Определение по дело №1481/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 879

 

гр. Пловдив, 08.08.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, в закрито заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

                                               ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА- ВАНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева- Вангелова ВЧНД № 1481 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура П. срещу определение № 1097 от 02.07.2019 г., постановено по ЧНД № 3990/2019 г. на РС- П., с което е отменено постановление на прокурор от РП – П. от 09.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 288/2017 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – П., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НПК,  на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК – а именно поради липса на събрани доказателства, позволяващи да се направи обоснован извод за наличието на осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С протеста се предлага да бъде отменено атакуваното определение и да се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство. Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд по отношение на направените от същия доказателствен анализ и фактически интерпретации.  

В срок е постъпил отговор от Б.Б.- ликвидатор на „***“ ЕООД – в ликвидация, чрез пълномощника му адв. Ц. К., в който са посочени аргументи за законосъобразност на обжалваното определение. Прави се искане атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

Като обсъди доводите, изложени в протеста и отговора му и след като се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Протестът е допустим. С него се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, и е подаден в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледан по същество протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:

Досъдебното производство № 288 /2017 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР гр. П. е било образувано от РП- П. на 09.06.2017 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на **** г. в град П., с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил у Б.Х.Б. *** заблуждение и с това е причинил нему или другиму имотна вреда.

Представителят на РП- П. е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с мотиви за липса на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като така постановения прокурорски акт е отменен с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 1097/ 02.07.2019 г. на РС- П.

Първостепенния съд е приел, че заключението на прокурора, свързано с наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство е немотивирано и необосновано, направено при превратно анализиране на събраните по делото доказателства, предвид което е изразил несъгласие с извода на прокурора.

С оглед на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че се установява следната фактическа обстановка, до която е достигнал и районния съд:

Свидетелят Н. Г. и свидетелят Б.Б. се познавали покрай дейността на фирма „****“ ЕООД.

Н. Г. имал приятелски и финансови взаимоотношения и със свидетеля Г. М., който по думите на свид. Г. имал интересни бизнес идеи. Така, в даден момент, във връзка с постигнати между тях договорености, свид. Г. предоставил на Г. М. сумата от 5000,00 лева, за което последния подписал Запис на заповед. В последствие било образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител.

На 19.02.2015г. свид. Н. Г. бил задържан и приведен в Арест в гр. П., като от 23.02.2015 г. спрямо него била взета марка за неотклонение “Задържане под стража“. Същият имал спешна нужда от пари.

В периода между 19.02.2015г. и ****г. свид. Г. бил посетен от свид. Г. М. в затвора, като първият поискал от М. да събере и да му върне дължимата сума от 5000,00 лева, като ги предаде на свид. Б.. Минало известно време, но парите не били събрани и предадени съгласно постигнатата уговорка. По повод на това, свид. Г. поискал от свид. Б. да предостави телефона си на свид. М., за да може да разговаря с него, тъй като телефонният номер на свид. Б. фигурирал в списъка за контакти, за които Г. декларирал в Ареста, че ще провежда разговори.

На ****г. свид. Г. се обадил на свид. Б., който бил заедно със свид. Г. М., на когото предоставил телефона си. В проведения между тях разговор свид. Г. отново обяснил на свид. М., че спешно му трябват пари и поискал от него да събере колкото е възможно, след което да ги предаде на свид. Б.. След като затворил телефона, свид. М. казал на Б., че трябва да му преведе сумата от 8500,00 лева, защото такава била уговорката му със свид. Г.. Свид. Б. се доверил на М. след което било изготвено платежно нареждане от свид. Ш., подписано от свид. Б. и от сметка на дружеството „***” ЕООД последният превел сумата от 8500,00 лева по сметка на сина на Г. М.- свид. Н. М., открита в „***“ АД.  Като основание на плащането било посочено „аванс по поддръжка“.

На  следващия ден, свид. Б. се свързал по телефона със свид. Г., като му казал, че е превел сумата от 8500,00 лева по сметката, посочена от свид. М..  Казаното от свид. Б. предизвикало остра реакция у свид. Г., като последния заявил, че не такава е била уговорката му с М. и изобщо не е трябвало да превежда пари.

Няколко дни по- късно, свидетелите Б. и М. посетили свид. Г. в затвора. Г. М. и Н. Г. провели разговор, който свид. Б. не можел да възприеме добре, тъй като разговаряли по телефон, през стъкло. М. поел ангажимент да върне парите на свид. Б., като твърдял, че чакал един човек да му ги донесе, но това така и не се случило. В последствие преустановил всякакви контакти със свид. Г. и Б.. Последните не можели да се свържат с него по телефона, нито да го открият на адреса му.

През 2017 г. „***“ ЕООД, представлявано от адв. Й. Д. внесло в РС- П. иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу свид. Н. М., като било образувано гр. дело №  158/ 2017 г. по описа на съда, което приключило с влязло в сила решение № 1733/29.05.2017 г., с което свид. Н. М. бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 8500,00 лева, получена на **** г. без правно основание.

Гореописаната фактическа обстановка, първостепенният съд е възприел, давайки вяра на показанията на свидетелите Н. Г. и Б.Б., приложеното по делото платежно нареждане, както и решението на РС- П. по гр. дело № 158/2017 г.

В хода на досъдебното производство като свидетели били разпитани и Т. Ш., Г. М. и Н. М..

При разпита му като свидетел Г. М. представя изцяло противоположна фактическа интерпретация на случая от тази, която излагат свидетелите Б. и Г.. Същият посочва, че след като Г. бил задържан,  заедно със свид. Б. го посетили в затвора през месец февруари 2015 г. Г. му обяснил, че има нужда от пари в брой, но тъй като свид. Б. не можел да извършва тегления от банковата сметка на дружеството, а само да превежда суми по други банкови сметки помолил М., след като бъде преведена сумата от 8500,00 лева от банковата сметка на „***“ ЕООД по посочена от М. банкова сметка, ***, като 5000,00 лева да предаде на свид. Б., а останалите 3500,00 лева да бъдат заплатени на юрист, който да организира защитата на Г. по делото по което същия бил задържан. М. се съгласил, но тъй като нямал открита банкова сметка *** – свид. Н. М., който предоставил данни за своята банкова сметка, *** „***“ АД. Посочените данни били предоставени на свид. Т. Ш., която съставила платежно нареждане, а свид. Б. го подписал. След като сумата била преведена по сметката на свид. Н. М., последният я изтеглил от салона на банката, намиращ се в близост до Тунела и я предал на баща си, който след като излязъл от банката  се отправил към паркинга пред банката, където го чакали свид. Б. и свид. Ш.. М. предал сумата от 5000,00 лева на свид. Б. на ръка, а останалата сума в размер на 3500,00 лева предал на юрист, чиито имена твърди, че не желае да посочи.

При разпита на свид. Н. М. посочва, че баща му го е помолил да ползва банковата му сметка  по която да бъде преведена сума, която да изтегли в брой и да му я предаде, като това било направено в услуга на приятел на свид.Г. М..

При разпита на свид. Т. Ш., същата посочва, че е изготвила платежното нареждане за сумата от 8500,00 лева, като банковия превод бил извършен от свид. Б.Б. по посочената от свид. М. сметка. Свидетелката отрича да е присъствала при предаването на сумата от 5000,00 лева от свид. М. на свид. Б., която версия е поддържа и при провеждането процесуално- следствено действие по реда на чл. 143, ал. 4 от НПК.

Разпоредбата на чл. 243 от НПК сочи основанията за прекратяване на наказателното производство от прокурора, като това са общите прекратителни основания по чл. 24, ал. 1 и ал. 6 от НПК и случаите, когато обвинението не е доказано.

Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т.1, пр. 2 от НПК- когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от обективна и/ или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебно производство.

В аспект на изложеното следва да се има предвид, че наказателното производство би могло да бъде прекратено само ако по делото е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Последното означава, че е необходимо да бъде извършен задълбочен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, като в хипотеза на неизяснена и противоречива фактическа обстановка да бъдат събрани допълнителни доказателства.

Безспорно, естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да допълва или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай, че същата е изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал.

В случая постановлението на РП- П. за прекратяване на наказателното производство е изготвено след подробно обсъждане на формираната по делото доказателствена съвкупност, в която обаче се наблюдава непълнота. Настоящият съдебен състав е съгласен с изложеното в постановлението на прокурора виждане, че по делото се  разкриват две диаметрално противоположни версии на случая- тази на свид. Н. Г., подкрепена от показанията на свидетелите Б. и Ш. от една страна, и тази на свид. Г. М., подкрепена от показанията на свид. Н. М. от друга, като всяка се основава на преки доказателствени източници.

Същевременно обаче, прави впечатление, че не са изследвани задълбочено и в пълнота показанията на свид. Г. М.. Наблюдаващия прокурор е коментирал същите отделно и съпоставяйки ги с показанията на останалите разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, като неизяснено е останало обстоятелството за това кой е „юриста“ на когото  свид. Г. М. твърди, че е предоставил сумата от 3500,00 лева с цел организиране защитата на свид. Г. по делото по което същия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Видно от протокола за разпит от 20.08.2018 г. /л. 63 от ДП/ на свид. М. са били разяснени както правата, така и задълженията му като свидетел, визирани в разпоредбите на чл. 119- чл. 122 от НПК. Според разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от НПК свидетелят е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси. В този смисъл следва да се отбележи, че е било необходимо да се проведе повторен разпит на свидетеля М., доколкото посочения доказателствен дефицит не е бил преодолян и при провеждането на процесуално- следствено действие по реда на чл. 143, ал. 4 от НПК.

С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че преценката на прокурора е формирана при недостатъчност и непълно тълкуване на доказателствения масив, поради което изводът му е бил прибързан и необоснован, като постановен при непълно изяснена фактическа страна. Следователно правилно е направено заключение от контролирания съд за необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено и делото да се върне на досъдебната му фаза за извършване на допълнителни действия по разследване. В случай че представителят на държавното обвинение счете, че се налагат и други допълнителни процесуални действия, то следва по своя преценка да ги реализира и едва тогава да упражни правомощията си по чл. 242 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1097 от 02.07.2019 г., постановено по ЧНД № 3990/2019 г. по описа на РС- П., с което е отменено постановление на прокурор от РП – П. от 09.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 288/2017 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – П.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

2.