Определение по дело №498/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260079
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20205000600498
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л  № 260079

 

гр. Пловдив, 22.10.2020 г.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

         РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                    

съдебен секретар КАТЯ МИТЕВА,

прокурор ИВАН ДАСКАЛОВ,

сложи за разглеждане ВЧНД № 498 по описа за 2020 година, докладвано от съдия АНТОНОВА.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

 

Обвиняемият И.Д.Ч. се явява лично и със защитниците си адвокат С*П* и адвокат Е* Х*.

Явява се представител на Апелативна прокуратура Пловдив – прокурор Иван Даскалов.

 

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Х*: Моля да дадете ход на делото.

Адв. П*: Да се даде ход на делото.

ОБВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик Велина Антонова.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда. Имам искане за представяне на доказателства. Представям протоколи за разпити на трима свидетели, извършени на 20.10.2020 г. Представям ги с оглед естеството на спора по отношение на факта къде е живял обвиняемият.

 

Адв. Х*: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

Адв. П*: Нямам искания за отводи. Представям етапна епикриза, от която е видно, че доверителят ми има проблем със зъбите.

 

ОБВ. Ч.: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приеме представения медицински документ.

 

Адв. П*: Да се приемат представените от прокурора писмени доказателства.

 

Съдът намира, че представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства са допустими, като преценката им за относимост към предмета на доказване е въпрос по същество, поради което следва да бъдат приети по делото, ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените днес протоколи за разпит от 20.10. 2020 г. на свидетелите  И* П*, М* Ш*, И* С*, както и етапна епикриза на името на И.Ч., издадена от ЕТ „Д-р С* Д*“ гр. Р*.

ПРОЧЕТОХА се същите.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания за доказателства.

Адв. П*: Нямаме други искания за доказателства.

Адв. Х*: Нямам други искания за доказателства.

С оглед изявленията на страните и тъй като съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, съобразно предмета на доказване, следва да се даде ход по същество, поради което  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозирания протест от Окръжна прокуратура - Пловдив. В тази връзка моля да отмените определението на първоинстанционния съд, като постановите друго, с което да приемете, че са налице основанията за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия. Първото, което искам да кажа, че въпреки, че прокуратурата е атакувала определението на първоинстанционния съд, аз смятам, че в същото правилно е гарантиран предмета на спора. Искането е по чл. 66 ал.1 от НПК, във вр. с чл.64 и това, което следва да се установява в рамките на това производство правилно е възприето от Окръжния съд. Какво трябва да се установява – дали са налице основания, доказателства, данни или нещо друго, което да се прецени и да може да се направи извод затова, че обвиняемият е променил местоживеенето си, без да е уведомил за това надлежния орган и дали са налице други данни и доказателства, от които да се направи извод, че той на практика е нарушил взетата мярка за неотклонение. Като казвам това, на практика е нарушил взетата мярка за неотклонение, цитирам чл. 57 от НПК, съгласно който мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети. Целта на мярката за неотклонение е да попречи да се извърши престъпление.

Твърдя и считам, че и двете основания по чл.66 ал.1 от НПК са налице. В подкрепа на наличието на първото основание са представените в днешното съдебно заседание протоколи за разпит на свидетели, от които може да се направи еднозначен извод от кога до кога и през кой период обвиняемият е живял извън посочения адрес.

По отношение на втората предпоставка - също е налице с оглед на обстоятелството, че след като мярката за неотклонение е била изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“, е било повдигнато обвинение по чл. 253 от НПК с период, включващ и периода след изменението на мярката за неотклонение, т.е. след промяната на мярката за неотклонение има извършено ново престъпление, което води до извода, че на практика мярката за неотклонение е нарушена съгласно разпоредбата чл. 57 от НПК.  Моля да уважите протеста.

 

Адв. Х*:  Уважаеми апелативни съдии, моля да се произнесете с Ваше определение, с което да не уважите подадения протеста от Окръжна прокуратура и да потвърдите определението на Окръжен съд - Пловдив, което е законосъобразно, правилно, обективно и справедливо.

Както и представителят на прокуратурата заяви, той предостави на Вас по причината, че твърдените обстоятелства по чл. 57 не са налице. Вярно, че има повдигнато ново  обвинение, вярно е, че в това ново обвинение е вкаран и срока след като доверителят ми напуска ареста, но никъде в новото обвинение не се сочи нито едно негово фактическо или правно действие по отношение на извършване на деянието по новото обвинение. В новото обвинение като срок за извършването, независимо, че то е конкретизирано до повдигането на 10 или 11 октомври. В него няма цитирано нито едно деяние, постъпка или действие на доверителя ми, правни, фактически, социални, които да са извършени даже след задържането му на 10.04.2020 г.

Още повече във всички представени пред вас томове, всички тези обстоятелства, за които се твърди, че са новооткрити от обвинението, те са казани, обяснени и представени от доверителя ми още в разпитите му през април месец 2020 г., т.е. предпоставките на чл. 57 се базират само на формално повдигнато обвинение, в което няма нито едно доказателство за деяние, извършено от доверителя ми в момента, в който той е бил под въздействието и законовото ограничение да не извършва ново престъпление, а именно след освобождаване от ареста с „парична гаранция“.

По отношение на местоживеенето. И тримата свидетели са разпитани на 20.10.2020 г., те не са разпитвани преди това. Ние считаме, а и конкретно ще посоча, че тези свидетелски показания са събрани тенденциозно само и единствено, за да подкрепят тезата на прокуратурата, че е налице твърдяната от тях промяна на местоживеенето на доверителя ми, което твърдим, че не е налице.

Моля да погледнете показанията на единия свидетел – М* В* Ш*, който твърди, че доверителят ми от два месеца го виждал пред къщата в с. Б*.

Доверителят  ми е на свобода от 30 или 31 август 2020 г., той беше задържан на 10.10.2020 г., няма два месеца, чисто календарно са и 40 дни. Моля да видите представената пред Вас епикриза, той почти една седмица е прекарал в Клиника в гр. Р*. Вътре е упоменато, че се е лекувал в клиника в гр. П*. Отделно от това през цялото това време доверителят ми е бил на много други места, включително и в нашите кантори, многократно. През тези 40 дни до задържането, което е изключително важно, с оглед практиката на Апелативния съд. Нашият доверител заедно с нас няколкократно е посещавал Икономическа полиция, като за всяко едно от тези посещения няма нито едно писмено уведомление, нямаме призовки, уведомления, достатъчно е било позвъняване по телефон. Има случаи, когато на доверителя ми се звъни по телефона от разследващия полицай и той отива сам в Икономическа полиция за беседа. С оглед разследването и с оглед позицията на доверителя ми от самото начало да признае всички тези факти и доказателства, тази беседа е била само и в интерес на разследването и той отиде сам, без нас. Няма нито едно доказателство за спънка, пречка доверителят ми да се яви пред разследващия орган, да съдейства, да направи каквото и да било, каквото са искали от него. Това не е един път, не е два, не е три пъти.

Доверителят ми даже може да се твърди по същата логика, че живее и в нас, в моя собственост в с. Б*, аз също го помолих да дойде, спука ми се тръбата, седя няколко дни, това означава ли, че той живее у нас в с. Б*. Наредбата за гражданско състояние е категорична. Той няма нова регистрация, няма създадени лични връзки в това населено място, което се твърди. Другите двама свидетели, които сега се представят също не твърдят тези обстоятелства, които са по Наредбата за гражданско състояние. Няма нито едно доказателство доверителят ми да е бил търсен на адреса в гр. П* и да не е бил намерен, поне един път да се каже – „Бяхме в 2 часа и не го намерихме или извикахме го, не можахме да го намерим и той не дойде“, няма такива факти.

Както и при първата мярка, пред Апелативен съд, в последния момент прокуратурата като забележи свой пропуски, мъчейки се да ги поправи един ден преди съдебното заседание попълва с тези свои  пропуски с нови процесуални действия.

Твърдя пред Вас, че не са налице обстоятелствата по чл.57, че не са налице обстоятелствата и по чл.66 и че лечението, за което беше определена мярката „задържане под стража“ продължава и се изпълнява от него, това лечение не е довършено и към момента.

Никъде не е доказано каквото и да е било действие на доверителя ми, от момента на задържането му, което да е действие по новото обвинение, нито едно правно или фактическо, или каквото и да е действие. Ние сме му забранили да прави каквото и да е било, защото всичко на разследващите е било ясно даже преди аз и колежката П* да се включим по делото. Линията на доверителя ни  е била да си признае.

 

Адв. П*: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение депозирания протест и да потвърдите определението на Окръжен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно. Поддържам изцяло изложените съображения от колегата Х* и няма да повтарям.

Искам да добавя, че така изготвеното определение от Окръжния съд е изключително подробно, мотивирано и е направен задълбочен анализ, като в мотивите си Окръжният съд приема, че независимо, че протестът на Окръжна прокуратура е чисто формално изключително неясен и хаотичен, но за разлика от депозирания протест, съдът взе становище по всички основания и правилно, и законосъобразно прие, че към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да доведат до извода взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ да бъде заменена с по-тежка такава.

Относно представените писмени доказателства от страна на представителя на Апелативна прокуратура, прави впечатление, че същите са от дата 20.10.2020 г., т.е. между двете мерки, между Окръжен съд и Апелативен съд. Трите разпита интересно защо се представят, а прокуратурата не представя разпита, извършен на съпругата на обвиняемия, която заявява, че той – „Да ходи във въпросното село, извършва ремонтни дейности, но се прибира в къщи, и живее“. Този разпит не е представен, защото прокуратурата е нямала право да разпитва въпросната съпруга, тъй като тя по това дело е защитник. Това, че моят подзащитен е извършвал някакви ремонтни дейности, че е ходил при колегата Х* и там е извършвал ремонтни дейности, че посещава клиника във връзка със здравословен проблем, това не е основание от страна на прокуратурата да се твърди, че е нарушил мярката „парична гаранция“ и е променил местоживеенето си. Той не е с мярка „домашен арест“, той няма задължения да не напуска границите на П*, „паричната гаранция“ му позволява свободно да се придвижва.

Определението на Окръжен съд - Пловдив е изключително мотивирано и за да стигне до извода си, че не следва да се променя мярката за неотклонение, същият взе отношение и по повдиганото ново обвинение. Няма преки и конкретни доказателства, че въпросните 50 000 лв., които са намерени в дома на майката на подзащитния ни, са на подзащитния ми, той не ги държи, той няма ключ за жилището на майка си, той живее на друго място.

Моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Пловдив, като правилно и законосъобразно, и считам, че мерките за неотклонение не се налагат на обвиняемите с цел репресия, а с цел да се обезпечи един наказателен процес. Няма данни подзащитният ни да е търсен, да не се е явявал, напротив той е съдействал на  разследването.

Моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Пловдив.

 

ПРОКУРОРЪТ: /Реплика/: Започнах изказването си с това, че Окръжният съд правилно е рамкирал спора. Никой не е твърдял и не твърди, че бидейки с мярка за неотклонение „парична гаранция“  той няма право да ходи в еди кое си село, в полицията или където си иска. Спорът е живее ли този човек на посочения от него адрес. Аз твърдя, че не живее. По отношение на тези 50 000 лв., доказателствата са следните – майката на обвиняемия, която е 80-годишна придобива един апартамент, за който бог знае откъде ги има тези пари, после ги продава и тези пари остават в апартамента, според Вас на кой са.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.Д.Ч.:  Съгласен съм с казаното от  адвокатите ми.

 

 

Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.Д.Ч.: Никога не съм си променял местоживеенето. Винаги съм живял на постоянния адрес. Ходил съм, помагал съм за ремонти, лекувал съм се, но не съм си променял местоживеенето. На „И* Г*“ № 26 имам постоянен адрес. Живея със съпругата си там от 15 години. Друг адрес нямам.

 

         Съдът се оттегли на тайно съвещание.

        

         Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено следното:

         Настоящото производство е било образувано по протест на прокурора, срещу протоколно определение на ПОС, с което е било оставено без уважение искането му за изменение на изпълняваната спрямо обвиняемия Ч. мярка за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража. В хода на съдебните прения се поддържат аргументите за установена промяна на местоживеенето на лицето и приличането му към отговорност за ново обвинение. Защитата намира искането за изменение на мярката за неоснователно. Намира че определението на Окръжен съд – Пловдив е отговорило  мотивирано на всички доводи на защитата, като се явява съобразено с всички данни по делото, отговаря на закона и следва да бъде потвърдено.       

         В последната си дума обвиняемият иска да бъде потвърдено определението на първия съд.

         Във връзка с произнасянето си, въззивният съд намира, че  сами по себе си представените днес материали, сочат единствено на  установяването на обвиняемия в имот, в който той е извършвал ремонтни дейности при липсата на адресна регистрация в него. В конкретния случай, обаче, това не може да се приравни на променено негово местоживеене, като една от  предпоставките за изменение на мярката. Под местоживеене се разбира фактическата връзка с определено място, която позволява надлежно призоваване по делото. Ето защо, доводите за промяна на местоживеенето не могат да се разглеждат изолирано от данните за цялостното процесуално поведение на обвиняемия спрямо разследващия орган. В тази насока липсват каквито и да било основания да се приеме, че Ч. не се е явявал пред него при призоваването си по постоянен адрес, нито пък е била установена невъзможност да бъде призоваван на този си адрес от съответния орган. Конкретно установената фактическа връзка на обвиняемия с претендираното ново местопребиваване, не е било обусловено от постоянна негова обвързаност със същото, а е било продиктувано от необходимостта да бъдат предприети ремонтни дейности в обекта в удобен за това сезон. Сама по себе си тази ангажираност не разкрива нагласа у обвиняемия да се установи на ново място, за което да не уведоми разследващия и така да се отклони от воденото разследване.

         Действително на досъдебното производство на обвиняемия е било повдигнато и ново обвинение, утежняващо процесуалното му положение. Само по себе си, обаче, това обстоятелство не може да послужи за изменение на мярката в по-тежка. Решаващо значение за подобни изводи отново има процесуалното поведение на обвиняемия от момента на освобождаването му с мярка парична гаранция до момента, а горните констатации, че то е било в достатъчна степен дисциплиниращо, като е обслужвало безпрепятственото развитие на разследването. Ето защо, в случая липсва основание за изменение на действащата мярка в по-тежка, тъй като досегашната мярка е постигнала целения ефект.

Ето защо, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.10.2020 г., постановено по ЧНД № 2069/2020 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ.

Определението е окончателно.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13:55 часа.

        

            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                             2.

                  

 

                                                       

                                                      

                                                           СЕКРЕТАР: