№ 9622
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110109708 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
м е предявило срещу г кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5760 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за извършени от ищеца изкопни работи,
пробутване и профилиране на земни маси, за което е издадена фактура № 50 от 09.08.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 1465 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 24.08.2019 г. до 23.02.2022 г.
Ищецът твърди, че по възлагане от ответника г е извършил услуги със специализирана
техника (верижен булдозер), изразяващи се в изкопни работи, пробутване и профилиране на
земни маси на територията на Община Белене, които били приети без възражения от
ответника. Твърди, че за извършените работи са издадени фактури, както следва: фактура №
46 от 19.06.2019 г. на стойност 9600 лева, фактура № 47 от 02.07.2019 г. на стойност 4800
лева, фактура № 48 от 05.07.2019 г. на стойност 3840 лева, фактура № 49 от 25.07.2019 г. на
стойност 6720 лева, както и фактура № 50 от 09.08.2019 г. на стойност 5760 лева. Твърди, че
ответникът заплатил сумите по първите четири фактури, но не изпълнил задължението си да
заплати в срока по чл. 303а, ал. 3 ТЗ възнаграждението, за което е издадена фактура № 50 от
09.08.2019 г. на стойност 5760 лева. Посочва, че въпреки многократните покани ответникът
не извършил плащане на процесната сума, поради което предявява разглежданите искове.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който оспорва предявените искове. Възразява да е възлагал описаните в процесната
фактура работи – изкоп, пробутване и профилиране на земна маса до 40 м, съответно
тяхното изпълнение от страна на ищеца. По така изложените доводи моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца,
както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните със съдържанието
1
посочено в исковата молба, изпълнение на възложената работа от страна на ищеца и
приемането ѝ от ответника - възложител, както и размера на възнаграждението.
В тежест на ответника при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
задълженията в уговорения срок.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и доказателствата по делото се
установява, че страните са се намирали в облигационно правоотношение, по което
ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да извърши изкопни работи, пробутване и
профилиране на земни маси на територията на община Белене. Не се спори между страните,
а и от представените фактури и извлечения от сметки се установява, че за извършваната
работа ищецът е издал фактура № 46 от 19.06.2019 г. за сумата от 9600 лева, фактура № 47
от 02.07.2019 г. за сумата от 4800 лева, фактура № 48 от 05.07.2019 г. за сумата от 3840 лева,
фактура № 49 от 25.07.2019 г. за сумата от 6720 лева, както и фактура № 50 от 09.08.2019 г.
за сумата от 5760 лева, като ответникът заплатил възнаграждението за извършената работа,
обективирана във фактурите, издадени в периода 19.06.2019 г. – 25.07.2019 г.
Основният спорен по делото въпрос е относно дължимостта на възнаграждението за
работата, обективирана във фактура № 50 от 09.08.2019 г.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
представените фактури, извлеченията за извършени плащания на сумите по фактурите и
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля З. И. К. безспорно се установява,
че описаните в процесната фактура изкопни работи, пробутване и профилиране на земни
маси са изпълнени от ищеца и приети без възражения от ответника. Така от показанията на
свидетеля З. К. – технически ръководител на обекта, се установява, че в изпълнение на
възложено от ответното дружество, ищцовото такова е извършвало работа с булдозер,
изразяваща се в подравняване на терена, профилиране на пътя, разчистване на храсти и
дървета на пътя Кулина вода и на пътя АЕЦ Белене, която е приключила през август 2019 г.,
като свидетелят приемал свършената работа, а впоследствие изготвените от ищеца фактури
предавал на управителя или на счетоводителя на ответното дружество. Свидетелят
категорично потвърждава приемането на работата описана в процесната фактура и
предаването на фактурата лично на управителя на ответното дружество. Съдът намира
показанията на свидетеля за логични, последователни и добросъвестно дадени. Показанията
на свидетеля не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив
заедно със събраните писмени доказателства (фактури и извлечения за плащането им) сочат
за установената практика по изпълнение на задълженията по установеното правоотношение
между двете дружества. Изложеното от свидетеля не е в противоречие и с възражението на
ответника, макар и несвоевременно заявено, че технически ръководители на обектите са
други лица, доколкото представените от ответника в тази връзка заповеди на управителя на
ответното дружество са от 15.03.2019 г. (т.е. няколко месеца преди извършването на
възложената работа) и не изключват фактическото изпълнение на функциите технически
ръководител да е осъществявано от свидетеля. Нещо повече - индиция за обстоятелството, че
свидетелят е изпълнявал длъжността технически ръководител на процесните обекти и че е
предавал процесните фактури в ответното дружество, се съдържа в представените от
ответника, макар и неприети по делото, протоколи за изпълнени видове строително-
монтажни работи, в които е налице отбелязване именно в този смисъл – че свидетелят е
технически ръководител на обектите. При това положение съдът намира, че по делото се
установява безспорно, че възложената работа описана в процесната фактура е изпълнена и
приета от ответника, поради което същият дължи заплащането на възнаграждението за нея, а
именно посочената във фактурата сума в размер на 5760 лева.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не твърди и от доказателствата не се
установява да е заплатил посочената сума, предявеният иск за главница се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
В разпоредбата на чл. 303а ТЗ е предвиден срок при парични задължения, като
посочената разпоредба се отнася до търговски сделки, сключени между търговци, какъвто е
и настоящият случай. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
2
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. В настоящия случай фактурата е издадена след извършването на работата,
поради което следва да се приеме, че 14-дневният срок за плащане започва да тече от деня на
издаването й – 09.08.2019 г. и изтича на 23.08.2019 г., като ответникът е изпаднал в забава
на 24.08.2019 г. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва
именно от 24.08.2019 г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба –
23.02.2022 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за
посочения период възлиза на сумата в размер на 1465 лева, в какъвто размер е и
претенцията на ищеца, поради което предявеният акцесорен иск се явява основателен и
също следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски в общ размер на 1439 лева,
от които 289 лева за платена държавна такса, 250 лева за платен депозит за вещо лице, 60
лева за платен депозит за свидетел и 840 лева за платено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
При този изход на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА г, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Военна
рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, бизнес сграда г, да заплати на м, ЕИК ,, със седалище и адрес
на управление село Крушаре, общ. Сливен, ул. „Демир Славов“ № 27, на основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 5760 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени от ищеца изкопни работи, пробутване и профилиране на
земни маси, за което е издадена фактура № 50 от 09.08.2019 г., ведно със законната лихва от
24.02.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
1465 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
24.08.2019 г. до 23.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
1439 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3