№ 9230
гр. ., 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря Н.И.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110150646
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от М. К. Д. против „.“ АД с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 200 евро, представляваща обезщетение по Регламент ( ЕО) № 261/2004 г. за закъснение на
полет . от 29.09.2020 г. по маршрут . – . – . в сравнение с първоначално предвиден и отменен
полет . по маршрут . – ., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявление за издаване заповед по чл. 410 ГПК на 09.04.2021 г. до окончателно погасяване на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
16.04.2021 г. по ч. гр. д. № 20188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът имал резервация за полет . от
29.09.2020 г., който следвало да бъде изпълнен от ответното дружество от ., . директно до гр.
., . с час на пристигане 00:20 часа на 30.09.2020 г. Ищецът поддържа, че полетът бил
отменен, за което бил уведомен едва на 27.09.2020 г. В исковата молба са изложени
твърдения, че полетът бил осъществен под различен номер, а именно ., с промяна на часа на
излитане и маршрута, като същия бил осъществен по следния начин: . – . – . и пристигнал в
02:56 часа на 30.09.2020 г. Ищецът поддържа, че пристигнал до крайния пункт със
закъснение от 2 часа и 36 минути в сравнение с първоначално предвиден полет .. В
контекста на наведените обстоятелства страната сочи, че съгласно Регламент ( ЕО) №
261/2004 г. при отменен полет пътниците имат право на обезщетение, като за всички полети
на територията на Европейския съюз над 1 500 км се дължи обезщетение в размер на 400
евро, като при премаршутиране на полета, при което времето на пристигане в крайния пункт
не превишава времето по разписание на първоначално резервирания полет с три часа,
обезщетението следва да се намали с 50 %. Предвид изложеното е направено искане да бъде
признато за установено, че ответното дружество дължи на пътника обезщетение за отмяна
на полет . и предложено премаршрутиране до крайния пункт на пристигане с друг полет (.),
при който времето на пристигане превишаване времето на пристигане по разписание на
1
първоначално резервирания полет с 2 часа и 35 минути. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски в заповедното и настоящото производство да бъдат възложени в
тежест на „.“ АД.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез негов служител на 07.10.2021 г.
По делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 88711/16.11.2021г. ( пощенско
клеймо 15.11.2021 г. ), който е подаден извън преклузивния едномесечен срок по чл. 131
ГПК, поради което и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК съдът приема, че ответникът не е
изразил становище по подадената искова молба, поради което не следва да се произнася по
наведените от страната доводи за неоснователност на исковата претенция и формулираните
доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В Регламент № 261/2004 са разграничени няколко различни хипотези, при които е
предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните хипотези - при отмяна на полета
/чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на
превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламент №
261/2004 не съдържа определение за „закъснение на полет“, но „полет“ по смисъла на
регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който
определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-
173/07). При отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО)
N 261/2004 г. Съдът на ЕО се е произнася с Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-
402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд
тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно
разясненията в посоченото Решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) N 261/2004 г. трябва
да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че
същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет,
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 5,
параграф 1, буква „в“ вр. чл. 7, параграф 2, буква „б“ във вр. чл. 7, параграф 1, буква „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на валидно сключен
договор за въздушен превоз между ищеца и ответното дружество за полет ., наличие на
потвърдена резервация, отмяна на полета, че на ищеца е предложено да бъде превозен с
полет ., при който времето на пристигане превишава времето на пристигане по разписание
на първоначалната резервация с 2 часа и 35 минути.
В доказателствена тежест на ответника по предявения иск съгласно разпоредбата на
чл. 5, параграф 4 вр. параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че пътникът е бил уведомен за отмяна на полет . и точният
момент на уведомяване, а съгласно разпоредбата на чл. 5, параграф 3 от Регламента е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки.
По делото е представен препис от електронен билет, издаден от „.“ ЕООД, видно от
който ищцата имала потвърдена резервация за полет ., изпълняван от ответното дружество,
който следвало да бъде осъществен по маршрут . – . с час на заминаване в 20:40 часа на
29.09.2020 г. и час на пристигане 00:20 часа на 30.09.2020 г. Видно от издадена на името на
пътника бордна карта от 29.09.2020 г. ищцата била превозена от . до гр. . с полет .. От
2
представено по делото извлечение от регистър на пристигащите полети на Летище . се
установява, че полетът, с който е пътувала . е кацнал на 30.09.2020 г. в 02:56 часа. Видно от
електронна справка разстоянието между процесните летища е 1766 км.
Съгласно чл. 5, параграф 1, буква „в“ вр. чл. 7, параграф 2, буква „б“ във вр. чл. 7,
параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 при отмяна на полет пътниците имат
право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач освен ако не са информирани за
отмяната, като в зависимост от времето между уведомяването и датата, на която е следвало
да бъде изпълнен полета, както и дали на пътника е предложено премаршрутиране,
възникват различни задължения за превозвача. В разглеждания случай ищецът поддържа, че
бил уведомен за отмяна на полета на 27.09.2020 г., като ответното дружество предложило
друг полет на пътника, който пристигнал в крайната точка със закъснение повече от два часа
спрямо първоначалното разписание, поради което превозвачът дължи обезщетение в размер
на 200 евро.
Независимо от обстоятелството, че билетът за процесния полет е закупен чрез
туристическа агенция тежестта да докаже дали и кога пътникът е бил информиран за
отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач изрично съгласно чл. 5,
параграф 4 от Регламента, така и следва от чл.3, параграф 5 и чл. 7 и 12 от Регламента,
съгласно които единствено опериращият въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълни полет, дължи на пътниците обезщетение за неизпълнението на
задълженията по този Регламент, едно от които е задължението за информиране, предвидено
в член 5, параграф 1, буква в) от същия. Това тълкуване съответства и на разрешението,
дадено с чл. 13 от Регламента, съгласно което изпълнението на задълженията на
опериращия въздушен превозвач по този регламент не засяга правото му да търси в
съответствие с приложимото национално право обезщетение от всяко, в това число и трето
лице, чието поведение е станало причина той да не изпълни задълженията си. Правилото е
пряко проявление на принципа, че когато дължимият резултат е възложен за изпълнение на
трето лице, задълженото лице отговаря за лошия избор. Единствено това тълкуване може да
отговори на целта за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците, посочена в
съображение 1 от Регламента, като позволи на пътника, чийто полет е резервиран с
посредничеството на трето лице и впоследствие — отменен, да установи кой му дължи
обезщетението, предвидено в чл. 5 и чл. 7. В противен случай пътниците, сключващи
договор за въздушен превоз, чрез посредници биха били поставени в по – неблагоприятно
положение от пряко договарящите, тъй като няма да могат да се ползват от облекчената
процедура на Регламента за реализиране на отговорността на въздушния превозвач,
включително и относно презумираните вреди, като ще следва да установят съответния
посредник с всички, произтичащи от това усложнения на приложимото право, и ще следва
да докажат претенцията по общия ред.
От изложеното следва, че ако превозвачът не докаже, че съответният пътник е бил
информиран за отмяната на полета се прилагат правилата за доказателствената тежест и
опериращият въздушен превозвач дължи предвиденото в посочените разпоредби
обезщетение както бе посочено в зависимост от времето между уведомяването и датата, на
която е следвало да бъде извършен полета по разписание и дали на пътника е предложено
премаршрутиране. Това тълкуване е относимо в еднаква степен както за случаите, при които
договорът за превоз е сключен при пряко договаряне между съответния пътник и въздушния
превозвач, така и чрез посредничеството на трето лице като онлайн туристическа агенция. В
този смисъл Решение по дело C-302/16 на осми състав по преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank Noord-N. (първоинстанционен съд, С. Н.) по дело Bas J. Adriaan
Krijgsman срещу Surinaamse Luchtvaart Maatschappij NV /.
По делото не са наведени редовно твърдения, нито са ангажирани доказателства, че
пътникът е бил уведомен своевременно за отмяната на полета от въздушния превозвач, като
от представените по делото доказателства се установява, че полетът, с който е осъществено
премаршрутирането, е пристигнал в крайната си точка със закъснение повече от два часа,
поради което обезщетението по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро
3
може да бъде намалено съгласно чл. 7, параграф 2, б. „б“ с 50 % в какъвто смисъл е
формулирания от ищеца петитум. Предвид изложеното и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, че вземането е погасено от ответника посредством плащане,
предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 385 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение на
пълномощника на заявителя в размер на 360 лева с включено ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
съдебни разноски в производството по 422 ГПК в размер на 325 лева, представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на спора в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М.К. ., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. ., бул. „.“ ., ., . против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
в гр. ., . ., бул. „.“ ., че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 200 евро,
представляваща обезщетение по Регламент ( ЕО) № 261/2004 г. за закъснение на полет . от
29.09.2020 г. по маршрут . – . – . в сравнение с първоначално предвиден и отменен полет .
по маршрут . – ., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявление за издаване заповед по чл. 410 ГПК на 09.04.2021 г. до окончателно погасяване на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
16.04.2021 г. по ч. гр. д. № 20188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., . ., бул. „.“ . да
заплати на М.К. ., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., бул. „.“ ., ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 385 лева, представляваща сторени в заповедното производство
съдебни разноски.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., . ., бул. „.“ . да
заплати на М.К. ., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., бул. „.“ ., ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 325 лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 20188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4