№ 214 / 23.6.2020 г.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.Монтана, 23.06.2020г.

                                                       

                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА   МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №468 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Г.С. *** срещу М.Ц.С. *** по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника на 10.02.1995г. в гр.Монтана, за което е съставен акт за граждански брак № 0012 от същата дата, като бракът е първи и за двамата.

От брака си имат родени две деца, дъщеря, навършила пълнолетие, и син Даниел Митков Ц., роден на ***г., който е ученик в Х клас на ПГПЧЕ Петър Богдан гр.Монтана. 

Поддържа, че след сключването на брака и до фактическата раздяла живеели в жилището на нейните родители.

Заявява, че през годините в отношенията им се породили противоречия, които не могли да разрешат. Различията им в характерите се задълбочавали и често се стигало и до домашно насилие от различен характер от страна на съпруга й.

Ищцата твърди, че поведението на ответника довело до прекъсване на всякакви физически и духовни контакти, напълно са отчуждени един от друг. Бракът им съществува само формално и е лишен от съдържание, поради изцяло промененото отношение един към друг.

Ищцата твърди, че от м.октомври 2019г. са във фактическа раздяла, поради което липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията й с ответника към заздравяване на брака.

Ищцата заявява, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.

Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината. Да постанови местоживеене на непълнолетното дете Даниел Митков в гр.Монтана, ул.Ангел Кънчев №31 ет.1, да предостави на нея упражняването на родителските права на детето, а ответника да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250.00 лева, да определи подходящ режим на лични контакти с бащата, семейното жилище на посочения по-горе адрес да се предостави за ползване на нея, както и след допускане на развода да носи предбрачното си фамилно име Димитрова. 

Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.

По същество моли да бъде прекратен брака между страните, без да се произнася относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство. Не възразява родителските права по отношение на непълнолетното дете Даниел да бъдат упражнявани от бащата, както и определено местоживеене на детето при него, а на нея определен свободен и неограничен режим на лични контакти, както и да заплаща месечна издръжка в поискания с отговора минимален размер, семейното жилище да бъде предоставено за ползване на нея, както и да се допусне промяна във фамилното й име, като за в бъдеще носи фамилно име Димитрова.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът М.Ц.С. *** представя отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод, като поддържа, че е допустим, но частично неоснователен и недоказан.

Възразява да се допусне развод и бъде прекратен брака, като твърди, че той държи на брака и не желае същия да бъде прекратен.

Поддържа, че противоречия между тях като съпрузи не е имало. Съпругата му се променила, откакто започнала работа в Коктейл бар Клеопатра, като барман. Оттогава грижите й били само за работата, а нямала никакво внимание към него и децата, към домакинството. Нейното безгрижие към семейните задължения датират от години назад, но в интерес на децата и запазване на семейството, на това, че държи на нея и я обича, се е примирявал и никога не е правил скандали.

Промяната в съпругата му твърди, че настъпила в края на м.септември 2019г., когато разбрал, че контактува виртуално, чрез социалните мрежи, с лице на име „Бисер Борисов”, който не е в България, а от около 5 години е в Германия при сестра си и там се лекува, тъй като е парализиран.Поддържа, че съпругата му започнала открито да обявява връзката си с това лице, с което нанася травми на децата и на семейството им. 

Твърди, че няма вина за разстройството в брака, а единствено съпругата му има вина, тъй като поддържа виртуално извънбрачна връзка с друг мъж.

Оспорва претенцията за непълнолетното дете Даниел за упражняване на родителските права и местоживеене на детето при нея, като заявява насрещно искане детето да живее при него на настоящ адрес ***, на него да бъдат предоставени родителските права, а на майката определен режим на лични отношения с детето, както и да бъде осъдена да му заплаща минималната по закон месечна издръжка за Даниел. Не оспорва искането семейното жилище да се предостави за ползване на нея, тъй като е собственост на родителите й, както и да бъде допусната промяна във фамилното й име след развода.

Заявява доказателствени искания и прилага допълнителни писмени доказателства.

По същество в писмени бележки заявява, че държи на брака, в същия не е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, което е основание за допускане на развод. Алтернативно поддържа, в случай, че е налице такова разстройство, което да е причина за прекратяване на брака между съпрузите, то вината за това е на ищцата.

Относно иска за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете Даниел, да бъдат предоставени на него, местоживеенето му да бъде по неговия настоящ адрес ***, а майката да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева. Не възразява режимът на лични контакти между детето и майката да е неограничен, предвид и направеното от страна на ищцата отказ от тези искове. Семейното жилище, което е собственост на родителите на ищцата не оспорва да се предостави за ползване на нея, както и се допусне промяна във фамилното й име, като носи предбрачното си име Димитрова.  

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени, съобрази доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

         Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 10.02.1995г. в град Монтана - Удостоверение за граждански брак /л.4 от делото/, за което е съставен акт за граждански брак № 0012/10.02.1995 г. От брака си имат родени две деца, дъщеря Симона, навършила пълнолетие и син Даниел Митков Ц., роден на ***г., който към момента е непълнолетен, ученик в Х клас на ПГПЧЕ Петър Богдан гр.Монтана.

След сключването на брака и до фактическата раздяла през м.октомври, м. ноември 2019г. съпрузите живеели в жилище, собственост на родителите на ищцата в гр.Монтана, ул.Ангел Кънчев №31, ет.1.

Отношенията между страните от сключването на брака и през годините до фактическата раздяла били нормални, като всеки от съпрузите давал своя принос за семейството, за децата и домакинството. Между тях съществували разбирателство, взаимно уважение, доверие, съобразяване с поведението и желанията на другия, без съществени противоречия.

Промяната настъпила в края на м.септември 2019г., когато ответникът забелязал, че нещо необичайно се случва със съпругата му и малко след това установил, че същата контактува виртуално, чрез социалната мрежа Facebook, с мъж на име Бисер Борисов, който пребивава в Германия, на легло е от 5 години, парализиран и сестра му се грижи за него. 

Контактите с този мъж били ежедневни. Ищцата разговаряла с него непрекъснато, като дори не криела връзката си от децата и майка си.

Поведението на ищцата се променило, не се грижела за домакинството, по цяла нощ разговаряла с този мъж, спяла до обяд и след това отивала на работа. Ответникът продължил да осигурява децата, да се грижи за тях, за ежедневните консумативни разходи, за заплащане на ток, вода, телефони и други сметки.

Опитал се да разговаря и „вразуми” съпругата си, провел собствено проучване за този мъж и неговите действия спрямо други жени, но тя продължила да контактува с него.

Така неизбежно се стигнало до фактическата раздяла, когато през м.октомври 2019г. ответникът напуснал семейното жилище и заживял отделно в апартамент в ж.к.Изгрев, като при него се преместил и синът Даниел. Но дори и след раздялата ответникът продължавал да се грижи, по молба на майката на ищцата, за лозе, за осигуряване на зимнина и други за тяхното домакинство.

Ищцата подала жалба срещу съпруга си в РП Монтана за отнети й движими вещи, както и упражнено домашно насилие от негова страна, по която жалба е извършена проверка и е постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

         От момента на раздялата съпрузите не са се събирали, не поддържат контакти помежду си. Бракът съществува само формално, опразнен от съдържание и взаимно уважение и зачитане. Ищцата категорично заявява, че не желае да живее с ответника, иска да се допусне развод. 

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от твърденията на страните, от събраните писмени доказателства и гласни такива.

По делото е разпитан като свидетел Иван Ц. Ценов, близък родственик на ищцата и съсед, същият живее на 2 жилищен етаж на къщата.

Разпитан заявява, че съпрузите били много добро семейство, без никакви проблеми. Ответникът се грижел за всичко, за децата, за домакинството, много „тих и кротък” човек. Твърди, че когато разбрал, че И. е „изгонила” съпруга си, останал много учуден.

Свидетелят поддържа, че в края на м.септември 2019г., минавайки по коридора, чул, че ищцата крещяла на съпруга си, като му казвала, че не го обича и да се „маха”. Това се случвало много пъти, И. имала изблици на истерия. Преди това по цяла нощ говорела по телефона и се смеела, след това разбрал, че имала връзка с някакъв мъж.

Заявява също, че дори и след раздялата М. идва да помага, защото го вика майката на ищцата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същия е очевидец и предава личните си впечатления от съвместния живот на съпрузите. 

От показанията на разпитания свидетел, както и от обясненията на съпрузите се налага извода, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно неговото заздравяване.

Причина за влошаване на отношенията между съпрузите по убеждение на съда, с оглед събраните доказателства, е поведението на ищцата и създадената от нея „виртуална” извънбрачна връзка с друг мъж, нежеланието й да живее със съпруга си и настъпилата промяна в нея, като отношение към съпруга, към децата, домакинството и благополучието на семейството. Установи си, че за процесния период, от края на м.09.2019г. до фактическата раздяла, ищцата неглижирала семейните и домашни задължения, на съпруга, на майка и домакиня. Ответникът въпреки промененото й отношение продължил да осигурява нужното за децата, грижи за домакинството, заплащане на консумативи и др.п., касаещи ежедневието.     

От горното се извежда несъмнения извод, че е налице брачно провинение от страна на ищцата, което довело до промяна в отношението й към ответника. Налага се и извода за положените усилия от страна на съпруга за заздравяването на този брак, които обаче останали неуспешни и нежелани. Ищцата е категорична, че не желае запазването на този брак.  

От доказателствата по делото не се установява брачно провинение от страна на съпруга, ответник.

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49,ал.1 СК се явява основателен и доказан.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства съпругата, ищца, с поведението си е нарушила своите брачни задължения, ангажирала е брачната си вина, като е установила извънбрачна връзка, което като краен резултат е довело до разкъсване семейната общност на страните. В техните взаимоотношения липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано й от закона и морала. Фактическата раздяла окончателно е отчуждила съпрузите. При този разбор на доказателствата у съда се формира категоричния извод, че виновен за разстройството на брака е ищецът И.Г.С..

Предвид това съдът допуска развод и прекратява брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина на ищцата.

Страните от брака си имат родени две деца, дъщеря навършила пълнолетие и син Даниел Митков Ц., който е непълнолетен. Страните са постигнали съгласие относно въпросите за упражняване на родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката му.

Съобразявайки най-добрия интерес на детето и постигнатото споразумение между родителите му, съдът намира, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на ответника М.Ц.С., местоживеене на детето на адреса на бащата в гр.Монтана, ж.к.Изгрев бл.3 вх.Б ет.5 ап.9. Ищцата следва да бъде осъдена на заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 160.00 лева, считано от деня на предявяване на иска, а относно режима на лични контакти да бъде свободен и неограничен във времето. 

         Относно искането за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Монтана, ул. Ангел Кънчев №31 ет.1 на ищцата, съдът намира същото за основателно. Жилището е собственост на родителите на ищцата и ответникът не заявява претенции за ползването му.  

По искането за фамилното име на ищцата, съдът приема, че след прекратяването на брака същата ще носи предбрачното си фамилно име Димитрова, след като е заявила, че желае това и съобразно действащата законова уредба, чл.53 от СК.

         При този изход на процеса, ищцата следва да заплати по сметка на МРС държавна такса от 30.00 лв. за допускане на развода, сумата от 230.40 лева ДТ по уважения размер на месечната издръжка, сумата от 15.00 лева ДТ за промяната на фамилното име и сумата от 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на осн. чл.329, ал.1, изр. първо  ГПК на ответника следва да заплати разноските по делото в размер на 600.00 лева, включващи адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.33 от делото.

         На основание горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И  :

 

ДОПУСКА РАЗВОД между М.Ц.С. *** ЕГН ********** и И.Г.С. *** ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 10.02.1995 г.  с АКТ № 0012/ 10.02.1995 г. в гр. Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има И.Г.С..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права на непълнолетното дете Даниел Митков Ц., ЕГН ********** на бащата М.Ц.С..

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Даниел Митков Ц., ЕГН ********** при бащата М.Ц.С. на адрес ***.

ОСЪЖДА И.Г.С. ДА ЗАПЛАЩА на Даниел Митков Ц., ЕГН ********** със съгласието на бащата М.Ц.С. месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от 19.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла съобразно падежа й вноска, до настъпване на причини или условия налагащи изменението или прекратяването й.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Монтана, ул.Ангел Кънчев №31 ет.1, след прекратяване на брака, на съпругата И.Г.С..

ДОПУСКА промяна във фамилното име на съпругата И.Г.С. и след прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно име ДИМИТРОВА.

ОСЪЖДА И.Г.С. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплати по сметка на МРС държавна такса от 30,00 лв. по допускане на развода, сумата от 230.40 лева ДТ по уважения размер на месечната издръжка, сумата от 15.00 лева ДТ за промяната на фамилното име и сумата от 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ответника М.Ц.С. сумата от 600,00 лева – разноски в производството.

Решението в частта за присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.

 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                     

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: