РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20203110111129 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М.В.В., с ЕГН ***,
действащ със съгласието на своята майка В. А. Д. и двамата с адрес гр.***, чрез
пълномощника адв. Д.М. – АК ***срещу В. Д. В., с ЕГН ********** и адрес гр.***, с
която е направено искане на основание чл.150 СК за изменение на определения с
Решение № 3155/28.06.2013г. по гр.д. № 2373/2013г. по описа на ВРС размер на
месечна издръжка дължим от бащата В. Д. В. в полза на детето М.В.В. от 130 лева до
размер на 300 лева, считано от подаване на исковата молба – 21.01.2020г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
В исковата молба се твърди, че В. А. Д. и В. Д. В. са родители на М.В.В.,
роден на ***г.
С Решение № 3155/28.06.2013г. по гр.д. № 2373/2013г. по описа на ВРС В. Д.
В. бил осъден да заплаща в полза на М.В.В. месечна издръжка в размер на 130 лева,
считано от датата на влизане в сила на решението.
От постановяване на решението изминал значителен период от време, в който
детето пораснало и нараснали нуждите му, включително и финансови, а и
определената с решението издръжка била по-ниска от определения по закон
минимален размер.
След определяне на родителските права и определения режим на лични
контакти бащата не проявявал особена грижа за детето, работел, получавал значителни
доходи и нямал законови задължения да издържа други лица. Въпреки отправените
покани до ответника за увеличаване размера на дължимата издръжка, той не бил
1
склонен да стори това доброволно.
Моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Ответникът твърди, че е участвал в покриване на разходите за отглеждане на
детето М.В.В. доколкото може и със средствата, с които разполага. Присъдената
издръжка била изплащана своевременно и без забава. Контактите били прекъснати
през последните две години единствено по волята на ищеца, който се дистанцирал от
ответника и с поведението си показал, че не иска да поддържат близка връзка.
Оспорват се твърденията за отправяни покани за доброволно увеличаване
размера на дължимата издръжка, както и твърденията за нараснали нужди на детето.
Ответникът се грижел и за малолетния си син Д.В.В., роден на ***г. Двамата с майката
на детето Т.Я.В. обитавали едно домакинство с ответника и всички режийни разходи
се поемали от двамата родители. Отделно ответникът изплащал вноска по банков
кредит в размер на 457 лева, а съпругата му била в майчински и нейните доходи не
били достатъчни за да подпомагат в по – висока степен общото домакинство. Отделно
от това семейството изплащало вноска и по ипотечен кредит, който съпругата
изтеглила преди брака в размер на 450 лева, с който било закупено жилището, което
обитават. Ответникът не разполагал с допълнителни доходи освен получаваното
трудово възнаграждение, поради което за него щяло да е непосилно заплащането на
издръжка в претендирания размер от 300 лева месечно.
Моли за отхвърляне на исковата претенция, а в условията на евентуалност
издръжката да бъде увеличена до нормативно определения минимален размер, прави
искания по доказателствата и претендира сторените по делото разноски..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители заявяват, че
са постигнали съгласие по отношение размерът, до който да бъде увеличена дължимата
от В.Д.В. в полза на М.В.В. месечна издръжка, а именно – 250 лева.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна
и формулира следните изводи от правна страна:
С решение № 3155/28.06.2013г. по гр.д.№ 2373/2013г. по описа на ВРС е
прекратен брака между В.А. В.а и В. Д. В., упражняването на родителските права по
отношение на детето М.В.В. е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на детето в размер на 130 лева /л.5-6/.
Предвид, че страните са постигнали съгласие относно размера на дължимата от
бащата месечна издръжка в полза на детето М.В.В. не следва да се обсъждат
останалите събрани по делото доказателства. Определения от страните размер на
дължимата издръжка не противоречи на закона, добрите нрави и интересите на детето
и следва определения с решение № 3155/28.06.2013г. по гр.д.№ 2373/2013г. по описа
на ВРС размер на издръжката да бъде увеличен до 250 лева месечно.
2
На основание чл.78, ал.6 ГПК и предвид постигането на споразумение между
страните, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна
такса определена като 2 на сто върху тригодишния размер на увеличението на
определената издръжка или 86.40 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 вр. чл.143 СК определения с Решение №
3155/28.06.2013г. по гр.д.№ 2373/2013г. по описа на ВРС размер на месечна издръжка
дължим от бащата В. Д. В., с ЕГН ********** и адрес гр.*** в полза на детето М.В.В.,
с ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същия от 130 лева до размер на 250 лева, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от подаване на
исковата молба – 10.09.2020г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Д. В., с ЕГН ********** и адрес гр*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Варненски районен съд сумата от 86.40 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3