Р Е Ш Е Н И Е
20.03.2019 година, град Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД ПАЗАРДЖИК, ІХ-ти граждански
състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 20.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря: Иванка Панчева
като разгледа докладваното от съдия Попова гражданско
дело № 2902 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединение
искове иск с правно основание чл.422,чл. 415 и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано
по предявен от „КРЕДИТ ИНС” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. бул. "Цар Борис III" № 19,
вх. В, ет.1, ап, 6, с ЕИК *********, чрез адв. Р. И. Д.,
със съдебен адрес ***, "Цар Борис III” № 19, вх. В, ет.1, ап, 6, тел. 02/
423 66 75 против: Д.С.С., ЕГН:********** ***, иск, с правно основание чл.422,чл. 415 и чл.86
от ЗЗД.
Твърди се исковата
молба, че е търговско дружество „КРЕДИТ ИНС” ООД, с ЕИК *********, в, регистрирано
като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.3 от Закона за
кредитните институции. Дружеството притежавало удостоверение за дейността си от
Българска народна банка (БНБ) с № BG R00288, както и удостоверение № 360363 за
администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита на
личните данни.
Основната
дейност на "КРЕДИТ ИНС" ООД била отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с
кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл.-Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С оглед
изложеното, Д.С.С., ЕГН ********** кандидатствал за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg.
като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от Д.С.С.
данни, служител на ищцовото дружество се свързал с него на посочения
телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на
дружеството, кредит в размер на 350.00лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият потвърдил, с избиране
на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” ООД линк за потвърждение, сключването на
Договор за потребителски кредит,, Екстра”№ 69484/08.08.2017г.
и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау
и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей”
АД, срещу представена от Д.С.С. лична карта.
С настоящата
молба представяме копие от заявката, изпратена до Твърди се, че в приложена към исковата молба заявката на
ответника фигурира информация, която логически била свързана само и единствено
с Д.С.С., който лично
предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът
с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се
счита, че бил неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези
данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З
ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат
на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен
електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която
логически CQ свързвало с издателя й, какъвто бил настоящия случай. Когато
посочените предпоставки били налице, създаден бил подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила била такава, каквато
законът признавал на подписания писмен документ, ако се касаело за частен
документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК).
Сочи се, че В
настоящия случай представят договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променял
характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представял по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като
преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в
системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на
издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и
телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно
изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал
значението на носител, обективиращ частни, подписани
от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било
и постановеното и си сочи съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№
868/ 2012 г.
Твърди се, че съгласно формата за
кандидатстване Д.С.С. е имал възможност да избере
опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да
му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя
имал сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрал опция да му
бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” ООД, с което
на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил към
ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за
предоставената услуга.
„КРЕДИТ ИНС”
ООД имал сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
25.10.2014г. с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, регистрационен номер 155538/23.10.2014г„
съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на дружество гарант се задължил
да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между
кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за сметка
на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от
кредитополучателя.
В чл.1 ал.3
било предвидено, че дружеството гарант се задължавало да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски
кредити на кредитодателя, само след като последният
положил усилия и грижа на добър търговец и не бил събрал дължимите му се суми
включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната
им изискуемост.
Сочат, че
съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника била
предоставена преддоговорна информация, като същият се
е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил
и получил на посочения от него e-mail адрес
„Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД, е поел задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 669.65 лв. е
платимо ведно с главницата на осем равни месечни вноски със следните падежи:
08.09.2017, 08.10.2017, 08.11.2017, 08.12.2017, 08.01.2018, 08.02.2018,
08.03.2018, 08.04.2018.
Към дата
18.01.2018г. Кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които са настъпили съответно на 08.09.2017, 08.10.2017,
08.11.2017, 08.12.2017, 08.01.2018. Служители на ищцовото дружество неколкократно
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните
email-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са смс-и и били осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Д.С. Стояновне не бил осъществил никакво плащане или индикация,
че желаел да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно
чл.86 ЗЗД Д.С.С. дължал на „КРЕДИТ ИНС” ООД обезщетение
за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата
на подаване на заявлението възлизала на 7.12лв.
Твърди се,
че предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно
изискуем, в случай че кредитополучателят не заплатил две поредни погасителни
вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да
претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса
„Гарант” и разноски. С настоящата молба представят извлечение от електронна
система, представляващо копие от изпратен имейл — електронно съобщение до
ответника на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на електронна
поща, с който на 09.01.2018г. дружеството обявило кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните
трябвало да бъдат направени в писмена форма и щели да се считат получени, ако
по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на
Договора.
Ищецът
потърсил начин да защити интересите си, като на 22.01.2018г. подал на основание
чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. В PC Пазарджик е
образувано ч.гр.дело 377/2018г., VIII с-в и по същото дело била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК и в двуседмичния срок за възражение, такова не било постъпило. С
разпореждане на ищцовото дружество било указано да
предяви иск на осн. чл. 415, т.2 ГПК.
Твърди
се в ИМ, че общата стойност на
непогасения паричен дълг на длъжника Д.С.С., ЕГН**********,
към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
била в размер на: 676.77/шестстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки/, от които 350.00 лв./триста и петдесет лева и нула стотинки/ главница
на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 69484/ 08.08.2017г. 84.00 лв. /осемдесет и четири лева и нула
стотинки/ договорна лихва за периода 08.08.2017г.-18.01.2018г.,
235.65лв./ двеста тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ договорна
такса „Гарант” за периода 08.08.2017г.-18.01.2018г. и
7.12 лв./седем лева и дванадесет стотинки/ законна лихва за забава за периода
09.09.2017г- 18.01.2018г.
Твърди се,
че към задължението били направени допълнителни разноски за образуване на
Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00 лв. /триста двадесет
и пет лева и нула стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 325.00лв./триста двадесет и пет лева и нула стотинки/ .
Оформен е петитум, след като съдът
се убеди в основателността на изложените твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба, да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо и да признаете за
установено по отношение на Ответника Д. Стояновстоянов,
ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД:
• Сумата от 350.00 лв./триста и петдесет
лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит„Екстра”№ 69484/08.08.2017г.
• Сумата от 84.00лв. /осемдесет и четири
лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 08.08.2017
г. - 18.01.2018г.
• Сумата от 235.65лв./двеста тридесет и
пет лева и шестдесет и пет стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода 08.08.2017г. - 18.01.201 8г.
• Сумата от 7.12 лв. /седем лева и
дванадесет стотинки/ законна лихва за забава за периода 09.09.2017г.
- 18.01.201 8г.
• законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
С оглед
изложеното е направено искане да бъде
осъден ответника Д.С.С., ЕГН ********** да заплати на
КРЕДИТ ИНС ООД разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00лв. /триста двадесет и пет/, както и разноски за
образуване на настоящото производство, включително и такива за адвокатско
възнаграждение
Приложени са
следните писмени доказателства към ИМ:Пълномощно;
Договор за правна помощ и съдействие; Удостоверение за актуално състояние на
„Кредит Ине” ООД; Заявка
за кредит от Д.С.С.- 2 бр.; Справка - банково извлечение
за извършения превод; Договор за потребителски кредит„Екстра”№ 69484/08.08.2017г.; Извлечение от кредитния софтуер- копие от
изпратено електронно съобщение до ответника 8.0бщи условия на „КРЕДИТ ИНС” ООД
приложими към Договорите за предоставяне на потребителски кредит; Удостоверение,
издадено от БНБ на „Кредит Ине” ООД No BG R00288; Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014г.;
Квитанция за заплатена държавна
такса; Препис от исковата молба, заедно с приложенията за ответната страна.
В срока по
чл. 131 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от адвокат Е. Д.-Б. ***,
назначена за осъществяване на правна помощ на Д.С.С.,
ЕГН ********** с последен адрес: ***, ответник по гр.д. №2902/2018г по описа на
Районен съд-Пазарджик с ищец „КРЕДИТ ИНС“ООД със седалище и адрес на управление
град София, бул.“Цар Борис Ш“ №19, вх.“Б“, ет.1, ап.6.
С отговора на основание чл.131 от ГПК
назначения за особен представител адв. Б.изразява становище по предявеният иск срещу
представлявания от нея Д.С.С. с правно основание
чл.415,ал.1 и сл. от ГПК.
Твърди, че
искът предявен в преклузивния срок и процесуално
допустим. Не се оспорва, че между
доверителя й и ищеца съществуват облигационни отношения.
Твърди, че поради
факта, че няма връзка с ответника не може да вземе отношение относно дали кога
е започнал изпълнение на задължението си - /плащането/, визирано в договора
предмет на иска. Също така извършил ли е плащане и ако има такова то каква сума
е изплатил и дали действително дължи претендираната
такава, ведно с всички законни и мораторни лихви
произтичащи от вземането. Не било установено дали твърденията в исковата молба
за дължима сума отговаряли изцяло на действителното състояние на договорните
отношения между страните.
В отговора
се твърди, че няма представени писмени доказателства от които да било видно, че
действително ответника изцяло се е дезентересирал от
клаузите визирани в договора и отказвал да плаща задълженията си.
„Доброволното
начално изпълнение на задълженията по един договор изразява по мълчалив начин
признаването на действителността на този договор.То съдържало и мълчалив отказ
от възраженията,които страната би могла да противопостави на един иск за
изпълнение на същия договор“/тълкувателно решение №73/1960г на ОСГК на ВС.
Направено и
искане да бъде отхвърлен иска, предявен срещу ответника, като необоснован и недоказан.
Твърди, че не може да посочи писмени и гласни доказателства в подкрепа на
доверителя й, поради липса на какъвто и да било контакт с него и ще се ползва
от тези на ищеца.
Съдът е указал
на страните, че съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна
носи доказателствена тежест относно тези факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, като доказателствената
тежест е за страната, която твърди положителен факт.
С
определение № 3500/21.12.2018г. съдът е определил правната квалификация на
иска. Приел е приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства. Изискал е да се
приложи по делото ЧГД № 377/ 2018 година
по описа на РС Пазарджик и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.02.2019г. от 10: 30 часа, с призоваване на страните.
Съдът,като взе в предвид писмените доказателства по делото, прие за
установено следното:
Изискано е и приложено
ч.гр.д.№ 377/2018г.по описа на Районен съд Пазарджик за 2015 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото
и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните относно факта, че
по силата на сключен ТД „КРЕДИТ ИНС” ООД, с ЕИК *********, е регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.3 от Закона за кредитните
институции. Дружеството притежавало удостоверение за дейността си от Българска
народна банка (БНБ) с № BG R00288, както и удостоверение № 360363 за
администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита на
личните данни.
Основната
дейност на "КРЕДИТ ИНС" ООД е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с
кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл.-Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Д.С.С., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като предоставя
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от Д.С.С.
данни, служител на ищцовото дружество се е свързал с него на посочения
телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на
дружеството, кредит в размер на 350.00лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият е потвърдил, с
избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” ООД линк за потвърждение, сключването
на Договор за потребителски кредит,, Екстра”№ 69484/08.08.2017г.
и желаната сума му е преведена чрез системата е-рау и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей”
АД, срещу представена от Д.С.С. лична карта.
По делото са
на лице писмени доказателства - ЗАЯВКА, изпратена до ищцовото
дружество. В приложена към исковата
молба заявката на ответника фигурира информация, която логически е свързана
само и единствено с Д.С.С., който лично предоставя на дружеството при
кандидатстването. С оглед на това съдът приема, че ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит, автоматично става неин автор и никое друго
лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на
подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко
въвеждане на лична информация, която логически CQ свързвало с издателя й,
какъвто е настоящия случай.
Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК).
В настоящия
случай представеният договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му, съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, като той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в
системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на
издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и
телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно
изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има
значението на носител, обективиращ частни, подписани
от страните, документи, които съгласно чл.180 ГПК, се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и
постановеното и съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен
съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.
Твърди се, че съгласно формата за
кандидатстване Д.С.С. е избрал опция да предостави
банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да му бъде предоставена
такава от дружество, с което кредитодателя има
сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрал опция да му
бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” ООД, с което
на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил към ежемесечната
му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената
услуга.
Видно от
доказателствата по делото е, че „КРЕДИТ ИНС” ООД има сключен Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „ВИКНЕЛ КОРП”
ООД, регистрационен номер 155538/23.10.2014г„ съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП” ООД
в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно
сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя
и кредитополучателите в случай, че тази опция е избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е одобрена.
Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателят се задължавал
да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата „гарант” от кредитополучателя.
В чл.1 ал.3 е
предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени
задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният положил усилия и
грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по
съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
В
конкретният казус, съгласно разпоредбите
на Закона за потребителския кредит на длъжника на длъжника се предоставя преддоговорна информация, като същият се е запознал и приел
Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на
посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно
условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД, поема задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят поема задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 669.65 лв. е
платимо ведно с главницата на осем равни месечни вноски със следните падежи: 08.09.2017,
08.10.2017, 08.11.2017, 08.12.2017, 08.01.2018, 08.02.2018, 08.03.2018,
08.04.2018.
Към дата
18.01.2018г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита,
падежите на които са настъпили съответно на 08.09.2017, 08.10.2017, 08.11.2017,
08.12.2017, 08.01.2018. Служители на ищцовото дружество неколкократно
са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните
email-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Д.С. Стояновне не е осъществил никакво плащане или индикация, че
желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно
чл.86 ЗЗД Д.С.С. дължал на „КРЕДИТ ИНС” ООД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения,
която до датата на подаване на заявлението възлизала на 7.12лв.
Съгласно разпоредбата
на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят
има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че
кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно
приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички
суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант” и разноски.
С настоящата
молба е представено извлечение от електронна система, представляващо копие от
изпратен имейл — електронно съобщение до ответника на посочения от него в
заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 09.01.2018г.
дружеството обявява кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите
условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички
уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и
се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане
по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя,
посочени при сключване на Договора.
Ищецът на
22.01.2018г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение. В PC Пазарджик е образувано ч.гр.дело 377/2018г., VIII с-в и по
същото дело е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в
двуседмичния срок за възражение, такова не е постъпило. С разпореждане на ищцовото дружество е указано да предяви иск на осн. чл. 415, т.2 ГПК.
Видно от
доказателствата по делото , представени от ищцовото
дружество е, че общата стойност на
непогасения паричен дълг на длъжника Д.С.С., ЕГН:**********,
към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
в размер на: 676.77/шестстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки/, от които 350.00 лв./триста и петдесет лева и нула стотинки/ главница
на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 69484/ 08.08.2017г. 84.00 лв. /осемдесет и четири лева и нула
стотинки/ договорна лихва за периода 08.08.2017г.-18.01.2018г.,
235.65лв./ двеста тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ договорна
такса „Гарант” за периода 08.08.2017г.-18.01.2018г. и
7.12 лв./седем лева и дванадесет стотинки/ законна лихва за забава за периода
09.09.2017г- 18.01.2018г.
Освен това,
към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на
Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00 лв. /триста двадесет
и пет лева и нула стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото
производство по гр.д. №2902/018г. в размер на 325.00лв., както и за заплатено
адвокатско възнаграждение
Оформен е петитум, съдът да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника
Д. Стояновстоянов, ЕГН **********, че дължи на
„КРЕДИТ ИНС” ООД: Сумата от 350.00 лв., представляваща главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№69484/08.08.2017г.
Сумата от 84.00лв. ,представляваща договорна лихва за периода 08.08.2017 г. - 18.01.2018г. Сумата от 235.65лв.,
представляваща договорна такса „Гарант” за периода 08.08.2017г.
- 18.01.2018г. Сумата от 7.12 лв. законна лихва за забава запериода09.09.2017г.
- 18.01.201 8г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от дадата на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение -24.01.2018г. до
окончателното заплащане на главницата.
Относно
основателността:
При
предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков
ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в
заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от
страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК е с установителен
характер. Установителният характер произтича от целта
на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с
която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на
заявителя по ч.гр.д. № 2902 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 година и е
определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 ГПК.
Целта
на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се
установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При
уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта
за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК
тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено
възражение – чрез уважаването на предявения установителен
иск.
Искът е основателен.
При предявяване иска с правно
основание чл.422 ГПК не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането
– предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само твърдението
на длъжника в заповедното производство, по силата на което е започнала
предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на
ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск
по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК.
Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по
своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при
условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани
двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите
елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят
предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе
дължимата държавна такса.
Преценката
на обстоятелствената част и петитума на исковата
молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по
реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен
иск, за да установи със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна
съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК е с установителен характер.
Установителният характер произтича от целта на
иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която
съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя по
ч.гр.д. № 2902по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 година и е определен
ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 ГПК, а като такъв е основателен.
В настоящият случай е на лице
неизпълнение от страна на ответника по договор за заем.
Освен
това на лице е надлежно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
към дата 18.01.2018г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които са настъпили съответно на 08.09.2017, 08.10.2017,
08.11.2017, 08.12.2017, 08.01.2018. Служители на ищцовото дружество неколкократно
са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните
email-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са смс-и и са били осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Д.С. Стояновне не е осъществил никакво плащане или индикация, че
желаел да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД Д.С.С.
дължал на „КРЕДИТ ИНС” ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на
7.12лв.
Следва да се вземе в
предвид разпоредбата на чл. чл. 84 от ЗЗД съгласно, която при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
При това разбиране съдът счита, че
предявения установителен иск, касаещ
момента на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение – № 18.08.2017г. година е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с
оглед изхода на делото, длъжникът следва да бъде осъден да заплати сторените заповедно производство №377/018г. по описа на
РС Пазарджик разноски в размер на 325.00лв.
В случая се следва присъждане и на
направените в настоящото исково производство разноски по гр.д. №2902/018г.,
които са за довнесената дължима държавна такса за образуване на дело в размер
на 25.00лв., 300.00лв. възнаграждение за особен представител по исковото
производство, и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 150лв. по трите обективно
съединени иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Д.С.С., ЕГН ********** ***, че
дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД със седалище и адрес на управление: гр. бул.
"Цар Борис III" № 19, вх. В, ет.1, ап, 6, с ЕИК *********, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес ***, "Цар Борис III”
№ 19, вх. В, ет.1, ап, 6, тел. 02/ 423 66 75: Сумата от 350.00 лв.,
представляваща главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит„Екстра”№69484/08.08.2017г. Сумата от 84.00лв.
,представляваща договорна лихва за периода 08.08.2017
г. - 18.01.2018г. Сумата от 235.65лв., представляваща договорна такса „Гарант”
за периода 08.08.2017г. - 18.01.2018г. Сумата от 7.12
лв. законна лихва за забава запериода 09.09.2017г. - 18.01.201 8г., както и законна лихва за забава
върху главницата, считано от дата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение -24.01.2018г. до
окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА
Д.С.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. бул. "Цар Борис III" №
19, вх. В, ет.1, ап, 6, с ЕИК *********, чрез адв. Р.
И. Д., със съдебен адрес ***, "Цар Борис III” № 19, вх. В, ет.1, ап, 6,
тел. 02/ 423 66 75 разноски сторени в заповедно производство №377/018г. по
описа на РС Пазарджик, разноски в размер на 325.00лв., както и направените в
настоящото исково производство разноски по гр.д. №2902/018г., които са за
довнесената дължима държавна такса за образуване на дело в размер на 25.00лв.,
300.00лв. възнаграждение за особен представител по исковото производство, и
адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00лв.,
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС Пазарджик
ДТ в размер на 150лв. по трите обективно съединени иска.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: