Решение по дело №51/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Даниел Иванов Цветков
Дело: 20211320100051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

                                

Р Е Ш Е Н И Е № 265

 

гр.Видин, 10.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                             Председател: Даниел Цветков

                                                                     Членове:

при секретаря П.Въткова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Цветков гр.дело № 51 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:         

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, изпълнителен директор – Димитър Бориславов Бончев, с която  срещу Л.Г.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  е предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответницата, като се поддържа,  че  на 14.03.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който, вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №mPLUS-1 5457097 от дата 10.11.2017 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че в Договора за заем се съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължило от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.

Според ищеца, в изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., Франция" с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15457097 от 20.03.2019 г., като писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена" пратка. Твърди се още от ищцовото дружество, че същото е изпратило до ответника повторно уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането с изх. №УПЦ-С-БНП/РLUS-15457097 от 15.10.2020 г. до длъжника. Писмото отново се върна в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена" пратка.

Поддържа се от ищеца, че съгласно чл. 5 от Условията  към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и опредените в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, както и разноските по за събиране на вземането. Според ищеца, последното произтичало от подписаният на 10.11.2017 г. договор между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Л.Г.А., при спазване разпоредбите на ЗПК/Закон за потребителския кредит/. Според ищеца, ответницата не е спазила клаузите по договора, поради и което същият е станал предсрочно изискуем.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Л.А., че към същата съществува изискуемо вземане на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, изпълнителен директор – Димитър Бориславов Бончев, в размер на 2844,06 лв. – главница, сумата от 91.92лв. представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението – 04.11.2020 г., както и   законната лихва от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски  по ч.гр. дело № 2057/2020 г. по описа на РС-Видин, както и направените такива в настоящето производство.

От ответника в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор, но във вр. с призоваването за насроченото съдебно заседание е постъпила молба от същия, в която се изразява признание за основателността на иска, като се поддържа още , че при евентуалност и възможност задължението ще бъде погасено.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено на 04.11.2020 г., от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК  е образувано ч.гр. д. № 2057/2020 г. по описа на ВРС, по което на 06.11.2020 г., срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 201632-РЗ за следните суми: 2844,06 лв. главница, сумата от 91.92лв. представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2020г. до датата на подаване на заявлението – 04.11.2020г., законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от искането, от които 58,72лв. държавна такса и сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника  и с оглед постъпилото в срок възражение,  на заявителят е указана възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си по издадената заповед.

В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето дело № 51/2021 г., в производството по което ответника участва чрез упълномощен представител.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за установяване съществуване на вземането е допустим и основателен.

В случая иска за установяване съществуването на вземане за сумата от 91.92 лв. - представляваща лихва/обезщетение/ за забава, дължима за периода 06.07.2020г. до датата на подаването на заявлението в съда също се явя основателен, тъй като безспорно са установени обстоятелства твърдени от ищеца, доказателства за които са налични по делото..

Не се оспорва от страните по делото, че по силата на сключен договор за потребителски кредит на 10.11.2017г. между „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Л.Г.А. , на последната е отпусната сумата от 4000 лв., която А. е следвало да върне по силата на договора  в срок до 05.12.2020 г.. Видно е още от договора, че задължението е следвало да бъде погасено чрез 36 бр. месечни вноски, всяка една от тях по 162.83 лв.с начална вноска – 05.01.2018г. Крайният срок за изплащане на задълженията по кредита е бил 05.12.2020г., като ответника А. не е изпълнявал в срок задълженията си по погасяването на дължимите вноски.. Именно поради това, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост по отношение целия размер на задължението, съгласно чл. 5 от Условията към договора за кредит, ведно с дължимото обезщетение за забава и другите разноски свързани за събиране на вземането.

Във връзка с изложеното и липсата на данни за изпълнение от страна на ответника, дължимите от него суми по цитирания договор съвпадат с претендираните такива и следва да бъде присъдени.

Основателна се явява и претенцията на ищеца по отношение на сумата от 91.22лв. представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода 06.07.2020 г. до датата на подаването на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от 2844.06лв., считано от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното издължаване. Основателно се явява в случая и искането за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящето.

Във връзка с изложеното следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от

2844,06 лв. – главница, сумата от 91.92лв. представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението – 04.11.2020 г., както и   законната лихва от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски  по ч.гр. дело № 2057/2020 г. по описа на РС-Видин, както и направените такива в настоящето производство.

С оглед  изхода на делото  и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да понесе направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска.       

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.       

В исковото  производство са направени следните разноски: 58.72 лв. - платена държавна такса и банков превод, както и юрисконсутско възнаграждение, което съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 13, т.2 и чл. 25, ал.1  от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено в размер от 200лв., а в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2057/2020 г. по описа на ВРС – сумата от 58.72 лева за платена държавна такса и 100.00лв. разноски за юрисконсулт.  

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Г.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  , че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор – Димитър Бориславов Бончев, следните суми:

2844,06 лв. – главница, сумата от 91.92лв. представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда– 04.11.2020 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Л.Г.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  , да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, направите разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2057/2020 г. по описа на ВРС – сумата от 58.72 лева за платена държавна такса и 100.00лв. разноски за юрисконсулт.  

ОСЪЖДА Л.Г.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  , да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,, направените разноски в исковото производство - 58.72 лв. - платена държавна такса и банков превод, както и сумата от 200.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 2057/2020 г. по описа на ВРС.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: