В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, VIII-ми граждански състав, открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

НЕДЯЛКА СВИРКОВА

при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Мандалиева въззивно гражданско дело №1598/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№21300/28.07.2020г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, със седалище в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, чрез юрк. И.Д., против Решение № 1161/09.04.2020 год., постановено по гражданско дело № 9207/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, с което е уважен искът по чл. 124 във вр. с чл. 439 ГПК на М.Н.П. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, относимата нормативна уредба и утвърдената съдебна практика. Оспорва се извода на първата инстанция, че молбите на взискателя за извършване на определено действие не прекъсват давността, а тя се прекъсва само с реалното предприемане на изпълнително действие. Твърди се, че в противоречие с така приетото от съда, искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети и реално осъществени от съдебния изпълнител. В практиката се приемало, че за преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност, било без значение дали искането на взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са успешни, като от значение била активността, или съответно пасивността на взискателя. Ако взискателят е поддържал висящността на изпълнителното производство с регулярни искания за прилагане на изпълнителни действия, той не следвало да бъде санкциониран с прекратяване на изпълнителното производство и обявяване на вземането му за погасено по давност. Изразено е несъгласие с извода на първата инстанция, че молбата за образуване на изпълнителното производство от 06.07.2015 год., в която е обективирано искане по чл. 18 ЗЧСИ за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК изпълнителни способи, не прекъсвала давността. Предвид възлагането по чл. 18 ЗЧСИ не се касаело само за молба за започване на изпълнително производство, което по смисъла на т. 10 от ТР № 2/2015 год. не би прекъснало давността, а е изразено искане за пристъпване към изпълнителни действия. Така формулираното искане прекъсвало давността, което именно положение било възприето в т. 10 от ТР № 2/2015 год. на ОСГТК на ВКС. Твърди се също, че впоследствие по делото са предприети редица изпълнителни действия, с всяко от които е бил прекъснат срока на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Като такова се посочва Разпореждане на ЧСИ от 07.07.2015 год. /л. 8 от ИД/, с което бил насрочен опис на движими вещи за 15.08.2015 година. Давността се прекъсвала и с депозирани молби от взискателя ЕВН „България Топлофикация“ ЕАД, подадени на дати 01.09.2016 год., 05.10.2017 год. и 24.10.2018 год. Посочва се и искане с изх. № 20405/20.11.2018 година за налагане на възбрана, която била вписана с вх. Рег. № 38920/21.11.2018 година. Иска се отмяна на решението на първата инстанция, включително и в частта за разноските, и постановяване на друго решение, с което да бъде изцяло отхвърлена исковата претенция на М.Н.П. и да се присъди на дружеството юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в първоинстанционното производство, както и такова за въззивното разглеждане на делото.

Въззиваемият М.Н.П., чрез процесуалния си представител адв. Д.Б. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди изцяло решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата па чл. 269 ГПК съдът дължи произнасяне по валидността и допустимост на постановеното решение. При направената служебна проверка се установи, че постановения съдебен акт е валиден и допустим, доколкото не се установяват пороци, даващи основание за изводи в обратния смисъл.

По отношение на правилността на обжалваното решение, съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно приетите положения в ТР 1/2013 година, по ТД 1/2013 година на ОСГТК, ВКС, това ограничение не се прилага единствено, когато е налице нарушение на императивна материалноправна норма. Същото е може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание в подадената въззивна жалба.

Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124 във вр. с чл 439 ГПК, за признаване за установено, че ищеца М.Н.П., не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумите: 418,27 лв. - консумирана и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2012 год. - 30.04.2014 год., обезщетение за забава в размер на 69.80 лв. за периода 01.07.2012 год. - 29.04.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.3015 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 325 лв., за които суми е бил издаден изпълнителен лист №5161/03.06.2015 година и е било образувано изпълнително дело № 687/2015 година.

Твърди се, че вземанията са погасени по давност след издаването на изпълнителния лист. Навежда се довод, че съгласно т. 10 от ТР 2/2015 година, ОСГТК на ВКС, доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основания чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. От друга страна се твърди, че вземането за топлинна енергия се характеризира като такова с периодичен характер на основание разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасява с изтичането на тригодишна погасителна давност. В този смисъл е даденото разрешение в ТР 3/2011 год., където за понятието „периодично плащане“ са цитирани конкретни примери, сред които са и вземанията на топлофикационните дружества. Твърди се, че вземанията в настоящия случай са станали изискуеми на 01.06.2014 година, като от този момент е започнала да тече погасителната давност по чл. 114, ал. 1 ЗЗД за целия период. Същата била прекъсната с молба на взискателя до ЧСИ Митрова от 06.07.2015 година за образуване на изпълнително производство, с която дружеството взискател е възложило на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение, да бъде пазач на описаното имущество, както и да пристъпи към принудително изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. От този момент била започнала да тече нова тригодишна давност. Тя била прекъсната с отправена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която същият се уведомявал за насрочен опис на движими вещи в дома му за 15.08.2015 год. Поканата била получена на 23.07.2015 година. Тъй като взискателят не бил поискал извършването на други изпълнителни действия изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 15.08.2017 год., а тригодишната погасителна давност изтекла на 15.08.2018 година, когато и процесното вземане на ответника било погасено.

С отговора на исковата молба дружеството „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Посочва, че изпълнително дело № 678/2015 година по описа на ЧСИ Митрова е образувано по молба на ответника от 06.07.2015 година с изрично искане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо не се касаело само до молба за образуване на изпълнително производство в смисъла на т. 10 от ТР 2/2015 година на ОСГТК, ВКС, а за изрично искане за пристъпване към изпълнителни действия. Така направеното искане било годно да прекъсне давността, което положение било възприето именно в т. 10 от ТР № 2/2015 година. Посочва се и изпратената покана за доброволно изпълнение с уведомление за насрочен опис, получена на 23.07.2015 година. Оспорва се верността на твърдението, че след изпращането на съответната ПДИ не са били предприемани други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Като такива са конкретно посочени депозирани молби от взискателя на 01.09.2016 година, 05.10.2017 година и на 24.10.2018 година за предприемане на изпълнителни действия. С искане с изх. № 20405/20.11.2018 година било предприето налагане на възбрана на собствен на длъжника недвижим имот, вписана с вх. Рег. № 38920/21.11.2018 година. С всяко от тези предприети действия от дружеството давността се прекъсвала.

Предявеният пред първата инстанция отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК предполага длъжникът в настоящото производство да докаже съществуването на новооткрити, непреклудирани факти и обстоятелства, настъпили след приключване на производството, в което е издаден изпълнителният лист. Не се установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост на задължението в производството по чл. 410 ГПК, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърденията за настъпила погасителна давност не е такова, поради което и е от категорията на основанията, годни да бъдат изследвани в настоящото производство.

За бъде изследвана давността, следва ясно да се разграничи с каква продължителност е тя в настоящия случай и от кога започва да тече. Тук продължителността на давността се определя според естеството на вземането. В ТР 3/2011 година, постановено по ТД 3/2011 година, ОСГТК е възприето, че вземанията на топлофикационните дружества съдържат признаците на понятието за „периодични плащания“ и са такива по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД, като за тях се прилага тригодишна давност. Моментът, от който давността започва да се прилага, е моментът в който вземането става изискуемо. Доколкото уговореното в Общите условия на дружеството взискател, че плащанията могат да бъдат направени в срок от 30 дни след изтичане на последния ден от отчетения период, то в настоящия случай давността ще започне да се прилага от датата 31.05.2015 година – последното задължение е било начислено за месец април 2015 година, било е платимо в периода 01.05.2020 година – 30.05.2020 година, а изискуемостта му е настъпила на 31.05.2020 година. Това е и началната дата, от която започва да се прилага тригодишната погасителна давност.

След тази дата е последвало провеждането на Заповедно производство по чл. 410 ГПК и издаването на изпълнителен лист - последното настъпило на 03.06.2015 година.Това производство не е прекъснало давността, предвид изрично изразеното становище в т. 14 от ТР 2/2015 година по ТД 2/2013 година, ОСГТК на ВКС, което решение е било вече постановено и действащо в онзи момент. Последвало е подаването на молба за започването на изпълнително производство – /л. 31 от делото пред районния съд/, в която молба е обективирано възлагане на ЧСИ по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Това е първият момент, в който тригодишната погасителна давност е прекъсната, тъй като съгласно установената съдебна практика след приемането на ТР 2/2015 година, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, без значение дали това е по инициатива на взискателя, или е предприето от частния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Смисъла на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дава свобода на съдебния изпълнител, след първоначалното проучване на активите на длъжника да направи преценка и да избере най-адекватния според случай изпълнителен способ. Това не прави този подход абстрактен и не го приравнява на бланкетно искане за изпълнение. Същото се подкрепя и от представените към молбата платежни документи за заплатени такси по образуването на изпълнителното дело. Ето защо с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело с възлагане по чл. 18 ЗЧСИ давността е прекъсната на 06.07.2015 г.

Следва връчване на покана за доброволно изпълнение, което действие не може да се приеме като такова, годно да прекъсне погасителната давност /т. 10 от споменатото ТР 2/2015 година/. Насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника, само по себе, не представлява действие по изпълнението. То е подготвително действие от страна на частния съдебен изпълнител, което предхожда прилагането на определен изпълнителен способ, избран от него въз основа на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Давността вече се е била прекъсната по този повод, когато взискателят е решил да делегира този избор на частния съдебен изпълнител. Давността би се прекъснала за втори път, когато способът бъде приложен, но не и с извършването на всяко подготвително действие около реализирането му. В настоящият случай няма доказателство описът да се е състоял и да е породил след себе си някакви правни последици в имуществените сфери на страните в изпълнението. Още повече, според изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудителното изпълнение, за което в случая би се приело извършването на опис, а не само неговото насрочване. Ето защо съдът приема, че в този момент давността не е прекъсната.

Жалбоподателят претендира да е имало прекъсване на давността с подадените от него 3 броя молби – съответно от 01.09.2016 год. /л 54 от гр. Дело № 9207/2019 год/, 05.10.2017 год., /л. 55 от същото/ и 24.10.2018 год. /л. 56 от същото/. Макар да има посочени изпълнителни способи в тези молби, съдът намира, че същите възражения са неоснователни, тъй като единствено извършените изпълнителни действия имат прекъсващ давността ефект, а не и искането до съдебния изпълнител за тяхното предприемане.. Дори да бъде прието, че молбите от 05.10.2017 год. и 24.10.2018 год., са годни да прекъснат двугодишната давност, предвидена за перемиране на изпълнителното производство, то същата, пресметната от последното предприето действие по изпълнението на дата 06.07.2015 година, изтича на 06.07.2017 година – преди подаването на молбата от 05.10.2017 година. С оглед настъпването на перемпцията на 06.07.2017 година всички последващи изпълнителни действия – включително наложената възбрана /доказателство за която е налице в кориците на делото – л. 66 от същото/ не могат да се счетат за валидно извършени такива.

Мотивиран от гореизложеното и като взе предвид разрешението в т. 10 от ТР 2/2015 год., по ТД 2/2013 год., ОСГТК, ВКС, съдът приема, че новата тригодишна погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, а именно – 06.07.2015 година и тя е изтекла на на 06.07.2018 година, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен..

Доколкото крайните изводи на първоинстанционният съд съвпадат с тези на настоящият състав, макар и с различни мотиви, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят разноските в размер на 300лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателят за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия, предвид фактическата и правна сложност на спора.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1161/09.04.2020 год., постановено по гражданско дело № 9207/2019 год., по описа на районен съд – Пловдив, XII граждански състав.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, със седалище в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, чрез юрк. И.Д. да заплати на М.Н.П., ЕГН **********,*** направени по делото разноски в размер на 300 лева /триста лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260358
Дата:	10 ноември 2020 г.
Съдия:	Екатерина Владимирова Мандалиева

Дело:	20205300501598
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	28 юли 2020 г.

Решение по дело №1598/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА