МОТИВИ към Присъда № 174/06.11.2019г. по НОХД 1559/2019г. по описа на РС-Бургас

            Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП по досъдебно производство №520/2013 г. по описа на Районен съд-Бургас, вх. №13848/2013 г., по пр.№3377/2013 г. по описа на БРП, срещу Д.Н.Г. с ЕГН **********, който се обвинява в това, че на 10.09.2010 г. в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“ с рег. номер ****, рама ****, двигател ****, на стойност 12 000 (дванадесет хиляди) лева, собственост на ***, която владеел по силата на договор за финансов лизинг № 006216-001/31.01.2008 г.- престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

            Производството пред първата инстанция протече по реда на особените правила, уредени в част V от НПК, и по-конкретно по реда на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите А.И.Д., Б.Н.Д,, В.Ц.Щ., Р.А.И. и Н.Х.Х.и вещите лица А.Х.С., Д. М.М., Р.Х.М., С.Н.Н.и И.С.Д., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите и експертните заключения от досъдебното производство. С оглед на така изразеното от тях съгласие и в унисон с разпоредбата на чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 от НПК, настоящият съдебен състав с определение, инкорпорирано в протокол от съдебно заседание, провело се на 19.07.2019 г., одобри изразеното съгласие и посочи, че при постановяване на крайния съдебен акт съответните протоколи за разпит и експертни заключения ще се ползват със съдържанието им от досъдебното производство.

            Представителят на държавното обвинение поддържа така внесения обвинителен акт. Изтъква, че установените по несъмнен начин факти изпълват от обективна и субективна страна състава на вмененото на Г. престъпление по чл.206 от НК. Според прокурора, няма спор по фактите, като основният въпрос е дали при така установената фактическа обстановка, не се касае само за гражданскоправни отношения, но намира, че тези гражданскоправни отношения не изключват реализирането на престъпния състав изначално. В своята пледоария прокурорът посочва, че подсъдимият е владеел вещта на правно основание- договор за лизинг, вследствие на което по несъмнен начин било установено неправомерно разпореждане с процесната вещ, доколкото Г. е нямал право да се разпорежда с нея, тъй като нито е бил неин собственик, нито е бил оправомощен да се разпорежда с нея. Изтъква, че вещта е била продадена, но посочва, че дори да се приеме, че само е била предадена, то това предаване също е неправомерно. Представителят на БРП изтъква, че всички свои действия подсъдимият е извършвал с пряк умисъл, като е съзнавал и целял настъпването на крайния резултат. С оглед на това, моли подсъдимият Г. да бъде признат за виновен.

Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.Н., оспорва обвинението. На първо място, посочва, че деянието на Г. е несъставомерно по чл.206 от НК, защото ясно и недвусмислено от доказателствата по делото се установявало, че не се касае за продажба, а за предоставяне на ползването по отношение на МПС от страна на подсъдимия Г. на св.Я.А.. Набляга върху това, че подсъдимият е действал с ясното съзнание, че с тези си действия ще се освободи от договора за лизинг, тъй като след предаването на колата на св.А. последният е следвало да започне да изплаща вноските, както и че върху последния ще бъде прехвърлена собствеността след окончателното изплащане на сумата. Посочва също така, че нямало облагодетелстване от страна на Г., тъй като процесния автомобил бил върнат на лизинговата компания, а вземането й за лизинговите вноски било погасено, включително чрез приключилите изпълнителни дела, които се водели срещу подзащитния му. Спирането на плащането на лизинговите вноски от страна на св.А., които той е следвало да заплати по силата на тяхното споразумение  и за плащането на които впоследствие Г. е бил осъден, не следвало да води до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Адв.Н. посочва, че подсъдимият все пак е имал последващо добросъвестно поведение и е заплатил всички претендирани от него суми за лихва, неустойки, такси и прочие по образувано срещу него ЧГД, в хода на което били издадени изпълнителни листи, въз основа на които било образувано изпълнително дело при ЧСИ-Д. Н. с №804. На следващо място, адв.Н. възразява срещу становището на прокуратурата, изразено в съдебно заседание, че между Г. и св.А. имало сключен договор за продажба на процесното МПС, облечен в съставената между тях споразумение и декларация. Посочва, че тази декларация няма последиците на покупко-продажба и била съставена единствено с цел сигурност на св.А..

            На последно място, отново набляга на това, че фактите по делото не могат да изпълнят състава на престъплението по чл.206 от НК, защото случаят касаел предоставяне ползването на вещта на трето лице. Поради което моли подзащитният му да бъде оправдан. Алтернативно моли, да бъде признат за виновен в извършването на деяние по чл.206, ал.6 от НК, защото присвоеното имущество било както внесено, така и заместено. Сумите къМодателя за лизинговите вноски били внесени до последно, дори изпълнителните дела били приключили вече. Едновременно с това, изтъква, че процесният автомобил се намирал към момента в лизинговата компания. С оглед на това, моли, ако подсъдимият не бъде оправдан, то поне да бъде признат за виновен в извършване на деяние по чл.206, ал.6 от НК и да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание „глоба”.

            Подсъдимият Г. моли единствено да бъде оправдан.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

            Подсъдимият Д.Н.Г. е роден на *** год. Той е българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование. Същият е с ЕГН ********** и работи в „Н” ЕООД, като постоянният му адрес е гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ №12.

             Подсъдимият Г. и „***” ЕООД сключили на 31.01.2008 г. договор за лизинг №006216-001-31.01.2008 г. /л.3, том III/. При сключване на договора дружеството било представлявано от В. С. и св. Я.Ч. /Иванова към тогавашния момент/. Последната била единствен служител в гр.Бургас, който се занимавал с подготовка на документи за лизингови договори, сключване на самите договори и обслужваща дейност в тази връзка, включително контакт с клиентите. Предмет на договора за лизинг бил употребяван лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с рег.№ А*** КК, с рама WAUZZZ***и двигател BMM***, който дружеството-лизингодател от своя страна било закупило от „Г.” ЕООД. По силата на това съглашение подсъдимият получавал качеството лизингополучател. Видно от Общите условия за договори за финансов лизинг, които съгласно т.4 от Договора за лизинг № 006216-001/31.01.2008 г., са неразделна част от договора, и по конкретно от т.5.12 - лизингополучателят нямал право да предоставя/ прехвърля изцяло или частично ползването на актива на трети лица без предварително писмено съгласие на лизингодателя. Съгласно точка 10 на същите общи условия, лизингополучателят нямал правото да преотдава на лизинг актива или сключва договори, които предвиждат използването на актива от трето лице, различно от лизингополучателя, или фактически да предоставя актива на такова трето лице. На 01.02.2008 г. Г. получил фактическата власт върху автомобила с приемо-предавателен протокол /л.6, том III/. Така от тази дата той започнал да го владее и ползва, като първоначално заплащал редовно уговорените вноски.

            През лятото на 2010 г. започнал да изпитва финансови затруднения, поради което не успял да заплати шест лизингови вноски. С оглед забавянето на плащането на подсъдимия, от финансовия отдел на лизинговото дружество се свързали със св.Ч., а впоследствие самата тя с Г.. Провели разговор и тя му разяснила какви възможности има съобразно клаузите по договора. Обяснила му, че, ако няма възможност да погасява месечните си вноски, трябва да намери трето лице, което да е готово да встъпи вместо него в договора, но и че това трето лице трябва задължително да бъде одобрено от колегите й в гр.София. Едва при положителен отговор от съответния отдел, който отговарял за това, се сключвало допълнително споразумение или нов договор, по силата на който Г. можел да му предаде колата, а на самото лице щяло да се издаде пълномощно от името на лизинговото дружество. Св.Ч. изрично посочила на Г., че в противен случай, а именно без одобрение на третото лице от страна на самото лизингово дружество, нямал право да предава автомобила на трето лице. С оглед на това и подсъдимият решил да намери човек, който да встъпи в договора му за лизинг.

            В този момент св.Я.А. си търсел автомобил. От свои познати разбрал, че именно Г. ползвал лизингов автомобил, който искал да „продаде”. Св.А. знаел, че няма как да закупи автомобила от подсъдимия, тъй като собственик не бил Г.. С оглед на това се свързал с подсъдимия и заедно отишли отново до офиса на лизинговото дружество, където разговаряли със св.Ч. относно евентуална възможност за прехвърляне по официален ред ползването на автомобила. Тя им обяснила, че вноските могат да се плащат от св.А., като подробно писмено на самостоятелен лист /л.48 от том 2/, на който с печатни букви били изписани банкови сметки на лизинговото дружество, написала името му, общата дължима сума по просрочените вноски, размера на месечната вноска, като посочила, че във вносните бележки следва да фигурират трите имена и ЕГН на лизингополучателя. Тя им обяснила и че вноските могат да се погасяват от трето лице, но самото ползване на автомобила от това трето лице можело да стане легално само с предварително одобрение от самото лизингово дружество. Тъй като с.А. бил стар клиент на банката, която реално била собственик на лизинговото дружество, от отдела, който отговарял за това в гр.София, не дали разрешение св.А. да встъпи в договора посредством сключването на допълнително споразумение, поради влошеното му финансово състояние.

              Въпреки това, подсъдимият, воден от финансови затруднения, а св.А., от желанието да ползва автомобила, решили да оформят документи по свое усмотрение с цел уреждане  на техните лични отношения по повод ползването на автомобила. Ето защо, отишли при нотариус Л. К.с район на действие Районен съд-Бургас, която им разяснила, че не могат да бъдат изготвени документи по прехвърляне собствеността на автомобила, защото това можело да стане само с участието на дружеството-собственик на автомобила – в случая „***” ЕООД. Нотариусът им предложил да изготвят документи по техен избор, а тя само да извърши заверка на подписите им. С оглед на това, на 10.09.2010 г. била извършена нотариална заверка на Споразумение /л.45-46, том II/, сключено между подсъдимия и св.А.. Според текста на това споразумение, лизинговите вноски и всички финансови задължения на Г. по договора за лизинг, следвало да бъдат заплащани от св.А., а подсъдимият му предавал владението върху автомобила марка „Ауди”, модел „А3” с рама WAUZZZ***и двигател BMM***. Съгласно споразумението Г. следвало да снабди св.А. с пълномощно за управление на въпросния автомобил. Нотариусът заверил между тях и декларация за съгласие, според която Г. бил съгласен договорът за лизинг на автомобила да премине на св.А., както и че се отказвал от претенциите относно преминаването на собствеността на автомобила в полза на св.А., която следвало да му бъде прехвърлена след окончателно изплащане на посочената в Споразумението сума. На същата дата – 10.09.2010 г., в гр.Бургас, подсъдимият предал колата на св.А. с ключовете и документите, които имал за нея.

              Св. А. заплатил, както се и били разбрали с подсъдимия, просрочените вноски в общ размер от 3051,09 лева на същата дата. Впоследствие платил и следните вноски: на 20.09.2010 г. – 627 лева; на 20.10.2010 г., 15.11.2010 г., 08.12.2010 г. и на 06.01.2011 г. по 630 лева и на 04.02.2011 г. – 627 лева. Тъй като и св.А. започнал да изпитва финансови затруднения, решил да предостави aвтомобила на друго лице, което да заплаща лизинговите вноски. С оглед на това, на 02.03.2011 г. св.А. подписал декларация за съгласие, в която посочил, че се съгласявал, съгласно подписаното между него и подсъдимия Г. споразумение на 10.09.2010 г., договорът за лизинг № 006216-001/31.01.2008 г., сключен между Д.Г. и „***”ЕООД, собствеността и правата по управлението и погасяването на лизинговите вноски на лизинговия актив, описан както следва: лек автомобил марка Audi, модел „A3 2.0“, рама: WAUZZZ8P27A005750 и двигател: WMM***, да „премине” на св.Д.. Последният му заплатил и 10000 лева за автомобила. Впоследствие св. Д. давал на св.А. пари за лизинговите вноски, които последният внасял, като по този начин били платени тези за периода от месец март до месец септември 2011 година. След това, св.Д. спрял да дава пари на св.А. за вноските и от своя страна предоставил автомобила на неустановено по делото лице, сочено като И., по прякор Я..

            Тъй като плащането на лизинговите вноски по договора на подсъдимия било преустановено, дружеството-лизингодател изпратило писмо с изх.№3679/05.04.2012 г., с което уведомявали последния, че договорът за лизинг следвало да се счита за едностранно развален от лизингодателя и в двудневен срок от получаване на уведомлението, подсъдимият в качеството си на лизингополучател, следвало да върне на лизинговото-дружество автомобила в офиса на дружеството, намиращ се в гр. София. Уведомлението било изпратено до адреса на Г., но не било доставено, като било отбелязано върху него, че няма никой на адреса. Г. не е връщал автомобила на лизинговото дружество никога.

            С оглед на това и „***” ЕООД /старо наименование „***” и понастоящем ***/ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от НПК, с което претендирало от Г. сумата от 3631,79 евро, ведно със законна лихва върху нея, за дължимо и незаплатено вземане по запис на заповед, издаден от Д.Г. на 31.01.2008 г., като обезпечение на договора за лизинг, сключен между подсъдимия и лизинговата компания, поради което било образувано ЧГД №4493/2014 г. по описа на БРС. В хода на това частно гражданско дело била издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която било депозирано възражение от подсъдимия. С оглед на това и била подадена искова молба от „***” ЕООД /старо наименование „***” ЕООД и понастоящем***/, по повод на която било образувано гр.дело №8836/2014 г., което приключило с установително решение в полза на лизинговата къща. С оглед на това по ЧГД №4493/2014 г. по описа на БРС бил издаден изпълнителен лист от 17.06.2014 г. за сумата от 3631,79 евро, за събирането на която било образувано изпълнително дело №20148040401082, което впоследствие било приключено с разпореждане от 16.07.2018 г. поради издължаване от страна на длъжника. При същия съдебен изпълнител било образувано и изпълнително дело № 20148040400628 с взискател *** /старо наименование „***/ и длъжник Д.Н.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД №3398/2014 г по описа на РС-Бургас. Въз основа на този изпълнителен лист Г. е следвало да предаде на взискателя движима вещ, а именно: лек автомобил Audi A3 Quattro 4 + 1 места, хетчбек, черен металик, с рег.№ А ***КК и с рама ****, както и да заплати направените разноски. Това изпълнително дело било приключено отново с разпореждане от 16.07.2018 г. поради издължаване от длъжника.

              „***” ЕООД /понастоящем ***/ депозирало молба от 25.06.2012 г. /л.86, том V ДП/ до органите на полицията с цел възбуждане на наказателно преследване против Г. предвид невръщането на процесния автомобил. По повод на молбата била образувана преписка по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. №29453/2012 г. по описа на СРП. С оглед събраните материали с постановление на прокурор при СРП от 29.10.2012 г. /л.1, том I ДП/ било образувано ДП, което впоследствие било изпратено по компетентност на Районна прокуратура-Бургас /л.5, том I ДП/.

            Тъй като лекият автомобил не бил върнат на лизинговата компания, бил обявен с телеграма от 07.08.2014 г. за издирване в хода на досъдебното производство. На 09.10.2014 г. бил установен с австрийски регистрационен номер G399В при опит за регистрация в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна от св.Б.Н.Д,, която го закупила от неизвестно лице. Тя представила договор за покупко-продажба, в който за продавач било вписано „***”ЕООД с управител св.В.Щ., която отричала да има нещо общо със сделката. След установяване на местонахождението му, автомобилът бил предаден за отговорно пазене на св.Ваня Александрова, служител на „*** /понастоящем ***/, като към настоящия момент той се намира все още там.

            На 10.08.2015 г. при опит за регистрация на лек автомобил модел/марка „Фолксваген голф” в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, било установено, че двигателят на автомобила с номер BMM*** е от обявения за издирване автомобил по настоящото досъдебно производство Audi A3 Quattro, с рег.№ А ***КК и с рама ****. Тъй като автомобилът бил закупен на търг от Италия от св.Р.И., който бил управител на „***” ЕООД, занимаващо се с търговия на автомобили дружество, то св.И.закупил въпросния двигател от България. С оглед на това, автомобилът бил иззет, а впоследствие върнат на свидетеля, с изключение на двигателя.

          По делото е назначена и изготвена от А. С. и Д. М. трасологична експертиза, която е обективирана в протокол №35/27.11.2014 г. /л.11-12, том VДП/. Видно от нея номерът на рамата **** на лек автомобил „Ауди А3 куатро”, черен на цвят, е автентичен, като няма следи от преправки и заличаване, като същият е положен от завода производител. В същото време вещото лице посочва, че номерът на двигателя е набит на труднодостъпно място, поради което не може да бъде изследван за неговата автентичност.

            По делото е назначена и изготвена от Р.М.експертиза, която е обективирана в протокол №22/18.01.2016 г. Видно от нея, установеният номер на двигател на представения за изследване автомобил /Фолксваген голф без ДКН с ИН WVWZZZ1KZ***/ e BMM***, който е стандартен и по него не се установявали следи от заличаване, промяна или подмяна. Номерът на двигателя, който е установен е оригиналният такъв.

            По делото е назначена трасологична експертиза, която е изготвена от С.Н.експертиза /л.32, том V ДП/, която е обективирана в Протокол №18-80 от 26.04.2018 г., видно от която номерът на предоставения за изследване цилиндров блок от двигател с вътрешно горене, ведно с коляно-мотовилков механизъм комплект /колянов вал, мотовилки, бутала/ и картер, сглобени към блока, е механично заличен чрез отнемане на метал в дълбочина. Вещото лице е посочило, че може да се докаже само първата позиция от номера на двигателя, която е „B”. Други цифри и букви не могло да бъдат установени.

            По делото е назначена и изготвена от И.Д.оценителна експертиза /л.35-36, том VДП/, според която към дата 10.09.2010 г. средна пазарна стойност на лек автомобил марка „Ауди” модел „А1”, куатро, с дата на първа регистрация 27.06.2006 г. бил 12 000 лева.

            Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства и по-конкретно частично от обясненията на подсъдимия Г., от показанията на свидетелите И.С.Ш., Я.Ч., Я.К.А., П.Т.Д., дадени от тях пред настоящия съдебен състав непосредствено и приобщените на последните трима по реда на чл.281, ал.5, вр. в ал.1 от НПК чрез прочитането им, както и от протоколите от ДП, в които са обективирани показанията на  свидетелите А.И.Д. /л.8, том IVДП/, Б.Н.Д,/л.9, том IVДП/, В.Ц.Щ. /л.27, том IVДП/, Р.А.И. /л.54, том IVДП/и Н.Х.Х./л.55, l.61, том IVДП/, които бяха прочетени и прието по реда на чл.373, вр. с чл.372, ал.3 от НПК. При изграждане на фактическите си изводи съдът отчете и следните писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелството за съдимост касателно подсъдимия Д.Г. /л.26 от съдебното производство (СП)/, удостоверение за актуално състояние /л.20 СП/, документи от ЧСИ с № 804 при ОС-Бургас /л.67-69, 89-99 и 103-118 СП/, справка за задълженията на клиент /л.85 СП/, приемо-предавателен протокол /л.122/, ЧГД № 4493/2014 г. по описа на Районен съд-Бургас, писмо от МВР, Дирекция МКС /л.51, т.I ДП/, приемо-предавателен протокол /л.58, л.129, т.I ДП/, удостоверение с рег.№17/23.03.2015 г. на нотариус Б. К. /л.9, т.II ДП/, документи от гр.дело №8836/2014 г по описа на БРС /л.10-20, т.II ДП/, документи от ЧСИ №804 при БОС /л.25-32, т.II ДП/, споразумение, сключено между Д.Г. и Я.А. /л.45-46, том II ДП/, декларация за съгласие, изходяща от Д.Г. /л.47, т.II ДП/, бележка /л.48, том II ДП/, заверени копия на договор за лизинг №006216-001/31.01.2008 г., ведно с погасителен план, приемо-предавателен протокол от 01.02.2008 г., свидетелство за регистрация част I на лек автомобил с рег.№ А***КК, движение по сметка, справка за задължения на клиент, писмо с изх.№3679/05.04.2012 г., обратна разписка по заявка №20327 /л.3-11, том III ДП, пълномощни /л.16 и л.19, том III ДП/, платежни документи /л.28-45, том III ДП/, заверен договор за покупко-продажба от 01. 02.2008 г., сключен между ***и ***, ведно с приемо-предавателен протокол /л.45-47, том III ДП/, договор за запис на заповед /л.50, том II ДП/, Общи условия по договори за финансов лизинг с физически лица /л.53, том III ДП/, декларация за съгласие /л.72, том III ДП/, заверения копия на платежни документи /л.74-78, л.75-95, л.98-106 том III ДП/, протокол за доброволно предаване от 09.10.2014 г. ведно с приложените към него заверени писмени документи /л.10-17, том IV от ДП/, справка от 10.08.2015 г. /л.42, том IVДП/, документи относно лек автомобил „Фолксваген голф” с номер на рама WVWZZZ1KZ***, протокол за приемане и предаване на ППС /л.5, том VДП/, заверени копия на документи от Еконт /л.31-67, том VI DP/, протокол за оглед на ВД ведно с фотоалбум /л.18-24, том VДП/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.70 и л.119, том III ДП, л.29-30а том IVДП/, протокол за оглед /л.75, том III ДП/ и /л.37-42, том IVДП/, приемо-предавателен протокол /л.16, л.43 том VДП/, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум  /л.55-58 том VДП/, както и от неоспорените от страните и приобщени чрез прочитането им протоколи, възпроизвеждащи експертните заключения,  а именно протокол №35 от 27.11.2014 г., в който е обективирана трасологична експертиза по отношение на лек автомобил Ауди А3 Куатро/л.11-12, том VДП/, Протокол №22 от 18.01.2016 г., в който е обективирана експертиза по отношение на лек автомобил Фолксваген голф без ДКН с ИН WVWZZZ1KZ*** /л.28-29, том VДП/, Протокол №18-80 от 26.04.2018 г., в който е обективирана трасологична експертиза по цилиндов блок на двигател с вътрешно горене /л.32, том VДП/, протокол, в който е обективирана  оценителна експертиза /л.35-36, том VДП/, телеграма /л.65, том V/, разписки /л.72-73, томV/.

