Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 18.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 831
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 516 от 05.02.2020г. по гр.д. № 16135/2019г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е прието за установено в отношенията между страните, че Ж.Н.Д. с ЕГН ********** не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 1
260.53 /хиляда двеста и шестдесет
лв. и петдесет и три ст./ лева, начислена в резултат на извършена корекция
на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Ш., ул. „Р.“ № **, с кл. № ********** и
аб. № ********** за периода от 21.08.2017г.
до 20.08.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 04.09.2019г.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел.
енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Отмяната на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013г./ не
означава, че дружеството доставчик не може да съставя частни свидетелстващи
документи, в които да вписва установените при проверка факти. Ред за това е
предвиден в ОУ на електроразпределителното дружество. Правото на оператора за
едностранна корекция на сметки се основава на констатациите на метрологичната
проверка от БИМ за неточна работа на СТИ. Ето защо изводът, че не е налице
законово основание за прилагане на корекционна процедура противоречи на
материалния закон. Начислената сума представлява стойност на реално доставена и
потребена от ищеца електроенергия. Моли в тази връзка да се отмени решението на
ДРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговор на
жалбата Ж.Н.Д. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Ж.Н. Драгановсрещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 1 260.53 лева,
начислена в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на
потребление в гр. Ш..
Фактическите твърдения, на които е основан иска са
следните: клиент е на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от
дружеството ел. енергия в обект на потребление в гр. В. Узнал за извършено преизчисление
на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката, като на това
основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорва дължимостта на
сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на
дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на
сметката на потребителя – липсват ПИКЕЕ, както и съобразени с чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ ОУ. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по
спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата
сума е цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на
основание сключен между страните договор за доставка на ел. енергия при общи
условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При
техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен
протокол са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено
натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение
за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза
в БИМ. От заключението на метрологичната
експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър
1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисление
на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума. Отправил искане поради това
за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От
съдържанието на Констативен протокол № 1301445/20.08.2018г. се
установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите
ги инсталации на собствения на ищеца обект, в присъствие на двама свидетели, в
обекта на потребление, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран
нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 285491. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про
Мрежи” АД и от свидетелите.
Демонтираният
електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 1991/29.08.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз
основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия
от 03.09.2019г. в размер на 6717 кWh за периода 21.08.2017г.
– 20.08.2018г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
От заключението на
приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи
извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез
претарифиране по отделните тарифи, като е въздействано чрез инфрачервения порт
на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел.
енергия по двете тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.
енергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет
и реално не се заплаща.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Правилно
ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.
По
силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила,
по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556
от 21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн.
ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия,
какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от
приложимите ОУ на ДПЕЕ на въззивното дружество.
Извършената
от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 20.08.2018г., за
установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена
след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и
съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от
06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г.,
с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС
/в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети
от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите
процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол.
Следователно
към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 20.08.2018г. и извършването на корекцията на сметка на
ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на
измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните
изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ
/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи
правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с
оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия,
така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към
момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на
потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишена от нормативно основание.
Същевременно
въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция на
задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и
одобрени от него ОУ при липса на предвидена в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество ел.
енергия и сметките за минал период.
По
изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период
не обвързва потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се
дължи. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се
уважи. Идентичен правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието
решение като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 320 лв. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 516 от 05.02.2020г. по гр.д. № 16135/2019г. по описа на ВРС, XXV-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Н.Д. с ЕГН **********
сумата от 320.00 /триста и
двадесет/ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.