№ 20830
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. А.А
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. А.А Гражданско дело №
20231110146583 по описа за 2023 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници като съсобственици му
дължи поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответникът М. А. Р да заплати: 420 лв, представляващи 7/8 части от стойността
на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ***, с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода
от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.; 80 лв, представляващи 7/8 части от мораторната лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и 5,98лв,
представляващи 7/8 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по описа на СРС,68 състав, и
- ответникът А. Ю Р. да заплати: 60 лв, представляващи 1/8 част от стойността
на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ***, с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода
от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.; 10 лв, представляващи 1/8 част от мораторната лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и 0,85лв,
1
представляващи 1/8 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по описа на СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 23.10.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът М. А. Р. оспорва предявените искове по основание и по размер
според изричните изявления на пълномощника му в представения на 10.10.2023г. отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за
предявяването на претендираните от ищеца вземания. Твърди се , че ответникът не е нито
собственик , нито ползвател на процесиния имот. Посочва се , че според представения
нвотариален акт ползвател на имота е друго лице. Оспорва сключването на валиден договор
между ищеца и фирма за дялово разпределение за извършване на дяловото разпределение в
сградата –етажна собственост. Признава се извършването на доставка на топлинна енергия в
процесния имот пред процесния период , но се оспорва ответникът да е потребил
доставената топлинна анергия.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника М. А. Р. поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 23.10.2024г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника М. А. Р..
Ответникът А. Ю Р. оспорва предявените искове по основание и по размер
според изричните изявления на пълномощника му в представения на 23.10.2023г. отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за
предявяването на претендираните от ищеца вземания. Твърди се , че ответникът не е нито
собственик , нито ползвател на процесиния имот. Посочва се , че според представения
нвотариален акт ползвател на имота е друго лице. Оспорва сключването на валиден договор
между ищеца и фирма за дялово разпределение за извършване на дяловото разпределение в
сградата –етажна собственост. Признава се извършването на доставка на топлинна енергия в
процесния имот пред процесния период , но се оспорва ответникът да е потребил
доставената топлинна анергия.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника А. Ю Р. поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 23.10.2024г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника А. Ю Р..
Подпомагащата страна „Т.Х.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не
сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
2
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от всеки от
длъжниците на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
2102/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Исковете по чл.422 ГПК са предявени за установяване само на оспорените вземания
от длъжниците , както са уточнени по размери и по периоди във възраженията по чл.414
ГПК , подадени от всеки от тьх в заповедното призоводство.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира неплатена част от сбора от прогнозните
стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния
период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т
ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира неплатена част от окончателния размер на
реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на
3
съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за
всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури №
**********/31.07.2020г. и № **********/31.07.2021г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр. София),
представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по
фактура № **********/31.07.2020г.., удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., койо включва е
периода на разглеждания по насотящото дело главен иск - от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. , е
14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Този падеж е определен в съответствие
с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната
давност за задълженията по първата фактура № **********/31.07.2020г. е започнала да
тече от 15.09.2020г., и е изтекла на 15.09.2023г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по
чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на
13.01.2023г., т.е. преди изтичането на давностния срок.
Предвид изложеното възражението на ответниците по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от месец 05.2019г. до месец 09.2019г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
двамата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двамата ответници
имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства нотариален акт № ***,
нот. дело № 268/2009г. на нотариус Е.Е.; удостоверение № 423/20.02.2012г. за
наследниците на Л.М.И.Р. , издадено от СО, Район „Люлин” и нотариален акт № ***, нот.
дело № 48/2012г. на нотариус Е.Е. –б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна
топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с
предишните собственици на имота, но е продължило да съществува при действието на
ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна
енергия от ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно
чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят
доказателства за предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на
Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други
нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците
4
за заплащане на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за
сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца
като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното
му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и
ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот,
е извършвана от „Т.Х.С.”ЕООД видно от представения по делото Договор №
4723/09.10.2002г. между това дружество и етажните собственици, представлявани от лице ,
избрано с решение от 15.08.2002г. на Общото събрание, което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необходимите кворум
и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответниците са участвали при
взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Ответниците дължат на ищеца и начислените „суми за дяово разпределение”. Според
изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ТЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец.
Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от
ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини
се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответниците да са предявявали рекламации пред ТЕАД и пред „Т.Х.С.”ЕООД относно
размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според приетото в заседанието на 23.10.2024г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и
съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответниците за процесния
период.
5
Според приетото в заседението на 23.10.2024г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза , неоспорено от страните , за периода след отчитането на извършените та
12.06.2023г. две плащания по пардитата на процесния имот за периода от 01.05. 2019г. до
30.04.2021г. остава непогасена част в размер на 646, 52 лв , от главницата за доставена
топлинна енергия.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни
длъжници.Ответникът М. А. Р. следва да бъде осъден да плати главница за стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.1019г. до 30.09.2019г. в размер на 420 лв
, за колкото е предявен искът против него , тъй като съгласно принципа за т.нар.
диспозитивно начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) и с оглед избягването на т.нар.
„свръх петитум” съдът е обвързан от искането на ищеца и не може да му присъди по –
голяма сума от претендираната. Ответникът А. Ю Р. следва да бъде осъден да плати
главница за стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.1019г. до
30.09.2019г. в размер на 60 лв, за колкото е предявен искът против него.
Субективно съединените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците
са изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
всеки от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на
мораторните лихви върху неизплатените главници, които върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2023г. са съответно в размер на 80 лв
за ответника М. А. Р. и в размер на 10 лв за ответника А. Ю Р., а върху цената на
дяловото разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г. (до която дата
главницата за дялово разпределение не е била платена – б.с.) са съответно в размер на 5, 98
лв за ответника М. А. Р. и в размер на 0,85 лв за ответникя А. Ю Р.,изчислени по реда на
чл.162 ГПК въз основа на изичсленията на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от
ответниците , следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват лихвени
вземания против всеки от двамата ответници за посочения период и в посочения
размер. Субективно съединените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД също следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (162,92 лв) и депазит за съдебно-
счетоводна експертиза (350 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
6
ГПК (50 лв).
Всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежавана от него
идеална част от правото на собственост върху имота.
Съдът не присъжда разноски на ответниците , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (37,
08 лв) и юрисконсултското възнаграждение (50 лв), присъдено със заповедта по чл.410
ГПК. Всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежавана от него
идеална част от правото на собственост върху имота.
Съдът не присъжда разноски на ответниците (длъжници в заповедното производство) ,
тъй като претециите срещу тях са признати частично с предявените възражения по чл.414
ГПК (и са платени след това , но преди предявяването на исковата молба – б.с.) , а друга част
, която е предмет на разглежданите искове , са уважени с настоящото решение.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че М. А. Р. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ***7, съссъдебен адрес : град София, ул.
„*** чрез адв. В. С., дължи на Т ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. *** следните суми: 420 лв (четиристотин и двадесет лева), представляващи
неплатенаната част от от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, с абонатен № *** по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.; 80 лв (осемдесет
лева), представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и 5,98лв (пет лева и деветдесет и
осем стотинки), представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената
на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за които е
издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по описа на СРС,68
състав.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че А. Ю Р. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „***, съссъдебен адрес :
град София, ул. „*** чрез адв. Н. И., дължи на Т ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *** следните суми: 60 лв (шестдесет лева), представляващи
неплатената част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, с абонатен № *** по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.; 10 лв (десет лева),
представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и 0,85лв (осемдесет и пет
стотинки), представляващи неплатената част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за които е
издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по описа на СРС,68
състав.
ОСЪЖДА М. А. Р. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ***7, съссъдебен адрес : град
София, ул. „*** чрез адв. В. С., ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *** следните суми: 449,92 лева (четиристотин
четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна
такса за предявяване на исковата молба и депозит за съдебно-счетоводна,
пропорционална на размерите на исковете против този ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 43,86
лв (четиридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваващи част от
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство, пропорционална на размерите на исковете против този ответник
(чл.78,ал.8 ГПК); 32,44 лв ( тридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки),
представляващи част от направените от ищеца разноски по заповедното производство по
гр.д. № 2102/2023г. по описа на СРС,68 състав– платената държавна такса за предявяване
на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на размера на претенциите против този
ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 43,75 лв ( четиридесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваващи част от полагащото се на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
2102/2023г. по описа на СРС, 68 състав, пропорционална на размера на претенциите против
този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА А. Ю Р. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „***, съссъдебен адрес : град
София, ул. „*** чрез адв. Н. И., ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б , следните
суми: 63, лв (шестдесет и три лева), представляващи част от направените от ищеца
разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване
на исковата молба и депозит за съдебно-счетоводна експертиза , пропорционална на
размерите на исковете против този ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 6,14 лв ( шест лева и
четиринадесет стотинки), представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество
8
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на
размерите на исковете против този ответник (чл.78,ал.8 ГПК); 4, 64 лв (четири лева и
шестдесет и четири стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 2102/2023г. по описа на СРС,68 състав– платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на
размера на претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и
6, 25 лв (шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваващи част от полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д.
№ 2102/2023г. по описа на СРС, 68 състав, пропорционална на размера на претенциите
против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х.С.”ЕООД ,
град София, ул. ****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9