НОХД № 431/2019 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия С.Я.С. с ЕГН: **********, роден
на *** г. в гр. Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, ученик, за това, че на 16.02.2017 год. от търговски обект - магазин
в гр. П., ул. „М.” 20Д, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот - взломил входна стъклена врата, е
отнел чужди движими вещи - общо 230 кутии с цигари от различни марки, както
следва: 30 бр. кутии с цигари марка „Дъннхил“, 102 мм.,
20 бр. кутии с цигари марка „Давидов“, 100 мм., 20 бр. кутии с цигари марка „Малборото“, 88 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Парламент“,
88 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Уинстоун“, 103
мм., 20 бр. кутии с цигари марка „ЛМ“, 88 мм., 10 бр. кутии с цигари марка „Ротманс“, 84 мм., 25 бр. кутии с цигари марка „Виктори“, 88 мм., 20 бр. кутии с цигари марка „Кинг“, 103
мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Ева“, 100 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Мерилин“, 103 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Карелия“,
100 мм. и 10 бр, кутии с цигари марка „Мурати“, 100 мм. всички на обща стойност 1 162.50 лв., от
владението на ЕТ „Краси — 79 - К.М.“, собственост на К. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194,
ал.1 от НК, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, в които твърди, че е признал в
полицията за това, че извършил кражбата след нанесен побой от полицейските
служители.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи категоричен
и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за които му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание с оглед редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск. Няма конституиран граждански ищец или
частен обвинител.
Защитата моли за признаване на подсъдимия за невиновен.
Излагат се доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че то не може
да почива на предположения, а било изградено именно на такава основа. Сочи, че няма категорични доказателства за това, че
подсъдимият е извършил кражбата на инкриминираната дата, като самопризнанието
пред полицейските служители е било изтръгнато с принуда или натиск.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
бъде оправдан.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият свидетел К. *** е собственик и управител
на ЕТ „***“, като фирмата му в началото на 2017 г. притежавала магазин за
продажба на пакетирани захарни изделия, цигари и алкохол, находящ
се в гр. П., ул. „М.” 20Д. В магазина работил самият М.. На 15.02.2017 год. вечерта
той затворил магазина около 20.00 часа, като заключил входната врата, която е стъклена.
На 16.02.2017 год. около 06.30 часа на К.М. се обадил по телефона тъстът му Я.
Вълков и му казал, че стъклената врата на магазина му е счупена. Тъстът му
живее в къща, която се намира срещу магазина. След разговора К.М. веднага
отишъл до магазина си и видял, че стъклото на входната врата е счупено, като
част от стъклата били вътре в магазина, а друга част от стъклата пред магазина.
Вътре в магазина на пода имало парче от бетон с размери 10 на 20 см. От
рафтовете липсвали почти всички цигари. Веднага се обадил на тел. 112, за да
съобщи за станалото. След обаждането му пред магазина дошли полицаи и бил извършен
оглед. Била иззета една дактилоскопна следа от парче стъкло, като поемните лица
не се разписали на картончето, с което е иззета. В протокола за оглед е
записано, че следата е „от външна страна на витринно стъкло“. Не било иззето
парчето от бетон като ВД. След приключване на огледа, К.М. влязъл вътре в
магазина и установил, че от него са откраднати около 30 стека цигари различни
марки - общо 230 кутии с цигари от различни марки както следва: 30 бр. кутии с
цигари марка „Дъннхил“, 102 мм., 20 бр. кутии с
цигари марка „Давидов“, 100 мм., 20 бр. кутии с цигари марка „Малборото“, 88 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Парламент“,
88 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Уинстоун“, 103
мм., 20 бр. кутии с цигари марка „ЛМ“, 88 мм., 10 бр. кутии с цигари марка „Ротманс“, 84 мм., 25 бр. кутии с цигари марка „Виктори“, 88 мм., 20 бр. кутии с цигари марка „Кинг“, 103
мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Ева“, 100 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Мерилин“, 103 мм., 15 бр. кутии с цигари марка „Карелия“,
100 мм. и 10 бр. кутии с цигари марка „Мурати“, 100
мм.
Първоначално работата по случая било поета от
свидетеля К.У. – полицейски служител при РУ на МВР П.. Той присъствал на
огледа, при който била иззета следа от външната страна на стъклото. Спомня
си, че стъклото е счупено с камък. Извършил и проверка на камерите, които били
монтирани на намиращата се наблизо – на ул.
„М.” 23 -
заложна къща. На записите се виждало лице с чувал. На записа не се разпознавало
кое е лицето, защото камерите били с лошо качество, но се виждало лице, което
носи чувал. Пострадалият М. също гледал записите, като също е категоричен, че
не разпознава лицето на тях. При първоначално извършена експертна справка на
15.03.2017 г. не били открити съвпадения на иззетата дактилоскопна следа в
системата „AFIS“. Била установена свидетелката Н.Ж., която
заявила пред полицаите, че около 4,30 сутринта на 16.02.2017 г. излязла да
хвърли боклук и видяла, че стъклената врата на магазина е счупена, като пред
вратата стояла непознато за нея лице от мъжки пол. Попитала го какво прави там
и лицето побягнало, като не носило нищо в ръцете си. В съдебно заседание е
категорична, че това не е бил подсъдимият. Именно тя съобщила на тъста на М. за
разбития магазин.
Разследването
е спряно поради неразкриване на извършителя. Една година по-късно е възобновено
след извършването на нова справка по системата „AFIS“
на 09.01.2018 г., от която било видно, че следата е оставена от лява длан на С.Я.С.. На 16.01.2018 г. ИДПС при РУ на МВР П. –
свидетелката Б. - снела обяснения от С.Я.С., като пред нея последният признал
за извършената кражба. Заявил, че дърпал дръжката на вратата, докато стъклото
се счупило и взел цигари, които продал на лице с турското име „Н.“.
В хода на разследването е назначена и изготвена на
27.04.2018 г. дактилоскопна експертиза, от заключението на която е видно, че
дактилоскопна следа №1, открита и иззета на 16.02.2017 год. в гр. П. на ул. „М.“
№ 20 от външната част на витринно стъкло до входната врата на магазина е
оставена от лява длан на С.Я.С.. В съдебно заседание ВЛ поясни, че не знае
откъде точно е взета следата.
По делото е назначена и изготвена съдебно-оценъчна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на 230 броя кутии с
цигари различни марки подробно изброени в констативно съобразителната чат
възлизат на 1162.50 лв.
Установено е лицето с турско име „Н.“ като свидетелят Н.С.Й..
Последният е категоричен, че подсъдимият никога не му е продавал цигари - нито
на него лично, нито на жена му. Разпитан като свидетел е и В.А. в хода на
съдебното следствие – брат на съпругата на Н.Й., който също отрича някога
подсъдимият да му е продавал цигари.
Разпитан в хода на
разследването, в качеството на обвиняем С.Я.С. в присъствието на защитник не се признава за виновен
по обвинението и дава обяснения, в които твърди, че не е извършил кражбата.
При така установено е внесен
настоящия ОА от прокурора в Районен съд П..
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на самия
подсъдим С.Я.С., показанията на свидетелите Е.Д.Б., Е.Я.А., Н.С.Й., К.В.У., Н.Р.Ж., В.А.А., Е.А.И. и К.К.М., както и от писмените такива – протокол за
оглед на местопроизшествие, експертна справка, протокол за доброволно предаване
с приложени 2 бр. компактдискове, справка за пътувания на лице – 3 бр., ДСМПИС,
справка за съдимост, характеристична справка.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по оценъчната експертиза като компетентно
изготвено, вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси.
Съдът кредитира
заключението на ВЛ по изготвената дактилоскопна
експертиза, от заключението на която е видно, че дактилоскопна следа №1,
открита и иззета на 16.02.2017 год. в гр. П. на ул. „М.“ № 20 от външната част
на витринно стъкло до входната врата на магазина е оставена от лява длан на С.Я.С..
Съдът ще се спре по-подробно на това обстоятелство по-надолу, като тук обаче
следва да се отбележи, че по делото не се доказа точното място откъдето е
иззета следата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
категорични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства по делото.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
Доказателствата по делото са безпротиворечиви
по отношение на следните обстоятелства: свидетелят М. притежавал магазин за
цигари, от който на 16.02.2017 г. в тъмната част на денонощието били откраднати
230 кутии с цигари от различни марки от лице, което взломило
стъклото на входната врата, проникнало в магазина, сложило цигарите в чувал и
ги изнесло. Това било установено от свидетеля У. при преглед на записите на
приложените по делото камери от намиращата се наблизо заложна къща. На записите
не се виждало ясно кое е лицето, извършило кражбата. При извършения оглед е
иззета дактилоскопна следа, като в протокола е записано, че е „от външна част
на витринно стъкло“. При извършената експертиза е установено, че това е
отпечатък от лява длан на подсъдимия. От последния преди повдигането му на
обвинение по делото, са снети обяснения от свидетелката Б., пред която признал
за извършена кражба. Посочил, че взломил вратата,
като дърпал дръжката и стъклото се счупило. Твърдял, че продал цигарите на
свидетеля Н.Й., който отрича това. При повдигането на обвинение със защитник, С.
