Решение по дело №37/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. П. П. с [ЕГН] от [населено място], подадена чрез адв. К. К. от АК – Русе, против Решение № 3 от 10.01.2024 г., постановено по АНД № 579/2023 год. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП № 23-1075-000886 от 03.10.2023 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на касатора са наложени глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от същия закон. В жалбата се твърди, че решенrето е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Посочва се също, че административно-наказателната преписка страда от пороци, което е довело до нарушаване правото му на защита, както и че от страна на въззивния съд неправилно са ценени писмените доказателства по делото. Според жалбоподателя нарушението не е извършено от него виновно, тъй като към момента на произшествието пострадалата не е имала видими наранявания или признаци за такива, и тя самата е заявила, че не е пострадала. Едва по-късно се е установило, че е получила наранявания вследствие от ПТП-то. Евентуално намира случая за маловажен. Предвид това иска от съда да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. М., счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че нарушението, за което е издадено НП е безспорно установено, но предвид липсата на вредни последици и ниската обществена опасност на деянието е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: На 18.04.2023 год. около 14.00 ч. в гр. Разград, М. П. П. от [населено място] управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № [рег. номер], като на кръстовището на бул. „Априлско въстание“ и ул. „Перистър“ не пропуснал движещ се по пешеходна пътека пешеходец да премине, ударил го и реализирал ПТП с леко пострадал. Кръстовището било регулирано със светофарна уредба, като по време на произшествието и за двамата участници в движението светел зелен разрешителен сигнал. Непосредствено след удара П. слязъл от управлявания автомобил, видял, че пострадалото лице е момиче, което заявило, че нищо му няма и отказало на жалбоподателя да я закара до „Спешно отделение“. Вместо това се обадило на чичо си, който работел наблизо, пристигнал бързо и отвел момичето. Жалбоподателят продължил с автомобила си. На тел. 112 постъпил сигнал за описаното ПТП, на който били изпратени полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, които след като посетили „Спешно отделение“ в МБАЛ – Разград и разговаряли с пострадалата, по данни от сигнала открили водача около час след настъпилото ПТП. На П. бил съставен АУАН серия GА № 871320 от 18.04.2023 год. за това, че е реализирал ПТП с леко пострадал и че не е уведомил компетентната служба на МВР – нарушения на чл. 116 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Той подписал акта без възражения. С мотивирана резолюция № 23-1075-М000037 от 19.04.2023 год. на отговорен служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград административнонаказателното производство било частично прекратено за административното нарушение по чл. 116 от ЗДвП, като била сезирана Районна прокуратура – Разград, където било образувано Досъдебно производство № 330-ЗМ-67/2023 год. по описа на ОДМВР – Разград. По това производство жалбоподателят П. бил привлечен като обвиняем за това, че на 18.04.2023 год. в гр. Разград, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № [рег. номер], нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 47, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП и чл. 102 и чл. 196 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. Г. Р. от [населено място], изразяваща се във фрактура на шийката на дясна раменна кост, която обуславя трайно затруднение на движението на десния горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Наказателното производство приключило с одобрено от състав на Районен съд – Разград споразумение между защитника на П. и Районна прокуратура – Разград. След това, въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд НП № 23-1075-000886 от 03.10.2023 год., с което на П. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В наказателното постановление били отразени същите фактически обстоятелства като в АУАН.

При така установената фактическа обстановка Разградският районен съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред, не са налице нарушения на процедурата, констатираното нарушение е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна и правилно е приложена относимата санкционна норма, включително правилно са индивидуализирани наложените наказания.

Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място неоснователни са възраженията на касатора, че правото му на защита е било нарушено. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал необходимите и относими гласни и писмени доказателства, и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Във въззивното производство не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационната инстанция намира, че при постановяването на оспореното решение въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Като е потвърдил наказателното постановление обаче, районният съд е приложил неправилно материалния закон.

Въззивният съд е следвало да отмени процесното НП, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. НП е издадено в едно недопустимо проведено административнонаказателно производство в нарушение на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Същата гласи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. В случая за същото ПТП срещу касатора е било възбудено наказателно преследване по ДП № 330-ЗМ-67/2023 год., поради което и наказателното преследване срещу него по административнонаказателното производство е предприето в нарушение на принципа non bis in idem. С. Т. решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, този принцип е приложим не само по отношение двойното наказване, но и въобще по отношение двойното наказателно преследване на едно лице за едно и също деяние. На следващо място, съобразно мотивите на тълкувателното решение, деянието (idem) е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето, като в практиката на ЕСПЧ е възприет подхода, основан върху идентичност на фактите, въз основа на които са повдигнати обвиненията по двете производства. В този смисъл принципът non bis in idem следва да бъде схващан като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите" - сходни. Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem, Съдът е акцентирал, че престъплението (нарушението) следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството.

В случая се касае за едни и същи факти и обстоятелства, въз основа на които едновременно е ангажирана административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя на противоправното деяние – касатора в настоящото производство. Повдигнатото с процесното НП административнонаказателно обвинение от фактическа страна се припокрива с наказателното обвинение по ДП. И в двете производства срещу касатора е предприето наказателно преследване за едно и също по фактическия си състав деяние. Отразените в НП факти касаят извършено от П. управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, при което като не пропуска движещ се по пешеходна пътека пешеходец, той реализира ПТП с пострадал. Макар административнонаказващия орган и прокурора от Районна прокуратура – Разград да са подвели така установените факти под различни състави от ЗДвП и НК, то фактическите обстоятелства са едни и същи. Тоест обвинението в административнонаказателното и в наказателното производство е идентично от фактическа страна-лицето е подложено на преследване за едно и също деяние в две наказателни по характер производства – едното по реда на ЗАНН, а второто по реда на НПК. Описаното в НП фактическо деяние безспорно са елемент от обективния състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което е образувано и приключило ДП № 330-ЗМ-67/2023 год. по описа на ОДМВР – Разград. Посоченото в АУАН и в процесното НП, фактическо обстоятелство, че водачът е напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентната служба на МВР несъмнено е било предмет на разследване по досъдебното производство, при което се разследва цялостното поведение на водача при причиняване на ПТП в т.ч. уведомяване на контролните органи, оказване или неоказване помощ на пострадалото лице и т.н. Затова и административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено и по отношение повдигнатото в АУАН обвинение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП, а не само за нарушението на чл. 116 от ЗДвП.

С оглед горното е явно, че касаторът П. е подложен на т. нар. „двойно наказателно преследване“, поне що се отнася до фактите, въз основа на които същият е обвинен. При сходство на фактите, обуславящи привличането към административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, приоритет има наказателната му отговорност по аргумент и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Неспазването на това правило представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното въззивно решениее неправилно, и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателно постановление.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените в производството разноски, като своевременно направено е основателно и доказано в размер на 200 лв. договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения пред районния съд оговор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Разградският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 3 от 10.01.2024 г., постановено по АНД № 579/2023 год. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1075-000886 от 03.10.2023 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград.

ОСЪЖДА областна дирекция да МВР – Разград да заплати на М. П. П. с [ЕГН] от [населено място] разноски в настоящото производство в размер на 200 лв. /двеста лева /

Решението не подлежи на обжалване.