Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
Бургас, 28.02.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
Бургас, първи състав, на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Панайот Генков
при секретаря К.
Л. като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 1932 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във
връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Амбиция 88“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. Бургас, ул. „Сердика“ ****, представлявано от управителя С.Е.К., чрез
адвокат М. Б., БАК против Заповед № ОП-139-0267012/03.07.2017 г. на директора
на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП – Бургас, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски
обект – паркинг, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ до сградата на Слънчев бряг
АД, стопанисван от „Амбиция 88“ ЕООД, за срок от 14 дни, както и е забранен
достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка. С жалбата се иска
отмяна на заповедта като незаконосъобразна и немотивира, издадена в нарушение
на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Счита, че
неправилно заповедта за ПАМ е издадена преди съставяне на АУАН и наказателно
постановление за твърдяното нарушение, както и че липсват мотиви относно
продължителността на срока на запечатването.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От процесуалният
представител адвокат Ш., преупълномощена от адвокат Б. е депозирана молба по
хода на делото.
Ответникът
по оспорването – директорът на дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
На 02.07.2017
г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект
- паркинг, стопанисван от "Амбиция 88" ЕООД, резултатите от която са
отразени в протокол за извършена проверка № 0267012/02.07.2017 г. Констатирано
е, че при напускане на паркинга в 14.15 ч. след заплащане на касиера на сумата
от 12 лева платени в брой за престой на паркинга от Елена Гинчева Кетипова –
старши инспектор по приходите не е издаден фискален бон от функциониращото
фискално устройство – модел „Дейзи“ с ИН на ФУ 38723, ИН на ФП 36521307.
Въз
основа на съставения протокол за извършена проверка и на основание чл. 186, ал.
1, т.1, б. а от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – паркинг, находящ се
в к.к. „Слънчев бряг“ до сградата на „Слънчев бряг“ АД, стопанисван от
жалбоподателя, за срок от 14 календарни дни и е забранен достъпа до обекта за
срок на действие на принудителната мярка.
За
посоченото нарушение, квалифицирано по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите е
съставен акт за установяване на административно нарушение № F315682/10.07.2017
г., който на същата дата е бил надлежно връчен на управителя на дружеството
нарушител.
На
31.07.2017 г. с наказателно постановление № 1619, за нарушение на чл. 118, ал.1
от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, зам.директорът на ТД на НАП – Бургас е наложил на
"Амбиция 88" ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лв.
Наказателното постановление не е обжалвано, съгласно писмо на НАП с вх. № 12466
от 21.11.2017 г.
Видно
от представената от процесуалния представител на ответника справка от регистъра
за АУАН на НАП на жалбоподателя на 10.07.2017 г. е бил съставен още един АУАН с
№ F315699/10.07.2017 г. и предупреждение.
Според
изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание,
проведено на 31.01.2018 г., в ТД на НАП – Бургас не е постъпвала до настоящия
момент молба за заплащане на сумата по издаденото наказателно постановление.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок – заповедта е съобщена на 10.07.2017 г., а жалбата е
депозирана на 17.07.2017 г. Жалбоподателят, като адресат на оспорения
административен акт е надлежно легитимиран да го оспорва, поради което жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за
това административен орган, предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и
правомощията предоставени на директора на дирекция "Контрол" в ТД на
НАП гр.Бургас с точка 1 от заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите.
При
издаване на атакувания административен акт не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Заповедта е мотивирана, съдържа както фактически
основание – описание на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на
фискален касов бон за заплатената сума в размер на 12 лева за паркинг, така и
правни основания - чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. а от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна
мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице.
Според
приложимата разпоредба на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. а от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Съгласно
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на
финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Предвид
посочените правни норми и установените по делото факти, които се подкрепят от
представените с административната преписка доказателства, съдът намира, че в
случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
За
налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно
установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при
извършена продажба, каквото в случая е налице – констатирано е, че при
извършено заплащане на 12 лева за използван паркинг, не е издадена фискална
касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство. Доказателствата
за неиздаването на касов бон се съдържат в протокола, отразяващ извършената
проверка, който е официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална
доказателствена сила. Протоколът не е оспорен в съдебното производство по реда
на чл. 193 от ГПК.
При
тези обстоятелства и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1, органът е
длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, т.е. отделно от ангажирането на
административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН на този търговец за
същото нарушение. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за
прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект.
Съгласно
чл. 187, ал. 4 ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след
като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на
лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди
изтичането на един месец от запечатването му.
Законодателят
е регламентирал алтернативна възможност за постигане на целите на ПАМ от
категорията на процесните – чрез плащане на глобата или имуществената санкция.
Жалбоподателят, въпреки издаденото и връчено му наказателно постановление, не е
платил определената имуществена санкция.
В
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. В
конкретния случай, административният орган е определил срок от 14 дни, като са
изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ.
Административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с
налагането, а именно преустановяване на лошите практики в обекта, необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца, както и с необходимата превенция да се осигури защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на ново нарушение. Като
цел на наложената ПАМ е посочена и промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от
продажби, а индиректният недопускане на вреда за фикса. Така посочените мотиви
в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на
наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя и за нарушение при налагането на ПАМ поради липса
на образувано административнонаказателно производство и издадено наказателно
постановление към момента на налагане на процесната ПАМ. При така действащата
към момента правна уредба в ЗДДС двете производства – административното по
налагане на ПАМ и администартивнонаказателното по издаване на НП, се развиват
самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не е налице твърдяната
преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на издаден АУАН и НП към
момента на налагане на ПАМ не опорочава издаването на заповедта за налагане на
ПАМ на това основание.
С
оглед изложеното жалбата против заповед № ОП-139-0267012 от 03.07.2017 г. на
директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Бургас е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Изходът
от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху
жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания
от процесуалния представител на ответника, поради което жалбоподателят дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г.) във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24 от наредбата по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г.) конкретния размер по всеки спор се
определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е в
едно съдебно заседание, спорът не е фактически и правно сложен. По тази причина
съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено минимално предвиденото
възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Амбиция 88“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Сердика“ ****,
представлявано от управителя С.Е.К., чрез адвокат М. Б., БАК против Заповед №
ОП-139-0267012/03.07.2017 г. на директора на дирекция „Контрол“ в Териториална
дирекция на НАП – Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка,
представляваща запечатване на търговски обект – паркинг, находящ се в к.к.
„Слънчев бряг“ до сградата на Слънчев бряг АД, стопанисван от „Амбиция 88“
ЕООД, за срок от 14 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие
на принудителната мярка.
ОСЪЖДА „Амбиция 88“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Сердика“ ****,
представлявано от управителя С.Е.К. да заплати на ТД на НАП - Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: