№ 76
гр. Шумен, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500564 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №178/12.10.2022г. по гр.д.№81 по описа за 2022г. на ВПРС, съдът е осъдил
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД Х. А. Х. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. М.... да заплати на М. А. М., ЕГН: **********, с пост.
адрес: с. М...., сума в размер на 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на извършено
от ответника на 01.12.2017 г. в село М. престъпление от общ характер, представляващо
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на лакътния израстък
на лакътната кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение в движението на
горния ляв крайник за срок по-голям от един месец, наказуемо по чл. 129, ал. 1 от НК, за
което се е признал за виновен и с определение от 28.04.2021 год., постановено по НОХД №
140/2020г по описа на РС Велики Преслав, е одобрено постигнатото между ответника,
защитника му и Прокуратурата споразумение, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 01.12.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, осъдил е Х. А. Х. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав
държавна такса в размер на 360 лева, на осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр.чл.
1 от ТДТССГПК, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЗД Х. А. Х. да заплати на М.
А. М. направените по делото разноски в размер на 780 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника Х. А. Х., действащ ,чрез пълномощника си
адв.Н. В.Н. от ШАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата
1
съображение . Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
това исковете да се отхвърлят изцяло или съдът да намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди до минимален размер .
Въззиваемият М. А. М., действащ,чрез пълномощника си адв. В. Н. от ТАК е
депозирал отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът М. А. М. е предявил срещу ответника Х. А. Х. обективно съединени
осъдителни исковe с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД, за
сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с
лихвата за забава върху главницата от 01.12.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди в исковата си молба ,че на 01.12.2017 год. в село М. му бил нанесен
побой от ответника, като последният нанесъл по тялото на ищеца в областта на лакътната
става на лявата ръка, главата и краката, неколкократни силни удари с дървена сопа. След
като му нанесъл ударите ответникът побягнал, а за ищеца се погрижил негов приятел, с
който същият се свързал по телефона непосредствено след инцидента. В резултат на побоя
ищецът постъпил в болница, където на 04.12.2017 год. му била направена операция по
спешност като временно му била имплантирана метална остеосинтеза за укрепване на
счупената кост до нейното зарастване. При прегледа били констатирани освен
многофрагментарната фактура на лакътния израстък на лакътната кост на лявата
предмишница, и множество кръвонасядания в областта на лявото око, левия лакът,
предновътрешната страна на лявата подбедрица, както и охлузване по предната страна на
дясната подбедрица. Нанесената му телесна повреда му причинила трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок по-голям от 1 месец, като твърди, че
затрудненията му продължили средно 3-4 месеца след инцидента, като и понастоящем
2
ищецът се оплаквал от болки в областта на лакътната кост на лявата предмишница. Излага,
че изпитвал страх от ответника, предвид възможността последният да го нападне отново.
Моли искът му да бъде уважен изцяло. Претендира съдебните разноски, сторени по делото.
Ответникът в депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените искове като
неоснователни. Не отрича ,че във връзка със събитията от 01.12.2017 год. е образувано ДП
№ 11/2018 год. по описа на РУ- Велики Преслав и че НОХД № 140/2020 год. по описа на
РС-Велики Преслав било одобрено споразумение, с което се е признал за виновен за това, че
на горепосочената дата е причинил на ищеца средна телесна повреда. Ответникът отрича да
е нанесъл повече от един удар на ищеца, като сочи, че твърденията на последния за
нанесени му удари и по главата и краката били неверни. Травми по главата и краката на
ищеца не били констатирани при постъпването му в Спешно отделение. Такива били
отразени от съдебния лекар, но при преглед, проведен 17 дни след инцидента. Ищецът се
възстановил много по[1]бързо от твърдяното и се е придвижвал без особени затруднения,
непосредствено след изписването му от болницата. Твърди ,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца тъй като непосредствено преди да настъпи инцидента завел
селскостопанските животни, за които полагал грижи да пият вода. Ищецът дошъл на
чешмата и започнал да мие калните си ботуши като по този начин размътил водата и
уплашил животните. Ответникът помолил ищеца да не смущава животните, но последният
му се заканил вербално и физически, като държал голям камък в ръката си. Уплашен за
здравето и живота си, ответникът решил да се защити като замахнал със сопата и го ударил
по лявата ръка веднъж. Ищецът се хванал за ръката и избягал. Ответникът твърди ,че
ищецът бил агресивен, демонстрирал арогантно отношение спрямо останалите жители на
селото, поради което хората често подавали оплаквания във връзка с негови
противообществени прояви. Във въззивната си жалба ответникът поддържа гореизложените
доводи и възражението си за съпричиняване , като твърди , че ищецът имал и психическо
заболяване.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В
случай, че бъде уважена, моли съдът да намали поисканото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
до минималният размер.
Видно от приложено НОХД №140/2020г. по описа на ВПРС, приключило със
споразумение за прекратяване на наказателното производство между страните по силата, на
което съдът е признал за виновен обвиняемия Х. А. Х. , т.е. ответника в настоящото
производство, в това, че на 01.12.2017 г. в село М. причинил средна телесна повреда на
ищеца, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на лакътния израстък на лакътната
кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение в движението на горния ляв
крайник за срок по-голям от един месец и му е наложено наказание “лишаване от свобода”,
за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3
години, считано от 28.04.2021 год. Съгласно СМУ №267/18.12.2017г. издадено от доктор
Владимир Владов ,съдебен лекар при „МБАЛ Шумен“ АД се установява ,че съгласно
3
епикриза издадена от „МБАЛ Шумен“ /която е приложена към ДП№11/2018г. по описа на
РУ-В.Плеслав / ищецът е постъпил на лечение в отделението на 1.12.2017г. и е изписан на
4.12.2017г. с окончателна диагноза „счупване на горния крайник на лакътната кост-закрито“
.Опериран е на 3.12.2017г. Съгласно болничен лист издаден на името на ищеца от
Специализирана ЛКК при „МБАЛ Шумен“ АД / приложен към ДП№11/2018г. по описа на
РУ-В.Плеслав / ищецът е бил в отпуск поради травмата за период от 34 дни от 1.12.2017г. до
3.12.2017г. В СМУ е констатирано ,че се касае за многофрагментарно счупване на лакътния
израстък на лакътната кост на лявата предмишница. Множество кръвонасядания в областта
на лявото око ,левия лакът ,на предновътрешната страна на лява подбедрица –средна и
долна трета ,охлузвания по предната страна на дясната подбедрица. Травматичните
увреждания могат да бъдат получени по време и начин съобщен от пострадалия. Причинено
е трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец.
Видно от справка от РУП – Велики Преслав и от ТО-Велики Преслав към РП[1]Шумен за
налични данни за постъпвали жалби и сигнали за периода от 01.01.2017 год. до 31.03.2022
год. против ищеца не са налице данни за такива.
Пред ВПРС са разпитани двама свидетели на ищцовата страна .
От показанията на свидетелката М.Г. се установява, че тя познавала ищеца от години
и била с впечатление за него, че е работлив и спокоен човек. Свидетелката си спомня за
инцидента от 01.12.2017 г. , като за него разбрала от самия ищец, който се обадил на
нейния съпруг с молба да го закара до болница. Съпругът й откарал ищеца в Спешното
отделение в град Шумен, където били установени нанесените му увреждания, като ищецът
бил със счурена ръка , със синини по главата и очите. Свидетелката откарала съпругата на
ищеца в болницата същата вечер, за да може да го види. Свидетелката изчакала съпругата на
ищеца в колата си и тя след като се върнала споделила ,че ищецът никак не изглеждал добре
,ръката му била счупена ,бил опериран и имал синини по лицето и главата. Заявява, че тя и
съпругът й присъствали на изписването на ищеца от болницата, като последният бил в
много лошо състояние - с гипсирана ръка след операция, с насинено око, главата му не била
добре и по пътя му станало на няколко пъти лошо. Свидетелката е категорична, че след
инцидента ищецът не можел да работи пълноценно като земеделски производител и
животновъд и имал нужда от помощта на негов съсед, тъй като не можел сам да пасе
кравите си. На следващата година се принудил да продаде животните за които се грижел и
до ден днешен не работел никъде ,поради невъзможност. Операцията се оказала недобре
извършена и имало втора операция за махане на болтовете , които били поставени по време
на първата операция. Ищецът и по настоящем не можел да работи пълноценно, тъй като
не можел да изпъне ръката си напълно. Излага, че е запозната с дейността на животновъда,
тъй като тя самата отглеждала животни заедно със съпруга си и сочи, че гледането на
добитък, доенето на крави, почистването на обор, извеждането на паша, са дейности, които
изискват „две ръце“, а едната ръка на ищеца не била възстановила функциите си в пълен
обем, след претърпения побой. Ищецът неведнъж пред нея заявявал, че се страхува да не
бъде ударен отново.
4
От показанията на свидетелката Т.. М.а, съпруга на ищеца се установява ,че тя не била
имала конфликти и проблеми със съпруга си , с когото била женена от 25 години, като той
не бил агресивен. Ответникът бил пастир и пасял свине. Една вечер М. и Х. се били скарали
. Разбрала от М. ,че мъжът й е в болницата в гр.Шумен .Съпругът й бил със счупена ръка и
обяснил ,че отишъл да измие ботушите си на чешмата в селото и през това време от някъде
се появил Х. ,който с една дебела сопа започнал да го удря по главата ,краката ,ръцете ,като
му счупил лявата ръка. Ищецът се обадил на Х. ,негов приятел от с.Д.. да го закара в
болницата. Страните по делото първоначално заедно пасяли кравите. После се скарали ,
ответникът все се карал на съпруга на свидетелката , псувал го и му крещял. Съпругът й
бил земеделски производител и те двамата гледали 10 крави. След травмата ищецът бил
неспособен да се грижи за животните , като даже не можел да се облича сам ,всичките
задължения останали в нейна тежест и се принудили да наемат пастир ,който да се грижи за
животните за два месеца. После продали животните ,защото нямало кой да ги гледа. Ищецът
не можел нищо да прави защото ръката му била счупена. Ищецът дълго време не можел да
си служи със счупената ръка и се наложило да го гледа свидетелката. Имал все болки и не
можел да спи. Това продължило повече от месец, два и той не се възстановявал.
От показанията на свидетеля А. М. А. , кмет на с.М. се установява, че и двете страни
били жители на селото. С ищеца били в добри взаимоотношения, но преди 7 години М.
започнал да се заяжда с него, показвал неприлични знаци с ръце пред дома му. Заявява, че
ищецът има „някаква жълта книжка“, поради което счита, че бил „проблемен“. Твърди ,че
имало устни оплаквания от него, но хората се страхували да подадат официални сигнали.
Свидетелят нямал проблеми с ответника ,но от селото все били недоволни от Х. , но не бил
чувал да е създавал конфликти с някого.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
На основание чл. 45 от ЗЗД, всяко лице е длъжно да поправи вредите, които виновно
е причинило другиму, като съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За основателността на исковете на ищеца следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
отговорност на прекият причинител , спрямо увредения за обезщетение на причинените
вреди - 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от състава на
деликта следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, по
аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата
на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника
– чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
По делото безспорно е доказано ,че ответникът на 01.12.2017 г. в село М. причинил
средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на
5
лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение
в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от един месец . Съобразно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца . Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда,
съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК . Установено по безспорен начин е
виновното противоправно поведение на ответника, в резултат на което ищеца са претърпели
неимуществени вреди. В настоящото производство по безспорен начин се установи и
причинна връзка между деянията и претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради
което, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността
за обезщетяване на вреди от деликта причинен на ищеца от ответника.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда
по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да репарира болките ,страданията и другите
нематериални последици , възникнали от деликта. В случая на ищеца е била причинена
следна телесна повреда описана по-горе, както и редица кръвонасядания от нанесеният от
ответника побой на ищеца в областта на главата ,лицето и краката ,които са установени от
СМУ и от показанията на двете свидетелки по делото , вследствие на които той е
претърпял редица болки и страдания. Ищецът бил приет в болница и е извършена
операция при която му е поставена и метална остеосинтеза . Престоял е в болницата 3 дни ,
като му е издаден болничен за 34 дни . Периодът на възстановяване е бил продължителен,
повече от два месеца през който ищецът е имал непрекъснати болки и не можел да спи . Той
не можел сам да се грижи за себе си и се налагало да го обгрижва неговата съпруга , като
ищецът се отказал и да отглежда животните за които преди травмата полагал грижи. По
настоящем ищецът не можел да работи, като ръката му не се възстановила , като той не
можел да опъне ръката си напълно. След първата операция претърпял и втора такава.
Предвид гореизложеното и съобразно преживяните от ищеца болки и страдания и с
оглед житейски оправданото, съдът приема ,че претенцията на ищеца за неимуществени
вреди се явява основателна и доказана за сумата от 9 000лв. Както се посочи по-горе
вследствие на причинените на ищеца той е преживял редица ,болки ,страдания и
неудобства по време на престоя си в болницата и след това в дома си , лечението било
продължително , били извършени две операции и съпътствано с редица неприятни емоции и
нужда от чужда помощ. Всичко това е довело неминуемо и до причиняването на
значителен психически стрес на ищеца и редица негативни емоции и травма за
продължителен период от време.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори, когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
6
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането или е
допринесло за механизма на увреждането,. Тежестта за установяване на тези обстоятелства
е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. По делото не се доказа
твърдението на ответника ,че ищецът е имал спрямо него агресивно поведение ,което е било
причина ответникът да му отговори с един удар по ръката ,по негови твърдения.
Ответника пред разследващите органи в образуваното ДП, първоначално е отричал дори да
е виждал ищеца този ден, след това е твърдял, че не го е удрял, после - че му е нанесъл само
един удар – обстоятелства, които в крайна сметка се установи, че не отговарят на истината.
Ето защо, съдът счита, че твърденията, че ищецът е предизвикал ответника, са защитна теза
на Х., която остана недоказана. Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел А., че имало устни оплаквания от ищеца, но хората се страхували да подадат
официални сигнали, тъй като същото не е подкрепено с други доказателства. В тази връзка
недоказани останаха и твърденията на ответника, че срещу ищеца имало подадени
множество жалби и сигнали за негови противообществени прояви. Видно от изисканата от
съда справка от РУП – Велики Преслав и от ТО-Велики Преслав към РП-Шумен няма
налични данни за постъпвали жалби и сигнали за посочения от ответника период (от
01.01.2017 год. до 31.03.2022 год.) против ищеца. Не се доказа ,че поради това ,че ищецът
страда от лека умствена изостаналост , той е станал причина за нанесеният му побой.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди за периода от датата на деликта на 1.12.2017г., когато е настъпила изискуемостта на
вземането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД до датата на окончателното заплащане .
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемият
направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 800лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №178/12.10.2022г. по гр.д.№81 по описа за 2022г. на ВПРС.
ОСЪЖДА Х. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М.... да заплати на М. А.
М., ЕГН: **********, с пост. адрес: с. М...., разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 800лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС .
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8