№ 355
гр. Монтана, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично при
закрити врати заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20221630100895 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищецът, СП. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Монтана,
общ. Монтана обл. Монтана, ул.“Петър Парчевич“ № 88, чрез процесуалния
си представител адвокат Е.Ц., вписана в АК МОНТАНА, служебен адрес: гр.
Монтана, ул.“Граф Игнатиев“ № 14, е предявил иск срещу ИЛ. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Монтана, общ. Монтана обл. Монтана,
ул.“Петър Парчевич“ № 88, с правно основание чл.49, ал.1 СК.
В исковата си молба твърди, че на 26.03.1983 г. сключили граждански
брак с ответницата в гр. Монтана, който е първи и за двамата, с акт за
граждански брак № 0094/26.03.1983 г., изд. от гр. Монтана, Община Монтана.
От брака си имат две деца - ЗЛАТИНА СПАСОВА П. и ПЕТЯ
СПАСОВА П., които вече са пълнолетни.
От началото на брака взаимоотношенията им били добри, живели
добре. След сключването на брака им живели при родителите му, на
горепосоченият съдебен адрес в гр. Монтана, ул. ”Петьр Парчевич” № 88. С
течение на времето започнали неразбирателства по между им, променило се
отношението на ответницата към него. Тя си живяла свой собствен начин на
живот, не участвала с никаква подкрепа в семейството, нито морална, нито
1
финансова, и не се интересуваше от него и семейството, и дори не уважавала
родителите му, независимо, че живели в едно домакинство с тях.
Не поддържали нормалните семейни контакти, не могли да се
разбират с ответницата. Но смятал, че като е млада това е временно, и
впоследствие ще помъдрее и ще се нормализират нещата, и търпял, но това не
се случило. През време на съвместното им съжителство правил опити да се
сдобрят, както и да заздравят брака, но не успял. Не може да поддържа
контакт с нея, тъй като ответницата не желае и не се интересува от брака им,
и него, явно имат несходство в характерите, и не смятам, че може да се живее
с човек, на когото нямаш доверие, и който не те уважава.
Брачната им връзка съществува само формално, лишена е от всякакво
съдържание.
Ответницата напуснала семейното ни жилище на горепосочения
съдебен адрес в гр. Монтана, ул. ,,Петьр Парчевич” № 88 и окончателно
прекъснали контактите с нея-фактическа раздяла от пролетта на 2016 г., и
оттогава не поддържат никакви контакти с нея.
С оглед на това обстоятелство, счита че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен.
Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им
поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.
Тъй като от брака им родените деца са пълнолетни, няма да се
обсъждат въпроси относно родителските права, издръжка, местоживеене и
режим на лични контакти.
Моли да се предостави след прекратяването на брака ползването на
семейното жилище на посочения съдебен адрес, в гр. Монтана, ул. „Петър
Парчевич” № 88 на него, тъй като там са живели преди раздялата и го
притежава по наследство от родителите си.
Моли да се постанови след прекратяване на брака им и да се
предостави на ответницата да прецени дали да запази брачното си фамилно
име - П. или не.
Претендира разноските по водене на делото.
Ответницата, ИЛ. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Монтана, общ. Монтана обл. Монтана, ул.“Петър Парчевич“ № 88, в срока,
2
предвиден за отговор, чрез назначения особен представител адвокат С.Г.,
вписана в АК - Монтана, взема становище.
Заявява, че предявеният иск е допустим, но на този етап от
производството смята, че е неоснователен и недоказан и заявява, че го
оспорва изцяло.
Не възразява да бъде прекратен брака между страните по делото, ако
бъдат събрани доказателства за дълбокото му и непоправимо разстройство,
както и за твърдяната фактическа раздяла между съпрузите.
Оспорва искането бракът да бъде прекратен по вина на ответницата.
Когато един брак е дълбоко и непоправимо разстроен, то вина за това имат и
двамата съпрузи.
Възможно е и вината за разстройството на брака да е на ищеца.
Не възразява ползването на семейното жилище в гр.Монтана на
ул.“П.Парчевич“ № 88 да бъде предоставено за ползване от ищеца, ако по
делото се докаже, че ответницата го е напуснала доброволно и няма
претенции към него.
Поддържа искането след развода ответницата да продължи да носи
брачното си фамилно име П., тъй като същата е отсъстваща от делото.
Незнанието й за смяната на фамилното й име би могла до й донесе проблеми
с личните документи.
Не възразява да се приемат като доказателства приложените с
исковата молба писмени такива.
В последствие, представлявана от адвокат Н. В., вписана в САК,
взема становище, като заявява, че бракът следва да се прекрати и да се
допусне развод, като съда съобрази представената молба от ищеца да не се
издирва вината и за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в
брака.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Безспорно е, че страните в процеса са съпрузи, сключили граждански
3
брак на 26.03.1983 година в град Монтана, признат единствено за официален
такъв в Република България, за което е съставен Акт за сключен граждански
брак № 0094 от 26.03.1983 година на Община Монтана.
При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име
на съпруга си - П..
От брака имат родени навършили пълнолетие деца – две
дъщери.
Предявен е иск от съпругът СП. П. П. за допускане развод и
прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо
разстройство, като претендира да се установява вина на съпругата му за това.
В последствие, с нарочна молба е заявено изрично от него, че не претендира
произнасянето на вина при прекратяването на брака им.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска за развод, предявен от
ищеца, заявявайки че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
дълга фактическа раздяла – повече от 6 години.
От събраните по делото доказателства се установява, че в брачните
отношения се е появило напрежение, това е довело до отчуждаването на
съпрузите, като са се разделили през 2016 година. Те са във фактическа
раздяла, не живеят заедно в семейно жилище, и то от 6 години.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и
непоправимо разстройство в брака. Дълбокото разстройство на брака е и
непоправимо, когато е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения. В конкретният случай, макар да не са
наведени никакви други основания от ищеца относно иска му за развод, освен
дългогодишна фактическа раздяла, е голямото му желание да се прекрати
бракът и с ответника. Ищецът живее в град Монтана, а ответницата живее и
работи в Англия. През всичките тези години не са поддържали никакви
контакти, не са правили и опити да заздравят семейството си. В ищеца е
налице сериозно и непоколебимо решение, обмислено и непроменимо, че
бракът следва да бъде прекратен, в което е категоричен, без да се ангажира с
отговорност по отношение на съпругата си, без да се издирва каквато и да е
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака.
4
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и
емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна
нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда
непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се
регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност,
правдивост, откровеност, уважение, обич и разбиране, взаимно доверие и
създаване на спокойна атмосфера в семейството и отговорно отношение един
към друг.
А в случая се касае се за едно отрицателно състояние на брачната им
връзка - антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното
съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно
разрушена, липсва и минималната наличност на изискваното от морала и
закона съдържание на една нормална брачна връзка. Безвъзвратно са
изчезнали между съпрузите взаимната любов, вярност и привързаност.
Чувствата на обич, любов и разбиране и съпричастност към проблемите на
другия са заменени с отношения на студенина и безразличие. Понастоящем
съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо,
според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е
дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите
е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни връзки между тях, като
от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува
само на книга. Устоите на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен
от жизнено съдържание, обективно е разрушен в основата си и фактически е
престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за
неговото продължаване - това би било безсмислено, неоправдано, би
представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка
по-нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е
и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без желание от страна
на съпрузите да проявят някаква, дори и минимална възможност и желание за
преодоляване и без какъвто и да е начин да направи опит за възстановяване
на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви
изгледи за укрепване и заздравяване на брака, който е нежизненоспособен и
мъртъв, за което важна роля са изиграли дългогодишната фактическа раздяла,
през което време са прекъснати всякакви физически, емоционални и каквито
5
е да са други контакти. Разводът в случая е едно състояние, от което няма
друг възможен житейски изход. След като бракът е безполезен от гледна
точка на обществото, за самите съпрузи, ненужно е неговото изкуствено
запазване - в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание,
поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, същият следва да се
прекрати.
Липсата на обич и любов не може да се вмени никому във вина.
Разпитаната в качеството на свидетел, сестра на ищеца, чиито
показания приема само в частта относно влошените отношения между
съпрузите и годината на фактическата им раздяла, стига до извода, които се
извлича от тях, е в насока нежеланието на съпрузите да продължат брачната
обвързаност при тези обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между СП. П. П. и
ИЛ. П. П. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да
допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът
и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не
допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в
отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на
другия, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява
основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Ищецът първоначално е заявил, че следва съда да се произнася
относно вината за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака.
По същество на делото, отново съпругът – ищец поддържа, че не желае
съдът да разглежда, издирва и се преценяват причините и да се произнася
относно вината за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните
отношения.
Дадената възможност, съгласно разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК, и
6
заявена от ищеца, която докладчикът по делото счита, че следва да бъде
зачетена, при условие, че ответникът не е изрично заявил искане за
произнасяне в тази насока, то не следва да се издирват причините и вината за
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака.
В Глава трета, Лични отношения между съпрузите – чл.13 – чл.17 от
Семейния кодекс са подчертани няколко важни страни на дължимото
поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него: отношенията
между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи
за семейството и разбирателство.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане;
разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и
поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството; общи
грижи за семейството обуславят отговорността на всеки от съпрузите, с общи
усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и
докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях.
Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на
партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да
осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако
важни причини не налагат да живеят разделени.
В тази връзка, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса
относно вината на някои от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство в брака им.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Семейното жилище, находящо се в град Монтана, ул.Петър Парчевич
№ 88, след прекратяването на брака ще се ползва от СП. П. П..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
След прекратяването на брака, съпрузите не си дължат издръжка един
на друг.
7
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, ИЛ. П. П. ще продължава да носи
брачното си фамилното име – П..
При този изход на делото, ответникът следва да заплати дължимата
държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер
на 25.00 лв., както и 600.00 лв. за назначения и особен представител.
На основание горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между СП. П. П., ЕГН **********, от град
Монтана, ул.Петър Парчевич № 88 и ИЛ. П. П., ЕГН **********, от град
Монтана, ЖК Аврора, ул.Иван Аврамов № 12, етаж 5, и ПРЕКРАТЯВА
брака им, сключен на 26.03.1983 година, с Акт за граждански брак № 0094 от
26.03.1983 г. на Община Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, без съда да се произнася по отношение на вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА,
ИЗДРЪЖКА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ
Такива не се определят, тъй като от брака няма ненавършили
пълнолетие деца.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Семейното жилище, находящо се в град Монтана, ул.Петър Парчевич
№ 88, след прекратяването на брака се предоставя за ползване от СП. П. П..
8
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
След прекратяването на брака, съпрузите не си дължат издръжка един
на друг.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата ИЛ. П. П.,
която след прекратяването на брака ще продължава да носи брачното си
фамилно име П..
ОСЪЖДА ИЛ. П. П., ЕГН **********, от град Монтана, ЖК Аврора,
ул.Иван Аврамов № 12, етаж 5, да заплати по сметка на Районен съд Монтана
държавна такса в размер на 25.00 лв. за допускане развод и прекратяването
на брака; 600.00 лв. за назначения и особен представител, както и 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране
на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9