            Показанията на посочените свидетели в частта, в която се кредитират, допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията при извършването на деянието, включително такива, които го предшестват или са реализирани постфактум, като установяват отделни елементи от състава на престъплението-времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, обекта на посегателството, неговото авторство. Показанията им са логични, последователни, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло. Прочетените показания на свидетелите Ч., А. и Д. на основание чл. 281, ал.5, вр. с  ал.1, т.1 и т.2 от НПК допълват показанията им от съдебно заседание и уточняват обстоятелства, които предвид периодът от време, който е изтекъл от деянието до съдебното заседание, не си спомнят или имат минимални разминавания. Освен това показанията на свидетелите се допълват от писмения доказателствен материал, който е в унисон с тях. Въз основа на така посочените доказателствени източници се установява по несъмнен начин, че между подсъдимия и „***” ЕООД /“М” ЕАД понастоящем/ бил сключен договор за финансов лизинг № 006216-001/31.01.2008 г., както и че фактическата власт върху предмета на техните договорености, а именно   лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“ с рег. номер ****, рама ****, двигател ****, била предоставена на Г. на 01.02.2008г. и той започнал да владее вещта на тази дата, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Това се подкрепя и от приобщените писмени доказателства, а именно лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“ с рег. номер ****, рама ****, двигател ****.

От приобщените платежни документи, приложеното ЧГД № 4493/14 г. и документи от гр.дело №8836/2014 г по описа на БРС, а и подсъдимият не отрича, се установява, че същият е плащал първоначално в период от около две години и половина редовно лизинговите вноски, докато не е започнал да изпитва финансови затруднения, които са довели до последяващите действия, а именно последвалото прехвърляне на владението на вещта на трето за договора за лизинг лице.

По несъмнен и категоричен начин от писмените доказателства - споразумение, сключено между Д.Г. и Я.А. и декларация за съгласие, изходяща от Д.Г., подкрепени и от показанията на св.А., а и отново подсъдимият не отрича, се установява, че последният е прехвърлил владението върху лекия автомобил на свидетеля на 10.09.2010 г., от който момент насетне подсъдимият не е знаел къде се намира колата. Впоследствие, видно от показанията на свидетелите А. и Д., лекият автомобил е бил прехвърлен между тях, за което те са съставили отново документ, наименован споразумение от 02.03.2011 г., а на по-късен етап на трето лице, наречено Иван Японеца, който е с неустановена по делото самоличност. От наличните по материалите платежни документи явства, че тези последващи фактически приобритатели на вещта са плащали определени вноски до един момент, в който плащането на лизинговите вноски е окончателно преустановено. Именно това е мотивирало кредиторът да изпрати до подсъдимият покана за доброволно изпълнение с писмо с изх.№3679/05.04.2012 г., която видно от обратна разписка по заявка №20327 не е достигнала до адресата. С оглед на това и дружеството-лизингодател е предприело последващи действия по осъждане на Г. по гражданскоправен ред, като се е снабдил с изпълнителни листи в своя полза, по които са били образувани изпълнителни дела, приключили поради изпълнение от страна на длъжника. Това се установява от приобщените писмени доказателства по приложеното ЧГД № 4493/14 г. и документи от гр.дело №8836/2014 г по описа на БРС, както и от обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ш..

От приобщените показания на свидетелите А.И.Д., Б.Н.Д,, В.Ц.Щ., Р.А.И. и Н.Х.Х.чрез прочитането на протоколите от ДП, както и от следните писмени доказателства - справка от 10.08.2015 г. /л.42, том IVДП/, документи относно лек автомобил „Фолксваген голф” с номер на рама WVWZZZ1KZ*** /л.43-53 том IVДП/, протокол за приемане и предаване на ППС /л.5, том VДП/, заверени копия на документи от Еконт /л.31-67, том VI DP/, протокол за оглед на ВД ведно с фотоалбум /л.18-24, том VДП/, протокол за оглед /л.75, том III ДП/ и /л.37-42, том IVДП/, приемо-предавателен протокол /л.16, л.43 том VДП/, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум  /л.55-58 том VДП/ се установява как е установено местонахождението на процесния автомобил впоследствие, а именно - при опит за регистрация на същия от св.Биляна Димитрова в Сектор „ПП” към ОД на МВР Варна, както и че същият е предаден за доброволно пазене на лизинговото дружество, а установените два броя двигатели се намират в ОД на МВР-Бургас, като оригиналният двигател е установен на друго върнато на правоимащото лице МПС, също при опит за регистрация в полицията.

Съдът кредитира изцяло експертизите на вещите лица, обективирани в следните протоколи, а  именно: протокол №35 от 27.11.2014 г., в който е възпроизведена трасологична експертиза по отношение на лек автомобил Ауди А3 Куатро/л.11-12, том VДП/, Протокол №22 от 18.01.2016 г., в който е възпроизведена експертиза по отношение на лек автомобил Фолксваге голф без ДКН с ИН WVWZZZ1KZ*** /л.28-29, том VДП/, Протокол №18-80 от 26.04.2018 г., в който е възпроизведена трасологична експертиза по цилиндов блок на двигател с вътрешно горене /л.32, том VДП/, протокол, в който е възпроизведеба  оценителна експертиза /л.35-36, том VДП/, телеграма /л.65, том V/, разписки /л.72-73, томV/, приобщени чрез прочитането им, тъй като същите са изготвени от компетентни вещи лица и са достатъчно обосновани и мотивирани, като следва да се отбележи, че не се оспорват и от страните.

Всички така изложени факти се установяват от конкретно посочените доказателствени източници по несъмнен начин.

Тук следва да се направи и уточнение във връзка с наименованието на лизинговото дружество. Видно е, че страна по договора за лизинг е дружество с наименование „***” ЕООД. От удостоверението за актуално състояние явства, че същото към настоящия момент е с променена форма и наименование и фирмата му е***.

            На следващо място следва да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено средство са и средство за защита. В този смисъл следва да бъдат анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал. Като цяло следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че подсъдимият не отрича осъществяването на правнорелевантните факти, а именно, че е бил страна по договор за финансов лизинг с лизингодателя, че е получил фактическата власт над лекия автомобил, както и че впоследствие, поради финансови затруднения се е разпоредил фактически с него в полза на св.А., за което е съставил декларация от 10.09.2010 г. и двустранно споразумение между тях. Спорните моменти, изхождайки от неговите обяснения, са продиктувани по-скоро от неговите вътрешни възприятия и тълкуване на така развилите се събития. На първо място, Г. посочва, че никъде в договора за финансов лизинг нямало клауза, според която той нямал право да предоставя автомобила на трето лице да го управлява. Това не отговаря на действителността. Видно от Общите условия за договори за финансов лизинг, които съгласно т.4 от Договора за лизинг № 006216-001/31.01.2008 г., са неразделна част от договора, подсъдимият не е имал право да се разпорежда с владението на вещта. В  т.5.12 от Общите условия е записано, че лизингополучателят няма право да предоставя/прехвърля изцяло или частично ползването на актива на трети лица без предварително писмено съгласие на лизингодателя. Съгласно точка 10 на същите Общи условия, лизингополучателят няма правото да преотдава на лизинг актива или сключва договори, които предвиждат използването на актива от трето лице, различно от лизингополучателя, или фактически да предоставя актива на такова трето лице. Полагайки подписа си върху договора, подсъдимият е удостоверил, че е съгласен с неговите условия и всички документи, които са неразделна част от него, тъй като се е запознал с тях.

            На следващо място, подсъдимият на два пъти посочи, че св.Ч. му е обяснила, че, ако не можел да покрива задълженията си по договора, тогава следвало да намери трето лице, което да встъпи в договора.  Това съвпада и с казаното от самата свидетелка, която удостовери, че е възможно сублизиг да бъде сключен с трето лице, но при условие, че това трето лице е проверено от лизинговото дружество и има предварително съгласие за това. Беше пояснено от свидетелката, че има разлика между това трето лице да погасява задълженията на страна по договор за лизинг и това то да управлява автомобила, защото първото може да става и без съгласието на кредитора, но за второто трябва предварително съгласие. Показанията на св.Ш. са в същия смисъл, който уточнява, че в такъв случай – сублизинг, на третото лице следва да бъде издадено пълномощно за управление на МПС. Всички изложени до тук доказателства противоречат на обясненията на подсъдимия, който посочва, че св. Ч. му е заявила, че трябва или да намери трето лице да встъпи в договора, или да направят това, което в действителност са – сключили са споразумение без съгласие на лизингодателя. Съдът намира, че в тази им част обясненията на подсъдимия целят да подкрепят защитната му линия, тъй като противоречат на останалия доказателствен източник, включително и на показанията на самия св.А., който заяви, че от кредиторовото дружество са отказали той да встъпи по договора поради влошеното му икономическо състояние към онзи момент, с което са били запознати, защото бил клиент на банката собственик на „**-*” ЕООД. Този извод не се оборва и от писменото доказателство, представляващо самостоятелна бележка, на която с печатни букви били изписани банкови сметки на лизинговото дружество, а от св. Ч. било изписано името на дллъжника, общата дължима сума по просрочените вноски, размера на месечната вноска, като посочила, че във вносните бележки следва да фигурират трите имена и ЕГН на лизингополучателя. Тя е предоставила по този начин информацията в хода на провежданите между тях разговори с оглед евентуалната възможност св.А. да встъпи в договора за лизинг, поради което е предоставяла данните за наличието на дълга към онзи момент и начина на плащане. Дори и да бяха отишли да представят пред св.Ч. сключеното от 10.09.2010 г. споразумение между тях и издадената от същата декларация от подсъдимия, същото не може да обоснове извод за изпълнение на задълженията на Г. по договора. Това е така, защото съгласно неговите клаузи, лизингополучателят следва да уведоми лизингодателя за наличието на третото лице, като е необходима предварително писмено съгласие, а не последващо уведомление до кредитора.

            Воден от горните изводи, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част, тъй като не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. В останалата част, показанията му са идентични с другите доказателствени източници и съдът ги цени при формиране на крайните си изводи.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

            С оглед на така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си подс. Г. действително е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК, тъй като на 10.09.2010 г. в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди“, модел „А 3“ с рег. номер ****, рама ****, двигател ****, на стойност 12 000 (дванадесет хиляди) лева, собственост на ***/ “М” ЕАД понастоящем/, която владеел по силата на договор за финансов лизинг № 006216-001/31.01.2008 г.

            Съдът достигна до извод за съставомерност на поведението на Г., поради което следва да се отговори на възраженията на защитника му и по-конкретно, че деянието на подсъдимия е несъставомерно по чл.206 от НК, защото от доказателствата се установявало по несъмнен начин, че не е налице сключен договор запокупко-продажба между него и св.А., а само договорености, по силата на които подсъдимият е  предоставил ползването на лекия автомобил на свидетеля.

За да достигне до тези извод за доказаност на обвинението, които пък от своя страна обосновават неоснователност на възраженията на защитата, настоящата съдебна инстанция взе предвид, че за да е съставомерно деянието по чл.206  от НК, е необходимо фактическата власт на чуждата вещ да се намира в дееца на правно основание. При наличие на правомерно установена фактическа власт върху вещта, релевантно за отговорността е по-нататъшното фактическо или юридическо разпореждане с нея от дееца извън волята на собственика на вещта. По настоящото дело се установи по несъмнен начин че подсъдимият Г. е получил пълната фактическата власт на правно основание, а именно договора за лизинг, сключен между него и*** /със старо наименование „ И Еф Джи Ауто Лизинф” ЕООД/, който е владеел за себе си. На следващо място следва да се посочи, че действията на фактическо разпореждане с чужда вещ са безспорно установени, тъй като са обективирани в акта на предоставяне от Г. на св.А. на фактическата власт върху лекия автомобил.

Нещо повече, от показанията на св.А. се установява, че от лизинговото дружество не са дали съгласие той да встъпи в договора за лизинг, защото е имал финансови проблеми към онзи момент, с които те са били запознати, тъй като и той е бил клиент на банката, собственик на лизинговото дружество. От това може да се направи извод, че подсъдимият не е действал просто без да уведоми лизинговото дружество, а въпреки неговата воля. Без правен ефект е и изявлението на Г., обективирано в съставената от негово име Декларация за съгласие на  10.09.2010 г., според което той изразявал съгласие Договорът за лизинг с №006216/31.01.2008 г, сключен между него и „***” ЕООД, както и  собствеността върху лизинговия актив- лек автомобил марка „Audi”, модел „А3”, Quattro, с рама **** и двигател BMM*** да премине на Я.К.А.. Следователно е ирелевантно дали в настоящия казус е имало продажба от страна на подсъдимия Г. на процесния лек автомобил по отношение на крайните изводи за съставомерността на поведението му или е имало единствено предоставяне ползването му само. Нещо повече, дори да бяха оформили своите договорености във сделка, наименована покупко-продажба, то тази сделка не би могла да породи никакви правни последици, защото щеше да бъде едно „правно нищо”. Подсъдимият не е имал власт да предизвика вещнопрехвърлителния ефект на такъв договор, защото сам не е бил собственик на автомобила /nemo dat quod non habet/.

В обобщение следва да се посочи, че владението в наказателното право има по-широко правно значение. То е форма на изпълнителното деяние при присвояването и има предвид пълна фактическа власт на едно лице върху дадена вещ, която то упражнява за себе си, а при държането за другиго. За да има присвояване  е достатъчно и фактическо разпореждане с вещта без съгласието на нейния собственик или на лицето, което я е предоставило на дееца на правно основание. Ето защо, въпреки, че не е прехвърлено правото на собственост върху автомобила, фактическото разпореждане с вещта е също форма на изпълнителното деяние на престъплението присвояване- Решение № 444 от 05.11.2013г. на ВКС по н.д.№1525/2013 г., III н.о. НК, докладчик съдията В. И..

Алтернативното искане на защитата, при достигане до положителни изводи за наличие на виновно поведение от страна на подсъдимия, за квалифициране на това поведение под нормата на чл.206, ал.6 от НК, също е несъстоятелно. За да се приложи хипотезата на тази разпоредба, то трябва присвоеното имущество да бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Според Решение 508-08-I на ВКС, от значение за преценката на приложимостта на намалената отговорност при възстановяване на присвоеното имущество е по какъв начин е станало връщането на вещта и дали за това е изявена воля на дееца, който по собствени подбуди и мотивиран от желанието да възстанови причинените вреди, сам или чрез други лица е върнал отнетите вещи. Съществено е доколко е налице негово действително съдействие за възстановяването им или това е станало чрез откриването м и изземването от органите на властта при изпълнение на службата им. Ако такова съдействие е налице, то тогава деецът следва да се възползва от намалената отговорност по чл.206. ал.6 от НК. Настоящата инстанция намира, че това е правилното тълкуване на законодателната воля, доколкото не може да бъде допускано облагодетелстването на едно лице от случайни събития, които не са резултат от неговите усилия. В конкретиката на настоящия казус следва да се отбележи, че не може да намери приложение института на чл.206, ал.6 от НК, доколкото установяване на местонахождението на автомобила е станало случайно, а именно при опит за регистрацията му от св.Биляна Димитрова в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна. Нещо повече, подсъдимият след предоставянето на автомобила на 10.09.2010 г. на св.А. не е знаел неговото местонахождение и е бил дезинтересиран касателно вещта. В материалите по делото няма доказателства дори за това, че подсъдимият е  правил опити за установяване на неговото местонахождение и физичекото му връщане на правоимащото лице.

Тук следва да се отговори на възражението на защитата, че подсъдимият все пак е имал последващо добросъвестно поведение и е заплатил в хода на образуваните изпълнителни дела всички претендирани от него суми за лизингови вноски, лихва, неустойки, такси и прочие, за вземането за което лизинговото дружество се било снабдило с изпълнителен лист. За да направи това, съдът намира, че следва да бъде направено кратко изложение на характера на лизинговия договор като правен институт. Именно като такъв, той има относителна кратка история, като правната му уредба в българското законодателство води началото си с приемането на част трета „Търговски сделки” в Търговския закон, което е в сила от 01.11.1996 г. Според закона, има два вида лизинг. Първият е оперативен, по силата на който лизингодателят се задължава да  предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Вторият вид лизинг, т.нар. финансов, е този, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице, при условия, определени от лизингополучателят, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. В настоящата казуистика, следва да се посочи, че отношенията между *** /със старо наименование „***” ЕООД/ са били уредени посредством сключването на финансов лизинг. На следващо място, и двата вида лизингови договори, нямат транслативен ефект, а за лизингополучателят стои възможността да придобие собствеността върху лизинговата вещ както по време на договора, така и след изтичането на срока, за който е сключен. Тази възможност е гарантирана на лизингополучателя със закрепеното в закона му потестативно право /не и задължение/, като за да го реализира трябва да заплати остатъчна цена, равняваща се на част от стойността от автомобила. От всичко казано до тук, следва да се посочи, че вноските, които са заплащани от Г. на лизинговото  дружество, са били възнаграждението за упражняваното от него право на ползване. Именно за обезпечаване на вземането на лизингодателя за възнагражението за ползване към момента на сключване на договора Г. е издал запис на заповед в полза на „***“ ЕООД, въз основа на която впоследствие в хода на гражданско производство кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист. Следователно, на първо място, вноските не се дължат за стойността на автомобила, а за неговото ползване. На следващо място сумите, за които кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, макар и платени, не са платени доброволно от длъжника. Г. ги е платил едва след като срещу него са заведени изпълнителни дела. Това, че същият се е опитал да се освободи от своето задължение, а именно за заплащане дължимите от него суми до договора за лизинг, чрез предоставянето на владението на автомобила на друго лице и „прехвърляне” на всички негови права по този договор, а от там и на задълженията, на това трето лице, не може да доведе до извод за несъставомерност. Както беше посочено по-горе, тези допълнителни договорености, обективирани в Споразумение с нотариална заверка на подписите от 10.08.2010 г. и Декларация от същата дата, изходяща от Г., не обвързват по никакъв начин лизинговото дружество и не водят до погасяване на задълженията към него, които има Г.. Последващо неизпълнение за заплащане на лизинговите вноски, съобразно постигнатото съгласие между Г. и св. А., не може да доведе също до извод за липса на виновно поведение от страна на Г., защото последният не отговаря, че св.А. не е изплащал лизинговите вноски, а че самият той се е разпоредил с владението в полза на свидетеля.

От субективна страна деянието е извършено от подс.Г. при форма на вината „пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК (единствено възможната форма на вина при престъплението по чл. 206 НК), тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното – съзнавал е, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, съзнавал е, че владее вещта на правно основание – сключения договор за лизинг, и че съгласно това правно основание не му е позволено да извършва разпореждане с вещта. Наред с това подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици от престъплението – предвиждал е, че в резултат на разпореждането с нея, вещта ще премине в полза на друг правен субект, като е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Във волево отношение Г. е имал за цел именно да се разпореди противозаконно с процесната вещ в свой интерес, т.е. искал е настъпването на общественоопасните последици за собственика на вещта. Съзнанието за обществената опасност от неправомерно фактическо разпореждане с чуждата вещ и волята на дееца за настъпването общественопасните последици на деянието се извеждат от приетите за установени факти.

            ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

            При определяне размера на наказанието на подсъдимия съдът съобрази най-вече мотива и подбудите му за извършване на престъплението – изключителното лекомислие на Г. и това, че същият е действал в условията на финансови затруднения, като в крайна сметка е целял да прехвърли задължението си на друго лице, като по-този начин то да не тегне в патримониума му. Единственото отегчаващо обстоятелство, според настоящата съдебна инстанция, е стойността на инкриминираната вещ към датата на деянието, а именно 12000 лева. Въпреки това, обаче, следва да бъдат отчетени и другите смегчаващи обстоятелства, а именно трудовата ангажираност на Г. и чистото му съдебно минало, като към настоящия момент няма данни за каквито и да е криминалистични прояви от последния. Не следва да се пренебрегва и продължителният период от време, който е изминал от датата на извършване на деянието, а именно 9 години. Това следва да бъде отчетено, тъй като колкото по-отдалечено от деянието е наложеното за него наказание, толкова по-трудно същото би постигнало целите си и толкова повече се превръща в самоцел. Освен това, подсъдимият е имал качеството на обвиняемо лице продължителен период от време, през който е търпял негативи и е тегнела угроза над него от наказателната репресия. Всичко това мотивира съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност. По изложените съображения съдът счита, че на същия следва да бъде наложено наказание при приложението на института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, дори и наложено в минимален размер определено при условията на чл. 54 НК би се явявало несъразмерно тежко. Отново по изложените съображения съдът счита, че целите по чл. 36 НК ще бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, ако на последния бъде наложено наказание ЛОС в минималния, предвиден в закона размер при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Тъй като Г. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за постигане на целите на наказанието и за поправянето му съдът намери, че не е наложително наказанието да бъде изтърпяно, поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от 3 години. С така наложеното наказание, съдът намери, че в оптимална степен ще бъдат постигнати целите по смисъла на чл. 36 от НК.

              ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

              Съдът постанови намиращия се на отговорно пазене при „***” ЕООД /*** понастоящем/ лек автомобил „Ауди А3 Куатро”, както и двигател БММ*** /оригинален двигател на леката кола/ и двигател от лек автомобил без номер – цилиндров блок с колянов вал /станал част от автомобила впоследствие/ да бъдат върнати на правоимащото лице-собственик „***” ЕООД /*** понастоящем/.

            Съдът постанови и австрийски регистрационни табели с номер G399B да бъдат върнати на ОД на МВР-Бургас, като компетентен орган съобразно Наредба № I-45/2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на    моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях.

            РАЗНОСКИ

            Съдът намира, че с оглед признаването на подс. Г. за виновен в извършването на описаното в обвинителния акт престъпление, на основание чл.189, ал.3 от НПК, той следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата 687,86 (шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и шест ст.) лева за изготвяне на експертизи.

            Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТ. ИВАНОВА

В.О.:К.С.