№ 7468
гр. София, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110149407 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 45670/26.08.2021 г.
от “фирма (Б.)“ ЕАД, ЕИК ********, против ОРЛ. ОРЛ. ЕНЧ., ЕГН **********, с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца суми по договор за потребителски кредит №
**************** от 19.06.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61565/2019 г. по описа на СРС.
С договор за потребителски кредит № **************** от 19.06.2014 г. “фирма
(Б.)“ ЕАД отпуснал на ОРЛ. ОРЛ. ЕНЧ. сумата от 20 364.14 лв. кредит. Кредитът бил усвоен
на 20.06.2014 г. Срокът на договора бил до 20.06.2021 г. В чл. 4 от договора била уговорена
възнаградителна лихва. За първите 12 месеца лихвата била фиксирана в размер на 7.50 %, а
след това била в размер на 6-месечен SOFIBOR + 6.003 пункта надбавка. В чл. 4.6 от
договора страните уговорили и дължима неустойка – наказателна лихва, чийто размер се
определял като към размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавяли 10 пункта
годишно. За периода 20.05.2019 г. – 20.09.2019 г. кредитополучателят не заплатил
дължимите месечни вноски по договора. Съгласно чл. 9.2 от договора банката обявила
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост била обявена на
кредитополучателя на 02.10.2019 г. Предвид настъпилата предсрочна изискуемост и
дължимите суми било подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 61565/2019 г. по описа на
СРС. Заповедта била връчена на длъжника, били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
поради което се иска исковият съд да признае за установено, че ОРЛ. ОРЛ. ЕНЧ. дължи на
“фирма (Б.)“ ЕАД, следните суми – 7 082.40 лв. - главница, произтичаща от Договор за
потребителски кредит № **************** от 19.06.2014 г., от която редовно падежирала
главница в размер на 1 083.64 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 5 998.76 лв.,
148.58 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.10.2019 г. вкл., 100.62
лв. - наказателна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 24.10.2019 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.10.2019
г. до окончателното й погасяване. Претендира разноски по исковото и заповедното
производство.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника чрез адв. Р. Р.. Оспорват се исковете по основание и размер. Счита, че
тъй като след 20.06.2015 г. ищецът олихвявал сумата по отпуснатия кредит
незаконосъобразно, като не е спазил условията по договора и не е изготвил нов погасителен
план съгласно чл. 4.3 от същия, извършените плащания по процесния договор за
потребителски кредит следвало да се отнесат за погасяване само на дължимата главница,
поради което същата била изцяло погасена чрез плащане. Поддържа, че поради тази причина
не били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост от ищеца. Твърди,
че договорът за кредит и отделните негови клаузи не отговаряли на императивните
разпоредби на ЗПК. Позовава се на неравноправни клаузи в представения от страна на
ищеца договор. Оспорва договорът да е обявен за предсрочно изискуем. Оспорва се
ответникът да е изпаднал в забава и да дължи претендираните лихви в посочения размер.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
По главните искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с
чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ;
Видно от приложеното ч. гр. д.№ 61565/2019 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията
по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК,
настоящите установителни искове за съществуване на вземането са предявени в
законоустановения срок. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство
и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
С определение от 10.01.2022 г. е отделено като безспорно и признато между страните
обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит
от 19.06.2014 г. за сумата от 20 364.14 лева.
Установява се по безспорен начин, че на 19.06.2014 г. между „фирма (Б.)“ ЕАД, ЕИК
******** и ОРЛ. ОРЛ. ЕНЧ. с сключен договор за потребителски кредит №
**************** за кредит в размер на 20364.14 лв. Крайният срок на договора е
20.06.2021 г. В чл. 3 от договора е предвидено, че банката отпуска еднократно цялата сума
по сметка на кредитополучателя, а от кредитираната ССчЕ се установява, че отпуснатата
сума по договора за кредит в размер на 20364.14 лв. е усвоена от О.Е. на 20.06.2014 г. – виж
т. 1.2. от ССчЕ.
В чл. 4.1 от договора е уговорено, че за първите 12 месеца от усвояване на сумата
кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7.50 %. В чл.
4.2 е предвидено, че след изтичането на срока по чл. 4.1 кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + надбавка в размер на 6.003, като
стойността на SOFIBOR е определена за 26.02.2015 г. – 2 работни дни преди 01.03.2015 г.
Съгласно чл. 4.2.1 лихвата в частта за 6-месечния SOFIBOR се преизчислява и променя от
банката два пъти в годината – на 1 март и на 1 септември. Съгласно чл. 4.2.2 лихвата се
начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване
на всяка сума по кредити при 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 4.2.3 е
предвидено, че при пазарен срив Банката прилага пазарния индекс, заместващ 6-месечния
SOFIBOR, а ако няма такъв Банката прилага нова лихвена база, определена като средната
стойност на индикативните оферти на поне трима независими участника на пазара на
депозити за съответната срочност и валута.
2
В чл. 4.4.1 е посочен размерът на ГПК – 9.52 % - посочени са и допусканията при
определянето на ГПР – договорът е валиден за срока, за който е сключен, а относно
лихвеният процент след края на периода с фиксиран лихвен процент е съобразен 6-месечния
SOFIBOR към момента на подписване на договора.
В чл. 4.6 от договора е предвидено, че при забава в плащането на дължими суми по
кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето
на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Лихвеният процент за
просрочени плащания е определен в размер на 17.50 %.
В чл. 5.2 е посочено, че кредитът ще бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски,
дължими от 20.07.2014 г. до 20.06.2021 г.
В чл. 11.1 е предвидено, че при неплащането изцяло или частично, на което и да е
задължение по кредита в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151-вия ден,
кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
С подписването на чл. 12.1 и чл. 12.2 кредитополучателят е декларирал, че е получил
ОУ към договора и преддоговорна информация и декларира, че се е запознал със същите.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени:
общият размер на кредита, размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, общата
стойност на плащанията – чл. 4.4 от договора, към договора е приложен погасителен план с
указани размер, брой, периодичност и дати на плащане на отделните вноски. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като
отделно обективиран документ. Обстоятелството, че установяването отнапред на общи
условия е възможност за търговеца, а не негово задължение следва и от общия чл. 298 ТЗ.
Относно изискването по чл. 11, ал. 2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ и
изискването на чл. 11, ал. 1 и на чл. 10, ал. 1 за размера на шрифта следва да се посочи, че
тези изисквания са предвидени в ЗПК с изменения в закона, които са в сила от 23.07.2014
г., изм. ДВ, бр. 35 от 2014 г. В ЗПК не е предвидено обратно действие, а договорът за кредит
е сключен преди приемането на промените на 19.06.2014 г., поради което и тези изисквания
не са приложими спрямо процесния договор за кредит. Именно поради това, въпреки
изричните доводи в отговора на исковата молба и съобразно служебното задължение на съда
да следи приложението на императивната разпоредба на чл. 10 ЗПК, не е допусната
служебно от съда СТЕ относно размера на шрифта, на основание чл. 195 ГПК.
Договорът съдържа погасителен план, който съдържа падежните дати и размерите на
месечните погасителни вноски, следователно изпълнено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК за наличието на „погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски“. В договора ясно са
посочени размерите на всички задължения – посочен е размерът на кредита, фиксираният
лихвен процент, ГПР, както и размерите на други задължения по договора – комисионна за
усвояване. Въпреки че е посочена разбивка на всяка една погасителна вноска, то за пълнота
следва да се посочи, че член 10, параграф 2, букви з)—й) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
3
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във връзка с член
22, параграф 1 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и
другите разходи – виж решение на СЕС от 09.11.2016 година по дело C-42/15 H. C. S. a. s.
срещу K. B. и решение на СЕС от 05.09.2019 година по дело C-331/18 на TE срещу P. s. r. о.
Предвидено е правото на потребителя „при поискване във всеки един момент да
получава безвъзмездно извлечение по сметката, обслужваща кредита под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания“ /чл. 4.8 от договора/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с
поставянето на подпис на договора за кредит доколкото кредитополучателят е посочил, че е
получил необходимата преддоговорна информация. Доколкото подписът на
кредитополучателя не е оспорен по делото, то съдът намира, че е налице признание за
получаването на предварителна информация. Правото на предсрочно погасяване на кредита
и условията за упражняване на право на отказ от договора са предвидени в чл. 5.7 и 5.8 от
договора.
Относно твърденията за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 13, т. 15 и т. 16 и т. 26 ЗПК. На
първо място, тези нарушения не обуславят недействителност на договора по аргумент
от чл. 22 ЗПК. На следващо място, изискванията в случая са спазени напълно от
кредитодателя. Относно изискването по чл. 11, ал. 1, т. 13 ЗПК – в представения по делото
погасителен план е посочен размерът на всяка дължима лихва и такса и кога следва да се
заплатят. В чл. 4.6 от договора се съдържа подробна информация относно лихвения процент,
който се прилага при просрочени плащания, респ. предупреждение за последиците за
потребителя при просрочие на вноските. Адресът на Комисията за защита на потребителите
е посочен в чл. 12.10 от договора, а възможността за извънсъдебно решаване на спорове в
чл. 12.8 от договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по производството се установява
наличието на отговарящо на всички изискванията на ЗПК валидно сключено
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит договор за
потребителски кредит № **************** от 19.06.2014 г.
Относно предсрочната изискуемост на вземанията по договора:
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение №
64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./
настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока.
4
В случая въпросът за настъпване на предсрочната изискуемост е без значение за
крайния изход на спора. Крайният падеж на вземанията по договора е настъпил на
20.06.2021 г. – преди подаване на исковата молба, като това обстоятелство следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Правопораждащият юридически факт,
от който произтича искането е договорът за банков кредит и поетите с него задължения,
без значение дали вземането се претендира на основание предсрочна изискуемост или
поради настъпването на крайния падеж на договора. Срокът за изпълнение на договореното
е винаги несъществен елемент на правоотношението, чиято промяна нито изменя,
нито допълва основанието му. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на основание договора за кредит /виж решение № 100 от 31.07.2017 г. по т. д.
№ 1357/2016 г. на I т. о. на ВКС, решение № 190 от 14.12.2016 г. по т. д. 2349/2015 г. на I т.
о. на ВКС, Решение № 103 от 07.08.2017 г. по т. д. № 851/2016 г. на I т. о. на ВКС, решение
№ 153 от 19.10.2017 г. по т. д. № 2869/2015 г. на II т. о. на ВКС/.
Ищецът не ангажира доказателства да е обявил кредита за предсрочно изискуем, вкл.
да е уведомил кредитополучателя за това преди крайния падеж на договора – 20.06.2021 г..,
като съдът следва да съобрази обстоятелството, че срокът на договора е изтекъл.
Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна
на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск – в този смисъл ТР №
8/2.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г. Без значение е в случая как е
присъдена главницата по заповедта за изпълнение, доколкото се претендира незаплатена
главница по договор за кредит. Обстоятелството дали се касае до падежирала или
предсрочно изискуема главница е без значение за основанието на претенцията, а оттук и за
допустимостта, респ. основателността на настоящата претенция. Изпратено е писмо на
ответника с изх. № 001-73203, но няма данни същото да е връчено на ответника, тъй като
писмото се е върнало като непотърсено. Оттук и съдът намира, че вземанията по договора са
изискуеми на основание краен падеж, настъпил на 20.06.2021 г., което обстоятелство се
съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи и, че актуалната съдебна практика приема, че
„Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение
дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК“ –
виж решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение №
60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от 25.02.2020 г. по
т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018
г. на II т. о. на ВКС, решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на
ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС.
В случая, както се посочи, настъпването на предсрочната изискуемост преди
20.06.2021 г. не се установява, поради което и съдът следва да се произнесе по отделните
претенции като съобрази настъпилия краен падеж на договора.
5
Усвоена е главница в размер на 20 364.14 лева. От ССчЕ се установява, че е погасена
главница до дата 19.09.2019 г. в размер на 13281.76 лева – виж таблица по т. 5.1 от ССчЕ.
Доколкото ССчЕ не е оспорена от страните. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на
заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта,
т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. Следователно по делото се установява, че е
погасена от ответника по договора главница в размер на 13281.76 лева, респ. непогасената
главница е в размер на 7082.38 лв. /20 364.14-13281.76/. Липсват твърдения и доказателства
за погасяване на суми по договора след това.
Относно възнаградителната лихва:
В отговора на исковата молба са наведени възражения, а и съдът служебно следи за
неравноправност на клаузата на основание чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Няма спор, че
ответникът е потребител на финансова услуга и ЗЗП е приложим. За да се прецени, дали
конкретните договорни клаузи са неравноправни, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда
метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков
кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното погасяване
задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти
– пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на
договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. За това, когато потребителят
не е получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред
да реагира по най-уместния начин, както и когато методологията, създадена от кредитора,
като нейни вътрешни правила не е част от кредитния договор, последният не може да се
счита за добросъвестен /виж решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о.
на ВКС/.
На първо място, уговорената клауза в чл. 4.2 и чл. 4.2.1 не е неравноправна.
Предвидена е ясна методика, описана в договора, която да установява обективно и
предвидимо начина на изменение на лихвата съобразно конкретното изменение на
икономическата обстановка. Клаузата позволява, както повишаване, така и намаляване на
годишния лихвен процент съобразно пазарните условия – 6-месечния SOFIBOR. Липсват
твърдения, а и по делото от приложената справка за размера на дълга и ССчЕ се установява,
че при действието на договора не е прилаган чл. 4.2.3 относно хипотезата на „пазарен срив“,
поради което и съдът не следва да взима отношение по действителността на тази
разпоредба.
На следващо място, в конкретния случай е и ирелевантно за крайния извод на съда,
дали клаузата по чл. 4, ал. 2 от договора е неравноправна. От представената справка за
размера на дължа с исковата молба – л. 25-28 от делото се установява, че лихвения процент
по възнаградителната лихва е бил най-висок при сключването на договора, след това същият
6
поетапнно и прогресивно е намалявал – от 20.06.2014 г. е в размер на 7.5%, от 20.07.2015 г.
– 7.124 %, от 20.10.2015 г. – 6.950 %, от 20.04.2016 г. – 6.453 %, от 20.10.2016 г. – 6.356 %, от
20.04.2017 г. – 6.294 %, от 20.10.2017 .г – 6.263 %, от 20.04.2018 г. – 6.168 %, от 20.10.2018 г.
– 6.133 % /oстаналите лихвени проценти по таблицата, които са в размер на лихвения
процент плюс 10 пункта касаят наказателната надбавка по чл. 4.6 от договора/. В нито един
момент лихвеният процент не е бил по-висок нито от първоначалния по договора, нито от
лихвения процент по договора в предходен период. Изложеното се установява и от
кредитираната ССчЕ, в която е посочено, че в процесния период лихвения процент е бил в
размер на 6.113 %. Следователно дори да беше налице неравноправност /каквато в случая
няма/, същата е без значение, доколкото банката не се е възползвала от правото си да
увеличи прилаганият лихвен процент, а напротив намалила е същия и е начислила
възнаградителна лихва в по-малък размер от първоначално претендираната.
В подобни хипотези, в които липсва увеличаване на лихвения процент над
първоначално уговорения, се приема, че дори съдът да не изпълни задължението си
служебно да прецени дали са налице неравноправни клаузи в сключения договор, то
допуснатото от него нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено – виж
решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. Още повече, дори
да е налице частична нищожност поради неравноправност, то рова не освобождава
кредитополучателите от задължението за заплащане на лихва по кредита в първоначално
уговорения при сключване на договора размер - виж решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д.
№ 2481/2017 г. на II т. о. на ВКС.
Горните съображения се излагат за пълнота, доколкото съдът не намира клаузата
кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR
+ надбавка в размер на 6.003, както и лихвата в частта за 6-месечния SOFIBOR да се
преизчислява и променя от банката два пъти в годината – на 01 март и на 1 септември, да е
неравноправна. Напротив, същата отговоря на законовите изисквания на ЗЗП. С оглед
гореизложеното и в рамките на служебната проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК съдът установи, че
така сключеният между страните договор в частта относно уговорената възнаградителна
лихва, е правно валиден, като посочената уговорка не противоречи на императивни
материалноправни норми, нито на добрите нрави и нямат неравноправен характер.
Претендира се възнаградителна лихва за периода 20.05.2019 г. – 01.10.2019 г. – видно
и от извлечението от счетоводни книги. Посочи се, че по делото не се установява настъпване
на предсрочна изискуемост, а и такава преди 02.10.2019 г. не се и твърди от ищеца. От
приетата ССчЕ, от която е видно, че банката за процесния период е начислявала
възнаградителна лихва в размер на 6.133 %. От ССчЕ се установява, че за периода
20.05.2019 г. – 01.10.2019 г. дължимата възнаградителна лихва е 148.58 лв. Не са
ангажирани доказателства за плащане на дължимата сума.
Относно наказателната лихва:
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, дори когато липсва позоваване
на нищожността от страна на ответника. Претенцията се основава на уговорката на чл. 4.6
от договора, според която при забава в плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към
лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Съдът намира за необходимо да се
направи разграничение. Допустима е уговорка обезщетение за забава не само върху
дължимата главница, но и върху дължимата договорна лихва. В случая страните са
уговорили обаче лихва за забава само върху главницата и изрично са отразили в договора, че
лихвеният процент за просрочени плащания е определен в размер на 17.50 %. Подобен
7
лихвен процент за просрочени плащания противоречи на ЗПК.
Настоящият договор за потребителски кредит е сключен с физическо лице-
кредитополучател през м.06.2014 г., поради което по отношение на него намира приложение
ЗПК и не е налице някое от изключенията по чл. 4 ЗПК. Следователно договорът е сключен
при действието на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, според които при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Уговорената в чл. 4.6 лихва върху просрочена главница първоначално в размер на
17.50 %, а след това в размер на 6-месечен SOFIBOR+ надбавка в размер на 6.003 и
увеличен с 10 % противоречи на цитираните императивни материалноправни норми,
поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Нищожна клауза от потребителски договор не може да бъде заместена с
повелителна норма от националното право – виж решение № 76 от 22.07.2020 г. по т. д.
№ 1011/2019 г. на I т. о. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. Не
се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд,
когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или
доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза –
решение на СЕС по дело С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino.
Освен това от ССчЕ установява, че претендираната лихва за забава е формирана от
следните вземания – 38.87 лв. – редовно изискуема наказателна лихва върху просрочени
главници и 61.75 лв. – наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница. Доколкото
съдът установи, че предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост по делото
не са се сбъднали, то претенцията за разликата над 38.87 лв. е неоснователна и на това
самостоятелно основание.
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск за сумата от 100.62 лв. -
наказателна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 24.10.2019 г. вкл. е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Относно възражението за приспадане на платени суми по договора:
В т. 6 от отговора на исковата молба изрично се твърди, че извършените по договора
плащания неправилно са отнасяни за погасяване на лихви вместо за главници /доколкото
според ответника клаузите, уговорящи лихвите по договора, са недействителни/.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. [фирма] срещу T.И.T., е
посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в
хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите
на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването на Съда на
ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до
хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски
кредит, и останалата дължима сума по договора. В случая по исковото производство и при
изрично направено задължение за това, съдът следва да съобрази плащанията по договора
въз основа на чл. 4.6 от договора, която клауза съдът намери за неравноправна и
противоречаща на чл. 33 ЗПК. В тази насока и чл. 19, ал. 6 ЗПК - при плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Възражението на ответника относно плащанията, касаещи възнаградителната лихва, е
8
неоснователно, доколкото съдът намира, че процесната клауза за възнаградителна лихва и
условията за промяната й, не са наравноправни.
Относно наказателната надбавка от ССчЕ се установява, че заплатената по договора
сума за наказателна лихва за целия период на договора е в размер на 116.35 лв. – виж
таблицата на вещото лице от с. 6 до с. 8 на заключението, графа 4 „платена наказателна
лихва“. Заключението не е оспорено и е компетентно и професионално изготвено.
Заплатената сума в размер на 116.35 лв. следва да се отнесе към дължими суми по договора.
Правилото на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД е диспозитивно. Съгласно т.1 на Тълкувателно
решение № 3/2017 г., от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС поредността на погасяване на
задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилага, ако липсва друга уговорка
между страните, която да определи различни условия и ред за прихващане на изпълнението.
Относно възможността страните сами да уговорят ред за погасяване на задълженията по
договора – виж решение № 148 от 25.02.2020 г. по т. д. № 219/2018 г. на II т. о. В чл. 4.7 от
настоящия договор е предвидено, че в случай на недостатъчно покритие на задълженията по
договора, същите се погасяват по следния ред – 1./такси и разноски, 2./просрочена лихва, 3./
просрочена наказателна надбавка, 4./просрочена главница, 5./ редовна /непросрочена/ лихва
и 6./ редовна /непросрочена/ главница. Липсват твърдения уговорката между страните в чл.
4.7 от договора да е променена. Относно приложението на подобна уговорка при договори
за кредит на ищеца – виж и решение от 23.07.2021 г. по гр. д. № 7885/2020 г. по описа на
СГС. Оттук и заплатената сума в размер на 116.35 лв. следва да се отнесе към просрочената
лихва в общ размер на 148.58 лв. в поредността от най-старата просрочена лихва към
последната – просрочената лихва с най-нова /последна по време/ падежна дата.
Следователно погасени са дължимите суми за възнаградителна лихва по вноски за редовна
лихва с падеж – 20.06.2019 г. изцяло, 20.07.2019 г. изцяло, 20.08.2019 г. изцяло и частично
по вноска с падеж 20.09.2019 г.
Ето защо претенцията за възнаградителна лихва следва да се уважи за сумата в
размер на 32.23 лв. /148.58-116.35/ - остатък от незаплатена възнаградителна лихва за
периода 20.08.2019 г. – 01.10.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от 148.58 лв.
и за периода 20.05.2019 г. – 19.08.2019 г. следва претенцията да се отхвърли. Претенцията за
главница ще се уважи до сумата от 7082.38 лв., а за разликата до пълния размер от 7082.40
лв. ще се отхвърли. Върху уважената част от главницата ще се присъди и законна лихва от
дата подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
На страните се дължат разноски по съразмерност.
Ищецът претендира разноски по исковото производство в размер на общо 596.67 лв.
– за заплатена ДТ, заплатен депозит за ССчЕ, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. както и разноски за заповедно производство в размер на 196.63 лв. – за
заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Относно дължимата държавна такса за исковото и заповедното производство, то
такава се дължи, но само относно исковете, които са уважени или държавна такса се дължи
относно иска за главница и иска за договорна лихва по съразмерност. Или за държавна такса
съобразно уважената част на двете претенции /за главница и за договорна лихва/ на ищеца,
се дължи сума в общ размер на 294.14 лв. Относно останалите разноски в размер на 150 лв.
/за юрисконсултско възнаграждение в двете производства/ и 260 лв. депозит за ССчЕ или
общо 410 лв., то по съразмерност съобразно уважената част от претенциите за исковото и за
заповедното производство на ищеца са дължими 397.87 лв. Или на ищеца ще се присъдят
общо за разноски по заповедното и исковото производство 692.01 лв. по съразмерност.
Ответникът претендира за исково и заповедно производство сума за разноски в общ
размер на 260 лв., представя доказателства за направата на разноските. По съразмерност на
9
ответника за исково и заповедно производство ще му се присъди за разноски сумата от 7.70
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма /Б./“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [бул.], E., срещу ОРЛ.
ОРЛ. ЕНЧ., с ЕГН **********, с адрес [населено място], [бул.], положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9
ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, че ОРЛ. ОРЛ. ЕНЧ. дължи на
„фирма /Б./“ ЕАД, следните суми: сумата от 7082.38 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № **************** от 19.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
25.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 32.23 лв. – остатък от незаплатена
възнаградителна лихва за периода 20.08.2019 г. – 01.10.2019 г., за които суми е издадена
заповед от 08.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
61565/2019 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над присъдения размер от 7082.38 лв. до пълния претендиран размер от 7082.40 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над присъдена сума от 32.23 лв. до
пълния предявен размер от 148.58 лв. и за периода 20.05.2019 г. – 19.08.2019 г., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 100.62 лв. - наказателна лихва за периода от
20.05.2019 г. до 24.10.2019 г.
ОСЪЖДА ОРЛ. ОРЛ. ЕНЧ., с ЕГН **********, с адрес [населено място], [бул.], да
заплати на „фирма /Б./“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: [населено
място], [бул.], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 692.01 лв., представляваща разноски
по съразмерност по настоящото производство и по ч. гр. д. № 61565/2019 г. по описа на
СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА „фирма /Б./“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
[населено място], [бул.], да заплати ОРЛ. ОРЛ. ЕНЧ., с ЕГН **********, с адрес [населено
място], [бул.], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 7.70 лв., представляваща разноски
по съразмерност по настоящото производство и по ч. гр. д. № 61565/2019 г. по описа на
СРС, 88 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10