отрекъл да е извършил кражбата.
Видно е, че така гореизброените и установени по
категоричен начин обстоятелства от доказателствата по делото по никакъв начин
не подкрепят повдигнатото обвинение срещу С.Я.С.. На първо място следва ясно да
се отбележи, че производството се движи в рамките, които са му зададени от държавното
обвинение във внесения обвинителен акт. Съдът по никакъв начин не може да
променя тази рамка. По какъв начин на първо място е посочен в ОА механизмът на
извършване на деянието - С.Я.С. отишъл до вратата на магазина и дръпнал силно
дръжката на вратата, стъклото се счупило и паднало върху него. Това станало
около 02.00-03.00 часа на 16.02.2017 год., било тъмно и според него никой не го
видял. Тук е моментът да се акцентира, че държавното обвинение не ангажира годни
доказателства за нито едно от горепосочените твърдения. На първо място по
отношение на механизма на извършване на кражбата – той е изведен само и
единствено от обясненията на подсъдимия, дадени извън процесуалния ред,
предвиден в НПК, в рамките на досъдебното производство преди повдигането му на
обвинение пред свидетелката Б. и възпроизведени в нейните показания. Съдебната
практика многократно е имала възможност да коментира процесуалната стойност на
подобни самопризнания, включително и в актуални решения на ВКС и Европейският
съд за правата на човека. В тази насока например Решение № 391 по КНД № 1220/2013
г. III НО, ВКС, където се казва: „Единственият легален начин да бъдат правени
самопризнания в рамките на наказателното производство е при даване на обяснения
от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон
законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице и осигуряващ законосъобразното
провеждане на разпита му, респективно този стандарт не може да бъде заобиколен
чрез кредитиране на показанията на свидетел, които е присъствал на друг разпит
(проведен в императивни разпоредби на закона) и възпроизвежда съдържанието му.
В случая, независимо че свидетелят няма формално качество, което да е пречка да
вземе участие в производството като свидетел, разпитът му по отношение на
възприети извънпроцесуални самопризнания в рамките на
„оперативна беседа” е недопустим и тези показания не могат да бъдат ценени“. И
още: „Няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го
полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на
престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане на
доказателствени резултати по ред, различен от посочения в НПК. В тази връзка
трябва да бъде правена разлика между показанията на свидетел, възприел
извънсъдебно признание и тези на полицейски служител, който е извършвал
действия по разследването и е възприел признания, направени от задържано в
рамките на същото разследване лице“. Освен посочено, в конкретния случай следва
да се имат предвид и твърденията на подсъдимия, че „признанието“ му е
изтръгнато със сила. Макар и да няма доказателства в тази насока, няма как да
не вземем предвид формата на самото „самопризнание“ – написано на компютър,
прочетено от полицейския служител и подписано от подсъдимия. Дали подсъдимият е
разбрал какво точно подписва, при положение, че е неграмотен (видно и от
характеристичната му справка) е отделен въпрос. Извън това обаче, така
нареченото „самопризнание“ по никакъв начин не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Самият прокурор сочи в ОА, че кражбата е станала около
02.00-03.00 часа на 16.02.2017 год., като това се „доказвало частично“ от
показания на свидетелката Н.Р.Ж., която: „около 04.10 часа сутринта на
16.02.2017 год. отишла да си вземе кафе от едно павилионче на ул."П.П." в гр. П.. След като се прибрала в къщата на бабата
за която се грижи излязла да изхвърли кофата на печката и срещу входната врата
на къщата видяла как един човек седял с гръб към нея и гледал към магазина на
пострадалия свидетел К.М.. Тя го попитала какво прави там, а той побягнал в
посока към махалата и тогава св. Ж. видяла, че входната врата на магазина е
счупена. Описва човека като висок около 1.70 метра, слаб, облечен с черно яке с
качулка и черни панталони. Описанието, което дава свидетелката Ж., съвпада с
това на обв. С.С..“ Извън
явното разминаване на часа на кражбата и на времето, когато Ж. излязла да
хвърля боклука, следва да се отбележи, че според показанията на У. от записите
на камерите се виждало как крадецът изнася чувал от магазина, а соченото лице
от Ж. само стояло пред магазина и нищо не носило. Твърдението пък, че
описанието съвпада с това на подсъдимия, бе категорично опровергано от самата Ж.
в съдебно заседание, която заяви, че С. не е лицето, което е видяло пред
магазина и външните им белези, включително например ръст не съвпадат.
„Самопризнанията“ пред Б. на подсъдимия, че последният е дърпал дръжката на
вратата и по този начин счупил стъклото противоречат пък на изнесеното от
пострадалия М., че стъклото най-вероятно е било счупено от бетоново парче с
размери 10 на 20 см., което било вътре на пода на магазина.
Така стигаме до основното доказателство на държавното
обвинение за участието на подсъдимия в кражбата – намерената дактилоскопна
следа. Съдът действително няма причина да не кредитира заключението на ВЛ, че
следата съвпада с отпечатък от лява длан на С.Я.С.. Дали обаче изследваната
следа от ВЛ е същата, която е намерена на местопроизшествието и от къде точно е
иззета са въпроси, на които не се намери категоричен отговор по делото. От
приложеното по делото картонче, на която е следата, липсват подписите на
поемните лица. Практиката на обезпечаване на годни доказателства в хода на
провеждане на разследването, е наложила поемните лица да се разписват на самите
картончета, на които се изземват дактилоскопните следи, като по този начин се
изключва възможността намерените при огледа следи да бъдат впоследствие
манипулирани по какъвто и да е било начин или дори подменени. В конкретния
случай такива подписи липсват. В тази насока са и показанията на поемното лице - свидетелят Е.А.И., който беше категоричен,
че се е подписал само на протокола за оглед. Така, на първо място се установи
по делото, че държавното обвинение няма как да докаже по категоричен начин, че
намерената следа по време на огледа и изследваната от ВЛ са една и съща такава.
Съмнение в тази насока внася и изготвената първоначална експертна справка на
15.03.2017 г., че не били открити съвпадения на иззетата дактилоскопна следа в
системата „AFIS“. Видно от характеристичната му справка подсъдимият С. има
регистрации в МВР още от 2014 г. и то доста на брой, като с оглед практиката на
МВР към онзи момент (Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска
регистрация е в сила от 17.11.2014 г., когато бяха въведени по-строги правила
за извършването на регистрация и снемането на отпечатъци), е логично към датата
на изготвяне на справката отпечатъците му да са били налични в системата
„AFIS“, за да бъдат сверени. Това обаче е само едната страна на проблема. От
друга страна основателни съмнения по делото се породиха и по въпроса откъде
точно е иззета следата. В протокола за оглед е посочено, че е „от външна част
на витринно стъкло“. Това посочване обаче е твърде общо. На първо място не дава
отговор на въпроса дали се касае за витринното стъкло, което е било счупено на
вратата или от здраво такова до него. Прокурорът е посочил в ОА, че е от външната
част на витринно стъкло до входната врата на магазина, очевидно от здраво
такова, тъй като от събраните доказателства се установи, че само стъклото на
вратата е било счупено. Посочването от прокурора лежи на заключението на ВЛ по
дактилоскопната експертиза, че следата е открита и иззета от външната част на
витринно стъкло до входната врата на магазина. Самото ВЛ обаче в съдебно
заседание поясни, че въобще не знае откъде точно е взета следата, тъй като не е
присъствал на огледа. Както се посочи по-горе в протокола за оглед липсва
изрично отбелязване, че следата е взета от външната част на витринно стъкло до
входната врата на магазина, а само „от външна част на витринно стъкло“. Като се
имат предвид пък показанията на пострадалия М. и на поемното
лице Е.И., присъствали на огледа, полицаите иззели следата от парче счупено
стъкло. Точните думите на М. бяха: „По счупеното стъкло намериха следи, което
беше на земята“. След като следата е била на парче стъкло, взето от земята,
логично следва и въпросът: как полицейските служители са установили, че следата
е именно от външната страна на стъклото, а не от вътрешната такава? На този
въпрос отговор също не бе даден по делото от страна на държавното обвинение.
Житейски оправдано е, че след като обектът е магазин, посещаван от множество
хора, следата да е могло да бъде оставена и от клиент на същия, а не
задължително от извършителя на кражбата. Няма и данни кога точно е оставена
тази следа и конкретно дали е оставена в инкриминираната нощ. На последно
място, независимо от това откъде точно и от кое стъкло е иззета следата, то се
поставя резонния въпрос – ако подсъдимият е взломил
стъклото, като е дърпал дръжката на вратата и то се счупило, както се твърди в
ОА, то как точно е оставил отпечатък от длан по витринното стъкло и защо му е
било необходимо да го пипа? Ако смята да счупи стъклото, дърпайки дръжката на
вратата, защо да пипа това стъкло, рискувайки да се нареже при счупването му.
Видно е, че така твърденият механизъм на взломяване
на преградата е житейски абсурден и нелогичен, за разлика от твърдяното от
пострадалия М., че стъклото е било взломено
посредством бетоново парче, което се намирало на земята вътре в магазина.
Бетоново парче очевидно е било хвърлено по стъклото и последното се е счупило,
парчетата, от което в по-голямата си част, заедно с бетона са се озовали вътре
на пода на магазина. Така действат физичните закони и всеки с елементарни
познания по физика може да го проумее. Дърпането на вратата навън, т.е. силата,
прилагана на стъклото да е насочена към улицата, ще доведе до счупване и падане
на по-голяма част от стъклата извън магазина, а не обратно. В крайна сметка защо
бетоновото парче не е описано в протокола за оглед на местопроизшествие и
съответно не е иззето като веществено доказателство остава също неясно по
делото.
В заключение: кое от твърденията на държавното
обвинение в ОА по механизма на извършване на кражбата и участието на подсъдимия
в нейното извършване се доказа по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства? Нито едно. За така посоченото не се събраха нито преки,
нито косвени, нито първични, нито дори производни доказателства. Целият така
посочен механизъм на извършване на деянието е нищо повече от едно произволно
предположение на държавното обвинение, базирано на дадено по неустановения
законов ред самопризнание на подсъдимия, на събрани спорни доказателства, които
не водят до еднозначни изводи, а могат да бъдат интерпретирани в различни
насоки и до своеобразното им надграждане в хода на разследването. Установи ли
се, че на инкриминираната дата С.Я.С. е бил около 02.00-03.00 часа
пред магазина на М.? Не. Установи ли се, че С. отишъл до вратата на магазина и дръпнал силно дръжката на вратата,
стъклото се счупило и паднало върху него? Не. Установи ли се, че С.
е влязъл в магазина и взел цигарите в чувал, след което излязъл? Не. Установи
ли се, че С. е лицето, видяно пред магазина от свидетелката Ж.? Не. Установи ли
се, че С. е продал цигарите на свидетеля Н.Й.? Не. Установи ли се, че С. ги е
продал на другиго? Не. Нито едно доказателство за нито едно от тези твърдения
на държавното обвинение. Простото използване на термина на закона „отнеме” не е
достатъчно, защото той трябва да бъде запълнен с конкретно съдържание. Не бъдат
ли доказани такива действия, съдът следва да постанови оправдателна присъда,
защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение. Очевидно е,
че този „механизъм“ на извършване на деянието се крепи единствено на даденото
„самопризнание“ от подсъдимия пред свидетелката Б., но дори и описания от нея механизъм
на извършването на кражбата, възпроизведен от държавното обвинение в ОА остана
недоказан. Прокуратурата и разследващите, макар и да не са събрали доказателства
за този механизъм са ограничили разследването до „самопризнанието“ и
заключението на ВЛ по изготвената дактилоскопна експертиза, след което са счели
фактическата обстановка за изяснена, независимо например от показанията на Й.
още на ДП, че подсъдимият не му е продавал никакви цигари. При липса на
задълбочено разследване, прокурорът мълчи в обвинителния си акт за тези
обстоятелства. Мълчи и в пренията.
Ето защо съдът категорично счита, че обвинението
спрямо подсъдимия С.Я.С. не се доказа по безспорен и категоричен начин и същият
ще следва да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение на
основание чл.304 НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението
съдът намира, че не следва да се обсъжда подробно субективната му страна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, сторените по делото разноски
за експертизи и служебен защитник следва да останат за сметка на държавата
съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: