Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица, 07.10 . 2020 година
РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на 26.08 две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Н.Андреева
,като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД № 214 /20 г.по
описа на БРС ,за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № Б-301 от 04.05.2020г. на Началника на РУ-Берковица,
с което на Т.К.А. *** и , ЕГН ********** на основание чл. 80, т.5 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят
в жалбата и в съдебно заседание лично и представляван от адв. Г. моли съда да
отмени атакуваното наказателно
постановление, като оспорва констатациите на съставения АУАН.
Въззиваемата
страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира
за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което
същата е допустима.
Наказателното
постановление е издадено против жалбоподателя за това, че на 28.04.2020г. около
14,15 часа в гр. Берковица, ул.”Първа” при извършване на полицейска проверка,
не може да представи личен документ ,с
който да удостовери самоличността си , с което според АНО жалбопадателят
виновно е нарушил нормата на чл. 6 от ЗБЛД, като е осъществил състава на
визираното нарушение. На основание чл. 80, т.5 от същия закон на А. е наложена
глоба в размер на 50 лв. за така описаното административно нарушение.
В хода на
административно-наказателното производство е допуснато неспазване изискването
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсва каквото и да било посочване на
обстоятелствата около извършване на нарушението, а описанието на нарушението е
дотолкова лаконично, че според съда следва да се приравни на липсата на такова.
Формалното преписване на сочената за нарушена норма не е равносилно на
изпълнение на изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид изложеното- че
при полицейска проверка лицето не представило документ за самоличност, за съда остава неясно
дали непредставянето е поради отказ на същия да стори това, дали невъзможността
е продиктувана от липсата на такъв документ изобщо или само неносенето му към
момента. Това е от значение с оглед и правилната правна квалификация на
нарушението и установяване на същото, а предвид изискванията на ЗАНН – и за
гарантиране правото на наказаното лице да разбере за какво точно се наказва и
да организира защитата си съобразно това. Още повече, че актосъставителят и
свидетелите не се явиха,за да изяснят и потвърдят отразената в АУАН фактическа
обстановка.
Нормата
на чл. 6 от ЗБЛД сочи, че гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според
легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, "документ за
самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от
компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на
българските и чуждестранните граждани. Според чл. 13, ал.1 и 2 от ЗБЛД, на българските граждани се издават
документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт, дипломатически
паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност,
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), както и
замесващите паспорта временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на
границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България. От
своя страна, разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че
самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е
от документите по ал.1 и 3 на посочената норма.
Не е
спорно, че действително когато служителите са поискали документ за самоличност
на А., той не им е представил такъв. Даденото от свид. И.Кръстев обяснение е напълно логично – тъй като проверката се
извършвала в с.Бокиловци в двора на бившето селско стопанство,което е частна
собственост на жалбоподателя.Свидетелят,разпитан по искане на жалбоподателя се
е намирал на мястото на проверката.Същият твърди,че жалбоподателят се е намирал
в двора на собствения си имот и е отишъл до една от сградите,за да вземе оттам
инструменти.Проверката е извършена в двора на личното му стопанство ,а не на
улица в селото. Нещо повече – от показанията му стана ясно,че желбоподателят се
е намирал в собствеността си,а не на обществено място,поради което за него не е
съществувало задължение да носи такъв документ по време на работата си.Видно от
представения по делото нотариален акт посочения стопански двор действително е
собственост на жалбоподателя.
При така събраните доказателства, следва, че
самият жалбоподател е бил поставен в невъзможност да изпълни задължението си по
чл.6 от ЗБЛД. Поведението му не осъществява състав на административно нарушение
по чл. 6 от ЗАНН, тъй като не е извършено виновно.
Поведението
му не покрива и от обективна страна състава на визираната норма. Нормата на чл.
6 от ЗБЛД не задължава гражданите по всяко време на денонощието да носят със
себе си документ за самоличност, а задължение при поискването му от
компетентните органи да представят такъв, за да удостоверят самоличността си.
В допълнение
– събраните гласни доказателства установяват място на проверката различно от
описаното в АУАН и НП. Според свидетеля Ивайло Кръстев проверката на А. ***,както
е посочено в АУАН и НП.С това съдът намира,че е допуснато съществено
процесуално нарушение,водещо до отмяна на издаденото НП,тъй като мястото на
извършване на нарушението е задължителен реквизит на НП.
Извън
изложеното, дори и да се докажеше извършването на вмененото на А. нарушение, то
същото с оглед ниската степен на обществена опасност на извършеното, предвид
липсата на вредни последици и с оглед на останалите установени в хода на
производството обстоятелства, случаят следваше да се квалифицира като маловажен
и не е следвало жалбоподателят да бъде санкциониран, а е следвало да бъде
предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание.
Всяко
едно от изложените съображения мотивират съда да намери НП за незаконосъобразно
издадено, което налага отмяна на същото. Ето защо и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Б-301 от 04.05.2020г. на
Началника на РУ-Берковица, с което на Т.К.А. *** и , ЕГН ********** на
основание чл. 80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/
за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Монтана по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: