Р Е Ш Е Н И Е № 349/2.7.2020г.
гр. Ямбол, 02.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при
секретаря Т. К., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4534 по описа за 2019 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.И.А.
с ЕГН ********** от гр.Я. чрез пълномощник – ***. В. М. от САК против ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – С.
представлявана от *** – *** Н. Н., с административен адрес: гр.С., ул.“***.
С исковата молба се твърди, че ищеца и ответника се
намират в трудовоправни отношения, като ищеца заема длъжността *** при РС
„ПБЗН“ гр.Я.. Твърди, че в периода 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год. е положил
извънреден труд в размер на 250 часа, в парична равностойност – 1 200
лева, неизчислен и незаплантен от работодателя. Поддържа че изчислението
следвало да стане при приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която разпоредба при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефицент равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощно работно време, или коефициент 1.143. Ищецът твърди, че през процесния
период е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от която включвала
полагане на нощен труд, в часовия интервал от 22.00 ч. до 06.00 часа на
следващия ден. Общо за посочения период ищеца бил отработил 50 нощни смени.
Претнедира се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева /1347.90 лева
след допуснато изменение на иска/, представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 120,00 лева/185.32 лева след допуснато
изменение на иска/, представляваща обезщетение за забава върху размера на
основния иск – 1347.90 лева, до завеждане на исковата молба, изчислен към
датата на завеждането, за периода 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се признава, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение
РСПБЗН-Я. към РДПБЗН-Я. при ГДПБЗН-МВР. Предявените искове се оспорват както по
основание, така и по размер. По същество се поддържа, че в случая следва да
намерят приложение съответните специални разпоредби на ЗМВР и Наредба № *** от
29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, а не общата разпоредба за структурата
и организацията на работната заплата.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява и
процесуален представител. С депозирана по делото писмена защита преди съдебно
заседание, исковите претенции се поддържат изцяло.
В съдебно заседание ответникът, не се представлява. С
депозирана преди съдебно заседание писмена защита по същество и на подробно
изложените в нея основания се поддържа становището по исковите, дадено в писмения
отговор. Поддържа се че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно
НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане
на извънреден труд, както и че е недопустимо преизчисляването на часовете нощен
труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Поддържа се
още че преизчисляването с коефициент 1,143 би поставило в по-неблагоприятно
положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито
служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
Иска се от съда да не кредитира с доверие извършената
съдебно-икономическа експертиза, като се поддържа, че заключението на вещото
лице е математически вярно, но извършено на несъществуващо правно основание.
Съдът като взе предвид
становището на страните, събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно икономическа
експертиза, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, че през процесния период
ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника възникнало на основание ЗМВР
с местоизпълнение РСПБЗН-Я. към РДПБЗН-Я. при ГДПБЗН-МВР, а и това се
установява от събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата
по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано /а
и оспорено от ответника единствено като извършено на несъществуващо правно
основание/, се установява, че за процесния период 27.12.2016 год. – 27.12.2019
год. ищецът е положил 185 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и
времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Общият брой на часовете извънреден труд,
положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент
1.143, за периода 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год. е 251 часа. Паричната
равностойност на положения извънреден труд за периода 27.12.2016 год. –
27.12.2019 год. – 251 часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в
дневен с коефициент 1,143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено
с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, е в размер на общо 1892.40 лева. Изплатеното
възнаграждение по перо „извънреден труд – дежурства, при сумирано изчисляване
на работното време“ за периода 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год., за 80 часа е
в размер на общо 544,50 лева. Неизплатеното възнаграждение на Т.И.А. за
извънреден труд, представляващ часовете нощен труд, трансформиран в дневен с
коефициент 1,143 за периода 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год., за 171 часа е в
размер на 1347.90 лева. Общият размер на обезщетението за забава, изчислено
върху неплатената главница, за периода – от първо число на месеца, следващ
тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата
молба – 27.12.2019 год. е 185.32 лева.
По делото не се спори, че сумата от 1347.90 лева не е платена.
Страните спорят по приложението на закона относно
заплащане на възнаграждение за този труд.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл.187, ал.5, т.2 и т.6 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Разгледан по същество основния иск се явява
основателен и доказан по размер, по следните съображения:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178,
ал.1, т.3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
В
чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица.
В
чл.140, ал.2 КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от
22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна
седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 ЗМВР е посочено, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнение на
настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението
на чл. 140, ал.2 КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време,
за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187,
ал.9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На
посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № *** от
11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
0.143. Тази наредба е отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № ***от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена на
свой ред с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №***год., в сила от 10.01.2020
год. Следователно за процесния период от 27.12.2016
год. – 27.12.2019 год. е действала Наредба № *** от
29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
В Наредба № *** от 29.07.2016г. липсва
норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвид наличието на законова празнота, на основание чл.46,
ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ,
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по –
горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на
целта и духа на закона.
При
това положение настоящият състав приема, че предявеният иск
е доказан по основание и размер.
Главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.12.2019 година до окончателното й плащане.
По
отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема
следното:
За заплашане на трудовото възнаграждение е
установен срок, поради
което ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме,
че датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане
на тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава
за периода до датата на подаване на исковата молба е доказан по основание.
Съгласно заключението на вещото лице общият
размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница, за
периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен
трудът, до датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2019 год. е 185.32
лева. Ето защо и съгласно чл.162 ГПК, лихвата за забава следва да бъде
присъдена в посочения размер.
По
разноските:
При този изход на делото с
оглед уважаване на исковите
претенции в претендираните им размери и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените
разноски.
По отношение на направеното от
ответника чрез процесуалният му представител още с отговора на исковата
молба възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за
основателно. В случая, съобразно цената на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №***/отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 год. с решение № *** год. и решение № *** год. на
ВАС, в сила от 15.05.2020 год./, възлиза на 231,99
лв.
С оглед обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за
подобен род дела фактическа и правна сложност, както и че е проведено едно съдебно заседание, изслушана и приета една експертиза,
възнаграждението
следва да бъде намалено до горепосочената
сума.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Я. дължимата държавна такса върху уважените искове,
като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, възлиза на 103.91
лева и разноските
за ССЕ, които са направени от бюджета на съда – 200 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – С. представлявана от *** – *** Н. Н., с административен
адрес: гр.С., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.А.
с ЕГН ********** от гр.Я. сумата от 1347.90
лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 27.12.2016
год. – 27.12.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на исковата молба – 27.12.2019 год. до
окончателното изплащане на паричното вземане, сумата от 185.32 лева, представляваща обезщетение за забава върху
размера на основния иск – 1347.90 лева до завеждане на исковата молба –
27.12.2019 год., изчислен към датата на завеждането, за периода 27.12.2016 год.
– 27.12.2019 год., както и сумата от 231,99
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – С.
представлявана от *** – *** Н. Н., с административен адрес: гр.С., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС сумата от 103.91 лв., представляваща общ
сбор на дължимите държавни такси и 200
лв. – разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
считано от 08.07.2020 год. пред Окръжен съд Я.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: