№ 1315
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия А.
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия А. Въззивно гражданско дело №
20241100512886 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 322415/11.10.2024 г. по описа на
СРС, депозирана от М. А. К., малолетна, действаща чрез своя баща и законен
представител А. Т. К., с която се обжалва Решение № 15105/02.08.2024 г.,
постановено по гр. д. № 54181 по описа за 2023 година на Софийски районен
съд, 158-ми състав, с което се отхвърля молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. №
275332/04.10.2023 г., депозирана от А. Т. К. срещу Е. Г. В. за защита на детето
М. А. К. по повод твърдян акт на домашно насилие от 03.10.2023 г., като е
отказано да се издаде заповед за защита.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
необосновано, като са изложени съображения. Моли се да бъде отменено
обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се признае
за доказано извършеното физическо, психическо и емоционално домашно
насилие от Е. В. върху детето М. К., да се издаде Заповед за зашита по
смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за максимален срок, като са посочени и
конкретните мерки за защита.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Е. Г. В. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира присъждане на разноски в настоящото
1
производство.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба с правно
основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДН на М. А. К., малолетна,
конституирана на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с Определение №
37336/20.10.2023, постановено по гр. дело № 54181/2023 г., по описа на СРС,
158-ми състав, като страна по делото, действаща чрез своя баща и законен
представител А. Т. К. за защита от домашно насилие срещу Е. Г. В. - майка на
малолетната. В сезиращата районния съд молба, както и в уточняващи молби
се твърди, че на 03.10.2023 г., в обитаваното от молителя жилище,
представляващо втория етаж от къща в гр. София, кв. *******, където се
намирало детето М. А. К. заедно с неговата детегледачка И.М., около 10,00
часа, нахлула ответницата, придружавана от жена с червен цвят на косата и
един мъж, като ответницата прескочила входната врата на двора на къщата,
взела ключа и я отключила, придружаващите ответницата мъж и жена влезли
в двора, след което с метален предмет или чрез силен удар били разбити
входната врата на къщата и тази на жилището на втория етаж, в резултат на
което касите на двете врати паднали по пода; при влизането на тримата в
жилището на втория етаж на къщата детето било заспало в спалнята, която се
намира отляво на входната врата, а детегледачката И.М. се намирала в
обособеното като кухня с трапезария помещение отдясно на вратата; преди
нахлуването на трите лица в жилището на втория етаж детегледачката чула
гръмовен звук като от изстрел с пистолет от първия етаж и веднага отишла в
коридора, свързващ спалнята и кухнята с трапезария, като опитала да затисне
и да задържи входната врата на жилището, но не успяла, като срещу нея са се
изправили ответницата и придружаващите я мъж и жена; ответницата се
нахвърлила върху детегледачката, а мъжът я напръскал с нервнопаралитичен
газ в зоната на двете очи и лицето, от което зрението временно било
засегнато, след което напръскал и цялото коридорно пространство с този газ,
включително и стената на коридора, по която останали следи от жълти петна,
до дървената секция, намираща се в ъгъла на коридора; ответницата блъснала
със сила и с две ръце детегледачката, в резултат на което последната паднала
по гръб по земята и падайки, ударила главата си в един от рафтовете на
дървената ъглова секция, която се счупила; след като детегледачката паднала
на земята ответницата и мъжът продължили да нанасят множество удари по
цялото тяло – в областта на двете бедра, бъбреците и горната част на двете
ръце, а жената с червена коса започнала да обикаля из стаите на втория етаж,
и виждайки, че детето спи в едната от двете спални на етажа, изкрещяла, че
детето се намира там; чувайки това, мъжът изтичал в спалнята, в която се
намирало детето, а ответницата продължила да нанася удари на
детегледачката; мъжът използвал и в спалнята на детето нервнопаралитичния
2
газ; детегледачката чула силни шумове, идващи от спалнята и усетила
отваряне на вратата на гардероба, както и тихи удари и шумове, вероятно
произтичащи от опита на детето да се скрие в гардероба, както и видяла,
въпреки нарушеното си зрение, че червенокосата жена сграбчила детето за
десния глезен и го влачила през спалнята към коридора, където отново детето
вдишвало от нервнопаралитичния газ и се опитвало да се съпротивлява, като
било по пижама и босо, тъй като от дърпането му за крака чорапите му били
свалени; мъжът помогнал на червенокосата жена, като взел детето от нея и го
сграбчил през рамото си; детегледачката чула крясъците и виковете на детето
за помощ от нея, като в този момент се е съвзела от шока и опитала да
противодейства и да спре мъжа, който тръгнал с детето през рамо по стълбите;
била обаче нападната от ответницата и червенокосата жена, които продължили
да я удрят, за да попречат да достигне до мъжа; мъжът успял да изнесе
детето от къщата, като побягнал с ответницата и червенокосата жена бързо
към изхода на къщата през входната врата, а детегледачката И.М. не успяла да
ги настигне, но видяла как след извеждането на детето от къщата и излизането
на трите лица с детето от двора, мъжът оставил М. на задната седалка на лек
автомобил, марка БМВ, модел 320 /Е36/, в бял цвят, с черни брони и рег. №
*******, който детегледачката И.М. успяла да заснеме с телефона си, докато
се отдалечавал. Впоследствие ответницата по телефон обяснила на социални
работници, че детето е при нея и е прегледано в Окръжна болница извън гр.
София, без да уточни в кой град се намира въпросната болница.
Първоинстанционният състав е отделил като безспорни обстоятелствата,
че А. К. и Е. В. са родители на детето М. А. К., както и че на 03.10.2023 г.
детето М. е напуснало адреса, на който се намира дома на бащата заедно с
майка си. Всички останали твърдения в подадената молба за наличие на
домашно насилие са оспорени от ответницата.
С Решение № 15105/02.08.2024 г., постановено по гр. д. № 54181 по
описа за 2023 година на Софийски районен съд, 158-ми състав е отказал да
издаде заповед за защита от домашно насилие на М. А. К. поради
недоказаност на твърденията за извършени насилнически действия от страна
на ответницата.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в
закона ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде
установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно:
на първо място - осъществен от съответното лице - ответник по молбата за
защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице - молителят в
производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на
3
извършване, и на второ място - наличие между лицата на правна, фактическа
и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
В процесния случай, между страните не е спорна процесуалната
легитимация, очертана от чл. 3 ЗЗДН – молителят е лице в родствена връзка с
ответника, който е негов възходящ и попада в хипотезата на чл. 3, т. 4 ЗЗДН.
Настоящият състав намира, че от доказателствата по делото не може да
се обоснове извод да е установена първата от кумулативните предпоставки за
уважаване на молбата за защита.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН (в приложимата редакция
Изм. - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено
доказателствено значение, а съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на
основание приложената декларация. Изявлението за съществуването на
определен кръг от факти (данни за извършителя на насилието, както и за
мястото, времето и начина на извършване на последното), което изявление е
предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, има характера на лично
волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно
насилие. Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено
от волеизявление на негов представител, доколкото наказателната
отговорност, която следва при деклариране на неверни обстоятелства е лична.
Именно предвидената наказателна отговорност за деклариране на неверни
факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната
доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на
разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че
след като декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не
установява релевантни за спора факти и следва да се изключи от
доказателствената съвкупност. В случая декларацията, приложена към
молбата за защита, изхожда от А. Т. К., в качеството на баща и законен
представител на малолетната М. А. К., се явява недопустимо доказателствено
средство.
Съдът намира, че единствените обстоятелства, посочени в молбата за
защита по ЗЗДН и релевантни за изхода на спора, са тези, отнасящи се до
осъществено насилие спрямо малолетната М. от страна на нейната майка, а
именно че е изведена чрез физически натиск от жилището на баща си и е
изпаднала в ужас. Всички останали факти, свързани с влизане с взлом,
физическо насилие спрямо трето лице, пръскане с нервнопаралитичния газ от
трето лице, макар и представляващи противоправни деяния, стоят извън
предметния обхват на настоящото производство, респективно не съдържат
признаци на актове на домашно насилие спрямо детето М..
За установяване на правнорелевантните обстоятелства пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля, за когото се твърди, че е очевидец на случилото се на
процесната дата - И.М.. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
4
подробния анализ на показанията на свидетелката и направения извод, че
същите са нелогични и противоречиви, особено в частта, в която се твърди
едновременно, че същата след като е била напръскана с нервнопаралитичния
газ е прогледнала чак в болницата, нищо не е виждала, но въпреки това е
успяла да види и възприеме множество подробности относно случилото се,
както и да се обади по телефона на бащата на детето.
В допълнение следва да се посочи, че свидетелката е заявила, че друга
жена (с кестеняво-червена коса) е влачела детето през вратата, че е грабнала
детето през ръцете, докато то пищи, докато ответницата (с руса, права коса) е
удряла и дърпала свидетелката заедно с непознатия мъж. Следователно дори
въпросният очевидец не споменава за конкретно действие на насилие,
извършено от ответницата спрямо малолетната. Свидетелката е изложила и, че
няма спомени за конкретни реплики по време на случката, следователно не са
налице и данни за извършено вербално насилие.
За оборване на твърденията, че на въпросната дата и час, детето
вероятно е пострадало поради използването на нервнопаралитичния газ в
помещението, в което се е намирало, е представен Лист за преглед на пациента
М. К. от процесната дата, 03.10.2023 г., издаден от д-р В.Ц., УМБАЛ Бургас
АД, в който е констатирано, след направен преглед, че детето е в
задоволително общо състояние.
За целите на настоящото въззивно производство е постъпил Социален
доклад от ДСП - Оборище, с изх. № ПР/Д-С-О/317-001/11.12.2024 г.
Последният не се ползва с материална доказателствена сила, придадена му от
разпоредбата на чл. 13, ал.2, т. 1 ЗЗДН досежно факта на осъществено
физическо насилие от майката Е. В. спрямо детето М. К., тъй като съдържа
единствено преразказ на твърденията на бащата на детето. От друга страна, в
доклада е отразено, че социалните работници са осъществили контакт по
телефона с детето и майка му на процесната дата, като детето е заявило, че се
чувства добре. Други доказателства за твърдените актове на насилие не са
ангажирани, тоест налага се извод, че не се установява въззиваемата страна да
е извършила твърдяното насилие над малолетната М. К.. От доказателствата
се обосновава извод, че отношенията между родителите на детето М. А. К. са
силно конфликтни поради невъзможност за разбирателство по упражняване на
родителската им отговорност. Между страните е налице влошена
комуникация, породена от развода помежду им и взаимно неспазване на
режима на лични отношения с детето, но описанието на този спор в молбата за
защита, както и описаната ситуация, в която родител с неотнети родителски
права осъществява контакт с детето си и го взима със себе си, не може да се
квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица,
пострадали действително от домашно насилие, а не разрешаването на спорове
между родители по повод осъществяване режим на лични отношения – за това
разрешаване законодателят е предвидил друг ред. В интерес на детето е
родителите да подобрят комуникацията помежду си, да осигурят сигурна и
спокойна среда за пълноценно общуване с малолетното дете.
5
Гореизложеното свидетелства, че първоинстанционното решение е
правилно. Молителят не е доказал по безспорен начин твърденията си за
извършени актове на домашно насилие от страна на ответника. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора
доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила,
заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН престава да действа (арг.
от чл. 19 ЗЗДН).
По разноските във въззивното производство: Разноски са претендирани
своевременно от страните, поради което съдът дължи произнасяне. С оглед
изхода на спора, въззиваемата страна има право на разноски, но доказателства
за извършването на такива не са представени, поради което искането за
присъждането им се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивницата не дължи на СГС
държавна такса за въззивната й жалба, тъй като тази въззивница не е
навършила 18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата й
трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine
ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15105/02.08.2024 г., постановено по гр.
д. № 54181 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 158-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6