РЕШЕНИЕ
№
15.04.2016г.
гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I - ви граждански състав
На 06.04. 2016 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Д. Г.
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 1458 по описа за
2015г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от А.Д.К. ***,
с ЕГН ****** против Л – Р И – К, румънска гражданка, род. на ***г.,
представлявана от назначен особен представител адв. К.М.,***. Ищецът твърди, че
с ответницата сключили граждански брак на 10.05.2009г., който бил първи и за
двама им. От същия се родило едно дете - Н А К. с ЕГН **********. От начало
бракът им вървял добре, но постепенно настъпило отчуждение между него и
съпругата му. Повод за това станали скандалите между тях. Отдавал това на
дългите му отсъствия от дома, продължаващи по няколко месеца, които професията
му налагала. През краткото време, в което оставал при семейството си,
съвместният им живот бил непоносим. В края на 2013г. не издържал и напуснал
семейното жилище, като детето останало
при съпругата му, която се грижила за неговото отглеждане и възпитание и
полагала необходимите грижи като майка. Първоначално направил няколко опита да
се съберат, но поради нежеланието на Л това не се случило. Стараел се да не
прекъсва контактите със сина си и при срещите им забелязвал, че под грижите на
майка си, той се чувствал спокоен и обичан. Постепенно контактите му с нея и
детето станали все по-редки, тъй като те се установили в Румъния. Въпреки, че
не можел да бъде постоянно до детето си не спирал да се грижи за него, като
изплащал ежемесечно издръжка на ответницата, за да я подпомага в отглеждането
на сина им. Многократно разговарял със
съпругата си да прекратят брака си, който към момента съществувал само формално
и юридически, поради продължителната им фактическа раздала и настъпилото
отчуждение между тях. Ответницата му отказвала всякакво съдействие да се
разведат по взаимно съгласие. Реално между тях нямало спор относно последиците
от прекратяването му и най-вече относно упражняването на родителските права,
издръжката и режима на контакта с детето им, за което нямал претенции. От съда
се иска да постанови решение, с което
да се прекрати брака между страните,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Да предостави упражняването на
родителските права на роденото от брака им малолетно дете Н А К. с ЕГН ******
на майката Л.И., като занапред то да живее с нея. Бащата А.Д.К. бил готов да
заплаща издръжка на детето. Претендира да му бъде определен режим на лични
контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя /с преспиване/, както и един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, четири дни на Коледа
(24, 25, 26 и 27 декември), два дни след Великден и два дни след Нова година
(02 и 03 януари), на рождения ден на детето - 23 август през година.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК за ответницата писмен отговор е подал особеният представител
адв. К.М. в който заявявал, че нямал връзка с Караджова и не разполагал с
информация за обстоятелства и аргументи срещу иска, поради което и не можел да
представи каквито и да било доказателства. Поради същата причина предлагал,
брака между съпрузите да бъде прекратен без да се третира въпроса за вината.
Редовно призован за датата на съдебното заседание, ищецът
се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в
исковата молба.
Ответницата, редовно призована за датата на съдебното
заседание, не се явява. За нея се явява
особен представител адв. К.М..
С оглед установеното по делото, че от фактическата
раздяла на съпрузите майката и детето са се установили трайно в Република
Румъния, гр. Констанца в съдебно заседание
от 06.04.2016г. съдът прогласи, че не е международно компетентен
да разгледа и реши предявените
при условията на обективно
съединяване с иска с правно
основание чл. 49, ал.1 от СК, искове по
чл. 59, ал.2 от СК относно упражняване
на родителските права, местоживеене и издръжка на детето.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение за граждански брак, издадено от
Община Казанлък, въз основа на акт за граждански
брак № 0069/10.05.2009г. страните са
сключили граждански брак на 10.05.2009г., като съпругата е приела да носи
фамилно име – И - К.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите С К и Д А, съответно майка и братовчедка на ищеца. От
свидетелските показания се установи, че работата на ищеца била свързани с
пътувания на кораб. Съпругата не могла да свикне с дългите му отсъствия, със
страната ни и българската култура. Чувствала се по-добре в Румъния. След
последната им раздяла с ищеца, Л – Р напуснала семейното
жилище,
заедно с детето, и се прибрала при родителите си в Румъния. Оттогава страните не били правили опити да се
съберат и нямали желание да запазят семейството си.
Съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът,
че страните от 2013 г. се намират във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за
заздравяване на брачната връзка, което е довело до
отчуждение. Всеки от тях има свой собствен
личен живот. Бракът им е
изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната
връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК. Отношенията между съпрузите не
съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната
връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите,
нито за обществото. При това
положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на
съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се
произнася по вината, каквото е желанието на страните.
На основание чл. 329, ал.1 от ГПК и чл. 6, т.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00
лв., платима поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза на
съда.
Ето защо, КРС
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А.Д.К. ***, с ЕГН ****** и Л
– Р И - К, род. на ***г., румънска гражданка, представлявана от назначен особен
представител адв. К.М.,***, за който е съставен Акт за граждански брак №
0069/10.05.2009 г. на Община Казанлък, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
ОСЪЖДА А.Д.К. ***, с ЕГН **** да заплати в
полза на КРС, сумата от 25,00 лв., съставляваща окончателна ДТ по допускането
на развода.
ОСЪЖДА Л – Р И - К, род. на ***г., румънска
гражданка, представлявана от назначен особен представител адв. К.М.,*** да
заплати в полза на КРС, сумата от 25,00 лв., съставляваща окончателна ДТ по
допускането на развода.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: