РЕШЕНИЕ
№122
гр. РУСЕ, 06.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение в открито
съдебно заседание при закрити врата на 21
юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
при секретаря Г.И. като разгледа докладваното от председателя т.д.н.№76 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.625 и
сл. от Търговския закон.
Делото е образувано по постъпила молба от Търговска Банка „Виктория” ЕАД
гр.София, ЕИК*********, представлявана от К. Ж. и Г. Д.,
чрез пълномощник юрисконсулт С.С., с която иска да
бъде открито производство по несъстоятелност на Едноличен търговец „Монтерей-М.
В.“ от гр.Русе, ЕИК*********. Твърди се в молбата, че
между страните е сключен договор за банков кредит №3063-09/23.05.2009г.,
съгласно който банката предоставила на Едноличния търговец кредит в размер на
274000 евро. Към договора са сключени и допълнително споразумение
№1/10.05.2010г., допълнително споразумение №2/12.07.2010г., допълнително
споразумение №3/7.06.2011г., допълнително споразумение №4/5.01.2012г.,
допълнително споразумение №5/16.07.2012г., допълнително споразумение
№6/19.12.2012г., допълнително споразумение №7/18.04.2013г., допълнително
споразумение №8/30.05.2014г. Съгласно параграф 1 от допълнително споразумение
№8/30.05.2014г., страните се съгласили
просрочените задължения на кредитополучателя да бъдат прибавени към непадежиралата главница и платени съгласно нов погасителен
план. Съгласно параграф 2 от същото допълнително споразумение, страните се
съгласили, че размера на главницата по договора е 258238.37 евро, която наричат
„общ дълг“. Съгласно параграф 4 от същото споразумение вземанията на банката
следвало да се погасят чрез 113 месечни анюитетни
погасителни вноски, всяка една от които включваща плащане по главница и лихва,
платими ежемесечно в периода от ноември 2014г. до април 2024 г., всяка дължима
на 25-то число на съответния месец и една последна само по главницата на
25.05.2024г. Съгласно параграф 3 от същото споразумение, страните се съгласили
кредитополучателят да ползва 5-месечен гратисен
период по главницата /“общият дълг“/, считано от 25.06.2014г. до 25.11.2014г.,
през който период следва да заплаща само възнаградителна
лихва. На дати на падеж от 25.07.2014г. до 25.10.2015г. кредитополучателят не
платил части от погасителните вноски, представляващи възнаградителна
лихва. На дати на падеж от 25.11.2014г. до 25.10.2015г. кредитополучателя не
платил дължими части от погасителни вноски, представляващи главница /“общ
дълг“/. Поради неплащане на погасителни вноски, на основание чл.10, ал.1, т.1
от договора с нотариална покана, връчена на 13.11.2015г. на адресата, банката
обявила вземанията си произтичащи от договора за предсрочно изискуеми. В срока
за доброволно изпълнение те не били погасени. Банката се снабдила със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№7875/2015г. срещу ответницата за
дължимите суми, съответно: 258238.37 евро-просрочена главница, 22710 евро-възнаградителна лихва за периода 25.07.14г.-13.11.15г.
вкл., 4881 евро-наказателна лихва за периода 25.12.14г.-15.12.2015г. вкл.,
1202.69 евро-такса управление, начислена за 2015г., 132 лева-представляваща
разноски във връзка с нотариални покани, 11230.36 лева, представляващи държавна
такса в заповедното производство, 8952лева-юрисконсултско възнаграждение, както
и законна лихва върху главницата, считано от 16.12.2015г. до окончателното й
изплащане. Към датата на депозиране на настоящата молба, длъжника продължава да
е в забава по отношение на дължимите към банката суми.
Твърди, че ответника е
неплатежоспособен с оглед разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ, тъй като не е в
състояние да изпълни задълженията си по търговска сделка-договора за кредит,
които са изискуеми. Тази невъзможност се дължи на влошеното му икономическо състояние,
а не на други фактори и тя е трайна. Налице е и презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ, тъй като търговецът е спрял плащанията по договора.
Иска да бъде открито
производство по несъстоятелност на Едноличен търговец “МОНТЕРЕЙ-М. В.“, ЕИК*********, представляван от М. В. В. от гр.Русе, да бъде
обявена неплатежоспособността на търговеца, определена началната дата, да
постанови обща възбрана и запор върху имуществото, да назначи временен синдик и
да определи дата на първо събрание на кредиторите. Претендира присъждане на
направените разноски по делото, представляващи държавна такса 250лв.
С постъпил в срок отговор
от ответника Едноличен търговец М. В. В. с фирма „Монтерей-М. В.“ гр.Русе, се
заявява, че молбата е допустима и основателна, но оспорва размера на
предявеното вземане, поради настъпили обстоятелства след завеждане на исковата
молба. Твърди, че кредиторът е образувал изпълнително дело №20158310401391 по
описа на ЧСИ №831, по което са предприети действия по принудително удовлетворяване
чрез публична продан на ипотекирания в полза на банката имот. На 25.03.2016г.
имотът, представляващ магазин в търговски комплекс е възложен на кредитора ТБ“Виктория“
за сумата 169020лв. Предмет на публична продан е и
имот на авалиста В. И. Г., който с постановление за
възлагане е продаден за сумата 15301.35лв. Твърди, че с тези суми следва да се
намали задължението, посочено в исковата молба. Твърди, че след публичната
продан по изпълнителното дело друго имущество не е налице, поради което е
налице хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Към молбата на кредитора Търговска банка „Виктория“ЕАД, ЕИК*********
е представено уведомление от него до НАП /вх.№17-00-289/07.03.2016г./ по чл.78,
ал.2 ДОПК, поради което молбата е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Молителят-кредитор твърди, че има изискуемо вземане по отношение на
ответника-длъжник, произтичащо от договор за банков кредит №3063-09 от
23.05.2009г. и допълнителни споразумения към него, както следва: главница-258238.37
евро, възнаградителна лихва-22710 евро, 4881 евро-наказателна
лихва, 1202.69 евро-такса управление за 2015г., 132 лв.-разноски за връчване на
нотариални покани, 11230.36 лв.-държавни такси и 8952лв.-юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
За тези суми по ч.гр.д.№7875/2015г. по описа на РРС на банката е издадена
заповед за изпълнение №4871/18.12.2015г. и изпълнителен лист. Представени са
договор за банков кредит №3063-09/25.05.2009г., сключен между „ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК*********, /с променено наименование „КРЕДИ
АГРИКОЛ-БЪЛГАРИЯ“, съответно „ТЪРГОВСКА БАНКА „ВИКТОРИЯ“ЕАД/ и ЕТ М. В. В. с
фирма „МОНТЕРЕЙ-М. В.“ гр.Русе, по силата
на който на последната е предоставен инвестиционен кредит в размер на 274000
евро. Представени са допълнителни споразумения към договора №№1-8. Представени
са заповед №4871/18.12.2015г. издадена по ч.гр.д.№7875/2015г. по описа на РРС,
с която е разпоредено ЕТ „Монтерей-М. В.“ и В. И. Г. да заплатят солидарно на ТБ“ Виктория“
ЕАД цитираните по-горе суми, както и изпълнителен лист.
От приетото по делото заключение на икономическа експертиза, по което страните
не са имали възражения и което съдът възприема изцяло като компетентно и
обосновано, се установява следното:
Вещото лице е изчислило показателите за рентабилност на ЕТ и те са
отрицателна величина към 31.12.14г., 31.12.2015г., 1.03.2016г. и 31.05.2016г.,
което означава, че финансовия резултат е загуба и предприятието е декапитализирано. Показателите за ефективност към същите
дати показват, че разходите надвишават приходите, в резултат на което търговецът
отчита отрицателен финансов резултат. Изчисленият коефициент за обща ликвидност
по данни от баланса показва, че към 31.12.2014г. търговецът по счетоводни данни
е разполагал с достатъчно краткотрайни активи, с които да обслужва краткосрочните
си задължения и е имал възможност да ги погасява изцяло, а към 31.12.2015г.,
вследствие обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 17.11.2015г.,
стойностите сочат, че наличните краткотрайни активи са недостатъчни за
обслужване на краткосрочните задължения. Коефициентите за бърза ликвидност
показват, че през анализирания период търговецът не е разполагал с
бързоликвидни активи, с които да погасява краткосрочните си задължения.
Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност показват, че за изследвания
период не е разполагал с парични
средства, с които да погасява краткосрочните си задължения, тези за финансова
автономност и задлъжнялост-че не е финансово автономен, силно е зависим от
кредиторите, а към 31.05.16г. е напълно декапитализиран.
Към 31.05.2016г. търговецът има задължения по търговски сделки, към финансови
предприятия и публичноправни задължения общо за
888619.65лв. Последното значимо плащане е от 18.12.2013г.-16100лв.-главница по
договора за кредит, след което са изплатени 50лв. на НАП, 210.24лв.-заплати на
25.02.2015г. и други. Вещото лице е констатирало, че с възложена ревизия от ТД
на НАП е извършена инвентаризация на наличните стоки /протокол
№0210020/24.11.2015г./, при която е установена липса в размер на 650083.23лв.,
а налични стоки за 23320.71лв. На 5.01.2016г. с протокол за бракуване са
бракувани стоки на стойност 17792.44лв. Към 31.05.2016г. активите на търговеца
са на стойност 6633.92лв. и според обяснението на вещото лице представляват
кожени изделия, стоки, с които е търгувано. Според вещото след 31.12.2014г.
търговецът не може да обслужва текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
След 22.01.2015г. търговецът е преустановил търговската си дейност, от
18.01.2016г. е дерегистриран по ЗДДС. По реда на
публичната продан по изпълнителното дело, образувано въз основа на
изпълнителния лист по ч.гр.д.№7875/15г. за купувач на ипотекирания имот е
обявена банката-молител за сумата 169020лв. По същото дело с постановление за
възлагане е възложен имот на солидарния длъжник Г., на П. П. за сумата 15301.35лв.
Анализа на събраните горепосочени доказателства води до следните правни
изводи:
Молбата е основателна. Съгласно чл.607а, ал.1 ТЗ производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. В текста са
определени две кумулативно дадени предпоставки-длъжника да има качеството
търговец по смисъла на ТЗ и да е неплатежоспособен. Легална дефиниция на
неплатежоспособността като състояние на търговеца е дадена в разпоредбата на
чл.608, ал.1 ТЗ /ред.ДВ бр.20/2013г./, според която неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:1.парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2. публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3. задължение
по частно държавно вземане. В ал.2 е посочено, че неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а според
ал.3-неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил, или е в състояние да плати частично
или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
От представените по делото доказателства е видно, че ответника е
регистриран като Едноличен търговец с фирма „Монтерей-М. В.“ и вписан в търговския регистър, следователно има
качеството на търговец по смисъла на ТЗ и е налице първата материалноправна
предпоставка. Налице е и втората предпоставка. От събраните по делото
доказателства, както и от приетото заключение на икономическа експертиза е
установено, че банката-молител е негов кредитор по търговска сделка-банков
кредит с изискуемо вземане, което търговецът не може да изпълни, както не може
да изпълни и вземания на други кредитори.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ответникът-търговец е
неплатежоспособен, поради което и молбата за обявяването му в
неплатежоспособност и за откриване производство по несъстоятелност е
основателна. По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът
приема, че това е 31.12.2015г., към която дата е настъпила изискуемостта на
вземането по кредита. След тази дата категорично ответника не е бил в състояние
да погасява изискуемите си задължения. Предмет
на производството е икономическото състояние на длъжника, а не конкретния
размер на вземането на кредитора към момента на приключване на устните
състезания. Предвид това, съдът намира, че материалноправните
предпоставки за обявяване неплатежоспособността на длъжника са налице, с
начална дата-31.12.2015г. и за откриване на производство по несъстоятелност.
Данните по делото недвусмислено сочат, че към тази дата търговецът е имал
налични изискуеми задължения по търговски сделки и публичноправни задължения,
които съдът приема, че не е могло да изпълни, поради което е налице неговата
неплатежоспособност. Съдът намира също
така, че липсват доказателства по делото, че длъжника притежава имущество за
покриване на задълженията му, както и такива, че то е достатъчно да покрие
разноските по производството по несъстоятелност. Не може да се приеме, че водените
по аналитичен регистър стоки на стойност 6633.92лв. /според експертизата/,
съставляват имущество /бързооборотно/, с което да се
покрият началните разноските, необходими за развитие на производството.
При това положение, производството би било самоцелно и не би се реализирала
основната му задача, формулирана в разпоредбата на чл.607, ал.1 ТЗ, а именно да
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване
на предприятието. На молителя е указано, че следва да предплати сумата 5000лв.,
за да бъде открито производство по несъстоятелност и му е даден едноседмичен
срок, на основание чл.629б ТЗ /протокола с определението на съда, постановено в
съдебно заседание на 21.06.2016г. от е изпратен по факс, посочен в Търговския
регистър по партидата на банката и приет на 22.06.2016г., както и по телефона,
посочен в пълномощното на юрисконсулт С. на 21.06.2016г. е уведомена зам.д.......
С. З., поради отпуск по болест на С./. По делото не е представен документ,
установяващ предплащане на определената от съда сума. Предвид това, съдът
намира, че следва да се постанови
решение, при хипотезата на чл. 632, ал.1 ТЗ.
За заинтересованите остава възможността за възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност, при хипотезата на чл.632, ал.2 ТЗ.
На молителя се присъждат разноски в
размер на 250лв., които са в тежест на длъжника.
Водим от горното, Окръжният съд на основание чл.632, ал.1, вр. чл.710 ТЗ
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на ЕДНОЛИЧЕН
ТЪРГОВЕЦ М. В. В. С ФИРМА „МОНТЕРЕЙ-М. В.“, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”….
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността-31.12.2015г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на ЕДНОЛИЧЕН
ТЪРГОВЕЦ М. В. В. С ФИРМА „МОНТЕРЕЙ-М. В.”.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И
ЗАПОР върху имуществото на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ М. В. В. С
ФИРМА“МОНТЕРЕЙ-М. В.“, ЕИК*********.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ
ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ М. В. В.
С ФИРМА „МОНТЕРЕЙ-М. В.”.
ОБЯВЯВА длъжника ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ М. В. В. С ФИРМА „МОНТЕРЕЙ-М. В.”, ЕИК *********, В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ОСЪЖДА Едноличен търговец М. В. В. с фирма „Монтерей-М. В.“ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, … да заплати на Търговска
банка „Виктория“ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“…, сумата 250лв.
направени разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯ за незабавното му вписване в Търговския регистър.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника в
30-дневен срок да предаде разплащателните ведомости на осигурените от него лица
в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт,
заедно с приложени трудови договори, заповеди за назначаване и преназначаване, заповеди за ползван неплатен
отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни
правоотношения, както и да представи по делото удостоверението по чл. 5, ал.10
от КСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: