и влажно време, което е
налагало тя да ползва обезболяващи средства. В продължение на първите 2 месеца
първоначалната ищца не можела да си служи пълноценно с лявата ръка поради
получената фрактура и частичната лезия на сухожилието на двуглавия мускул, за
което била проведена втората операция.
Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза,
е дало заключение, че е напълно възможно фрактурата да е получена по описания
от ищцата механизъм, който е и типичен за получаване на такъв вид счупване,
като изводът за наличие на пряка причинно-следствена връзка между падането на
първоначалната ищца върху шахтата на тротоара и получените увреждания се
подкрепя и от свидетелските показания.
От неоспореното заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза по безспорен начин се установи, че процесната
шахта, през която преминават кабели средно и ниско напрежение, е ел. съоръжение, собственост на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД , като се експлоатира от същото дружество, в качеството
му на оператор на разпределителната ел. мрежа. Независимо от горното, съдът
намира за неоснователни
възраженията на ответника, че не следва да носи отговорност за причинените на
първоначалната ищца вреди, поради това, че в шахтата, на капака на който ищцата
се спънала, имало разположени съоръжения на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, тъй като за Столична община съществува
задължение да стопанисва уличната мрежа в регулационните граници на града,
съгласно чл.30 ал.4 от Закона за пътищата/ЗП/ и пар.7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА, а „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чиито
съоръжения са разположени в шахтата, има задължение да осигури безопасността на
самите съоръжения.
Уличната мрежа в населените места е
публична общинска собственост на основание пар.7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8
ал.3 и ал.5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни
негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл.8 ал.5 от ЗП.
Съгласно чл.5 ал.1 от ЗП пътната инфраструктура включва елементите обхват на пътя,
пътни съоръжения и пътни принадлежности, а последните - енергозахранващите и
осветителните съоръжения, заедно с прилежащите им терени /пар.1 т.4 от ДР на
ЗП/. По силата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища е задължение на общината, в чл.30 ал.4 от ЗП е указано, че
поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното
място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл.167 ал.1 от ЗДвП
е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности
към него по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването
им. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на
отговорността на ответника по главния иск по реда на чл.49 ЗЗД при доказано
увреждане на ищцата и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието
на ответника.
Неоснователно е и възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалата,
тъй като такова по делото не е доказано от въвелата възражението страна. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалата, с които тя обективно е
способствала за вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила
неговото настъпване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В ППВС № 4/23.12.1968 г. са указани критериите за определяне на
размера на обезщетението за търпени болки и страдания от увреждането, като се
съобразят обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането,
начин на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При съобразяване на посочените в ППВС №
4/23.12.1968 г. критерии, а също и времето на настъпване на увреждането, възрастта
на първоначалната ищца – на 94 години, обстоятелството, че са й били извършени
две операции във връзка с фрактурата на шийката на лявата раменна кост, включващи
поставяне и отстраняване на Киршнерови игли, че общо лечебния и възстановителен период на ищцата
продължил три месеца и че през този тримесечен период тя търпяла болки и
страдания, които били най-интензивни след злополуката, като съобрази
икономическите условия в
страната през този период, както и че от деня на злополуката до изготвяне на заключението
били изминали повече от 2 години и половина не е продължавала да търпи болки в
зоната на претърпяната фрактура, но имала ограничения в движението на ръката, съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000лв.,
която сума се дължи от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 21.02.2017г., до окончателното й изплащане, а за горницата над
10 000лв. до 26 000лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Предвид обстоятелството, че
първоначалната ищца е освободена от внасянето на държавна такса и разноски по
делото с определение № 17344/15.07.2019г., както и като съобрази разпоредбата
на чл.78 ал.6 от ГПК, съдът намира, че Столична община следва да бъде осъдена
да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 700лв., от
които 400лв. държавна такса и 300лв. – заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Столична
община, с адрес: гр. София, ул.“*******, да заплати на Я.С.Я., ЕГН **********
*** и Ю.С.И., ЕГН **********,***, заместили в хода на процеса по реда на чл.227
от ГПК майка си С.И.И., починала на 31.10.2019г., сумата от 10 000лв./десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от С.И.И.
неимуществени вреди – болки и страдания, от увреждане, настъпило поради
попадането й в необезопасена и несигнализирана от Столична община шахта, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
21.02.2017г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 10 000лв./десет хиляди лева/ до 26 000лв./дведесет и
шест хиляди лева/.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул.“*******, да заплати в полза на
Софийски градски съд сумата от 700лв./седемстотин лева/, на основание чл.78
ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: