Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ивайло цветков
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж.
Димитрова в.гр.д. N 837 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК
С
решение № 230202 от 23.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2733/2020 г.,
Плевенският районен съд е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от А.Р.К. против *** гр. Плевен
обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ за отмяна на уволнението на ищцата със заповед № РД-10-5728/27.05.2020 г.
на *** на ***, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
– „директор“ на *** гр. Плевен и присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение в размер на 5 326,74 лв. за периода от 28.05.2020 г. до 08.09.2020 г..
Със същото решение ПлРС е прекратил
производството по делото по предявените при условие на евентуалност искове с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ против ответника ***,
като е осъдил ищцата А.Р.К. да
заплати разноски по делото в размер на 600
лв. в полза на *** гр. Плевен и в размер на 300 лв. в полза на ***.
Недоволна
от постановеното решение е останала въззивницата А.Р.К., която чрез пълномощника си адвокат Я.А. от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат
доводи за неправилност, незаконсъобразност и необоснованост на постановеното
решение. Според въззивницата неправилно ПлРС е приел, че процедурата за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на въззивницата е
спазена, като съдът не е съобразил, че работодател на въззивницата е *** гр.
Плевен, а не ***, поради което *** на ***, в качеството на представител на *** няма
компетентност да наложи дисциплинарно наказание на въззивницата. Според
въззивницата неправилно ПлРС е приел, че са налице извършени от същата
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187 т. 3 и т. 10 от КТ, а именно:
неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други подзаконови актове във връзка с издаваните
сертификати за износ на произведения на изкуството, като не е съобразил, че
въззивницата е била директор на ***само за част от одитирания период от 2017 г.
до 2019 г., като наред с това установената в ***незаконосъобразна практика в
тази насока е преустановена именно с нейна заповед № РД-04-75/26.06.2019 г.
преди налагане на дисциплинарното наказание. Според въззивницата неправилно
ПлРС е приел също, че е налице извършено от същата дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 187 т. 7 от КТ, а именно: неизпълнение на законните
разпореждания на работодателя, тъй като по делото не са представени
доказателства същата да е уведомена за заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на ***
на ***, а напротив в представения списък с адреси на електронна поща на
служители, на които е изпратена заповедта липсва този на въззивницата. Прави се
възражение също, че задължението да се осъществи предварителен вътрешен
финансов контрол и съгласуване на договорите и плащанията от страна на ***е
изцяло на главния счетоводител на *** а не на директора, поради което не е
налице неизпълнение на трудови задължения от нейна страна, а липсата на
осъществен контрол върху главния счетоводител не би могло да се приеме за
съществено задължение на трудовата дисциплина. Прави се възражение също, че
констатираните пропуски в работата на главния счетоводител не са довели до
вреди за ***или за Общината, тъй като възложените работи са извършени в срок и
в съответствие с изискванията за тези СМР. Посочва се също, че към момента на
извършване на констатираните нарушения на въззивницата не е била връчена
длъжностна характеристика, поради което не е била запозната с правата и
задълженията си, като констатираните нарушения не обосновават налагането на
най-тежкото дисциплирно наказание „уволнение“. В заключение въззивницата прави
извод, че уволнението й е незаконно и следва да бъде отменено като бъде
възстановена на длъжността заемана преди уволнението със законните от това
правни последици.
в срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна *** гр. Плевен
чрез пълномощника й адвокат В.П. от ПлАК, в който се оспорва основателността на
въззивната жалба. По отношение на правомощията на *** на *** да прекрати
трудовото правоотношение /ТПО/ въззиваемата страна се позовава на ТР № 1/2010
г. на ОСГК на ВКС, съгласно което с оглед изричната разпоредба на чл. 61 ал. 2
изр. 2 от КТ в този случай ТПО се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност, на която се предоставя работна сила и където се полага
наемен труд, т.е. с работодателя и правните последици от юридическото действие
настъпват в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия орган.
Последният според въззиваемата страна е представителен орган при създаване на
ТПО за заемане на съответната длъжтност, респ. при прекратяване на същото и тези
негови правомощия се извличат от разпоредбата на чл. 192 ал. 2 от КТ, тъй като въззивницата,
в качеството на оправомощено с работодателска власт лице по отношение на
предприятието не може да ги упражни спрямо себе си. Прави се заключение, че
субективно право да прекрати ТПО между страните има *** на Общината, който е
сключил трудовия договор между страните на основание чл. 8 ал. 5 от Закона за
закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ след проведен конкурс, поради което
дисциплинарното нарушение на въззивницата е наложено от компетентен орган и е
законосъобразно. В отговора се възразява, че задължение на главния счетоводител
на ***е да съгласува договорите с трети лица – външни изпълнители с Общината с
цел осъществяване на предварителен вътрешен финансов контрол, като посочва, че въззивницата
е лицето, което сключва тези договори. Според въззиваемата страна въззивницата
е била запозната с това свое задължение, визирано в заповед на *** на ***, в
която насока са показанията на разпитаната свидетелка Декова и ирелевантен е
факта, че длъжностната характеристика на въззивницата е връчена на 04.03.2020
г.. Според въззиваемата страна правилно ПлРС е приел, че в конкретната хипотеза
е налице нарушение на чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ и наложеното наказание е в
съответствие с тежестта на извършените нарушения.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от
въззиваемата страна *** чрез пълномощника й В.Н. - началник на отдел
„Правно и нормативно обслужване“, в който се оспорва основателността на
въззивната жалба, като се счита, че правилно производството по делото по
отношение на *** е прекратено. Излагат се и доводи относно законосъобразността
на заповедта за прекратяване на ТПО на въззивницата и се иска от въззивния съд
да потвърди изцяло обжалваното решение на ПлРС.
В
с.з. въззивницата лично и чрез пълномощника
си адвокат Я.А. от ПлАК поддържа въззивната жалба. Уточнява, че решението на
ПлРС не е обжалвано в частта, в която е прекратено производството по отношение
на ***, тъй като според въззивницата нейн работодател е ***„***“ гр. Плевен. Претендира
направените по делото разноски. Представя договор за правна помощ, установяващ
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.. Представя писмени бележки, в
които се поддържат доводите във въззивната жалба, поради което не следва да
бъдат преповтаряни, като се иска от въззивният съд да отмени решението на ПлРС
изцяло в частта, в която отхвърлени исковете по чл. 344 от КТ и присъди на
въззивницата дължимото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 28.05.2020
г. до 28.11.2020 г. в размер на
9 144 лв..
В
с.з. въззиваемата страна *** гр. Плевен
чрез пълномощника си адвокат В.П. от ПлАК поддържа становище си за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски. Представя договор за правна
помощ, установяващ заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и списък на разноските.
