№ 479
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20235330200448 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4861281, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И. Д. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
650 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш.
Представена е единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която
обжалваният електронен фиш е връчен на 08.12.2022г., която дата не се
оспорва от страните. Жалбата е подадена на дата 21.12.2022г. Доколкото от
въззиваемата страна не е представена разписка за по-ранно връчване, нито са
изложени твърдения или представени други доказателства, а и с оглед
гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е връчена
1
именно на 08.12.2022г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.05.2021 г. в 19,46 часа на
Републикански път II-64 км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс
от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост- 118 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 58 км/ч.
Като собственик е посочен жалбоподателят Г..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 122 км/ч. В електронния фиш е посочено, че приспаднатият
толеранс е от минус 3 км/ч., но действително приспаднатият толеранс
правилно е от минус 3%, като установената от АНО скорост се явява в размер
на 118 км/ч. Собственик на автомобила, видно от представената справка за
собственост, е жалбоподателят Г..
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
2
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак
B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, като
нещо повече – осъщественият контрол на правилата за движение е бил на
коренно различно място от посоченото в електронния фиш, поради което и
жалб. Г. не е извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане
на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването
3
на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички
представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката
си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока
на контролираните МПС от юг към север. В протокола било посочено, че
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 150
метра.
Видно от Протокола и от представеното статично изображение,
заснетият автомобил се е движил в посока гр. Пловдив – с. Труд. Зад
автомобила, на статичното изображение, се наблюдава пътен знак В34 – край
на забраните, въведени с пътни знаци.
За преценка на законосъобразността на осъщественото
видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните
пътни знаци. Съгласно писмо изх. № 11-00-40/02.02.2023г., има монтиран
пътен знак В26 приблизително на км 49+860, като е ноторно известно, че
същият е монтиран непосредствено преди пътеуказателна табела Ж1, като
знакът е поставен, за да ограничава движението в района на забавителен
шлюз преди крайпътен обект „Рефан България“ ЕООД. В района на
крайпътния обект на Рефан, в посока от с. Труд към гр. Пловдив, липсва знак
В34, нито какъвто и да е друг знак, въвеждащ край на въведена забрана,
какъвто е видно да съществува на статичното изображение.
На следващо място, видно от представената снимка на АТСС, с което е
бил осъществен видеоконтролът, е налична на отсрещната страна на пътя
4
голяма правоъгълна сграда. Същевременно, такава сграда или каквато и да е
друга сграда не са налични на отсрещната страна на пътя в близост до пътния
знак на км 49+860.
За гарантиране правата на гражданите, в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
предвидено да се посочват географските координати, където е било
разположено АТСС. Целта на тази разпоредба е да се провери при наличие на
съмнение точното място, където е бил осъществен видеоконтролът, особено в
случаите когато се твърди нарушаване на пътен знак за ограничение на
скорост и от представените снимки – статично изображение и снимка на
разполагане на АТСС, не може да се направи несъмнен извод за
нарушаването на забраната. При служебна справка в интернет приложението
google maps се установява, че посочените в статичното изображение
координати, NL 42.205040 и EL 24.733687, отговарят като място
приблизително на находящата се на път II-64, посока с. Труд – гр. Пловдив
бензиностанция Шел, която се намира на около половин километър преди
пътния знак B26 при км 49+860, съгласно находящата се в близост до нея
пътеуказателна табела Ж1 (1000м.) и находящата се в близост до знака B26
пътеуказателна табела Ж1 (500м.). Отделно от това, срещу бензиностанцията,
на отсрещната страна на пътя, е наличен пътен знак В34 – край на забраните,
въведени с пътни знаци, както и малко по-встрани от знака (в посока към с.
Труд) е налична голяма правоъгълна сграда, която наподобява сградата от
снимката на разположението на АТСС. В случай на осъществяване на
видеоконтрола от тази точка, предхождаща значително км 49+860 (при
посока от гр. Пловдив към с. Труд), би било възможно заснемането на
автомобила, заедно със знака В34. Нещо повече, при липсата на знак В34 в
района на км 49+800 не е възможно видеоконтролът действително да е бил
осъществен на посоченото в електронния фиш място, тъй като такъв знак от
другата страна на пътя покрай посочения километър не съществува.
В същия смисъл е и Решение №1962/08.11.2022 год. по к.а.н.д
№2321/2022г. по описа на АС-Пловдив, Решение №1963/08.11.2022 год. по
к.а.н.д №2273/2022г. по описа на АС-Пловдив, Решение № 410/01.03.2023г. по
к.а.н.д № 294/2023г. по описа на АС-Пловдив и др.
С оглед на всички изброени доказателства, единственият възможен
извод е, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, но не на км 49+800,
5
както е посочено в електронния фиш, а значително преди това – около
бензиностанция „Шел“, където на отсрещната страна има поставен знак В34.
Разликата не се явява незначителна, особено с оглед изискването за доказване
на нарушение на пътен знак В26. Така с оглед несъответствието между
мястото на осъществяване на видеоконтрол и твърдяното място на
извършване на нарушението, не се доказа по несъмнен начин, че мястото за
разполагане на АТСС е било определено така, че контролът на въведено с
пътен знак ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да
гарантира измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта. Нещо повече – доколкото управлението на
посоченото място в посоченото време се явява основен елемент от състава на
процесното административно нарушение, липсата на установяване на този
факт по време, място и начин на извършване, води като последствие до
несъставомерност на описаното деяние, а оттам и до недоказаност на
конкретно повдигнатото административно обвинение.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен, поради несъответствие на мястото на извършване на
видеоконтрола и мястото, посочено в електронния фиш като място на
извършване на нарушението. Поради това и същият следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36,
ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение в размер на 400 лв. Същото следва да бъде заплатено от
насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4861281, издаден от ОДМВР-
6
ПЛОВДИВ, с който на И. Д. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
650 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В. П. В., вписан в АК Пловдив с
персонален номер *** и с адрес на кантората *** сума в размер на 400 лв.,
представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7