№ 240
гр. Русе, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна,
ЕИК ********* против решение № 425 от 31.03.2023 г., постановено по гр. д. №
5853/2022 г. на Русенския районен съд, с което , с което е признато за установено в
отношенията между страните, че В. М. В. от гр. Русе не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД сумата от 3835,44 лв., представляваща
допълнително начислена електроенергия по партида с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която е издадена фактура № **********/09.11.2022 г. на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и върху дружеството са възложени разноските по делото.
Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Според жалбоподателя, направените от първоинстанционния съд
правни изводи противоречат на установеното от фактическа страна. Заема позиция, че
след като е установено, че процесното СТИ не е измервало потребяваната ел. енергия,
за дружеството е възникнало потестативното право да извърши корекция на сметките
за ел. енергия, което право е функция на еквивалентността на насрещните престации и
забрана за неоснователното обогатяване. Заема позиция, че предявеният срещу него
иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Претендира отмяна на решението и
разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата В. М. В. от гр. Русе чрез адв. Т. Т. оспорва
основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира
1
разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК. Ищецът е поискал да се приеме за установено, че не
дължи на ответното дружество - „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна сума в
размер на 3835,44 лв, по фактура № **********/09.11.2022 г., издадена за корекция на
сметка с потребител с с клиентски № ********** и абонатен № **********. Изложени
са твърдения за неправилно приложена процедура за изчисляване и коригиране на
сметките на потребителите. Оспорен е съставеният констативен протокол по чл. 49, ал.
3 ПИККЕ, както и размера на определеното задължение. Изложени са твърдения, че
обектът, находящ се на този адрес не се използва от години, както и че не е имал
достъп до електромера си.
Ответникът „Електроразпределение север“ АД гр. Варна е заел становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложил е аргументи за
допустимост на извършената корекционна процедура. Развил е подробни доводи за
дължимостта от ищеца на процесната сума. С тези мотиви е поискал от първата
инстанция искът да бъде отхвърлен.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в
исковата молба адрес.
От служители на ответника е съставен констативен протокол № 5700782 от
07.11.2022 г. (на л. 8 от делото пред първата инстанция). Видно протокола, по време на
проверката било установено директно неправомерно свързване, осъществено с
проводник ПВ 10 кв. мм. Изходящият фазов проводник от втора система на СТИ бил
прекъснат в захранваща разпределителна касета и свързан към главно захранващо ВП
100 А и от там захранвало имота на абоната. По време на проверката бил измерен отва
от 19,24 А. Преминаващата по този проводник енергия не се измервала от електромера
и не се заплащала.
Процесният протокол е съставен от К. К. К., Д. И. Ю. и П. П. Й. – служители в
ответното дружество в отсъствие на абоната, което обстоятелство е изрично
удостоверено. В него като свидетел се е подписал В. М. И. от гр. Р., ж.к. "З.". бл. "П.",
вх.*. Същият е призован и като свидетел по делото. Съобщението до посочения в
протокола адрес е върнато в цялост от връчителя с отбелязване, че бл. „П.“ е с 3 входа.
2
От друга страна, по делото е приложено удостоверение, издадено от Община Русе /л.
62/, видно от което след направена справка в НБД „Население“ лице с имената В. М.
И. не фигурира с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе
Един от съставителите на протокола К. К. е разпитан като свидетел пред първата
инстанция. От показанията му се установява, че потребителят В. В. не е подписал
констативния протокол. Той и колегите му се обадили на телефона, който бил на
самата сграда на имота, дошъл един човек, написали протокал и той се разписал. Не
знае кое е това лице, но доколкото си спомня не бил абоната. Обадили се на тел. 112,
но те не изпратили полицейски служител. Такъв изпращали само когота липсвал
свидетел. Свидетелят подробно изяснява как е протекла процесната проверка като
изнесеното от него кореспондира с отразеното в констативния протокол. Обяснява, че
свидетелят присъствал на самата проверка, показали му проблема в схемата на
свързване и посля я възстановили за нормално отчитане.
От приложените по делото - справка за корекция при измерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия (на л. 28 от делото пред първата
инстанция) и фактура № № **********/09.11.2022 г./л. 29/ е видно, че е извършена
корекция на сметката за ел. енергия на ищеца, в резултат на което за периода от
10.08.2022 г. до 07.11.2022 г. му е начислена за плащане сумата от 3854,44 лв. с ДДС.
Ищецът бил уведомен за проверката и извършената корекция с писмо изх. №
64076/09.11.2022 г., получено лично от него.
За установяване на релевантни към спора факти пред първата инстанция е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Експертът е посочил, че при наличието
на директно свързване на имота на абоната към електроразпределителната мрежа не е
отчитана от измервателната схема на СТИ на премилана от захранващия кабел към
абоната електроенергия. Общото количество ан отчетената и начислената ел. енергия
от 5978 kWh за периода от 90 дни /от 10.08.2022 г. до 07.11.2022 г./ може да бъде
доставено на абоната, като се съобразят пропусквателната способност на
присъеднителната линия и присъединителните съоръжения. Допълнително
начисленото количество ел. енергия по извършената корекционна процедура, съгласно
правилата на чл. 50, ал. 2 и 3 от ПИККЕ, общо за процесния период от 90 дни е 5781,6
kWh на стойност 3733,16 лв. с ДДС. Според експерта, няма данни за въздействие върху
процесното СТИ, в т.ч. не е компоментиран и пломбажът му. След отстраняване на
неправомерното директно свързване е възстановена правилната схема на свързване,
като електромерът е оставен при абоната. Вещото лице заключава, че директното
свързване на абоната към електроразпределителанта мрежа е станало след
монитрането на процесното СТИ като ново. Върху самия електромер и плобажа му не
е въздействано. Не може да установи моментът на монтиране на директното свързване,
както и режимът на еликтропотребление на абоната през процесния 90-дневен период.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
решение № 425 от 31.03.2023 г., постановено по гр. д. № 5853/2022 г. на Русенския
районен съд е валидно и допустимо, а по същество правилно.
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в
процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и
съществува в отричания от ищеца размер.
Ищецът не оспорва, че има качеството потребител на електроенергия и
ползвател на преносната и разпределителна мрежа, както и че страните са обвързани по
договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на
"Електроразпределение север" АД при публично известни общи условия.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия
размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от
абоната. При преценка законосъобразността на извършената корекция на сметка с
оглед въведените в процеса оспорвания в исковата молба, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща
до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия,
операторът на съответната ЕРМ изчислява количеството ел. енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащите правила, е обусловена от
изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към
измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на
преизчислението. В конкретния случай констатацията за наличие на неправомерно
присъединяване чрез свързване директно към разпределителната мрежа, довело до
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззивника
4
е обективирана в съставен от служители на въззивника констативен протокол.
Констативният протокол от проверката, извършена на 07.11.2022 г. е съставен
в хипотеза на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ – при отсъствие на ползвателя или на негов
представител като същият е подписан от представител на оператора на мрежата и
свидетел, който не е служител на оператора. Свидетелят е индивидуализиран в
протокола с имена В. М. И.. Съобразно извършената справка в НБД "Население", както
и от отбелязването на връчителя при призоваването, такова лице с такъв адрес не
съществува. Поради това формалната доказателствена сила на КП в случая е оборена и
същият не съставлява годно основание за последващо коригиране на сметката на
ползвателя. Доколкото императивната разпоредба на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ цели да
охрани интересите на потребителя от извършването на произволни проверки от
дружеството, извършени единствено в присъствието на служители на последното, то
следва да се приеме, че изискването е от съществено значение и пряко рефлектира
върху законосъобразността на проверката.
Преизчисляването на количеството ел. енергия по реда на ал. 2 на чл. 50 от
ПИКЕЕ се извършва само въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.
49 /чл. 50, ал. 5 от Правилата/. По аргумент за противното от чл. 180 ГПК, следва да се
приеме, че в конкретния случай КП от 07.11.2022 г. не е подписан от свидетел,
съответно не е съставен по предвидения ред на чл. 49 ПИКЕЕ. Налага се извод, че след
като констативен протокол не е съставен по предвидения ред, то и предпоставките за
преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 5 вр. ал. 2 от ПИКЕЕ не са се осъществили в
обективната действителност.
Показанията на свидетеля К. К. са изолирани и не са годни да установят пълно
и главно констатирането на неправомерно присъединяване на обекта довело до
неизмерване, като основание за преизчисление на количеството ел. енергия за минал
период. Заключението на СТЕ от друга страна, оценено съгласно чл. 202 от ГПК е
изготвено единствено на база съставения констативен протокол и обективираните в
същия констатации, също не установява само по себе си факта на неправомерното
присъединяване и неизмерване в обекта в исковия период.
В заключение, извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в
имота на ищеца ел. енергия за минал период е незаконосъобразна, поради което
начислената чрез преизчисление сума не се дължи от ползвателя. Предявеният от него
отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи. В обжалваното
решение е постановен идентичен правен резултат по същество на спора, като
решението следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски в размер на 800 лв. за платено адвоктаско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1
5
ГПК, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425 от 31.03.2023 г., постановено по гр. д. №
5853/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на В. М. В., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "П." №*, вх.*, ет.*
сумата от 800 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6