Представя писмени бележки, в които се поддържат доводите в становището по
въззивната жалба и се излагат допълнително такива, като се иска от въззивния
съд да потвърди решението на ПлРС в частта, в която исковете с правно основание
чл. 344 от КТ против ***са отхвърлени. В писмените бележки се поддържа също, че
с издадената от въззивницата заповед № РД-03-173/12.12.2019 г. за разпределение
на допълнително материално стимулиране /ДМС/ между служителите на ***е нарушена
последващо издадената заповед на *** на ***, съгласно която на всеки от
служителите в ***е следвало да се разпредели ДМС в размер на 1 МРЗ или общо
сумата от 10 080 лв., като
въззивницата внасяйки предложение до *** на *** за одобрение на разпределение
на ДМС от реализирани икономии от Фонд „Работна заплата“ /ФРЗ“/ не е изчакала издаване на заповедта на
***. Поддържа се също, че въззивницата, в качеството на директор на ***не е
установила правила и процедури за дейността по събиране на такси и дарения от ***и
по този начин е създала предпоставки за непълно заприходяване и невъзможност за
отчетност на постъпилите приходи, както и за незаконосъобразно събиране на
такси за издаване на „Сертификат за износ на художествени произведения извън
граница“. Поддържа се също, че в периода от м. май до м. юли 2019 г.
въззивницата е сключила три договора с външни изпълнители, които са представени
в отдел „Финансов контрол“ на *** след тяхното сключване, поради което вторият
и третия от тях не са одобрени чрез изрично постановен отказ поради сключването
им против интересите на *** Поддържа се, че установените нарушения на трудовата дисциплина,
извършени от въззивницата обосноват налагане на най - тежкото дисциплинарно
наказание на същата, като е спазена процедурата по чл. 193 от КТ преди налагане
на дисциплинарното наказание.
В с.з. въззиваемата
страна *** чрез пълномощника си В.Н. оспорва основателността
на въззивната жалба и претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи,
прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Плевенският районен съд е сезиран със следните обективно съединени искове,
предявени от А.Р.К. против *** гр. Плевен:
1. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за
признаване за незаконно на уволнението й Заповед № РД-10-5728/27.05.2020 г. на *** на ***;
2. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на длъжността, заемана до уволнението – „директор“ на ***
гр. Плевен;
3. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. Чл.
225 ал. 1 от КТ за сумата от
5 326,74 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 28.05.2020 г. до 08.09.2020 г. и за сумата от 3 817,26 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 09.09.2020
г. до 28.11.2020 г. или общо за сумата от 9
144 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
28.05.2020 г. до 28.11.2020 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2020 – датата на подаване на исковата молба /ИМ/ пред ПлРС до
окончателното й заплащане.
При условие на евентуалност, в случай, че исковете с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ бъдат отхвърлени по
отношение на първия посочен ответник ***„***“ гр. Плевен, ищцата е предявила
същите против втория ответник ***.
За да отхвърли предявения
иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и обективно съединените с него
искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ, ПлРС е приел, че
заповедта за уволнение е мотивирана и е спазена процедурата по чл. 193 от КТ,
че работодателят е разполагал с работодателска компетентност да издаде заповед
за дисциплинарно наказание „уволнение“ по отношение на въззивницата, както и че
правилно работодателят е приел, че ищцата, въззивница в настоящото производство
е извършила нарушенията на трудовата, визирани в т. 2 и т. 3 от заповедта за
уволнение, тежестта на всяко от които, като тежко нарушение на трудовата
дисциплина обосновава налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“. ПлРС е приел, че въззивницата е извършила второто, посочено в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина, осъществяващо съставите на
чл. 187 т. 3 и т. 10 от КТ и съставляващо неизпълнение
на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, като е приел за доказано по делото, че през
периода 2017 г. – 2019 г. в ***в нарушение на закона са издавали писмени
удостоверения „Сертификат за износ на художествени произведения зад граница“ и
са събирани парични суми за издаването им под формата на дарения без да се води
отчетност в нарушение на Тарифа за таксите, събирани от Министерство
на културата и Наредба № 17/2017 г. на ОбС Плевен, като за финансовата 2019 г. по този начин са събрани
дарения в общ размер 777 лв.. ПлРС е
намерил за неоснователни доводите на въззивницата, че сертификатите са издавани
в изпълнение на заповед на Министъра на културата от
03.06.2005 г., представена по делото, като е приел със същата ***е определена
да издава удостоверение, представляващо приложение №1а към чл. 2 ал. 2 от
Наредба № 1/2005 г. за реда на извършване на оценка на декларирани движими
паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, което
удостоверение е различно от издаваните сертификати. При тези изводи, ПлРС е приел, че с издаването на различно от
възложеното й със заповедта на Министъра на културата удостоверение въззивницата
е осъществила нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 3
от КТ чрез неспазване на технологичните правила, като нарушението представлява
и такова по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ, тъй като заповедта на Министъра
представлява индивидуален административен акт, а цитираната Наредба №1/2005 г. представлява
нормативен акт. ПлРС е приел, че само по себе си извършеното от въззивницата е тежко
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като позволява получаването на
безотчетни средства под формата на дарения от ***и разрешава произведения на
изкуството да бъдат изнасяни зад граница без надлежно разрешение. ПлРС е приел, че
въззивницата е извършила и третото, посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина,
осъществяващо състава на чл. 187 т. 7 от КТ и съставляващо неизпълнение на законните разпореждания на
работодателя съгласно т. 4 на Заповед № РД-10-133/11.02.2019
г. на *** на ***. Съдът е приел, че по силата на заповедта въззивницата
е имала задължение преди сключване на договор с
външен изпълнител и поемане на финансови задължения към него да спази процедурата
за осъществяване на предварителен вътрешен финансов контрол в *** и да получи одобрение,
като по делото е доказано както, че заповедта е изпратена на електронната поща
на въззивницата, така и че свидетелката Декова, в качеството на началник на
отдел „Финансов контрол“ в *** многократно е указвала устно това задължение на
въззивницата. ПлРС е приел за доказано по делото, че през периода м. май 2019
г. – м. юли 2019 г. като представляваща ***въззивницата е сключила договори за
монтаж на ажурна ограда, за изграждане система за видеонаблюдение и за
изработка, доставка и монтаж на PVC-дограма, като
всички договорите с изпълнителите са представени в отдел „Финансов контрол“ при
*** след тяхното сключване, съответно сключените на 10.05.2019 г. и 10.06.2019 г.
договори с отделни физически лица за монтиране на ажурна ограда са представени
за контрол на 23.09.2019 г., договорът от 12.07.2019 г. за изграждане на
система за видеонаблюдение е представен за контрол на 02.08.2019 г. след
поемане на задължението за плащане, а договорът от 22.07.2019 г. за доставка и
монтаж на PVC – дограма
е представен за контрол на 29.07.2019 г., като наред с това протоколите за
приемане на извършени СМР по договорите не са подписани от длъжностно лице при ***,
упражняващо инвеститорски контрол. ПлРС е приел, че неправилно работодателят е приел,
че ищцата е извършила нарушението в т. 1 от заповедта за уволнение, тъй като по
делото не е доказано извършено от същата
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал.1 т. 7, т. 8 и т. 9 КТ при
издаване на заповед № РД-03-173/12.12.2019 г. за разпределение на сумата от 30 900 лв. като ДМС. ПлРС е приел,
че не е налице неизпълнение на законните разпореждания на работодателя по
смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ, тъй като разпореждането на *** на *** за
разпределение на ДМС в размер на 10 080
лв. между 18-те служители на ***е издадено по - късно – на 18.12.2019 г., към
който момент сумите вече са били заплатени и на практика е невъзможно
разпореждането на *** да бъде нарушено преди неговото издаване. ПлРС е приел,
че не е налице злоупотреба с доверието, уронване на доброто име на
предприятието или разпространяване на поверителни сведения за него по смисъла
на чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ, тъй като разпределението на средствата от икономии
на ФРЗ не може да се квалифицира като някое от тези нарушения на трудовата
дисциплина. ПлРС е приел, че поведението на ищцата да разпредели сама на себе
си ДМС в размер на 6 700 лв. не е
морално, но не нарушава законова разпоредба или Вътрешни правила за работната
заплата в предприятието. ПлРС е приел, че по делото не е доказано нарушение на
нормативно задължение на ищцата да разпредели бюджетни средства между персонала
в *** реализирани от икономии под формата на ДМС само след предварително
съгласуване с първостепенния разпоредител с бюджетни средства, в случая *** на
Общината. ПлРС е приел, че не е налице увреждане на имуществото на работодателя
и разпиляване на материали, суровини, енергия или др. средства по смисъла на
чл. 187 ал. 1 т. 9 от КТ, тъй като по делото не представени доказателства, че
реализираните икономии от ФРЗ, разпределени като ДМС е трябвало да се внесат в
бюджета на *** след приключване на календарната година, респ. че с
разпределянето им в по-голям размер е ощетен бюджета на Общината.
За да прекрати производството по делото по отношение
на ответника по евентуално предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – ***, ПлРС е приел, че същата няма качеството на
работодател на въззивницата, респ. не е надлежно пасивно легитимирана по тези
искове. При съобразяване на разпоредбите на чл. 61 ал. 2 от КТ и § 1 т. 1 от ДР
на КТ, разясненията в ТР № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 8 ал.
5 от ЗЗКР, ПлРС е приел, че тъй като ТПО между въззивницата и ***за длъжността
„директор“ е възникнало след спечелен конкурс, работодател на въззивницата е ***
с която се създава ТПО, но волеизявлението за възникване, респ. прекратяване на
ТПО с въззивницата е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган, в
случая *** на ***. ПлРС е приел, че тъй като за осъществяване на субективното
право на работодателя за прекратяване на ТПО с въззивницата е необходимо волеизявление
на оправомощено с работодателска власт лице, а въззивницата, като заемаща
длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе
си, то правото законосъобразно е упражнено от *** на ***, а последиците от упражняването
му са засегнали правната сфера на работодателя, което определя ***като надлежен
ответник по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 КТ.
Въззивният съд приема, че решението на първоинстанционният
съд по предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. Чл. 225 ал. 1
от КТ е непълно, доколкото липсва произнасяне по същия изцяло за предявения
период и по предявения размер, но доколкото страните не са направили
своевременно искане за неговото допълване при условията на чл. 250 от ГПК,
въззивният съд намира, че на въззивна проверка подлежи решението по този иск в
обжалваната част, така както е постановено от ПлРС.
Спори
се между страните: разполагал ли е *** на ***, издал атакуваната заповедта с работодателска
компетентност с оглед съдържанието на заповедта, извършила ли е въззиваемата
посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения и ако ги е
извършила съответства ли наложеното наказание на тежестта на извършените
нарушения, законно ли е уволнението на въззиваемата, съответно следва ли да
бъде отменено с произтичащито от закона последици от това.
доказателствената
тежест в производството по предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1 и 2 от КТ лежи върху въззиваемата страна ***„***“ гр. Плевен, в качеството
на работодател на въззивницата, като същата следва да докаже, че заповедта е
издадена от *** на *** в рамките на възложената му от закона работодателска
компетентност и същият законосъобразно е упражнил правото на уволнение по
отношение на въззивницата. Доказателствената тежест в производството по
предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. Чл. 225 ал. 1 от КТ
лежи върху ищцата по същия, въззивница в настоящото производство, която следва
да докаже, че след уволнението за периода, за който претендира обезщетение и
искът е отхвърлен от ПлРС – 28.05.2020 г. до 08.09.2020 г. е останала без
работа и не е получавала трудово възнаграждение, респ. да докаже размера на
дължимото й обезщетение за оставане без работа.
Въззивният съд при съобразяване на
установената съдебна практика на ВКС, приема като принципни положения, че: Фактът, че работодателят не е поискал писмени обяснения за някои от
посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не дава автоматично
основание за приложение на нормата на чл. 193 ал. 2 от КТ. В този случай следва да се извърши конкретна
преценка дали нарушението, за което е изискано обяснение е достатъчно тежко по
смисъла на чл. 189 от КТ
и дали то би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание "уволнение". Заповедта отговаря на изискванията на чл.
195 от КТ, когато от нея е явно
изпълнението на изискването на чл. 189 ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразени са
сроковете по чл. 194 от КТ
и не е нарушено правото на защита на наказания работник, тъй като той е
разбирал какво нарушение се визира в заповедта и му е осигурена възможност да
възрази.
Не се спори, а видно и от представения
пред ПлРС трудов договор № 236/05.04.2019 г., сключен между *** на ***, в
качеството на работодател на основание чл. 96 ал. 1 и чл. 68 ал. 1 т. 5 от КТ и
въззивницата, че след проведен конкурс, считано от 08.04.2019 г. същата е
назначена на длъжността „директор“ на ***„***“,
гр. Плевен с мандат пет години. Установява се, че въззивницата е изпълнявала
длъжността „директор“ на ***и преди да спечели конкурса за тази длъжност по
силата на трудов договор №236/29.10.2018 г. и допълнително споразумение към
него от същата дата, сключени между въззивницата и *** на *** за определено
време – до заемане на длъжността с конкурс. Установява се, че в двата трудови
договора е посочено, че въззивницата се е съгласила да изпълнява задълженията
си съгласно длъжностна характеристика за длъжността, приложение № 1 и
неразделна част от договора, а от представената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „директор“ на ***се установява, че същата е
връчена на въззивницата срещу подпис на 04.03.2020 г..
Не се спори, а видно и от представената по делото пред
ПлРС заповед № РД-10-572/27.05.2020 г. на *** на ***, в качеството на
работодател, че със същата на основание чл. 188 т. 3 вр. чл. 187 ал. 1 т. 7, 8
и т. 9 и чл. 126 т. 7, т. 8 и т. 9 от КТ на въззивницата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено ТПО без предизвестие,
считано от 28.05.2020 г. – датата на връчване на заповедта на въззивницата
срещу подпис. Установява се, че в заповедта за уволнение са посочени три
отделни нарушения на трудовата дисциплина, установени от работодателя след
получен доклад на 22.04.2020 г. за извършен планов одит на дейността на ***за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.. Установява
се, че първото нарушение, извършено от въззивницата съставлява според
работодателя нарушение на чл. 187 ал. 1 т. 7, т. 8 и т. 9 от КТ и се изразява в
разпределение и изплащане на парични средства през м. декември 2019 г. за ДМС
на работещите в ***и лично на себе си като директор над разрешения от
работодателя размер от 10 800 лв.
с разпореждане на *** на *** от 18.12.2019 г., с което бюджетът на *** е ощетен
със сумата от 20 820 лв., като
в заповедта е описана подробно хронологията на извършеното от въззивницата във
връзка с нарушението. Установява се,
че второто нарушение, извършено от въззивницата съставлява според работодателя
нарушение на чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 10 от КТ и се изразява в извършвана в
нарушение на закона от ***услуга по издаване
на писмени удостоверения „Сертификат за износ на художествени произведения зад
граница“, събиране в нарушение на закона на такси за тази услуга под формата на
дарения, които за финансовата 2019 г. са в размер на 777 лв. при липса
на водена документация под формата на регистър на даренията и липса на
утвърдени от въззивницата, в качеството на директор на правила и процедури за
тази дейност за обезпечаване на бюджетната отчетност. Установява се, че третото
нарушение, извършено от въззивницата съставлява според работодателя нарушение
на чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ и се изразява в сключени в нарушение на заповед №
РД-10-133/11.02.2019 г. на *** на *** три договора с външни изпълнители при
неспазване на установените в *** ред и процедура за осъществяване на
предварителен финансов контрол преди поемане на задължения чрез сключване на
договори. Видно от заповедта, че договорите са сключени в периода м. май – м.
юли 2019 г. и имат за предмет монтаж на ажурна ограда, изграждане система за
видеонаблюдение и изработка, доставка и монтаж на PVC-дограма
и се представени в отдел „Финансов контрол“ след тяхното сключване, което е
довело до отказ по два от тях за одобрение поради сключването им в противоречие
с интересите на *** неспазване на разпоредбите на ЗОП и неспазване установената
процедура. Установява се от заповедта, че работодателят е съобразил обясненията
на въззивницата преди налагане на дисциплинарното наказание.
На
изследване подлежи извършила
ли е въззиваемата описаните в заповедта за уволнение три основни групи нарушения и осъществяват
ли същите посочените от работододателя, представляван от *** на *** състави на
нарушения на трудовата дисциплина, а именно: разпределение на ДМС за 2019 г.,
представлящо нарушение на чл. 187 ал. 1, т. 7,
т. 8, т. 9 от КТ, издаване без
законово основание през 2019 г. на посочени сертификати за износ на
художествени произведения, събиране на такса за услугата под форма на дарения и
липса на утвърдени правила и процедури на дейността на *** свързана с
даренията, представляващо нарушение на чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 10 от КТ и сключване на договори с външни
изпълнители без да е получено предварително одобрение от страна на отдел
„Финансов контрол“ при *** в изпълнение на заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на
*** на ***, представляващо нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ.
Установява се от представената по делото
пред ПлРС докладна записка от Т.Й. - началник отдел „Вътрешен одит“ при *** до ***
на *** вх. № от 22.04.2019 г., че същата го е уведомила за представения с
докладна записка от 06.04.2020 г. окончателен одитен доклад за извършен
вътрешен одит на ***„***“ гр. Плевен за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., констатираните
с него нарушения, препоръките към ръководството на *** и ръководството на ***
като се преповтарят констатациите и препоръките в изготвения одитен доклад с
вх. № при *** също с вх. № от 22.04.2019 г.. Установява се от окончателния одитен
доклад, изготвен от главен вътрешен одитор Ц.Ц., че за 2019 г. въззивницата в
качеството на директор на ***е направила разходи за ДМС в размер на 30 900 лв., които са резултат от
реализирана икомия на ФРЗ, като общо за 2017 г. и 2018 г. са направени разходи
за ДМС в размер на 3 246 лв..
Установява се, че изплатените средства за 2019 г. надвишават с 20 820 лв. разрешените от *** на ***
като първостепенен разпоредител разходи за ДМС, като липсват ясни критерии по
които въззивницата, в качеството на директор на ***е разпределила паричните
средства за ДМС между служителите на *** вкл. за себе си в най - голям размер
от 6 700 лв., с 6 090 лв. повече от разрешеното
ДМС от *** на ***. Установява се, че за 2017 г. и 2018 г. ДМС са изплатени след
предварително одобрение от *** на ***, както и че в ***са налични Вътрешни
правила за работна заплата, в сила от 01.01.2017 г., които не са утвърдени от
директор, съгласно които при реализирани икономии от ФРЗ директорът с писмена
заповед може да разпореди изплащане на ДМС на служителите в ***в размер до 1
МРЗ. Установява се, че със заповед № РД-03-173/12.12.2019 г. въззивницата е
разпоредила реализираната икономия от ФРЗ да се разпредели изцяло между нея и
служителите в ***в размери за всеки от тях, определени в заповедта и да се
изплати в срок до 13.12.2019 г.. Установява се, че на 13.12.2019 г.
въззивницата е депозирала предложение до *** на *** за одобрение за изплащане
на ДМС, като с допълнително обяснение от 16.12.2019 г. е пояснила произхода на
средствата на финансовата икономия. Установява се, че *** на *** е одобрил
изплащане на 1 МРЗ на всеки служител в *** в това число на директора на ***или
общо на сумата от 10 080 лв., за
което директора на ***е уведомен с писмо с изх. № 23.12.2019 г., получено в ***по-късно.
Установява се, че от страна на финансовите контрольори на *** не е осъществен
предварителен контрол върху начислените и изплатени средства за ДМС, а само
такъв върху разходите за издръжка, че в ***не е определен служител, който да
осъществява превантивна контролна дейност на разходите за РЗ и допълнителните
възнаграждения, а по време на одита със заповед № РД-03-19/02.01.2020 г. на
директора на ***са утвърдени „Правила за условията и реда за формиране и
изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в дейността на
служителите на културния институт“. Установява се, че с одитния доклад са
дадени препоръки към директора на ***да се разпишат и въведат процедури по
смисъла на § 1 т. 15 от ДР на ЗФУКПС относно условията, реда и начина на
определяне и изплащане на средства за ДМС, както и препоръки към ръководството
на *** да въведе контролна процедура свързана с определяне и изплащане на ДМС
на ръководителите, чиито работодател е *** на ***. Установява се, че при одита
е констататирано също, че за осъществяване на текущите ремонти в ***през 2019
г. са сключени договори от въззивницата, по които не е извършен предварителен
контрол за законосъобразност от „Финансов контрол“ при ***. Установено е, че са
сключени 4 бр. граждански договора с физически лица в периода 10.05.2019 г. и
10.06.2019 г. свързани с монтиране на ажурна ограда, които СМР са приети с 2
бр. протоколи - акт, обр. 19 от 22.05.2019 г. и 25.06.2019 г., подписани от
представител на Инвеститорски контрол при ***. Установено е, че на 12.07.2019
г. въззивницата е сключила договор с „Експрес
секюрити“ ЕООД, гр. Плевен за
изграждане на система за видеонаблюдение, въпреки, че назначената от нея
комисия за разглеждане на офертите, свързани с този ремонт е класирала фирмата
на първо място по критерий, различен от определения от въззивницата със
заповедта за назначаване на комисията – най-ниска цена, вместо друга фирма,
която е предложила оферта с по-ниска цена на ремонта и като краен резултат ***е
платила в повече 1 118,39 лв..
Установява се, договорът е представен за предварителен контрол на 02.08.2019 г.,
с което е нарушена Заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на *** на ***, постановен
е отказ, отразен върху контолен лист, а СМР са приети с протокол, подписан от
възложителя и изпълнителя без участието на представител на Инвеститорски
контрол при ***, като са констатирани и др. нарушения във връзка с извършване
на ремонтните работи. Установено е, че на 22.07.2019 г. въззивницата е сключила
договор с „***“ ЕООД, гр. Плевен за доставка и монтаж на PVC – дограма и е платила
авансово 100 % от стойността на услугата, като договорът е представен за
предварителен контрол на 29.07.2019 г., поради което е документиран отказ върху
контролен лист от същата дата. Установява се, че при сключване на договора са
нарушени Закона за обществените поръчки /ЗОП/, Заповед № РД-10-133/11.02.2019
г. на *** на ***, уговорените клаузи в договора за изработка не са в интерес на
*** тъй като не са защитени правата на възложителя при отказ от изпълнение,
както и липсват гаранции за изпълнение, а при приемане на СМР не участвал
представител на Инвеститорски контрол при ***. Установява се, че с одитния
доклад са дадени множество препоръки към директора на ***свързани със спазване
на ЗОП, Заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на *** на ***, спазване на принципа
за икономичност при управление на публичните финанси, гарантиране на вложения
ресурс чрез технически компетентно лице – служител на Инвеститорски контрол при
***. Установява се, че при одита са констатирани приходи от дарения за всяка от
отчетните години 2017 г., 2018 г. и 2019 г., през последната от които са в
размер на 777 лв., които дарения са
свързани с извършена услуга – издаване на удостоверение „Сертификат за износ на
художествени произведения“ в нарушение на чл. 7 ал. 4 т. 3 от Закона за
културното наследство, тъй като произведенията не съставляват движими културни
ценности по смисъла на разпоредбата. Установява се от одита, че със заповед №
РД-04-75/26.06.2019 г. на директора на ***е отменена заповед № РД
-04-03/03.01.2019 г. и е прекратена дейността на назначената комисия при ***за
издаване на посочените сертификати. Установява се, че с одитния доклад са
дадени препоръки към директора на ***да се приемат вътрешни правила и процедури
за получаване и отчитане на даренията и да се регламентира реда за
регистрирането им.
Установява
се от представената по делото пред ПлРС заповед № РД-09-231/03.06.2005 г. на
Министъра на културата и туризма, че на основание чл. 2 ал. 2 от Наредба № 1/2005
г. за реда на извършване на оценка на декларирани движими паметници на
културата, собственост на юридически и физически лица, със същата ***„***“ гр.
Плевен е определена да издава удостоверение, представляващо приложение №1а към
чл. 2 ал. 2 от Наредбата.
Установява
се от представената по делото пред ПлРС заповед № РД-04-75/26.06.2019 г. на
въззивницата, в качеството на директор на *** че със същата е отменена нейна
заповед № РД -04-03/03.01.2019 г. и е прекратена дейността на назначената
комисия при ***за издаване на сертификати за износ на произведения на
съвременното българско изкуство.
Установява
се от представените по делото пред ПлРС писмени обяснения на К.Ц., в качеството
на гл. счетоводител на ***с вх. № от 19.08.2019 г. до въззивницата, в
качеството на директор на *** че по отношение на ***се извършва финансов одит
от м. февруари 2019 г., както и че в изпълнение на Заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на ***
на *** е представяла своевременно всички документи на финансовите контрольори
на ***. Установява се, че поради отпуск и участие в обучение същата не е внесла
в *** своевременно сключения на 12.07.2019 г. договор с „***“ ЕООД, гр. Плевен, но по - късно за него е издаден
контролен лист от финансовия контрольор. Установява се, че договорът е изпълнен
от изпълнителя на 24.07.2019 г., при срок до 31.08.2018 г., но от
инвеститорския контрол при *** е отказан подпис след монтиране на камерите,
като поради липса на фактура и акт образец № 19 плащане не е извършено към тази
дата.
Установява се, че
констатациите в одитния доклад относно разпределеното ДМС в ***за 2019 г.
кореспондират с представените по делото пред ПлРС писмени доказателства - заповед
№ РД-03-173/12.12.2019 г. на въззивницата, в качеството на директор на *** предложение
на въззивницата до *** на *** за ползване на ДМС с вх. № 13.12.2019 г.,
допълнително обяснение на въззивницата от 16.12.2019 г. във връзка с
предложението от 13.12.2019 г., върху което е извършена резолюция на 18.12.2019
г. за разрешение на ДМС в размер на 1 МРЗ за всеки служител – общо 10 080 лв. за 18 служители, препис от
същото, върху което е поставена резолюция от въззивницата да не се изпълнява от
гл. счетоводител и писмо от *** на *** до въззивницата със съдържание,
възпроизвеждащо описаната по-горе резолюция с изх. № от 23.12.2019 г., вх. в ***от
07.01.2020 г.. Безспорно се установява по делото, че преди да поиска и получи
одобрение от *** на *** въззивницата е разпоредила реализираната икономия от
ФРЗ в размер на 30 900 лв. за
2019 г. да се разпредели изцяло между нея и служителите в ***в размери,
определени в заповедта и да се изплати в срок до 13.12.2019 г., като всеки от
служителите е получил различно ДМС, най-високият размер на ДМС на служител на ***е
в размер на 4 600 лв., а
полученото ДМС от директора на ***е в размер на 6 700 лв..
Установява се, че
констатациите в одитния доклад относно представянето на описаните в него
договори за СМР за одобрение от финансовите контрольори на *** след сключването
им и липса на осъществен инвеститорски контрол при приемане на СМР по договора
от 12.07.2019 г. кореспондират с представените по делото писмени доказателства
– 2 бр. граждански договори от 10.05.2019 г., 2 бр. граждански договори от 10.06.2019
г., договор от 12.07.2019 г., сключен с „***“
ЕООД, гр. Плевен, ведно с протокол за приемане на СМР без дата, подписан
от въззивницата и изпълнителя, контролен лист от 02.08.2019 г., контролен лист
от 26.08.2019 г., договор от 22.07.2019 г., сключен с „***“ ЕООД, гр. Плевен, контролен
лист от 29.07.2019 г..
Установява
се от представената по делото пред ПлРС заповед № РД-10-260/23.02.2018 г. на ***
на ***, че със същата са определени разпоредителите с бюджет 2018 г. на
територията на *** и главните счетоводители на всеки от тях, като в същата като
второстепенен разпоредител с бюджетни средства е посочена ***„***“,
представлявана от М.М. с гл. счетодител К.Ц. и посочен имейл адрес на гл.
счетоводител.
Установява се от
представената по делото пред ПлРС заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на *** на ***,
че със същата са определени правата и задълженията на второстепенните
разпоредители с бюджет 2019 г., сред които по т. 4 да представят за
предварителен контрол за законосъобразност на финансовите контрольори на ***
всички документи – договори /без трудовите/, анекси, споразумения и др. преди
поемане на финансово задължение, както и първичните разходнооправдателни
документи за извършване на разходи, преди същите да бъдат разплатени.
Установява се, че заповедта е изпратена на 12.02.2020 г. на имейл адресът на
гл. счетоводител на *** посочен в заповедта, описана по-горе.
Установява
се от представената пред ПлРС покана за писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ, че с оглед докладната записка за извършения одит на ***въззивницата е
поканена в срок от пет работни дни да представи писмени обяснения по конкретно
поставени въпроси, сред които по т. 3, т. 4 и т. 5 относно изплащане на ДМС в
размер надвишаващ разрешения от *** на Общината с писмо с изх. № от 23.12.2019
г., критериите, по които си е определила ДМС в размер на 6 700 лв., надвишаващо определеното й от работодателя, липсата
на назначен служител в *** който да осъществяващ предварителен контрол върху
ДМС, по. 7 относно събираните такси за извършване на услуга – издаване на удостоверение
„Сертификат за износ на художествени произведения“, по т. 8 относно неспазване
на процедурите по осъществяване на предварителен контрол от страна на ***
съгласно заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на *** на Общината при сключване на договори за монтаж на ажурна ограда, изграждане система за видеонаблюдение и
изработка, доставка и монтаж на PVC-дограма.
Установява
се от писмените обяснения, депозирани от въззивницата в производството по чл.
193 от КТ, че същата е обяснила, че била подведена от гл. счетоводител по повод
разпределянето на ДМС, че крайният срок за изплащане на сумата е 15.12.2019 г.,
но средствата са разпределени съобразно изпълняваната допълнително работа от
всеки от служителите, в това число от въззивницата, изпълнявала освен функциите
на директор и тези на главен уредник. Относно издаваните сертификати
въззивницата посочва, че същите се издават от ***значително преди да бъде
назначена на длъжността „директор“, вкл. в полза на ***, като след като е
установила нарушението своевременно е отменила предходна своя заповед за
назначаване на комисия за издаване на сертификатите. Относно предварителния
контрол при сключване на договорите за СМР въззивницата е посочила, че
договорите е следвало да се представят в Общината от гл. счетоводител, които е забавил
представянето им. Посочва се, че изпълнението по договора за дограма е прието
от инвеститорски контрол при *** съгласно представения акт обр. № 19/25.09.2019
г..
Установява
се от представените пред ПлРС страници от трудовата книжка на въззивницата и
извършената от ПлРС в о.с.з. констатация върху трудовата книжка на въззивницата
на 08.09.2020 г., че за периода от 28.05.2020 г. до 08.09.2020 г. въззивницата
не е работила по ТПО, както и че до назначавето й за директор на ***същата е
работила на длъжност „главен уредник“ в ***
Установява
се от заключението на вещото лице Т.И. по приетата и неоспорена от страните
пред въззивната инстанция съдебно- икономическа експертиза, което като
компетентно изготвено съдът възприема, че обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ
на въззивницата, изчислено по реда на чл. 228 от КТ е в размер на 5 326,74 лв. за периода от
28.05.2020 г. до 08.09.2020 г. и в размер на 9 144 лв. за периода от 28.05.2020 г. до 28.11.2020 г..
Установява
се от показанията на свидетелите П.В.П. и Р.В.Д., че същите са колеги на въззивницата,
работят в софийски галерии, познават въззивницата като главен уредник на ***в
Плевен, както и че са комуникирали с нея след назначането й за директор на ***и
тя е продължила да изпълнява функциите на главен уредник поради липса на
назначен служител на тази длъжност. Установява се от разпита на свидетеля Д.Н.В.,
че е работил в ***от м. септември до м. декември 2019 г. на длъжност „главен
счетоводител“, като по време на работата си е съгласувал всички документи с
„Финансовия контрол“ на ***. Установява, че е изплатил ДМС за 2019 г. след като
се е запознал с Вътрешни правила, които го позволяват, утвърдени от директора
на *** като е изпълнявал всички разпореждания на директора на ***в тази насока.
Установява, че реализираните икономии са от незаети длъжности и ползване на
неплатен отпуск от служители, за което са подавани ежемесечни отчети, че не е
участвал в определяне на разпределението на ДМС, но счита, че директорът е имал
това правомощие. Установява се от
разпита на свидетелката Е.Д.Д., че същата работи на длъжност началник на
„Финансов контрол“ в *** и познава въззивницата като директор на ***
Установява, че ***е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, като всяка
година със заповед на *** на *** се определят задължителните контролни дейности
след приемане на бюджета на Общината. Установява, че всички разходи подлежат на
предварителен финансов контрол, като за тези над 500 лв. се издава контполен
лист с изключение на разходите за ДМС, които не подлежат на финансов контрол,
тъй като са в ресора на Дирекция „Човешки ресурси“. Установява, че договори,
сключвани от въззивницата са представяни за предварителен контрол след
сключването им, като си спомня за договор за дограма, договор за
видеонаблюдение, договор за ажурна ограда, както и че е водила разговори с
въззивницата в тази връзка и същата е била наясно с изискванията за
предварителен финансов контрол, но не си спомня кога са водени тези разговори.
Установява, че на един имейл адрес е изпращана документация от нейна страна
както на гл. счетоводител, така и на директора на ***
Въззивният
съд обсъди доводите на въззивницата за незаконосъобразност на заповедта за
уволнение като издадена от *** на ***, в качеството на представител на *** като
работодател на въззивницата, а не като представител на действителният работодател
на въззивницата ***„***“ гр. Плевен и намира същите за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от КТ за
длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият
договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност. Съгласно разпоредба на чл. 192 ал. 2 КТ
дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на
работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този
орган. При
съобразяване на тези норми в ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г.
ОСГК на ВКС приема, че надлежен ответник по исковете по чл. 344 ал. 1 от КТ,
предявени от работник или служител, чиито договор е сключен при условията на
чл. 61 ал. 2 изр. 1 от КТ е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 8 ал. 5 от ЗЗРК правоотношенията
на директорите на
общинските културни институти с *** на
общината възникват въз основа на
конкурс съгласно Кодекса
на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е
предвидено в специален закон, като условията на конкурса се съгласуват с Министерството
на културата.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 6 от Закона за културното наследство /ЗКН/
правоотношенията с директорите на музеите /в това число по аналогия с
директорите на художествените галерии/ възникват въз основа на конкурс за срок
от 5 години, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Правилно и
законосъобразно, съобразявайки цитираните разпоредби и ТР, ПлРС е приел, че на ***
на *** по силата на законовото овластяване като горестоящ едноличен орган на
изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 ал. 3 от Закона за администрацията
спрямо Художествената галерия като работодател на въззивницата, а не на Общината,
представляваща администрацията, ръководена от ***, са предоставени правомощия
за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на
Художествената галерия при осъществяване на общинската политика в съответната
сфера в това число да сключи трудов договор за длъжността „директор“ на Художествената
галерия, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя
по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на работодателска
власт. Правилно и законосъобразно ПлРС е приел, че за
осъществяването на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с
работодателска власт лице и тъй като заемащият длъжност с такава трудова
функция не може да го упражни по отношение на себе си, в тези случаи
волеизявлението е възложено на горестоящия спрямо работодателя орган. Заповедта
за уволнението на въззивницата, както и трудовия договор, сключен със същата са
на бланка на ***, но според въззивният съд това не е достатъчно за да направи
за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, доколкото е безспорно, че в
конкретната хипотеза Кметът на *** е разполагал с правомощието, произтичащо от чл. 8 ал. 5 от ЗЗРК вр. чл.
чл. 28 ал. 6 от ЗКН и чл. 61 ал. 2 от КТ да сключи трудов договор, респ. да
прекрати ТПО за длъжността „директор“ на ***. Правният статут на *** на *** като горестоящият орган е един и същ при
сключване на трудовия договор за длъжността „директор“ на ***и при прекратяване
на ТПО за тази длъжност, която компетентност следва и от изричната разпоредба
на чл. 192 ал. 2 КТ.
Правилно
и законосъобразно при съобразяване на представените по делото писмени
доказателства, ПлРС е приел, че от страна на въззиваемият работодателя е
спазена процедурата по чл. 193 от ГПК и преди да наложи дисциплинарното
наказание за конкретните нарушения на трудовата дисциплина същият е получил
писмените обяснения на въззивницата.
При съобразяване съдържанието на
атакуваната заповед за уволнение, въззивният съд приема, че заповедта за
уволнение е в достатъчна степен надлежно мотивирана съгласно изискванията на
чл. 195 ал. 1 КТ, тъй като в същата са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.
При съобразяване на относимите норми на
Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, Закона за културното
наследство /ЗКН/, Закона за публичните финанси /ЗПФ/ и Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, въззивният съд приема, че
въззиваемата ***е регионален културен
институт по смисъла на 9 ал. 1 от ЗЗРК и самостоятелно юридическо лице с бюджет
за осъществяване на културна дейност на територията на ***, организация от
публичния сектор по смисъла на чл. 2 ал. 2 т. 1 от ЗФУКПС, второстепенен
разпоредител с бюджетни средства съгласно чл. 41 от ЗКН, чиито бюджет е включен
в бюджета на *** съгласно чл. 11 ал. 5 и ал. 10 от ЗПФ. Съобразно чл. 8 от ЗЗРК
и чл. 31 от ЗКН въззиваемата ***като общински културен институт методически се
ръководи от Министъра на културата, но в административно-организационно
отношение от *** на Общината, който има качеството висшестоящ орган, изпълняващ
работодателски функции по отношение на директора на *** като последният като
ръководител на основание чл. 3 ал. 2 от ЗФУКПС отговаря и се отчита за своята
дейност по отношение на финансовото управление и контрол в ***именно пред висшестоящият
орган, в случая *** на ***, като първостепенен разпоредител с публични средства.
По отношение на
първото визирано в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина,
въззивният съд приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 13 ал.
1 т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/
с колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната заплата и/или с
индивидуален трудов договор могат да се определят допълнителни трудови
възнаграждения за постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг
период, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба условията за получаването им и
размерите им се определят от договорите и вътрешните правила.
Безспорно се установи по делото, че към м.
декември 2019 г. във въззиваемата ***липсват надлежно одобрени от директора на
същата, в качеството на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ на
работещите в ***по ТПО работници и служители Вътрешни правила за работната
заплата, в които да са предвидени реда и размер на допълнителното
възнаграждение за постигнати добри резултати от положен труд на работниците и
служителите. Установява се, че представените при финансовия одит Вътрешни
правила не са надлежно одобрени от въззивницата като директор на ***или от
друго лице, изпълняващо тази длъжност преди назначаването й. Безспорно се
установи, че въззивницата, в качеството на директор на въззиваемата ***е
нарушила установената практика, свързана с предварително одобрение на размера
на ДМС в ***и без да изчака одобрение от *** на *** на сума, с която да се
разпореди на това основание е изплатила на работещите в ***и на себе си цялата
налична сума от икономии на ФРЗ за 2019 г. в предприятието в размер на 30 900 лв., от която сума в размер
на 6 700 лв. е разпределила и
получила лично. ДМС не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и се
дължат на работника или служителя само доколкото съответният работодател ги е
определил по размер на посоченото основание и волеизявлението му е достигнало
до работника или служителя, като тези средства имат характера на финансов
стимул за качествено положен труд по ТПО между страните. Съдът приема за
доказано по делото, че с поведението си въззивницата е извършила нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 9 пр. 1 от КТ, тъй като при
липса на одобрени Вътрешни правила за работната заплата в предприятието се е
разпоредила без ясни критерии с парични средства на предприятието, изплащайки
допълнителни възнаграждения като финансови стимули на работниците и служителите
в ***в нарушение на чл. 13 ал. 2 от НСОРЗ, а също така без да има качеството на
работодател по отношение на себе си и без да получи предварително или
последващо одобрение от *** на ***, изпълняващ в качеството на горестоящ орган
функциите на работодател по отношение на директора на ***сама е оценила труда
си за 2019 г., с което неправомерно се е разпоредила в своя полза със сумата от
6 140 лв. за ДМС, като последното
деяние осъществява съставите и на чл. 187 ал. 1 т. 7 и т. 8 пр. 1 от КТ –
неизпълнение на разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието на
работодателя, като в резултат на поведението на въззивницата е увреден бюджета
на ръководената от нея *** а след като се е запознала с разпореждането на ***
на *** същата не е възстановила в бюджета на ***недобросъвестно получените
лично от нея парични средства. Въззивният съд не споделя изводите на
първоинстанционният съд, че в качеството на второстепенен разпоредител с
бюджетни средства въззивницата не е имала задължение да одобрява Вътрешни
правила за работната заплата в *** тъй като в чл. 23 от Наредбата за договаряне
на работната заплата и чл. 22 от НСОРЗ не са посочени подобни изключения за
бюджетните предприятия, второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Въззивният
съдът приема, че от страна на въззиваемият работодател не се доказа по делото,
че с поведението си, изразяващо се в изплащане на ДМС за 2019 г. на работещите
в *** въззивницата е извършила
нарушение на трудовата дисциплина, осъществяващо съставите на чл. 187 ал. 1 т. 7
и т. 8 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на законните разпореждания на
работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя, уронване доброто име на
предприятието или разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Не
съставлява неизпълнение на законните разпореждания на работодателя нарушаването
на установената практика по предварително одобряване на размера на ДМС на
служителите в ***от *** на ***, тъй като по отношение на същите функциите на
работодател е изпълнявала въззивницата, като по делото не се представиха
доказателства въззивницата да е имала нормативно задължение да получи
предварително одобрение от *** на *** при разпределяне на ДМС на подчинените й
работници и служители. По същите съображения не е налице злоупотреба с
доверието на работодателя от нейна страна по отношение на разпореждането с тези
суми за ДМС, тъй като работодател на работещите по ТПО в ***е била въззивницата,
в качеството на директор на *** а не *** на ***.
По отношение на
второто визирано в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина,
въззивният съд приема от правна страна следното:
Безспорно се
установи по делото, че при финансовия одит е констатирана незаконосъобразно
утвърдена дългогодишна практика във въззиваемата *** изразяваща се в издаване
на сертификати
за износ на произведения на съвременното българско изкуство в нарушение на чл. 2 ал. 2 от
Наредба № 1/2005 г. за реда на извършване на оценка на декларирани движими
паметници на културата, собственост на юридически и физически лица и заповед № РД-09-231/03.06.2005 г.
на Министъра на културата и туризма, с която ***„***“ гр. Плевен е определена
да издава удостоверение, представляващо приложение №1а към чл. 2 ал. 2 от
Наредбата, различно от реално издаваните сертификати. Безспорно се установи по
делото, че през одитирания период 2017 г. – 2019 г. за извършваната услуга ***е
събирала такса под формата на дарения при липса на създаден регистър на
даренията, в който същите да са отразени надлежно. Безспорно се установи по
делото, че за 2019 г. ***е получила средства от дарения в размер на 777 лв.,
както и че след назначаването й на длъжността директор на ***със заповед №
РД-04-75/26.06.2019 г. въззивницата е отменила предходна нейна заповед,
издадена в качеството на и.ф. директор № РД -04-03/03.01.2019 г. и е прекратила
дейността на назначената комисия в ***за издаване на посочените по-горе
сертификати. Въззивният съдът
приема, че от страна на въззиваемият работодател не се доказа по делото, че с
поведението си, изразяващо се в липса на упражнен контрол във връзка с издаване
на посочените сертификати, въззивницата е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, осъществяващо съставите на чл.
187 ал. 1 т. 3 и т. 10 от КТ - неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологични правила или неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Установи се дългогодишно създадена
практика от предишни ръководства на ***по неправилно тълкуване на правомощията
на въззиваемата ***във връзка с издаването на посочените сертификати и събиране
на дарения за тази услуга, която е преустановена именно от въззивницата с
издаване на посочената по - горе заповед два месеца след назначавето й като
титуляр на длъжността „директор“ и значително преди предприемане на
дисциплинарната процедура по отношение на нея, поради което не може да се
приеме, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от нейна
страна, в качеството на директор на ***във връзка с посочените сертификати и
дарения.
По отношение на третото визирано в
заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд приема
от правна страна следното:
Безспорно се
установи от представените по делото писмени доказателства, че по отношение на
четири граждански договора с предмет монтаж
на ажурна ограда, сключени на 10.05.2019 г. и на 10.06.2019 г., по отношение на договор от 12.07.2019 г. за изграждане
система за видеонаблюдение, сключен с „***“
ЕООД, гр. Плевен и по отношение на договор от 22.07.2019 г., сключен с „***“
ЕООД, гр. Плевен за изработка, доставка и монтаж на PVC-дограма
въззивницата не е спазила процедурата по осъществяване на предварителен контрол
от страна на ***, установена с т. 4 на Заповед № РД-10-133/11.02.2019 г. на ***
на Общината, като е сключила договорите без да предостави същите за
предварителен контрол за законосъобразност на служителите в отдел „Финансов
контрол“ в ***. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
въззивницата, че не е имала задължение да представя договорите за предварително
одобрение, а такова задължение е имал главния счетоводител на *** тъй като същата
не е следвало да полага подпис върху договор, за който не се убедила, че е
получено предварително одобрение от отдел „Финансов контрол“ в ***. Въззивният
съдът приема, че от страна на въззиваемият работодател се доказа по делото, че
с поведението си въззивницата е извършила
посоченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, осъществяващо
състава на чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на законните
разпореждания на работодателя, но не се доказа същото да е извършено виновно.
По делото липсват доказателства цитираната по-горе заповед на *** на *** да е
доведена до знанието на въззивницата, тъй като от представените по делото
писмени доказателства се установява, че същата е изпратена на имейл адрес на
главния счетоводител на въззиваемата ***и липсват доказателства заповедта да е
връчена на въззивницата лично за изпълнение. От показанията на свидетелката
Декова по делото се установява, че същата е водила разговори с въззивницата
относно начина на сключване на договорите и необходимостта същите да бъдат
одобрени от ръководения от нея отдел преди сключването им, а не след това, но
свидетелката не си спомня кога са водени тези разговори, поради което не може
да се приеме за доказано, че преди сключване на договорите въззивницата е била
надлежно запозната със задължението си, произтичащо от заповедта, т.е. че е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от нейна страна в тази
насока.
При тези правни
изводи и съобразявайки разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, въззивният съд
приема, че преценката на работодателя да наложи на въззивницата най-тежкото
дисциплинарно наказание е правилна с оглед тежестта на доказаното дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в разпределение
на ДМС за 2019 г. в нарушение на чл. 13 на НСОРЗ, представлящо нарушение на чл.
187 ал. 1 т. 9 от КТ, а по отношение на сумата от 6 140 лв. и нарушение на чл. 187 ал. 1 т. 7 и т. 8 пр. 1 от КТ. Действително въззивницата е имала чисто дисциплинарно минало и е допринесла
за създаденото добро име на *** но конкретното извършено от нея нарушение
съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина обосноваващо налагането на
най - тежкото дисциплинарно наказание, тъй като е налице извършено разпореждане
с публични бюджетни средства в голям размер от лице, което с оглед заеманата
длъжност има законовоустановено задължение да упражнява управленска отговорност
и да спазва принципите на доброто финансово управление, законосъобразност и
прозрачност по отношение на ръководеното предприятие и нарушението е довело до
значително увреждане на имуществото на общинския културен институт –
въззиваемата ***
Като е достигнал до същите крайни правни изводи и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ Плевенският районен съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед отхвърляне на исковете с правно
основание чл. 344 ал. 1 от КТ по отношение на ***, гр. Плевен следва да бъдат разгледани
предявените от въззивницата при условие на евентуалност искове на същото
основание по отношение на втория посочен в ИМ ответник - ***. Въззивния съд
споделя изцяло изложените от ПлРС правни изводи за недопустимост на предявените
искове по отношение на тази страна с оглед липсата на качеството на работодател
на въззивницата, поради което приема, че правилно и законосъобразно ПлРС е
прекратил производството по делото по тези искове.
С оглед изхода
на спора при условията на чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на всяка от въззиваемите страните направените по делото
разноски в размер на 300 лв. в полза
на ***, гр. Плевен за
адвокатско възнаграждение и в размер на 100
лв. в полза на *** за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
Потвърждава
решение №
230202 от 23.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2733/2020 г. на Плевенския
районен съд.
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК А.Р.К., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на *** гр. Плевен сумата от 300 лв. направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Р.К., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на *** сумата от 100
лв. за направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК, с
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.