Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
осми юли две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 67 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.92 ЗЗД.
Ищецът „А 1 България“ ЕАД (предишно име „Мобилтел” ЕАД) твърди, че въз
основа на сключен между него и „СЕ АЙ
ГРУП“ ЕООД Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М5 7195 75 и приложения към него (Договор *********), за отчетния
период от 16.03.2020 г. до 15.07.2020 г. (период на изискуемост на задължението
от 26.03.2020 г. до 21.09.2020 г.) ответникът е натрупал и съответно не е
заплатил в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел“ ЕАД
задължения в общ размер на 996,05 лв.
(деветстотин деветдесет и шест лева и 05 ст.) - непогасена сума за
ползвани услуги. За част от услугите Договор
********* бил прекратен по вина на ответника на 26.03.2020 г., за друга
част — на 31.03.2020 г. и за трета част — на 07.08.2020 г.. В тази връзка и
съгласно Договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД били начислени неустойки в
общ размер на 5922,15 лв. (пет хиляди
деветстотин двадесет и два лева и 15 ст.).
Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 от ГПК
предявява иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 6918,20 лв. (шест хиляди деветстотин и
осемнадесет лева и 20 ст.).
От страна на „А 1 България“ ЕАД било подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д.
№ 4315/2020 г. на 2-ри състав на PC - Стара Загора. В хода на
заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, било подадено възражение
срещу заповедта за изпълнение от „СЕ АЙ
ГРУП“ ЕООД.
Във връзка с горното и на основание чл. 415 от ГПК, моли
съда да приеме за разглеждане исковата им молба.
Моли, служебно да бъде
изискано от PC - Стара Загора към настоящото дело да бъде присъединено
ч. гр. д. № 4315/2020 г. на 2-ри състав.
На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо
парично вземане в размер на 6918,20 лв.
(шест хиляди деветстотин и осемнадесет лева и 20 ст.). Тази сума била
сбор от следните суми:
-996,05 лв. - цената на месечни абонаментни
такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.03.2020
г. до 15.07.2020 г. (период на изискуемост на задължението от 26.03.2020 г. до
21.09.2020 г.), начислена съгласно условията на Договор *********, приложенията
към него и Общите условия. Сумата, от своя страна, била сбор от следните суми,
за които били издадени следните първични счетоводни документи:
-76,21 лв., за която е издадена фактура № ********* от
21.04.2020 г.;
-149,05 лв., за която е издадена фактура № ********* от
19.05.2020 г.;
-665,04 лв., за която е издадена фактура № ********* от
19.06.2020 г.;
-105,75 лв., за която е издадена фактура № ********* от
20.07.2020 г. Фактурата била издадена за сумата от 149,05 лв., но по нея било
извършено плащане в размер на 43 30 лв и остатъкът бил 105,75 лв.
-5922,15 лв. - начислени неустойки.
Сумата, от своя страна, била сбор от следните суми, за които били издадени
следните първични счетоводни документи:,
-1061,00 лв., за която е издадена сметка №
*********/26.03.2020 г.;
-247,20 лв., за която е издадена сметка №
*********/26.03.2020 г.; ’
-458,10 лв., за която е издадена сметка №
*********/26.03.2020 г.;
-407,20 лв., за която е издадена сметка №
*********/26.03.2020 г.;
-247,20 лв., за която е издадена сметка №
*********/26.03.2020 г.;
-247,20 лв., за която е издадена сметка №
*********/26.03.2020 г.;
-458,10 лв., за която е издадена сметка №
*********/26.03.2020 г.;
-458,10 лв., за която е издадена сметка №
*********/31.03.2020 г.;
-247,20 лв., за която е издадена сметка №
*********/31.03.2020 г.;
-200,00 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-185,40 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-68,86 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.; ’
-90,00 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-180,00 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-185,40 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-185,40 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-201,30 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-140,00 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-299,76 лв., за която е
издадена сметка № *********/07.08.2020 г.;
-140,00 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-114,73 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.;
-100,00 лв., за която е издадена сметка №
*********/07.08.2020 г.
Неустойките били начислени за едностранно прекратяване на
договор ********* по вина на абоната при условията на ОУ и начислени съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.
Предвид изложеното, моли да бъдат призовани на съд и след
установяване основателността на претенцията им да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК,
по отношение на ищеца „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора 6000, бул. Славянски 47, ет. 4, офис 52, представлявано от Есмерай
Руфкиева Байрямова, му дължи сума в общ размер от 6918,20 лв. (шест хиляди деветстотин и осемнадесет лева и 20 ст.), представляваща
сбор от сумите:
-996,05 лв. (деветстотин
деветдесет и шест лева и 05 ст.) - цената на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.03.2020 г. до 15.07.2020
г. (период на изискуемост на задължението от 26.03.2020 г. до 21.09.2020 г.),
начислена съгласно условията на договор № ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер М5719575, приложенията към него и Общите
условия;
-5922,15
лв. (пет хиляди деветстотин двадесет и два лева и 15 ст.) - неустойки, начислени за
едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и при условията на чл.
54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1
към договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер М5719575;
-както и законната лихва върху сборната сума 6918,20 лв. (шест хиляди деветстотин и
осемнадесет лева и 20 ст.), от датата на образуване на ч. гр. д. №
4315/2020 г. на 2-ри състав на PC - Стара Загора до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 4315/2020 г. на 2-ри състав на PC - Стара Загора.
Моли, да бъде осъден ответникът „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора 6000, бул. Славянски 47,
ет. 4, офис 52, представлявано от Есмерай Руфкиева Байрямова да заплати на „А 1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1 направените деловодни разноски по настоящото
и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Процесната
сума в размер на 6918,20 лв. можело
да бъде заплатена от ответника в брой в магазините и партньорите на „А 1
България ЕАД, както и по банков път по сметката за заплащане на фактури и
разноски на „А 1 България“ ЕАД в “Райфайзенбанк”, IBAN: ***, BIC: ***.
Моли, в случай, че в първото по делото открито заседание, не се яви
представител на А 1 България ЕАД, заседанието да бъде проведено в тяхно
отсъствие, като съда приеме, че поддържат исковата молба и представените
писмени доказателства, както и направените доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД, в който твърдят, че считат
исковете за допустими,
но неоснователни, както по размер, така и по основание.
Считат, че
представените по делото фактури и сметки сами по себе си не доказвали вземането
на ищеца.
Производството било
образувано по искова молба от "А1 България"АД против „СЕ АЙ
ГРУП" ЕООД, гр.Стара Загора, с която били предявени, в условията на
първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни
искове, с правно основание, както следва: чл.298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79,
вр. чл. 71 ЗЗД и цена 6918,20 лева
включващи според ищеца сумата 996,05лв.
(деветстотин деветдесет и шест лева и 05 cm.) - цената на месечни абонаментни такси
и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.03.2020 г. до
15.07.2020 г. (период на изискуемост на задължението от 26.03.2020 г. до
2!.09.2020г.), начислена съгласно условията на договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М5719575, нпило.ясенията
към него и Общите условия и сумата 5922,15
лв. (пет хиляди деветстотин двадесет и два лева и 15 cm.) -неустойки, начислени
за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и при условията на
чл.54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М5719575, както и законната
лихва върху сборната сума 6918,20 лв.
(шест хиляди деветстотин и осемнадесет лева и 20 cm.), от датата на образуване
на ч. гр. д. № 43/5/2020 г. на 2-ри състав на PC - Стара Загора до окончателното изплащане на задължението, които задължения
са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4315/2020 г. на 2 / •' състав на PC - Стара Загора.
Ищецът обосновавал исковата си
претенция твърдейки, че с ответника бил сключен Договор №*********, въз основа
на който на ответника били предоставени услуги по партиден М5719575 за
електронни съобщителни услуги. Към Договор №********* било подписано Приложение
№ 1/06.08.2019г.
Твърдяло се, че
поради неизпълнение в определения срок на задължението за плащане на
предоставяните услуги,/ не бил ясен
какъв е бил размерът на неплатеното задължение, не бил ясен
срокът, в който е следвало да се плати а не е платено задължението, не било
ясно по кои фактури е била налице неплатено задължение,/ посоченият договор
за мобилни услуги бил прекратен едностранно от страна на „А1 България“, като
били начислени задължения за абонаментни такси и задължения за неустойка.
Нямало твърдение от ищеца в исковата молба на коя дата били спрени
услугите и кога е било преустановено ползването на телефоните и откога е
започнало начисляването на месечни такси.
Твърдяло се, че по
този договор не били заплатени начислени месечни абонаментни такси по фактури описани
в исковата молба, както и се твърдяло, че по този договор не били заплатени
начислени неустойки, обективирани в сметки приложени по делото.
Видно от Приложение
№2/06.08.2019г. към Договор №********* същият бил сключен за мобилни телефони с
номера: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***, както и за други три мобилни
услуги.
Договорните отношения между страните
не били прекратени по вина на ответника, както се твърдяло в исковата молба.
Не било налице
основание за начисляване на месечни абонаментни такси, по фактурите, както и не
било налице основание за начисляване на неустойки, за които били издадени
сметките, описани в исковата молба.
Това било така,
защото договорните отношения между ищеца и ответника са били налице до датата
27.03.2020г., когато същият е бил прекратен по инициатива на ответника, не
поради неплащане на свои задължения към ищеца, а поради прехвърляне на неговите
телефонни номера със заявление №VIVA 000000002703955/27.03.2020г.
към VIVACOM.
С това заявление били прехвърлени телефонни номера, както следва: ***, ***,
***, ***, ***, ***, *** и ***
На същата дата
27.03.2020г. ответника сключил договор за предоставяне на мобилни услуги за
същите номера с VIVACOM видно от договор.
Веднага след
прекратяване на договора на 27.03.2020г. ответника ползвал услугите на „VIVACOM“ и заплащал ползваните
услуги на него, което било видно от:
-Фактура №**********
издадена от „VIVACOM“ на дата 08.04.2020г. платена на 27.04.2020г. с фискален бон от същата дата.
-Фактура №**********
издадена от „VIVACOM“ на дата 08.05.2020г. платена на 26.05.2020г. с фискален бон от същата дата.
-Фактура №**********
издадена от „VIVACOM“ на дата 08.07.2020г. платена на 06.08.2020г. с фискален бон от същата дата.
-Фактура №********** издадена от „VIVACOM“ на дата 08.08.2020г.
платена на 04.09.2020г. с фискален бон от същата дата.
От тези доказателства ставало ясно, че за периода, в който са издадени
фактура №********* от 21.04.2020г.; фактура №********* от 19.05.2020г.; фактура
№********* от 19.06.2020г.; и фактура №********* от 20.07.2020г., с които са
начислени месечни абонаментни такси, ответника бил ползвал със същите телефонни
номера услугите на „VIVACOM“, които е заплащал и не е използвал услугите на "А1
България" ЕАД.
От представените с
исковата молба фактури и сметки не ставало ясно за кои телефонни номера се
дължала абонаментната такса и за кои била начислена търсената неустойка.
Всички фактури, по
които се претендирали месечни абонаментни такси и неустойки по сметки били
издадени след прекратяване на договора.
Относно претенциите за
неустойка, с правно основание чл.92 ЗЗД. счита, че от сметките, на които се
основава претенцията, не ставало ясно по кой договор, за кой телефон, за кой
период били издадени.
Ищецът твърдял, че
договорът бил прекратен от негова страна и на основание чл.54.12. от ОУ а
именно: Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на А1 в случай че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124-сто
двадесет и четири дена.
Не били представени доказателства по делото, че ответникът бил забавил
плащането на дължимите от него суми към ищеца, което забавяне да е с повече от
124-сто двадесет и четири дена, което от своя страна да даде право на А1 да
прекрати едностранно договорът.
Напротив налице било
доказателство, че договорът бил прекратен поради пренасяне на телефонните
номера на ответника към друг оператор „ВиваКом“ на дата 27.03.2020г.
Договорната клауза,
на които ищецът бил начислил неустойки поради предсрочно прекратяване на
процесиите договора били чл.5.3.1 от Приложение №1.
Съгласно посочените
клаузи ако абонатът наруши задълженията по договора в това число и ако достъпа
до мрежата бъде спрян или договора бъде прекратен в рамките на срока на
ползване операторът имал право да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/ дължими до изтичане на определения срок за ползване.
Съгласно правната
доктрина неустойката била договорно съглашение или нормативно предварително
определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор,
неустойката била проявление на принципа на автономия на волята в частното право
/чл. 9 ЗЗД/. По своята правна същност неустойката обезпечавала изпълнението на
задължението и служела като обезщетение за вреди от неизпълнението - с
неустойката страните предварително уговаряли размера на обезщетението, което ще
следва да плати неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера
на вредите. Съглашението за неустойка имало акцесорен характер - т. е. касаело
се за акцесорно задължение, чието възникване било обусловено от изискуемостта на главното задължение, което можело да няма
договорен източник, но не можело да е естествено - следва да е правно. С оглед
акцесорния характер, неустоечната клауза би била действителна само при
действителност на главното задължение, чисто изпълнение е обезпечено. От друга
страна при предявен иск за присъждане на неустойка клаузата, на която се
позовавал ищецът подлежала на служебна преценка за спазването на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Добрите нрави не били писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществували като общи принципи или
произтичали от тях. Добрите нрави били морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване била
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.l, пр. 3 ЗЗД била налице, когато се нарушавал правен
принцип, който може и да не бил законодателно изрично формулиран, но спазването
му било проведено чрез създаване на други разпоредби от действащото право.
Такива били принципите: 1/на справедливостта; 2/на добросъвестността в
гражданските м търговските отношения и 3/на предотвратяване несправедливото
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./. В тази връзка, въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка, за да не се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, следвало да бъде решен чрез
комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при
отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник
сам да ограничи размера на неизпълнението.
Следователно
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка в хипотезата
"накърняване на добрите нрави", произтичали както от нейните функции,
така и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Законодателят придавал правна значимост на накърняването на
добрите нрави с оглед защита на обществените отношения като цяло, а не само
поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
В разпоредбата на чл.
92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочвали функциите на неустойката:
обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението или щяла да е налице неравностойност на насрещните задължения по
договора. Следователно договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните.
От друга страна,
според указанията в ТР № 1/15.06.2010 г„ ТД „М- 1/2009г., т.З, ОСТК,
неустойката следвало да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която била уговорена, излизала извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.В този смисъл
освен посочените от закона обезпечителца и обезщетителна функции, по волята на
страните неустойката можело да изпълнява и санкционна /наказателна/ функция,
особено когато се касаело за сделки между търговци. Неустойката имала
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер
надхвърля вредите от неизпълнението. Посочено било, че преценката за нищожност
се правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и па примерно изброените критерии като:
естеството и размера на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на
задължението с други различни от неустойката, правни способи; съотношението
между размер., на неустойката- и очакваните вреди от неизпълнението, както и
вида и,, уговорената неустойка и вида на неизпълнението, за което е предвидена.
С оглед вида на договорното неизпълнение, съществувала доктрина, изцяло
възприета и съобразена в съдебната практика, съгласно която, според различни
критерии, неустойката можело да бъде: компенсаторна; при разваляне на договор по реда на чл. 88 ЗЗД; зачетна или
мораторна. В този смисъл един от видовете неустойки е компенсаторната.
"Компенсаторна" е неустойка, която се претендирала вместо изпълнение,
като служи за основа и при частичното неизпълнение. Следователно така
формулирана исковата претенция за неустойка е "компенсаторна" -
претендирала се поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на
изискуемо парично задължение, макар и недоказано от ищеца. Относно възможността
наред с иск за реалното изпълнение на паричното задължение на кредитора да бъде
присъдена и договорна неустойка за неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г.,
ТД № 698/09 г. .. т. 2, II
т. о. на ВКС, било посочено, че когато договорената неустойка е компенсаторна в
единовластна преценка на кредитора било да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на
длъжника компенсаторна неустойка. Предвид, че в настоящия случай по реда на чл.
422 ТПК ищецът бил предявил положителни установителни искове: за реално
изпълнение, с правно основание чл. 86 ЗЗД, поради прекратяване на договорите,
ответника счита клаузите за компенсаторна неустойка поради предсрочно
прекратяване на същите договори между страните за нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващи добрите нрави, поради противоречие на
основния принцип за справедливост и добросъвестност в облигационните отношения
и предявените искове подлежали на отхвърляне като неоснователни.
Моли, да не се
уважават предявените искове, като неоснователни и недоказани. Моли, ищецът да
бъде осъден да заплати направените съдебни и деловодни разноски
В първото по делото съдебно заседание се явява юрисконсулт М.К. процесуален
представител на ищеца, за ответника се явява адв. Р.Р., в следващо съдебно
заседание, е приета комплексна съдебна техническа счетоводна експертиза.
От
фактическа страна:
По делото е представено заверено копие от договор №
********* от 06.08.2019г. между ответното дружество „СЕ АЙ Груп“ ЕООД и ищцовото
дружество „А1 България“ ЕАД, по силата на който операторът предоставя на
абоната електронни съобщителни услуги чрез една, или няколко електронни
съобщителни мрежи, по делото са налице заверени копия от: Приложение №1 към
горепосочения договор от 06.08.2019г., Приложение
№1 от 06.08.2019г., Допълнение към приложение №1 към договор №*********-
активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата А1 ТВ от
06.08.2019г., Приложение №1 към договор *********/06.08.2019г. тарифен план и
условия за ползване на услугата „Smart fleet“ -срок 2 години, Приложение №1 към договор
*********/06.08.2019г. - Цени и условия за ползване на услугата фиксиран
интернет през мобилна мрежа „Net Bоx“ с допълнителна услуга „Ikarus Anti.Virus“, срок -2 години. По делото е приложено допълнително
приложение към Приложение №1 към договор № *********-Активиране и условия за
ползване на услугата „Ikarus Anti.Virus“ срок 2 години
към А1 тарифен план/пакет с интернет услуга, Приложение №2 към договор
№*********/06.08.2019г., Приложение №3 към договор №********* - Ценоразпис,
допълнение към приложение №1 към договор № ********* от 06.08.2019г., Приемо-
предавателен протокол- закупено крайно устройство, договор за предоставяне на „BUSINESS CLOUD услуги“,
приложение №1 към договор за предоставяне на „BUSINESS CLOUD услуги“,
Приложение №1 към договор *********/2019г., промоционални условия за ползване
на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна
телефонна услуга. Предоставени по делото са и копие от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM UMTS LTE.
По делото е представено заверено копие от Заявление за преносимост на национално значим
номер при смяна на доставчика на мобилни услуги със заявител „СЕ АЙ Груп“ ЕООД-
като за заявителя е посочено лицето Есмерай Руфкиева Байрямова, приложен е също договор за
електронни съобщителни услуги № М00SС00000083368-*********
от 27.03.2020г. с абонат „СЕ АЙ Груп“ ЕООД-представлявано от Есмерай
Руфкиева Байрямова.
С молба от страна на ищеца се конкретизира, че договор
№ ********* е прекратен на 26.03.2020г. за услугите предоставяни на мобилни
номера както следва: 0***, 0***, 0***, 0***, 0***, 0***.
Видно от заключението на вещите лица по назначената и
изготвена комплексна съдебно- техническа счетоводна експертиза, е че на
ответника са предоставяни процесните услуги във времето, в което същия е
използвал мрежата на „А1 България“ ЕАД, по делото от ищеца били предоставени
четири фактури с обобщена информация към тях за общо 1054, 40лв с ДДС за
начислени месечни абонаментни такси за периода от 16.03.2020г. до 15.07.2020г.
по първични счетоводни документи. В системата на ищеца било отчетено частично
плащане в размер на 30 лв по последната фактура в резултат, на което неплатения
остатък от така издадените фактури бил в размер на 996,05лв по фактури: фактура
№ **********/21.04.2020г.-76,21лв, фактура № **********/19.05.2020г.-149,05лв,
фактура № **********/19.06.2020г.-665,04лв, фактура № **********/20.07.2020г.,
105,75лв. В приложение №2 е посочен списък на телефонни номера активирани по приложение
№1 към договора, тарифни планове, пакети активирани по тях с дата 06.08.2019г.
в това число по номера 0*** –бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, ********** GPS абонамент, 0*** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, 0*** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, 0*** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, ********** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, 0*** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, 0*** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, ********** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, 0*** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, 0*** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, ********** бизнес безкрай 30 5GВ-15,45лв, ********** А1 Net Box доп. Пакет-
24,98, 301001888597- А1 BizCloud,
201001803228-пакет от услуги **********, **********, **********,
*********-13,31лв
Според заключението на вещите лица с допълнително
приложение към приложение №1 към договор № ********* е договорено активирането
и условия за ползване на услугата „Ikarus Anti.Virus“, Срок -2 години към А1 тарифен план пакет с интернет услуга с начална
дата 06.08.2019г. и крайна дата 06.08.2021г. при месечна абонаментна такса
/МАТ/ промоционална 4,99 лв -2 бр, с Приложение № 1 към договор № ********** за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М5719575 от
06.08.2019г. –Тарифен план и условия за ползване на услугата „Smart fleet“ е договорена
месечна абонаментна такса за услугата 12,90лв за срок 2 години. С Приложение №3
към договор №********* е утвърден ценоразпис на оператора за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги при условие, че услугите по това приложение могат да се ползват от абоната
по негова инициатива, или когато е приложимо като абонатът може да заявява
ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги чрез всеки от каналите
за обслужване от клиенти при условията на това приложение, или при условията с
които изрично се е съгласил, цените по това приложение се прилагат единствено ако
оператора и абоната не са се съгласили изрично с друга цена в това число пакети
А1 TV
Standard-9,98 лв месечно.
Според експертизата неустойките начислени за
едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и при условия на
чл.54.12 // от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложение
№ 1 към договор ********* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер М5719575 са общо в размер на 5922,15лв.
В съдебно заседание вещите лица заявяват, че претендираните
суми са фактурирани и правилно оценени, във времето, в което тези номера са
били част от мрежата на мобилен оператор „А1 България“ ЕАД са предоставяни
услуги, като са начислявани суми само на номера, които не са били пренесени към
друг оператор.
От правна страна:
Безспорно установено в настоящото производство е, че
между ищцовото дружество и ответното дружество е бил сключен договор №
********* от 06.08.2019г., по силата на който операторът предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги чрез една, или няколко електронни съобщителни
мрежи, налице са и приложения към този договор. Безспорно е установено, че със
заявление от 27.03.2020г. към „БТК“ ЕАД са прехвърлени определени номера от
страна на ответното дружество, а именно ***, ***,***, ***,***, ***, ***,***, за
част от тези номера договора с ищцовото дружество е прекратен на 26.03.2020, а
за номерата 0*** и 0*** е прекратен на 31.03.2020г. Договорът в останалите си
части между ищеца и ответника бил прекратен на 07.08.2020г.
Съгласно чл. 54в от ОУ - договорът на абоната, който е
подал заявление за пренасяне на номера от А1 се прекратява по реда предвиден в
ОУ и сключения договор за услуги. Договорните отношения на абоната с А1 се
считат за прекратени от датата, на която се деактивира достъпът на абоната до
мрежата на А1. Абоната следва да плати на А1 всички задължения посочени в т.34в
от ОУ. В случай, че абоната желае преносимост на част от всички номера
предоставени му от А1 по договора за услуги същия не се прекратява по отношение
на номерата оставащи в мрежата на А1. Съгласно чл.34в абонат, който е подал
заявление за пренасяне на номера е длъжен да заплати на А1 всички задължения
свързани с ползването на пренасяните номера, които са възникнали, или са
станали изискуеми преди и след подаване на заявлението за пренасяне на номер до
прекратяване на договорните отношения.
Установява се от приложените по делото доказателства и
от заключението по комплексната съдебна техническа счетоводна експертиза, че
ищецът е издавал фактури за ползваните от ответника услуги и сметки за
начислени неустойки, като същевременно в системата на ищеца било отчетено
частично плащане в размер на 30 лв по последната фактура в резултат, на което
неплатения остатък от така издадените фактури бил в размер на 996,05лв. Видно
от заключението на вещите лица, е че на ответника са предоставяни процесните
услуги във времето, в което същия е използвал мрежата на „А1 България“ ЕАД,
като са начислявани суми само на номера които не са били пренесени към друг
оператор. По делото са предоставени четири фактури за начислени месечни
абонаментни такси за периода от 16.03.2020г. до 15.07.2020г. по първични
счетоводни документи.
С оглед на представените по делото доказателства съдът
приема за доказано, че на ответника са предоставени конкретни услуги на
определена стойност, още повече, че видно е, че предмет на пренасяне към друг
мобилен оператор са само определени номера предоставени му по договор с
ищцовото дружество, като са начислени суми само по отношение на непренесени към
друг оператор номера. Тези услуги ответника е следвало да заплати, съобразно
уговореното в договора.
По отношение на претендираната неустойка по чл.92 ЗЗД
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да
възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение на главното задължение. Видно от регламентираното в Приложение №1 към договор
№ ********* - Цени и условия за ползване на пакет от услугите-фиксиран интернет
през мобилна мрежа, телевизия през сателитна технология, фиксирана телефонна
услуга мобилни услуги за гласови данни-срок 2 години, т. 8.2.4 е, че
преди изтичане на срока на ползване определен в т. 8.2.2 и т.8.2.3
абоната няма право да спира временно достъпа до мрежата, или да прекратява
договора по отношение, на която и да е от посочените в това приложение услуги
освен след заплащане на дължима неустойка, или в случаите на неизпълнение от
страна на оператора посочени в приложимите ОУ. Видно от регламентираното в
допълнение към Приложение №1 към процесния договор –активиране и условия за
ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата А1ТВ, е че ако достъпът до
мрежата бъде спрян, или абонамента по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива, или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване
определен за този абонамент абоната дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси дължими за абонамента, за който договора се
прекратява по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния
срок на ползване. Видно от Приложение № 1 към договор № ********** от
06.08.2019г. –Тарифен план и условия за ползване на услугата „Smart fleet“, е че в случай, че абоната наруши задълженията си по
това приложение или договора или ОУ в това число ако по негово искане или вина
достъпът до мрежата бъде спрян, или договора по отношение на която и да е
услуга в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, операторът има право да получи неустойка в размер както следва: 200лв
на СИМ карта и стойноста на отстъпките получени от абоната от цената дължима за
предоставените по договора услуги.
Правопораждащият факт на процесното правоотношение е
двустранна търговска сделка. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция, особено когато се
касае до сделки между търговци. Такава функция неустойката има в случаите, при
които размерът й надхвърля вредите от неизпълнението.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът следва да присъди на
страните направените по делото разноски , а именно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 1316,72лв. Така мотивиран Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София
ул. Кукуш“ №1, че ответника „СЕ АЙ Груп“ ЕООД ЕИК201366497 със седалище и адрес
на управление гр. Ст. Загора бул. „Славянски №47 ет.4 офис 52 му дължи сумата
от 996,05лв-цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 16.03.2020г. до 15.07.2020г. начислена
съгласно условията на договор №********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М5719575 приложенията към него и общите условия както и
сумата от 5922,15 лв –неустойки начислени за едностранно прекратяване на
договора по вина на абоната и при условията на чл. 54,12 от ОУ и начислени
съгласно разпоредбите за отговорност на приложение №1 към договор №********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М5719575 ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.10.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането за които суми е
издадена в полза на „А1 България“ ЕАД с ЕИК:*********
и адрес: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, против „Се Ай Груп“ ЕООД заповед от 02.11.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4315/2019г. по описа на РС СТ. Загора .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СЕ АЙ Груп“ ЕООД
ЕИК201366497 със седалище и адрес на управление гр. Ст. Загора бул. „Славянски
№47 ет.4 офис 52 да заплати на „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ул. Кукуш“ №1, направените деловодни разноски в общ размер на
538,36лв по настоящото производство и 238,36лв деловодни разноски по частно
гражданско дело № 4315/2020г. по описа на РС Ст. Загора.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: