М
О Т И В И
към присъда № 207 от
02.11.2011 година
по
н.о.х.дело № 1923
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2011
година:
Обвинението
против подсъдимия С.А.М., ЕГН **********,
е в
това, че на 16.03.2011 год. в гр.Стара Загора отнел
чужди
движими вещи – кожен портфейл на стойност 14,00 лева,
дебитна карта на „Булбанк” на стойност 3,60 лева и сумата от 35,00 лева, всичко
на обща стойност 52,60 лева, от владението на М.Н.К. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му
бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим на
изтърпяване.
Служебният
защитник адв.Р.Г. не оспорва обвинението против подзащитния
й и пледира на последния да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при
условията на чл.55 от НК – под минималния размер от две години, предвиден в
закона.
Подсъдимият С.А.М. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.А.М. по
прякор „Кобрата” е многократно осъждан за
престъпления против собствеността, като
влияние върху квалификацията на настоящото му деяние оказват следните му
осъждания:
по н.о.х.дела № 425/2002 год., № 532/2002 год. и № 567/2002 год. на
РС-Димитровград, н.о.х.дела № 1075/2002 год., № 1436/2002 год., № 1229/2002
год., № 977/2003 год. и № 77/2005 год. на РС-Стара Загора, н.о.х.дело №
1171/2002 год. на ОС-Ямбол, н.о.х.дело № 219/2003 год. на РС-Първомай и
н.о.х.дело № 1230/2003 год. на РС-Пловдив, за деянията, предмет на които дела, при условията на чл.25 от НК му е било определено и наложено едно
общо наказание – „лишаване от свобода” за срок от пет години и шест месеца при
първоначален „строг” режим, изтърпяно на 07.12.2006 год.;
по н.о.х.дела № 1166/2007 год. и № 1223/2007 год. на РС-Хасково и
н.о.х.дело № 95/2008 год. на РС-Харманли, за деянията, предмет на които дела, при условията на чл.25 от НК му е било определено и наложено едно
общо наказание – „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца при
първоначален „строг” режим, изтърпяно на 28.04.2009 год..
Настоящата престъпна дейност на подсъдимия се явява извършена в срока по чл.30, ал.1 от НК, т.е. преди да са изтекли пет години от изтърпяването на
наказанията по предходните му осъждания, посочени по-горе, което обуславя
опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК като
квалифициращ признак на настоящото му деяние.
Извън посочените по-горе осъждания, през периода 17.11.1984 год. –
27.11.2000 год. подсъдимият е бил осъждан още осем пъти с ефективни наказания
„лишаване от свобода”, но тези му осъждания не оказват влияние върху
квалификацията на настоящото му деяние.
На
16.03.2011 г. св.М.Н.К. била на работа за времето от
08,00 часа до 14,30 часа. Същата работела като учител в Девето основно училище „…” в гр.Стара Загора. Св.К.
ползвала стая, намираща се на втория етаж в
училищната сграда. На същата дата около 14,30
часа подсъдимият отишъл в училището. По това време в портиерна стая до входа на училището се намирала
и св.К.Х.Й., която работела като хигиенист и в задължението й влизало осъществяване на пропускателен режим в учебното
заведение, като в специален дневник вписвала посетителите в училището. Св.Й. видяла подсъдимия да влиза и го
попитала къде отива. Той й обяснил, че има
среща с директора на училището, и се представил
с имената Димитър Ангелов, с които
имена св.Й. го записала в дневника. Подсъдимият се
качил по стълбите към втория етаж на училището. В този момент св.К. напуснала
стаята си и отишла до тоалетна. В стаята, чиято врата св.К. не заключила, последната
оставила на стол дамската си чанта. Използвайки
момента, че в помещението нямало никой, подсъдимият влязъл
и отнел от дамската чанта на св.К. кожен портфейл с намиращите се в него пари и
банкова карта. След като взел портфейла, подсъдимият много бързо,
почти тичешком, напуснал училищната сграда. Малко след това св.К. се върнала в
стаята и й направило впечатление, че килимът е събран. Тя веднага се насочила
към дамската си чанта и установила, че е разкопчана и портфейлът й липсва. Св.К. бързо слязла до портиерната и от св.Й. разбрала,
че преди няколко минути подсъдимият е напуснал
училището.
Видно
от заключението на назначената в хода на разследването съдебно-икономическа
експертиза, стойността на процесните вещи,
предмет на престъплението, е, както следва:
кожен портфейл – 14,00 лева, дебитна карта на „Булбанк” – 3,60 лева, пари – 35,00 лева, общо
– 52,60 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство /протоколи от 17.03.2011 год. и 16.08.2011 год. за
разпит на св.М.Н.К., протоколи от 22.03.2011 год., 08.06.2011 год. и 15.08.2011
год. за разпит на св.К.Х.Й., протокол за разпознаване от 15.08.2011 год. с
фотоалбум към него, заключение на съдебно-икономическа експертиза от 18.08.2011
год., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия от 25.08.2011 год./, както и от събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства /справки за съдимост на подсъдимия с приложени
преписи от бюлетините му за съдимост и справки за търпените и изтърпените от
него наказания/, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се
събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага същите
да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че на 16.03.2011 год. в гр.Стара
Загора подсъдимият С.А.М. е отнел чужди движими вещи –
кожен портфейл на стойност 14,00 лева, дебитна карта на „Булбанк” на стойност
3,60 лева и сумата от 35,00 лева, всичко на обща стойност 52,60 лева, от
владението на М.Н.К. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, с което той е осъществил от обективна страна
признаците от престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършване на гореописаното престъпление, съдът
прие, че последното е било извършено от него под формата на пряк умисъл, понеже
той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На
този извод, междувпрочем, навеждат не само механизъм и начинът на извършване на
деянието, както и обсотятелствата, при които то е било извършено, но и
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
последните обхващат всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, т.е. – както фактите, касаещи обективните признаци на
престъплението, така и фактите, имащи отношение към субективната му страна.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до
десет години;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, тежкото му материално положение според
декларацията в тази насока, приложената към досъдебното производство, и ниският
размер на причинените вреди, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства;
осъжданията на
подсъдимия /с изключение на осъжданията му, обуславящи квалификацията на
настоящото му деяние като извършено в условията на опасен рецидив/, които съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /изложените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни, нито пък някое от тях е
изключително, поради което и съдът намира, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.55 от НК/, определи на подсъдимия С.А.М. наказание по
общия ред на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години и три
месеца, размера на което на основание чл.373, ал.2 във връзка с чл.58а от НК
намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца.
Тъй
като подсъдимият вече е бил осъждан и е търпял наказания „лишаване от свобода”,
съдът постанови наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимия да се
изтърпи от него при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от
закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Предвид
постановената осъдителна присъда съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 65
лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: